№ 7117
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110100709 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 3379/07.01.2025 г. на „.......“ ЕАД, ЕИК
..............ъс седалище и адрес на управление: гр. С................., срещу И. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. С................. с която са предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
заплащане на ищеца на следните суми: 1./ 2 829,05 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 443,28 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
18.08.2023 г., 3./ 40,02 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ 8,79 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50742/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага, че И. П. Й., в качеството си на съсобственик на ½
идеална част от имот, находящ се в гр. С........., апартамент, абонатен № ............ в процесния
период е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответницата не е изпълнила
1
задълженията си за заплащане цената на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след
изтичане на установения в Общите условия падеж. За процесните суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50742/2023 г. на СРС, 29 състав, поради
постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу нея. Моли се за постановяване на
решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И.
П. Й., с който признава основателността на предявените искове и представя платежен
документ, удостоверяващ плащане на претендираните от нея суми. Моли да не й бъдат
възлагани разноски по делото.
С оглед на изявленията на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение
№ 13548/21.03.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на
16.04.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявените вземания.
С писмена молба вх. № 116438/02.04.2025 г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от ответната страна, с което се явяват погасени в цялост вземанията
предмет на исковете. Претендира да му бъдат присъдените дължимите разноски платена
държавна такса и за процесуално представителство в исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 13548/21.03.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване.
От ответната страна е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представения като
писмено доказателство платежен документ от 14.03.2025 г. /л. 91/, на каса на Easy Pay в
полза на ищцовото дружество е била платена сумата в общ размер на 3 922.62 лева, като е
посочено, че плащането е извършено в погашение на задължения по гр. д. № 709 от 2025 г.
на СРС, имот с абонатен № 62811 – за И. Й.. Платената сума покрива изцяло търсените от
2
ищеца суми по главните и акцесорни искове, като ищецът не оспорва така извършеното
плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им размер начислените за исковия
период задължения по партидата на процесния имот досежно длъжника И. П. Й., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането – напротив изрично признава посоченото обстоятелство с молба вх. №
116438/02.04.2025 г. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно
предявените вземания е основателно, поради което исковите претенции подлежат на
отхвърляне поради извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответницата е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, то тя следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
платена държавна такса в размер на 132,84 лева и процесуално представителство от
юрисконсулт в исковото производство в размер от 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото, т. е. разноски в общ размер на 182,84 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство. В полза на
ищеца – заявител следва да се присъди сумата в общ размер на 91,42 лева – разноски по ч.
гр. д. № 50742/2023 г. на СРС, 29 състав.
Производството по делото е образувано по повод на подадено на 12.09.2023 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК ответната страна е оспорила по същество дължимостта на претендираните парични
вземания. Плащане от нейна страна е извършено едва в срока по чл. 131 ГПК – на
14.03.2025 г., т. е. около 2 години след завеждане на делото. При това положение съдът
намира искането по чл. 72, ал. 2 ГПК за неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. С................., срещу И. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащане на ищеца на
следните суми: 2 829,05 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. С........., с абонатен № ............ в периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането,
443,28 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., 40,02 лева – главница, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 8,79 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50742/2023 г. на
СРС, 29 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С................. да заплати на „.......“
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 91,42 лева – разноски в производството по ч. гр. д.
3
№ 50742/2023 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 182,84 лева – разноски за
производството по гр. д. № 709/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.......” ЕАД – ............. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4