Решение по дело №89/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на А.Л. - защитник на подсъдимия Г. А. П. против присъда от 27.12.2013г., постановена от Районен съд – гр.Б. по н.о.х.д. № 448/2013 год., с която подсъдимият Г. А. П. е признат завиновен в това, че: 1. На04.07.2012 г. около 08:00 ч. в гр.Б., на бул. „П.“ при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № ..., в посока от хотел „Е.“ към магазин „С.“, противозаконно е попречил на орган на властта /полицай А. А. А. при 02 РУП-Б./, да изпълни задълженията си по охрана на обществения ред и превенция, като не се подчинил на подаден ясен сигнал със стоп-палка по образец МВР да спре управлявания от него автомобил, а продължил движението си в посока срещу полицай А. А. А., като принудил последния да отстъпи няколко крачки назад от пътя, за да не бъде прегазен, поради което и на основание чл. 270, ал.1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

2.На 04.07.2012 г. около 08,07 часа в Б., по бул. „Св. Д.“ в посока от бул. „П.“ към бензиностанция „ОМВ“, е управлявал моторно превозно средство /товарен автомобил, марка „Ивеко“ модел „...“ с рег. № ..., собственост на „В.“ ЕООД-Б./, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,64/две цяло шестдесет десети и четири стотни/ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRВВ0033, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание“лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

На основание чл.343г от НК на подсъдимия Г. А. П., във връзка с престъплението по чл.343 б, ал.1 от НК съдът е наложил и кумулативно предвиденото наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 годинa.

На основание чл.59 от НК от срока на това кумулативно наказание е приспаднато времето, през което П. е бил лишен да управлява МПС по административен ред.

На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените за престъпленията, извършени от П. по чл.270 , ал.1 от НК и чл.343б, ал.1 от НК, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Кумулативно към общото наказание на подсъдимия П. е наложено и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 годинa.

Във въззивната жалба изложените доводи са в насока, че липсват доказателства за извършено от П. престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Също така защитата счита, че по отношение на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, при определяне на наказанието съдът не е отчел многобройните в случая смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимия, млада възраст, трудовата му ангажираност и добри характеристични данни.

В с.з. жалбата се поддържа. В последната си дума подс.П. изказва съжаление за постъпката си.

Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна, а постановената от районния съд присъда за правилна и законосъобразна. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият П. и св.П. били колеги и ангажирани като шофьори на товарен автомобил, марка"Ивеко" и рег.№..., собственост на фирма "Л." към 04.07.2012г. Свидетелите А. и Г. работили като полицаи във 02 РУП-Б. За времето от 20:30часа на 03.07.2012година до 08:30часа на 04.07.2012г., същите били на работа съвместно, като изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред на територията на 02РУП - Б.. Около 08:00часа на 04.07.2012г., на бул. „П.“ в гр.Б. двамата полицейски служители забелязали товарен автомобил с марка „Ивеко“ и с рег.№..., който се управлявал от подсъдимият, а до него на шофьорското място в автомобила към този момент седял св.П.. Автомобилът на подсъдимият предприел маневра “изпреварване“ при наличие на пътна маркировка М-2 /непрекъсната двойна осева линия/ на посоченото място, забраняваща това и навлязъл в лентата на насрещно движение, като създал опасност от ПТП, принуждавайки насрещно движещите се автомобили да натискат рязко спирачки и да предприемат отбиване в дясно на пътното платно. При тази маневра автомобилът, управляван от подсъдимият се движел в посока от хотел “Е.“ към магазин “С.“ в гр.Б.. Като видял извършената неправилна маневра от подсъдимия, св. А., който се намирал до пътното платно за противоположно движение на посоката на движение на П., тръгнал към управлаваното от подсъдимия МПС, като му подал сигнал за спиране на автомобила със стоп - палка по образец МВР, на който сигнал обаче подсъдимият не се подчинил и продължил движението си по посока бул.“Д.“, като дори принудил св.А. да отстъпи няколко крачки назад от мястото си на пътя, за да не бъде прегазен от автомобила на П.. Това поведение на подсъдимият било възприето лично и непосредствено както от св.А., така и от страна на намиращият се на същото място негов колега - св.Г. Св.А. подал сигнал по служебния ефир от радиостанция за нарушението извършено от подсъдимия, а именно, че товарен автомобил с марка „И." не се е подчинил на подадения сигнал със стоп-палка и продължил да се движи по посока бензиностанция „ОМВ“ на бул. “Д.С.“. Наред с това св.А., заедно със св.Г. тръгнали веднага със служебния полицейски автомобил след автомобила на П.. Междувременно след получаване на този сигнал по служебната радиостанция, полицейските служители при КАТ "ПП" - свидетелите М. и Х., които били на работа и се намирали със служебния автомобил в този район възприели приближаващият към тях, описан от А. автомобил, шофиран от подсъдимият и спрели същият за проверка в близост до бензиностанция "ОМВ" на бул."Св.Д.С." в гр.Б.. Свидетелите М. и Х. поискали подсъдимият да представи документите си за проверка, което П. отказал да направи и да изпълни. Към този момент на мястото на спиране на автомобила пристигнали със служебния автомобил и свидетелите А. и Г. При проверката проверяващите полицейски служители възприели, че подсъдимият мирише на алкохол и се държал неадекватно, заради което и решили да го тестват за употреба на алкохол и направили такъв текст на място с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с ф.№0033 . При този тест, техническото средство констатирало наличие на алкохол в кръвта на П. от 2,64 промила. Тогава полицейските служители решили да използват помощни средства и да заведат П. в полицейското управление за изясняване на случая, но подсъдимият се държал агресивно, съпротивлявал се и на това действие на проверяващите като им казал : „Объркахте човека, ще Ви наглася аз Вас“,“ Вие не знаете с кой си имате работа." В последствие обаче подсъдимият представил за проверка своето СУМПС и личните си документи и така се установила неговата самоличност от проверяващите полицейски служители.

Съгласно справка от Сектор“ КАТ- ПП“ при ОД на МВР Б., подсъдимият П. е правоспособен водач на ППС към инкриминираната дата, притежавал е категории „В“ и „М“, считано от 01.09.2004година. Констатира се също, че той е бил санкциониран до датата на извършване на деянията за допуснати нарушения по ЗДвП, както и, че СУМПС е било отнето с НП№7289/11.12.2008година на Началник РУП - Б. за управление на МПС след употреба на алкохол и е търпял наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок 22.11.2008 година до 22.03.2009 година.

За да приеме фактите за установени съдът e кредитирал като напълно достоверни свидетелските показания на А., Г., Х., М. – пряко възприели случилото се, както и тези на св.П. относно шофирането на процесния товарен автомобил от страна на подс.П. на просената дата и място. Съдът е направил подробен анализ на тези свидетелски показания, които настоящият състав възприема изцяло и не намира за нужно да преповтаря.

Въз основа на анализа на доказателствените източници се споделя и извода за осъществен от подс.П. състав на всяко от престъпните деяния.

Безспорно установено е, че на инкриминираната дата подсъдимият с действията си е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК, като на 04.07.2012 г. в гр.Б., по бул. „Св. Д.“ в посока от бул. „П.“ към бензиностанция „ОМВ“ е управлявал моторно превозно средство /товарен автомобил, марка „Ивеко“ модел „35С13В“ с рег. № ..., собственост на „В..."ЕООД-Б./, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,64/две цяло шестдесет десети и четири стотни/ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRВВ0033. Относно съставомерността на процесното деяние не се и спори от подсъдимия и неговата защита. Оспорва се обаче наложеното по чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/една/ година, за което съдът намира следното:

Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, споделят се съображенията на първата инстанция досежно налагане на кумулативно предвиденото от законодателя наказание по чл.343г от НК. Действително, налице са редица смекчаващи отговорността обстоятелства, като – чисто съдебно минало на дееца, добри характеристични данни, изказаното съжаление за стореното, но всичко това не може да надделее при преценката за налагане на наказанието, предвид високата концентрация на алкохол в кръвта на дееца, както и данните за други такива негови нарушения по ЗДвП.

Ето защо за конкретното деяние, наложените наказания „лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години и това по чл.343г от НК съдът намира за справедливи и съответни на целите, визирани в чл.36 от НК.

Относно престъплението по чл.270,ал.1 от НК защитните възражения са неоснователни. Изводите на РС са изградени въз основа на последователни, логични и непротиворечиви гласни доказателства, от които безспорно се установява, че на инкриминираната дата в гр.Б., на бул. „П.“ при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № ..., в посока от хотел „Езерец“ към магазин „Стил дом“, подсъдимият противозаконно е попречил на орган на властта /полицай А. А. А. при 02 РУП-Б./, да изпълни задълженията си по охрана на обществения ред и превенция, като не се подчинил на подаден ясен сигнал със стоп-палка по образец МВР да спре управлявания от него автомобил, а продължил движението си в посока срещу полицай А. А. А., като принудил последния да отстъпи няколко крачки назад от пътя, за да не бъде прегазен.

От субективна страна всяко от деянията е извършено при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Справедливо и адекватно на извършеното е и наложеното за това престъпление наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години.

Приложение намира и разпоредбата на чл.23, ал.1 и 2 от НК, тъй като всяко от деянията е извършено преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Предвид горното и проверявайки изцяло съобразно правомощията си атакуваната присъда, съдът не констатира обстоятелства, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и на основание чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

Потвърждава Присъда №9550 от 27.12.2013г., постановена по нохд №448/13г. по описа на РС-Б..

Решението не подлежи на обжалване по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: