№ 422
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002207 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, обжалва
решение № 425/02.03.2020г. по т.д. № 1594/2017г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от
банката срещу „Русенска корабостроителница запад“ АД искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за
обявяване за нищожни поради липса на форма на прихващанията, извършени
от “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане
по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и
уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна
търговска банка” АД, отправени от “Русенска корабостроителница запад”
1
АД до “Корпоративна търговска банка” АД. Жалбоподателят поддържа
решението в обжалваната му част да е неправилно с оглед установената по
делото фактическа обстановка. Излага изводите на съда, че изявленията не
следва да отговарят на установената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма по причина, че
са извършени преди откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на банката да са формални. Сочи процесните изявления да са
отправени непосредствено след оповестяването на прессъобщение на БНБ на
22.10.2014г., публикувано на страницата на БНБ, ведно с информация за
основните балансови позиции на БНБ, което според жалбоподателя сочи на
знание у ответника за състоянието на неплатежоспособност на
„Корпоративна търговска банка“ АД. Поддържа прихващането да е едно от
отклоненията на равно третиране на кредиторите и законът да забранява
извършването на прихващане като способ на събиране на вземания срещу
банката, които не са извършени при предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗБН и във
формата, предписана в чл. 59, ал. 2 ЗБН – писмена с нотариална заверка на
подписите. Сочи и прихващане срещу банка, която е поставена под
специален надзор, да може да бъде извършено валидно единствено след
датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката. По
изложените доводи поддържа предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН да са основателни и моли решението в обжалваната му част да
бъде отменено и постановено друго, с което исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 59, ал. 2 ЗБН да бъдат уважени.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
обжалват решение № 425/02.03.2020г. по т.д. № 1594/2017г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта, с която са отхвърлени
предявените от банката срещу „Русенска корабостроителница запад“ АД
искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на банката на прихващанията,
извършени от “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за
прихващане по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и
уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна
2
търговска банка” АД. Излагат искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да е конститутивен,
предвид на което и по отношение на същия приложение следва да намери
редакцията на закона към датата на откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „КТБ” ЕАД, когато правата по предявяване
на иска вече могат да бъдат упражнени от синдиците на банката. Сочат
атакуваните с иска изявления за прихващане да са достигнали до банката на
05.11.2014г., след началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г.,
предвид на което и същите по предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва
да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност. Оспорват като неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че придаденото обратно действие на закона с параграф 8 от ПЗР на
ЗИДЗБН нарушава основните принципи на правовата държава за правна
сигурност и предвидимост на правните последици. В хода на устните
състезания поддържат постановеното решение на КС, с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн.
ДВ, бр. 22 от 13.03.2019г., доп. ДВ бр. 33 от 19.04.2019г., да не се отразява на
основателността на исковете, като излагат и без изрично придаденото обратно
действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН същата в редакцията и с изм. ДВ бр,
98/28.11.2014г. да е действаща към датата на откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД с решение на съда от
22.04.2015г., с което се поражда и конститутивното право на иск на това
основание. По изложените доводи молят решението да бъде отменено изцяло
като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Въззиваемата страна, “Русенска корабостроителница запад” АД, в
предоставения и срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема
становище по депозираните въззивни жалби.
Третото лице помагач на страната на ответника, Л. И. Т., не взема
становище по жалбите.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
3
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му част. Досежно правилността му съдът приема следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, нито са въвели
възражения срещу установената такава с обжалваното първоинстанционно
решение, предвид на което и при условията на ограничен въззив въззивният
съд възприема формираните от първоинстанционния съд фактически изводи
досежно реализирания фактически състав по процесните прихващания,
осъществени с едностранни изявления от “Русенска корабостроителница
запад” АД, както следва: уведомление с вх.
№ 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г.,
уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по
регистъра на “Корпоративна търговска банка” АД, и препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази им част.
С прихващанията длъжникът „Русенска корабостроителница запад“ АД
е изразил воля да погаси задълженията си по два договора за кредит от
24.03.2014г. и от 29.04.2014г. като насрещните му активни вземания,
придобити по договори за цесия, приложени по делото и подробно описани в
исковата молба, не се оспорват от ищеца и съобразно неговите признания по
исковата молба и заключението по ССчЕ са осчетоводени и отнесени за
погасяване на задълженията му по договорите, както следва: по договор от
24.03.2014г. сумата 7 089 146,66 евро -главница, сумата 555 155,21 евро –
лихва и сумата 8 439,73 евро – неустойка, и по договор от 29.04.2014г. сумата
326 263,13 евро – главница, сумата 9 719,33 евро - лихва и сумата 145,08 евро
- неустойка.
С решение № 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя
„Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС,
4
ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска
банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата
е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието
и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.
2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за
определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е
определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в
останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение
172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение
583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.
Спорът между страните е правен.
Ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на
евентуалност, като съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и установения в последната
норма принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
следва да се съобрази с така очертания предмет на делото и искането на
ищеца.
Като главни са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН от „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, за обявяване за нищожни поради липса на
предписана в закона – чл. 59, ал. 2 ЗБН, форма на прихващанията, извършени
от “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане
по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и
уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна
търговска банка” АД, отправени от “Русенска корабостроителница запад”
АД до “Корпоративна търговска банка” АД.
Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗБН се намира в Раздел
III „Попълване на масата на несъстоятелността“ и тълкувана не само
5
съобразно ясното и съдържание, но и систематично във връзка с ал. 1 на
същата норма и разделът на закона, в който е включена, сочи на единствения
обоснован, а не формален, както поддържа жалбоподателят, извод, че нормата
урежда форма за изявленията за прихващане при открито производство по
несъстоятелност. Този извод се потвърждава и от посочения адресат, до
който следва да бъде изпратено изявлението – синдика, който като орган на
производството по несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките след получаване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката - чл. 26 ЗБН,
и който на основание чл. 19 ЗБН приема изпълнението към банката след
датата на откриване на производство по несъстоятелност.
Всички процесни изявления са отправени и получени от банката ищеца
на 05.11.2014г. – преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД с решение от
22.04.2015г., предвид на което и нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН не е приложим
към едностранните изявления закон и несъобразяването на същите с
установената с последната норма форма, няма сочената последица –
нищожност на изявленията.
Следва да бъде добавено, че поддържаните с жалбата на ищеца доводи,
че процесните изявления за прихващане са нищожни по причина налична
забрана за извършване от съконтрахентите на банката на изявления за
прихващане след датата на поставяне на банката ищец под надзор, не са част
от предмета на делото, доколкото тези обстоятелства не са въведени с
исковата молба и не са част от заявеното основание на иска. Независимо от
последното следва да бъде отбелязано, че законът не предвижда твърдяното
от ищеца ограничение, като последиците от поставянето на банка под надзор
са изчерпателно посочени в ЗБН и ЗКИ, и нито една от тях не е ограничаване
на правата по чл. 103 ЗЗД по отношение на контрахентите на банката, и
процесните изявления не са нищожни и на това допълнително поддържано с
жалбата на ищеца основание. Знанието или не на състоянието на
неплатежоспособност на банката са също факти, ирелевантни за
основателността на предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН, предвид на което и поддържаните доводи в тази насока в
жалбата на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, като неотносими няма да бъдат
6
обсъждани от въззивния съд.
По изложените доводи предявените като главни искове по чл. 26, ал. 2,
предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН са неоснователни.
С оглед сбъдване на процесуалното условие следва да бъдат разгледани
предявените като евентуални искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване
относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващанията, осъществени с едностранни изявления
от “Русенска корабостроителница запад” АД, както следва: уведомление с вх.
№ 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г.,
уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по
регистъра на “Корпоративна търговска банка” АД предвид извършването на
прихващанията след определената с решението по откриване производство по
несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г., която
съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор.
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда
отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в
хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване
недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания
в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.
Предвид установения основен принцип на правото новите
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.
Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на
принципа на правовата държава и принципът за закрила на законно
придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на
7
Република България.
В последния смисъл са и мотивите на Конституционния съд по решение
№ 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело 12/2013г., с което е прието, че
поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти
и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов
граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон
юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът
за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е
овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите
във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при
действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия
закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и
съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа
новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна
сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански
закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно
релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила
и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но
новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици.
Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга
придобити вече права или погасени задължения. Конституционният съд се е
произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни
последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие
на закона.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от
ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 05.11.2014г.,
са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф
9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република
България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на
параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./.
С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн.
8
ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е
предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014г.
Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата
на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон
за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за
2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г., е придадено обратно действие
по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014г.
С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. 9/2020г. по описа на
Конституционния съд на република България нормата на параграф 8 от ПЗР
на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., е обявена за противоконституционна.
На основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни
след обнародването му, или решение № 8/27.05.2021г. по к.д.91/2020г.,
обнародвано в ДВ бр. 48 от 08.06.2021г., е в сила от 12.06.2021г.
Между страните е налице правен спор досежно правните последици на
обявяването на закона за противоконституционен с цитираното решение на
Конституционния съд и как последното рефлектира върху правната сфера на
ответника.
Отговор на този въпрос е даден с решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С решението КС приема, че за изясняването на поставените
тълкувателни въпроси, предмет на делото, следва да има за изходна позиция
върховенството на Конституцията, тъй като именно този принцип е
определящ за правните последици от решенията на Конституционния съд,
постановени по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Основния закон Конституцията е върховен закон и другите закони не
могат да противоречат. С тази разпоредба се утвърждава върховенството
на Конституцията като ядро на принципа на правовата държава и на
конституционната демокрация. Принципът на правовата държава е
универсален конституционен принцип. На него се основава цялата правна
система на Република България и нарушаването на върховенството
9
на Конституцията означава нарушаване на този основополагащ
конституционен принцип. Прието, е че контролът за конституционност е един
от основните механизми на конституционната правова държава и, че
правовата държава не търпи законодателство, което противоречи
на Конституцията. Отчетено, е че Конституционният съд не може да изпълни
основното си предназначение, ако неговите актове не пораждат правни
последици за постигането на тази основна за конституционната правова
държава цел. Чрез своите актове той упражнява власт, за да осигури
върховенството на Конституцията. Това не би било възможно, ако се допусне
решенията на Конституционния съд за противоконституционност на актове
на Народното събрание и на президента да имат единствено характер на
декларация без правни последици, правещи ефективно върховенството на
Основния закон. С решението Конституционният съд приема прилагането на
обявения за противоконституционен закон към висящо производство да е в
противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и да нарушава
забраната на чл. 5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи
на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а
следователно не е приложимо право - което единствено има значение за
решаването на правни спорове. По тези мотиви и е възприето, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети
постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на
Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на
Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на
правовата държава.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, настоящият
състав на съда приема, че няма да прилага обявената за
противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в
ДВ бр. 22 от 2018г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния
смисъл на закона без последната противоконституционна норма.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от
ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 05.11.2014г.,
10
са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф
9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република
България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на
параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. Предвид избраният от законодателя
подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на
приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по
смисъла на чл. 14 ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е
законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, и предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само
за възникналите след влизането му в сила правоотношения и факти, но не и
по отношение на заварените като вече възникнали такива от закона, както и
по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти –
в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на
процесните прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника,
съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59 ЗБН в редакцията и
преди изменението и с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г.
Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата и по горните
мотиви на съда редакция, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че
относително недействителни са само онези прихващания, извършени от
длъжника /който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги
банка/ след началната дата на неплатежоспособност. По приложението на
законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази и редакция, няма
задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда
правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по което има постоянна и непротиворечива
11
съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният
състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от
длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда
приема, че последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния
смисъл на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди изменението и с ДВ бр.
98/2014г.
Процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в
несъстоятелност, а от ответника „Русенска корабостроителница запад“ АД с
едностранни изявления на последното лице, предвид на което и по отношение
на същите правни действия не е налице фактическият състав на нормата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност,
доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваните изявления за
прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната норма е
предвидила възможността да бъдат прогласени за относително
недействителни.
Предвид вече цитирания принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес съдът може да разгледа сезиралият го иск единствено на
заявените с исковата молба обстоятелства и доколкото с процесната искова
молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, единственото основание, на което са основани исковете е
извършване на прихващанията от ответника след началната дата на
неплатежоспособност, и действията не са недействителни на същото
основание по горните мотиви на съда, исковете като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е
открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец,
противно доводите на жалбоподателите, доколкото последната не е въведена
като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито е от значение за
настъпването на правните последици от извършените извънсъдебни
прихващания. Единственото придадено й правно значение е досежно
теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който по отношение на
процесните искове е спазен.
12
По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание
предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни.
С оглед съвпадението в изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник.
Не прави искане и не доказва извършването на разноски, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ЗБН по отхвърлените искове
дължимата държавна такса за въззивното производство следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността. Същата е в размер на сумата
311 241,74 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 425/02.03.2020г. по т.д. № 1594/2017г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с
които са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Русенска корабостроителница
запад“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за обявяване за нищожни поради липса
на предписана от закона форма на прихващанията, извършени от “Русенска
корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане по уведомление с
вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и
уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна
търговска банка” АД, и са отхвърлени предявените от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
срещу „Русенска корабостроителница запад“ АД, ЕИК *********, искове по
чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване относителната недействителност по
13
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, на извършените прихващания от „Русенска
корабостроителница запад“ АД с изявления за прихващане по уведомление с
вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.
№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление
с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и
уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна
търговска банка” АД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата
311 241,74 лв. – дължима държавна такса за разглеждане на спора пред САС,
която сума да бъде събрана от масата на несъстоятелност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Л. И. Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14