РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200143 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от „Н и Н Транспорт Логистика“ АД с ЕИК: *********, чрез пълномощник – адв.
К. А. - ХАК, с посочен съдебен адрес: **************, против Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от АПИ-гр. София, с който за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като незаконосъобразен. Посочва се,
че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото тази разпоредба въобще не
предвижда възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване
на ЕФ. Посочва се, че при издаване на ЕФ е използван образец, който не е бил въведен към
датата на нарушението. Твърди се изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за
ангажиране на отговорността на търговеца, както и че в ЕФ липсват редица реквизити, сред
които – описание на нарушението (включително и противоречие между словесното
описание на нарушението и правната му квалификация), място на нарушението, издаващ
орган и др. Счита се, че таксата, начислена от АПИ, извън имуществената санкция, е
неправилно определена, като в тази връзка се оспорва годността на използваното техническо
средство за заснемане и се прави предположение, че е възможно да е заплатена такса за
пътния участък, но това да не е отразено при АПИ. Счита се, че не е доказано, че
1
техническото средство е годно да измерва величини, доколкото не е преминало техническа
проверка. Заявява се, че дружеството – жалбоподател има сключен договор за автоматично
плащане на ТОЛ такси, като дружеството е действало добросъвестно и е поддържало
постоянен депозит в размер, достатъчен да покрие целия заложен маршрут, поради което и е
изпълнило задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Прави се позоваване на Регламент
2020/204, съгласно който доставчикът е следвало да уведоми ползвателя за евентуални
нередовности, а не направо да го санкционира. Счита се, че наложената санкция е
непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на практиката на СЕС
и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. Под евентуалност се пледира за
квалифициране на нарушението като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН. Цитира се
обилна съдебна практика, като в заключение се иска отмяна на ЕФ изцяло и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
К. А. – ХАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, допълвайки, че вече в
българското законодателство е предвидена възможност за предеклариране от страна на
превозвачите, поради множеството технически проблеми. В писмено становище доразвива и
конкретизира доводите си, като моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски по
представен списък.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Д., която
пледира за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. В писмена защита
посочва, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, а
фактическата обстановка е установена правилно. Развива доводи за съставомерност на
извършеното, като пледира за потвърждаване на ЕФ изцяло. Моли за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне - ЕФ е връчен на
представител на жалбоподателя на 23.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 05.01.2023 г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 07.04.2021 г. в 03.10 часа на автомагистрала „Тракия“ /А-1/ км. 357+949 /попадащ
в общ. Бургас/, в посока – нарастващ километър, техническо устройство с № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, заснело ППС – товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ****СХ, с
технически допустима максимална маса 18000 кг., в състав с ремарке, който се движел по
платената пътна мрежа, без за него да има заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването. За нарушението бил издаден ЕФ № **********, с който на
2
собственика на автомобила – „Н и Н Транспорт Логистика“ АД за нарушение по чл. 102, ал.
2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден
от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/,
посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както
и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП
Агенция "Пътна инфраструктура" е установила, като е и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван
електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в
размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не
споделя доводите на жалбоподателя за невъзможност за санкциониране на конкретното
нарушение с издаване на ЕФ, в която насока е и актуалната практика на касационната
инстанция, като например – Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022 г. на
АдмС-Бургас.
По отношение на възражението за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН, както и за липса на
реквизити (дата, конкретен издател и т.н.) съдът счита, че ЕФ се издава по образец и няма
реквизит дата на съставяне, физическо лице издател и т.н., нито са приложими сроковете по
чл. 34 от ЗАНН отнасящи се за съставянето на актове за установяване на административни
нарушения и издаване на НП, в което практиката на касационната инстанция е
последователна (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
205/2022 г.)
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
3
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите -
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например -
Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение №
539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш не е
посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на
лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт,
който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за
разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния
фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – „обвинение“
чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на
АдмС-Бургас).
Съдът не споделя и доводите за липса на описание на нарушението, място на
извършването и т.н. В ЕФ достатъчно изчерпателно е посочено мястото на извършване на
нарушението, посредством обвързването му с точно определен километър от
автомагистралата и с посочване на посоката на движение (нарастващ километър).
Нарушението е описано по изчерпателен начин, който дава възможност на санкционирания
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Правилно в случая е използван образец на ЕФ, който е валиден към издаването на
документа. Няма никаква правна или житейска логика да се използва образец, който да е бил
актуален към датата на нарушението. Образецът е относим към момента, в който ще се
издава ЕФ, без да има никакво отношение към датата на нарушението, поради което и съдът
не споделя доводите в обратна посока. Още по-малко може да се сподели виждането, че
образецът е бил гласуване еднолично, което се оборва от протокола от заседанието на
Управителния съвет от 09.09.2021 г., приложен по делото, когато е бил утвърден образецът
на ЕФ.
Таксата, начислена от АПИ, извън имуществената санкция, като цяло не е предмет на
настоящето производство, поради което и съдът не обсъжда дали тя е правилно или
неправилно определена, но следва да посочи, че с ЕФ е дадена реална възможност на
жалбоподателя да заплати далеч по-ниска компенсаторна такса, при което да не понася
административнонаказателна отговорност, което пък е пряко свързано с възраженията, че
размерът на имуществената санкция е прекомерен и в противоречие с целите на закона.
4
По същество следва се посочи, че с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се
предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба
императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от
същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на дружеството-
жалбоподател.
В случая към 07.04.2021 г., датата на извършване на нарушението, не е налице
подадена тол декларация, видно от справките по дата на пътуване от ТОЛ системата на
България, които също установяват, че няма валидна маршрутна карта или подадена тол
декларация за процесния район.
Следва да се посочи също, че съдът не споделя доводите за техническа негодност на
заснемащото средство. Фактът, че товарният автомобил е преминал през точно този пътен
участък, на посочената дата и час, се потвърждава и от самия жалбоподател, чрез
представените от него доказателства, поради което и няма никакво противоречие между
установеното с техническото средство и фактическото положение. Съвсем друг въпрос е
дали въобще техническото средство измерва величини (скорост, тегло и т.н.), за да се
твърди, че е следвало да преминава метрологичен контрол, но така или иначе такъв не е
предвиден, поради което и нее допуснато нарушение в тази насока.
Недоказано е, че неподаването се дължи на техническа неизправност в системата на
АПИ, тъй като такива доказателства не са представени. Нещо повече – видно от писмото на
„Джиджитол Смарт Инфраструктура“ АД /предишно наименование – „Конкорд Смарт
Инфраструктура“ АД/ - в случая бордовото устройството на ППС е било ИЗКЛЮЧЕНО –
т.е. няма как жалбоподателят да се позовава на некоректност от страна на АПИ, щом реално
устройството на камиона му е било изключено. При това положение дума не може да става
за неизправност в системата на АПИ. Ако има техническа неизправност – то тя трябва да се
5
търси в устройството на жалбоподателя, но в случая, видно от фирмата, която го поддържа –
не става дума за технически проблем, а за цялостно изключване на устройството.
Задължение на ползвателя на автомобила е да поддържа агрегатите и устройствата му в
изправност (вкл. и процесното бордово устройство), като фактът, че жалбоподателят е
позволил на камион с изключено устройство да се движи по пътната мрежа е изцяло за
негова сметка, поради което и позоваването му на Регламент 2020/204 е некоректно и не се
възприема от съда.
В обобщение съдът счита, че към датата на установяване на нарушението – 07.04.2021
г. процесното ППС се е движело по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването, като причината за това е
фактът, че устройството на камиона е било изключено. При това положение, обоснован и
съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено
административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно
ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е
ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е нарушено
правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и
същото е безспорно доказано, поради което и ЕФ следва да се потвърди изцяло. Видно от
санкционната норма – размерът на санкцията е фиксиран в закона, поради което и не може
допълнително да бъде намаляван от съда. Както вече стана дума – за жалбоподателя
съществува възможност да заплати компенсаторна такса в далеч по – нисък размер и да не
се налага да заплаща имуществена санкция в завишен размер, но той не се е възползвал от
това, поради което и съдът не възприема доводите, че въобще не следва да понася
отговорност, поради несправедливо висок размер на санкцията.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за
да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на
жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което издаденият ЕФ следва да се
потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.
3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
6
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ-гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „Н и
Н Транспорт Логистика“ АД с ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2500 лева.
ОСЪЖДА „Н и Н Транспорт Логистика“ АД с ЕИК: ********* да заплати на Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7