Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 7.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря ………………., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА
ч. гр. дело № 1505 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Съдът
е сезиран с жалба на „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, в
качеството му на длъжник по изп. дело № 20188590400348 на ЧСИ С.С., срещу постановление
от 13.11.2018 г. в частта, в която съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането за намаляване по реда на чл.248 от ГПК на присъденото в полза на
взискателя Г.К.М.възнаграждение за адвокат до сумата от 200 лв., както и за
следващото се от това намаляване на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага твърдения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като сочи, че правните действия на пълномощника на взискателя
се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело. Моли за намаляване на възнаграждението до сумата от 200 лв., както и за
съответното намаляване размера на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Претендира разноски, направени във връзка с жалбата.
Г.М.намира жалбата за
неоснователна, като оспорва твърденията в нея за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Счита, че разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не намира
приложение в изпълнителното производство. Твърди, че тази разпоредба е и
противоконституционна, тъй като неправомерно се намесва в договорните отношения
между адвокат и клиент и засяга неприкосновеността на частната собственост.
В приложените към жалбата мотиви
съдебният изпълнител е изложил съображения за законосъобразност на обжалваното
постановление.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:
Процесното изпълнително дело
е образувано въз основа на молба вх.№
5905/6.11.2018 г. на Г.М., представляван от адвокат
С.Н., за вземания срещу „Застрахователно акционерно
дружество „А.“ АД, обективирани в изпълнителен лист от 30.10.2018 г., издаден
по СГС, І Г.О., 5 състав по гр. дело № 14617/2013 г. по описа на СГС, за суми в
общ размер от 31 760 лв. С молбата е поискано налагане на запор на банкови сметки
на длъжника, без конкретизация на същите. Приложени са пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, удостоверяващ платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв.
ЧСИ С.С. е връчила на длъжника
на 7.11.2018 г. покана за доброволно изпълнение, в която са визирани, освен сумите
по изпълнителния лист, следните задължения на длъжника: такси и разноски по
съдебното изпълнение съгласно р.І и ІІ от ТТР към ЗЧСИ в размер на
2 777.76 лв., адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в размер
на 2 000 лв.
В срока за доброволно
изпълнение длъжникът е заплатил дължимите се от него суми. Същият е възразил
срещу претендираното адвокатско възнаграждение, като недължимо, а при условията
на евентуалност е поискал намаляването
му на 200 лв. В тази връзка длъжникът е поискал и намаляване размера на дължимата такса по т.26
от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление
съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. на
941.40 лв..
Въз основа на изложеното,
настоящият съд счита, че на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело
(чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В тази връзка съдът съобразява и че по делото
липсват данни, че върху сумата от 200 лв. следва да се начисли ДДС.
Съображенията му за това са
следните:
На първо място, разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК намира по аналогия приложение в изпълнителното
производство.
Тази разпоредба не е
противоконституционна, а осигурява спазването на принципа за
добросъвестност, прокламиран в чл.3 от ГПК.
На второ място, от
материалите по делото е видно, че действията на пълномощника на взискателя по
същество се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнителното
дело. Не са извършени същински действия по водене на изпълнителното дело, като
за такова действие не може да бъде зачетено бланкетното искане, инкорпорирано в
молбата за образуване на изпълнителното дело, за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника.
На трето място, „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД представлява сигурен платец с
публично известни банкови сметки, поради което предприемането на изпълнителни
действия срещу него не се отличава с фактическа и правна сложност.
На четвърто място, в случая длъжникът е платил
сумите по изпълнителния лист в дадения му срок за доброволно изпълнение.
С оглед намаляването на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да намали и пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ със сумата от 129.60 лв. с ДДС.
Поради основателността на
жалбата и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, жалбоподателят има право на 173
лв. разноски за настоящото дело.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението
от 13.11.2018 г. по изп. дело № 20188590400348
на ЧСИ С.С. в частта, в която съдебният изпълнител
е оставил без уважение искането за намаляване по реда на чл.248 от ГПК на
присъденото в полза на взискателя Г.К.М.възнаграждение за адвокат до сумата от
200 лв., както и за следващото се от това намаляване на таксата по чл.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, КАТО
ВМЕСТО ТОВА: НАМАЛЯВА определените от съдебния изпълнител разноски за
адвокат, дължими по изпълнителното дело от „Застрахователно
акционерно дружество „А.“ АД на Г.К.М.,
до размера от 200 лв., както и намалява дължимата се на съдебния изпълнител такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ със сумата от 129.60 лв. ОСЪЖДА Г.К.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК ********,
гр. София, ул. „********, разноски по делото в размер на 173 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.