№ 1143
гр. Русе, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105740 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
ИВ. Б. ИВ. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете П.И.П., род. на 25.10.2008г. е предявила против ИВ. П. Ц.
иск за увеличаване на дължимата от ответника като баща на детето месечна
издръжка от 180лв. на 300лв. Искът е основан на обстоятелството, че от
предходното определяне на издръжката – с Решение №****/10.12.2018г. по
гр.д.№***/2018г. е налице съществено и трайно изменение в обстоятелствата
при които тя е била определена – детето е пораснало и нуждата й от парична
издръжка се е увеличила чувствително. Ответникът получавал достатъчно
голямо трудово възнаграждение и нямал задължение за издръжката на други
свои деца, поради което можел да участва с повече средства в издръжката на
своята дъщеря.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът признава предявеният иск до
сумата от 250лв. Твърди, че освен заплащаната от него месечна издръжка
участва в покриването и на други нужди на детето – заплаща сметка за
мобилен телефон, дава му джобни пари и при нужда допълнителни средства,
включително и чрез неговата майка. Възможностите му не позволявали
заплащането на по-висока издръжка и моли предявеният иск да бъде
1
отхвърлен като неоснователен за сумата над 250лв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
ИВ. Б. ИВ. и ИВ. П. Ц. са родители на детето П.И.П., род. на
25.10.2008г. С решение от 10.12.2018г. по гр.д.№***/2018г. на РС – Русе е
прекратен гражданския брак на двамата родители, като на майката е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето,
а на бащата е определен режим на лични контакти и издръжка, която да му
заплаща в размер на 180 лв. месечно.
Според представеното удостоверение от „Интернационални морски
технологии“ ЕООД, И.Б. Ц.а заема длъжността „главен счетоводител“ в
дружеството и за периода от октомври 2020г. до септември 2021г. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 16 687 лв.
Според представеното от „Булмаркет рейл карго“ ЕООД
удостоверение, ответникът заема длъжността „машинист, локомотивен“ и за
периода от октомври 2020г. до септември 2021г. е получил трудово
възнаграждение в брутен размер от 27 509,61лв.
Няма доказателства по делото за реализирани от страните други
доходи.
И двамата родители нямат други деца освен детето П., което
понастоящем е ученичка в седми клас на *** гр. Русе.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е
наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена.
В случая, от определяне на издръжката дължима от ответника, чието
увеличение се иска е изминал период три години, през който период
действително е налице промяна в социално-икономическата обстановка и то
трайна и значителна. За тези три години и особено през последната,
значително са повишени цените на стоките и услугите от първостепенно
2
значение, обстоятелство, което е общоизвестно и не се нуждае от доказване.
Основен показател, който следва да бъде съобразяван при сравняване на
издръжката и основа за определяне на нейния минимален размер, независимо
от възможностите на задължения родител, е размерът на минималната
работна заплата. При определяне на размера на дължимата до момента от
бащата издръжка минималната работна заплата е била 510лв., а понастоящем
е 650лв., като предстои ново значително увеличени от началото на
следващата година, т.е. след по-малко от две седмици. Само отчитайки това
нарастване на минималната работна заплата и инфлационните процеси в
страната, би могло да се приеме, че първоначално определената издръжка
следва да се увеличи с около 25-30%. Т.е. обоснованото само въз основа на
промяната в икономическата обстановка в страната изменение на издръжката
следва да е с не по-малко от 50лв. Същевременно е налице обаче и
съществено изменение на нуждите на детето. През изминалите три години то
е пораснало, нараснали са и неговите потребности за храна, учебни пособия и
социални контакти, съответно и средствата за задоволяването им. Предстои
детето да завърши основното си образование, да кандидатства в друго учебно
заведение, което налага нуждата от допълнителни средства, включително и за
учебни пособия. Продължаващата усложнена обстановка в резултата на
пандемията от Ковид – 19 налага постоянната употреба за образователния
процес на актуални технологии, компютри, лаптопи, таблети, телефони и
интернет, за които също са необходими не малко парични средства.
Отчитайки и тези увеличени нужди на детето, настоящият съдебен състав
намира, че претендираната издръжка от 300лв. месечно не е прекомерна и
несъответстваща на основните нужди на детето.
На следващо място претендираната издръжка от 300лв. е и във
възможностите на ответника за плащане. Видно от реализираните от него
доходи месечно, 300лв. са по-малко от 20% от нетния им размер. Поради тази
причина не би могло да се приеме, че бащата ще е материално затруднен да
изплаща тази сума, дори и, че ще бъде в невъзможност да изразходва
допълнителни парични средства за детето, за издръжката му докато
осъществява режима си на лични контакти с него или да задоволява други
негови потребности, които счита за необходими. Обстоятелството какви
средства е изразходил ответника за детето си не би могло да повлияе върху
определянето на издръжката за бъдеще време. Закупените вещи и
3
предоставените пари за минал период не задължават бащата да продължи да
прави това и вбъдеще. Издръжката на детето следва да се определи по начин
да гарантира задоволяването на основните му потребности, а не на тези, които
и да са полезни не са с такова важно и първостепенно значение за правилното
му отглеждане, възпитание и обучение, като посещаването на платени
спортни занимания, екскурзии, луксозни подаръци и пр. В случая обща
издръжка от 500лв. съдът намира че е справедливия баланс между нуждите на
детето и възможностите на двамата му родители да я покриват. Още повече,
че така определената издръжка следва да е съобразена и с предстоящите по-
високи нужди на детето в следващите месеци, а не с тези които има към
момента, което ако не се отчете в настоящото производство би могло да
обоснове нуждата от допълнително съдебно производство за увеличаване на
издръжката в кратко време от приключване на настоящото.
По изложените съображения и без да обсъжда подробно представените
по делото писмени доказателства за разходи на страните свързани с
отглеждането на детето им, предявеният иск за увеличаване на издръжката от
180лв. на 300лв. следва да бъде изцяло уважен. Останалата част от
издръжката ведно с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето следва да покрива майката.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 300лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС – Русе 172,80лв.
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №**** от 10.12.2018г.
по гр.д.№***/2018г. по описа на Районен съд – Русе издръжка, която ИВ. П.
Ц. ЕГН********** следва да заплаща на дъщеря си П.И.П. ЕГН**********,
чрез нейната майка и законен представител ИВ. Б. ИВ. ЕГН**********, като
я УВЕЛИЧАВА от 180лв. на 300лв. месечно, считано 21.10.2021г., до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
4
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. П. Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на ИВ. Б. ИВ. ЕГН**********, с адрес гр. Русе б*** сумата от 300лв.
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ИВ. П. Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
по сметка на Районен съд - Русе сумата от 172,80лв. държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 27.12.2021г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5