Р Е Ш Е Н И Е
06.04.2021г Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
22.02 2021
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 62 2021
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 4216282
издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лв. на К.А.Х. с ЕГН ********** *** като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Кюстендил да заплати на К.А.Х. сумата от 350лв.
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: К.А.Х. ,
чрез процесуалния си представител адв.Х. ,
обжалва електронен фиш серия К 4216282 издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП и е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв. Прави оплаквания за
незаконосъобразност и моли да бъде отменен,като излага доводи,че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Претендира и деловодни разноски.
Административно наказващия
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства- веществени и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
24.07.2020г-гна АМ“Струма“ в района на Община Бобошево , с автоматизирано
техническо средство- мобилна система за
видеоконтрол „ARH CAM S1“ бил заснет т.а. марка
„Ауди А8 ” с ДК № СВ6661РМ, който се
движел със скорост от 176км/ч.,./след
приспаднат толеранс от 3км/ч/,при разрешена такава от 140км/ч за движение по
магистрала.. Извършена била проверка за собственост на автомобила,
при която било установено,че същият е собственост на две лица - Б.И.Х. и Димитър Евгениев Ганчев. На
жалбоподателката бил издаден ел.фиш за нарушение
по чл.21,ал.2 ЗДвП,установено с автоматизирано техническо средство, с
който , на осн.чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП,е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Изготвени са
ВДС-разпечатка от системата със снимков материал.,като е съставен и протокол,
по образец от Приложение №1 към чл.10,ал.1 от Наредба№
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
От
представените писмени доказателства е видно,че автоматизираната система за
видеоконтрол „ARH CAM S1“ е от одобрен тип техническото
средство, преминало последваща проверка за техническа годност.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е
допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП ,
а по същество е основателна, по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение,установено с автоматизирано техническо средство съдът не констатира
допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП реквизити.Действително, ел.фиш не е издаден от съответно
длъжностно лице, както и не е посочена дата на издаването му, но доколкото този
текст регламентира специален ред и е изключение от общите процедурни правила за
административнонаказателното производство, в случая са налице предпоставките за прилагане на това
изключение, а именно ел. фиш да се базира на показания на техническо средство,което извършва
заснемането в отсъствие на контролен
орган и нарушител.Неоснователно е възражението за нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в неясно изписване на нарушената правна норма.
Действително, като такава е посочена чл.21,ал.2 във вр. с ал.1 ЗДвП,които са
взаимно изключващи се, доколкото визират различни забрани за превишаване на
скоростта в населено и извън населено място,но предвид,че мястото на
нарушението е конкретизирано и цифровата квалификация на нарушението по
чл.182,ал.2 е коректно посочена, горното нарушение не е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката ,и се явява не
съществено.
Доказателствата
по делото установиха, че е осъществен
състава на нарушението по чл.182,ал.2т.4 ЗДвП, като заснетия автомобил,
се е движел със скорост превишаваща с над
30км/.ч разрешената такава,за населено място.Скоростта на движение е
установена от разпечатаните показания на
автоматизирано техническото средство, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, и приложения снимков материал. Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Приложения протокол
по чл.10,ал.1 от Наредба№ 8121з-532 от 30.07.2019 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата,като официален свидетелстващ документ, съдържа всички реквизити и установява
фактическите обстоятелства, относно
времето,мястото и начина на извършване и заснемане на нарушението, поради което,направените в тази насока възражения в
жалбата са неоснователни.
В случая обаче, не се събраха доказателства, че
жалбоподателката е автор на горното нарушение. Съгласно чл.188,ал.1 ЗДвП,
субект на нарушението е собственика, осен ако не посочи на кого е предоставил
превозното средство. Писмените доказателства установиха,че автомобила е
съсобствен между две физически лица, различни от жалбоподателката, като не се
представиха доказателства, че са предоставили автомобила за ползване на
последната,което води до необоснованост на електронния фиш и съответно до
неговата незаконосъобразност.
С оглед изложеното, съдът отмени електронния фиш като незаконосъобразен.
На осн.чл.63д,ал.1 ЗАНН съдът осъди ОДМВР да заплати
сторените от жалбоподателката разноски в размер на 250лв. за адвокатско
възнаграждение.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.