№ 17646
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110127507 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 367 и сл.от ТЗ вр.
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/КДМАПС/ за
сумата от 1771,98 лева – възнаграждение по сключен между страните договор за
международен автомобилен превоз на товари, обективирано в издадена от ищеца
фактура № ********** от 31.12.2021 год., както и с правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата от 2 480 лева, представляваща неустойка за периода от 27.01.2022 год. до
26.04.2022 год., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът-“3С“ ООД твърди, че сключил с ответника договор за международен
автомобилен превоз на товари на 22.12.2021 год., като поел задължение да осъществи
превоз и транспорт на стоки от гр. Атика, Гърция до с. М., общ. П., обл. Б, България.
Сочи, че уговорено възнаграждение в размер на 1771,98 лева с ДДС. Товарът бил приет
без забележки от получателя му. За извършения превоз ищецът издал на ответника
фактура № ********** от 31.12.2021 год. за сумата от 1771,98 лева с ДДС, която не
платена на датата на падежа – 27.01.2022 год., както и към настоящия момент.
Претендира разноски. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1771,98 лева с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за извършени транспортни услуги и сумата от 2480,77 лева,
представляваща неустойка за периода от 27.01.2022 год. до 26.04.2022 год., ведно със
законнта лихва считано от предявяване на исковата молба-26.05.2022 год. до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът-„Х.К.” ООД не е депозирал в срок отговор на исковата молба.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 367 от ТЗ по силата на договора за превоз превозвачът поема
задължение срещу определено възнаграждение да превози до определено място, лице,
товар или багаж.
Договорът за превоз е неформален договор респ. за неговата действителност не
е необходимо сключването в писмена форма. Доказателствената тежест за
установяване на договорни правоотношения е върху ищеца, който е ангажирал
доказателства в тази насока, а именно Транспортна поръчка-договор от 22.12.2001 год.,
в която са конкретизирани вида на товара, датата и часа на товарене, товарен пункт,
разтоварен пункт, дата на разтоварване, както и възнаграждение за извършения
транспорт в размер на 755 евро без вкл. ДДС и срок за плащане-30 дни след
извършване на доставката. Към договора е приложена и товарителница, от която е
видно, че доставката е извършена в срока посочен в договора-23.12.2021 год. Именно
вследствие на изпълнение на договорните си задължения ищецът е издал и процесната
фактура №**********/31.12.2021 год. за сумата от 1771,98 лева с вкл. ДДС. От страна
на ищеца е ангажирано и доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че фактура №**********/31.12.2021 год. е
надлежно и своевременно осчетоводена с коректна счетоводна операция в
счетоводните регистри на ищеца в м.12.2021 год., отразена е в дневника на продажбите
за декември 2021 год. като облагаема следка по ДДС, пододена е Справка-декларация
по ДДС. Установява се също, че дължимото възнаграждение е платено от ответника на
04.05.2022 год. С оглед извършеното от ответника плащане съдът намира, че „Х.К.“
ООД към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество процесната суми,
поради което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. Видно от договора е уговорено, че плащането ще следва да се извърши до
30 дни след доставката, като при забавено плащане се дължи 2% наказателна лихва за
всеки ден от забавата. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за
погасяването на дълга в срок, поради което съдът приема, че следва да бъде
2
ангажирана отговорността на ответника да заплати уговорената в договора неустойка.
Досежно размерът на исковата претенция и на основание чл. 162 от ГПК съдътприема,
че размерът на дължимата неустойка е 2 480,77 лева за процесния период от 27.01.2022
год. до 26.04.2022 год., поради което предявеният иск следва да бъде уважен така както
е предявен.
По разноските
С оглед изричната претенция за заплащане на разноски от страните, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2132,73 лева, представляваща сторените в производството разноски, вкл. и в
обезпечителното производство, съразмерно с уважената част от претенцииите, а на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден дазаплати на ответника
сумата от 379,17 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „3С“ ООД, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. ////, чрез
адв. Б. срещу „Х.К.“ ООД, ЕИК ////, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Ю. иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 367 ТЗ, за сумата от 1771,98
лева (хиляда седемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и осем),
представляваща превозно възнаграждение по договор за извършване на аватомобилен
превоз от 22.12.2021 год., поради извършено плащане.
ОСЪЖДА „Х.К.“ ООД, ЕИК //// да заплати на „3С“ ООД, ЕИК /////, на
основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2480,77 лева (две хиляди четиристотин и
осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за
периода 27.01.2022 год. до 26.04.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.05.2022 год..
ОСЪЖДА „Х.К.“ ООД, ЕИК //// да заплати на „3С“ ООД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 2132,73 лева (две хиляди сто тридесет и два
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените в прозводството
разноски съразмерно с уважената частот претенциите.
ОСЪЖДА „3С“ ООД, ЕИК ///// да заплати на „Х.К.“ ООД, ЕИК ////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 379,17 лева (триста седемдесет и девет лева
и седемнадесет стотинки), представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4