№………................/………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
Мл.с. ИВАН
СТОЙНОВ
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 2292 по
описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по въззивната жалба на Ж.И.К. ЕГН ********** ***, чрез адв.
М.Д., против решение № 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която са
отхвърлени исковите й претенции, насочени срещу всеки един от ответниците, М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за присъждане на следните суми:
за горницата над 4627.74 лв. до
пълния предявен размер от 17612.99 лв., претендирана
като
погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит №
1184/ 19.03.2008 г., извършени в периода
01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковете пред
ВРС-16.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението;
за горницата над 207.64 лв. до
пълния предявен размер от 1257.10 лв.,
претендирана като обезщетение за забава начислено върху стойността на вноските
погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявено за периода
21.01.2014 год. – 15.02.2015 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
за горницата над 323.44 лв. до пълния заявен размер от 970.32лв., претендирана като обезщетение за забава, начислено за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018
год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.;
за горницата над 60.80
лв. до пълния заявен размер от 182.39
лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислено върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
за горницата над 309.56 лв. до пълния предявен размер от 993.00 лева, съставена от следните
суми: 911.63лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.11.2016г. до 15.02.2018г., начислено върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К.
част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., в периода от откриване на наследството /17.04.2011 г./ до датата на
изпращане на нотариални покани /29.10.2013г. или сумата и 64.32лв. , съставляваща
обезщетение за забава за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г. , върху
стойността на всяка погасена вноска в
периода от 21.11.2013г. до 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. част от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
искането за присъждане на
законна лихва, върху претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва),
считано от датата на предявяване на иска – 16.02.2018 год. до окончателното им
изплащане и
в частта, в която е осъдена да
заплати на всеки един от ответниците, М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К.,
ЕГН **********,***, разноски за първата инстанция в размер на 1101.26лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считайки
първоинстанционното решение в обжалваните части за постановено в противоречие с
материалния закон, неправилно и необосновано, както и при съществени
процесуални нарушения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените
разноски в двете инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Ф.Д. и ад. ****, в който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде
потвърдено, както и за присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. на 23.06.2020г. Ж.И.К., чрез адв. М.Д.
поддържа въззивната си жалба с направените уточнения, а въззиваемите М.Х.К. и Н.Х.К.,
чрез процесуалните си представители адв. Ф.Д. и адв. Т.****-възраженията си в
писмения отговор. Ж.К. представя писмено становище по спора, с което поддържа
исковите си претенции и въззивната си жалба, а М.Х.К. и Н.Х.К. правят
оспорвания, като подържат писмения си отговор.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на Ж.И.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Д., уточнена с молба № 20111/23.03.2018г. и допуснато от съда изменение на
исковите претенции, на осн. чл. 214 от ГПК в о.с.з. на 22.01.2019г., която
искова молба е насочена срещу всеки един от двамата ответници ответниците, М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К.,
ЕГН **********,*** за присъждане на следните суми:
Сумата от 17612.99 лв., претендирана като погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № 1184/ 19.03.2008
г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на завеждане на исковете пред ВРС-16.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
Сумата от 1257.10 лв., претендирана като обезщетение за забава начислено
върху стойността на вноските погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016
г., заявено за периода 21.01.2014 год. – 14.12.2016 год., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД;
Сумата от 970.32лв., претендирана като обезщетение за забава, начислено за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018
год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.-
21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.;
Сумата от 182.39 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислено върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и
Сумата от 993.00 лева, съставена от следните суми: 911.63лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.11.2016г. до
15.02.2018г., начислено върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К.
част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/
19.03.2008 г., в периода от откриване на наследството /17.04.2011 г./ до датата
на изпращане на нотариални покани /29.10.2013г./ в размер на 7104.79лв. и сумата 64.32лв., съставляваща обезщетение за
забава за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г. , върху стойността на всяка
погасена вноска в периода от
21.11.2013г. до 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг
по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
ведно
със законната лихва върху всяка една от горните главници, считано от датата на
завеждане на иска-16.02.20118г. до окончатеблното изплащане на задължението.
Изложила е, че страните са наследници по закон на Х.М.К., починал на 17.04.2011 год., наред
с А.Х.К. и Б.Х.К.. Наследодателят им е билрегистриран като ЕТ „Здраяве-Х.К.“.
След смъртта на Х.К. наследниците му не са поели предприятието на ЕТ, останал
непререгистриран по ЗТР в срока до 31.10.2011г.
Имуществените права и задължения на ЕТ са наследени от наследниците му
при квота от по 1/5ид.ч. за всеки един от тях.
С договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г. и анекси към него №№ 1, 2 и 3, „Уникредит
Булбанк“ АД е предоставен инвестиционен кредит на ЕТ „Здраве-Х.К.“, в размер на
100000.00лв. за строителството на „Природолечебница/Физиотерапевтична
амбулатория“ в ПИ № 58222.500.18 по плана на гр. ****, със срок за издължаване
21.02.2018г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с НА № 22, т. 1, рег. №
535, дело № 312/2008г. на Сл.по вписванията в гр. ****. Към момента на смъртта
си Х.К., действащ като ЕТ „Здраве-Х.К.“ погасил част от задължението по
кредита.
След смъртта на наследодателя 17.04.2011г.
до датата на подаване на исковата молба-16.02.2017г. единствено тя е заплащала вноските и разходите по наследствения дълг по договора
за кредит. Вноските по кредита за периода от м.04 до м.06.2011г. са били
плащани по погасителния план, одобрен с договора за кредит. Вноските за м. 07,
08, 09, 10 ,11 и 12.2011г. са само платени главници, доколкото са прилагани
условията по сключения анекс №
3/21.07.2011г. и 6-месечния гратисен период
за главница , считано от 21.07.2011г. до 21.12.2011г. , 73 месечни
анюитетни вноски и една последна изравнителна вноска, при падеж на лихви за
редовен дълг 21-о число на месеца. Към момента е заплатила 94090.33лв. за
периода от 21.04.2011. до 15.02.2017г. Към 15.02.2018г. остава дължима само
последната вноска, с падеж 21.02.2018г.
Доколкото само тя е правила плащания по договора за кредит, то тя е
изпълнила и чуждо задължение без пълномощие, но е действала и в свой интерес
Претендира сумите от останалите двама наследници на наследодателя-синовете
му, настоящи ответници.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Т.**** и адв. Ф.Д. са депозирали писмен отговор, с който оспорват
предявените искови претенции, като неоснователни. Считат, че направените от Ж.К.
плащания са в изключителен неин интерес. Тя е солидарен длъжник по договора за
банков кредит и е погасявала кредита след смъртта на съпруга си, защото е била
задължена към банката. Солидарен длъжник е и АИСМП-Медицински център Кехайови“
ООД, понастоящем ЕООД с едноличен собственик Ж.К.. Освен това Ж.К. практикува
своя бизнес в сградата на АИСМП-Медицински център Кехайови“ ООД и има личен
интерес да не бъде извършено принудително събиране на неизплатения банков
кредит. Само тя е подписала Анекс 2 и Анекс 3 към договора за кредит, като
съгласието на останалите наследници не е потърсено. Те, при доказано основание
биха отговаряли по правилата на неоснователното обогатяване или само до размера
на обогатяването си.
Исковите
претенции са предявени на 16.02.2018г. Част от претенциите са погасени по
давност, доколкото касаят периодични плащания на вноски по договора за кредит
за периода от 21.04.2011г. до 16.02.2015г. Претенциите за заплащане на лихви
също са погасени по давност за периода от 21.04.2011г. до 16.02.2015г. К.
претендира заплащане на обезщетение за забава в периода от 12.11.2016г. до
15.02.2018г. за начислената за периода от 17.04.2011г. до датата на връчване на
нот. покана-29.10.2013г. в размер на 911.63лв. /уточнение 993.00лв./, но
главницата е погасена по давност. Погасено по давност е и обезщетението за
забава върху погасените по давност вноски. С връчените нотариални покани не са
уведомени от К., че ще плаща дълга, а те да следва да й възстановят сумите. На
следващо място възразяват, че К. често не е плащала дължимите вноски на падежа,
а по-късно. Не следва да носят отговорност за лихва за закъснелите плащания. В
случай, че съдът приеме 5-годишна погасителна давност, то погасени по давност
са вземанията за вноски по кредита в периода от 21.04.2011г. до 16.02.2013г.
Липсва основание за уважаване на претенциите по т. 2 от исковата молба за
мораторна законна лихва, щом не е проведен самостоятелен иск за обезщетение за
вреди от забавата или като последица от уважавана на иска за главницата. Липсва
основание за уважавена на претенциите и по т. 3, т. 4 и т. 5 от петитума. Ако
съдът приеме възражението за неоснователно, то отново се прави възражение за
погасяване на обезщетението по давност до 16.02.2015г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
С договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г. „“Уникредит
Булбанк“ АД е предоставила кредит на ЕТ „Здраве-Х.К.“ за сумата от
100000.00лв., за финансиране на строителство на природолечебница в гр. ****,
м-т „Патлейна“, със срок за усвояване 30.11.2008г. и срок за погасяване-21.02.2018г.
Като солидарни длъжници са посочени АИСМП-Медицински център Кехайови ООД,
представлявано от Х.К., Х.М.К. и Ж.И.К.. Приложен е и погасителен план.
С НА № 22, т. 1, дело № 312/2008г. на Сл. по вписванията **** е учредена
договорна ипотека за обезпечение на предоставения от УниКредит Булбанк АД в
полза на ЕТ „Здраве-Х.К.“ банков кредит в размер на 100000.00лв., като ЕТ
„Здраве-Х.К.“, чрез Х.К. и съпругата му Ж.И.К.
са гарантирали връщане на кредита с ипотека върху следния недвижим имот:
ПИ № 500018 в гр. ****, м. „белия бряг“ с начин на трайно ползване
„Балнеосанаториум“, ведно с извършените подобрения, насаждения и приращения. С
разрешение за строеж № 676/27.11.2006г. в имота е разрешено да бъде построена
„Природолечебница-физиотерапевтична амбулатория“.
С анекс № 1 от 28.11.2008г. към договора за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г. е предоговорен срока за усвояване на кредита на
05.12.2008г.
Видно
от препис-извлечение от акт за смърт Х.М.К. е починал на
17.04.20011г.
От удостоверение за наследници № 123/19.04.2011г. наследници по закон на Х.М.К.
са Ж.И.К. и децата му А.Х.К., Б.Х.К. и ответниците М.Х.К. и Н.Х.К..
Видно от удостоверение от 13.12.2011г. на ШОС, Х.М.К. е собственик на ЕТ „ЗДраве-Х.К.“,
със седалище Гр. ****. От отказ № 20111229160257/20.01.2012г. на АВ, по заявление за пререгистрация на ЕТ
„Здраве-Х.К.“ е последвал отказ.
С Анекс
№ 2/ 20.07.2011 г. и Анекс № 3/ 21.07.2011 г., подписани че след
смъртта на Х.К. между „УниКредит Булбанк“ АД и Ж.И.К. са предоговорени погасителният
план по договора е променен, като вноската с падеж 21.08.2011 г. е променена от 1392.80 лв. на 1850 лв. ,
Анексите не са подписани от М.Х.К. и Н.Х.К..
Пред ВРС е изслушало заключение
по допуснатата ССчЕ, според която общият размер на
дължимата сума по отпуснатия кредит е 141556.00лв. за
периода от 19.03.2008г. до 15.03.2018г. За периода от 01.01.2012г. до
15.02.2018г. погашенията, извършени от Ж.К. са в размер на 87757.69лв., като 1/5ид.ч. от тази сума е 17551.54лв. Плащанията от Х.К., извършени от сметката на „Здраве-Х.К.“
в УниКредит Булбанк“ АД е в размер на 45644.12лв. за периода от 19.03.2008г. до
17.04.2011г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 21.01.2014г. до 14.12.2016г. е в
размер на 1257.10лв., изчислена
върху стойността на 1/5 от погасената
сума от 40777.28лв. или 8155.46лв. за периода от 21.01.2014г. до 21.11.2016г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.12.2016г. до 15.02.2018г. е в
размер на 970.32лв., изчислена върху
стойността на 1/5 от погасената сума от
40777.28лв. или 8155.46лв. за периода от 21.01.2014г. до 21.11.2016г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.12.2016г. до 15.02.2018г. е в
размер на 182.39лв., изчислена върху
стойността на 1/5 от погасената сума от
14559.62лв. или 2911.92лв. за периода от 21.01.2014г. до 21.11.2016г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г. е в
размер на 928.68лв., изчислена върху
стойността на 1/5 от погасената сума от
36240.20лв. или 7248.04лв. за периода от 17.04.2011г. до 29.10.2013г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г. е в
размер на 64.32лв., изчислена върху
стойността на 1/5 от погасената сума от
2511.21лв. или 502.24лв. за периода от 21.11.2013г. до 21.12.2013г.
Служебно известно е на
съда, че с влязло в сила решение по гр.д. № 13983/2016г. на
ВРС , М.Х.К.
и Н.Х.К. са осъдени да заплатят на Ж.И.К. сумата от по 61.64лв., представляваща припадаща се част от платени вноски по
договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г. на 21.11.2011г. и 21.12.2011г. общо 924.63лв.
С влязло в сила решение по гр.д. № 4639/2018г. на ВРС М.Х.К. и Н.Х.К. са осъдени да заплатят на Ж.И.К. сумата от по 74.44лв. представляваща припадаща се
1/15 част от платената последна изравнителна вноска по договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г.
на 15.03.2018г. от 1116.61лв.
С оглед изисканите от ВОС уточнения от ищцата
и становищата на страните, въззиваемите са представили удостоверение №
5/07.04.2008г. , изд. от Община ****, което удостоверява въвеждането в
експлоатация на „Комплекс Патлейна“-надстройка и преустройство, за който е
посочен, че се намира в ПИ № 500018, м. „Патлейна“, с възложител ЕТ „Здраве“.
Удостоверено е още, че строежът е изпълнен съгласно разрешение за строеж №
26/19.04.1999г.
Въззивницата е възразила, че въведеният в експлоатация
строеж е в съседния имот № 500019, въпреки, че е посочен номера на ПИ, в който
е построена Природолечебница-№ 500018. За опровергаване направените оспорвания Ж.К.
е представила разрешение за строеж № 63/27.11.2006г., изд. от Община ****, с
което се рзрешава на ЕТ „Здраве“ с
документ за собственост: Договор за продажба № 192/20.04.2004г., да изгради
„Природолечебница“ /физиотерапевтична амбулатория/ в ПИ № 500018, м. „Бял бряг“.
За доказване собствеността на съседния имот, също собственост на ЕТ „Здраве“ са
представени НА № 39, т. 1, дело № 207/1997г.
и договор от 19.06.1996г., а за доказване собствеността на имота, в
който е построена „Природолечебница“ са представени договор за продажба № 192,
т. 3, 20.10.2004г. и договор за продажба № 193, т. 3 от 20.10.2004г. Със
заповед № РД-18-126/25.10.2004г. на Областния управител на Област **** е
наредено отписване от актовите книги за недвижимите имоти ПИ № 500018 с площ
6173кв.м., в землището на гр. ****, м. „Бял бряг“ и ПИ № 500019 с площ
2572кв.м., находящ се в землището на гр. ****, м. „Бял бряг“, които се продадат
на ЕТ „Здраве-Х.К.. От КП № 4/12.01.2010г., на Община ****, Отдел ТСУ се
установява, че към 12.01.2010г. е започнал строеж „Природолечебница“-физиотерапевтична
амбулатория с възложител ЕТ „Здраве“ по разрешение № 63/27.11.2006г. в ПИ №
500018, м. „Бял бряг“ в землището на **** и грубият строеж е завършил по
одобрен архитектурен проект, като е изпълнена покривната конструкция и
покритието с керемиди.
С влязло в сила решение № 22/22.02.2013г. по
гр.д. № 43/2013г. На ШОС е допуснат до делба ПИ с идентификатор № 58222.500.18,
находящ се в гр. В.Преслав, м. „Бял бряг“, с площ от 6173кв.м.при квоти по
1/5ид.ч. за Ж.К., А.К., Б.К., М.К. и Н.К.. имот № 2
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковите
претенции намират правното си основание в разпоредбите на чл. 74 от ЗЗД и чл 86
от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД, този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора.
Видно Ж.К. е посочена като солидарно
задължена по договора за кредит № 1184/19.03.2008г., сключен от ЕТ „Здраве-Х.К.“
и УниКредит Булбанк“ АД, наред с Х.М.К. и АИСМП-Медицински център Кехайови“
ООД. Няма спор и се установява от проведената ССчЕ, че след смъртта на съпруга
си Х.М.К. на 17.04.2011г. и в исковия перид от 01.01.2012г. до 15.02.2018г. е погасила
част от дълга по кредита в размер на сумата от 87757.69лв.
Според чл. 127, ал. 1 от ЗЗД,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Това е
оборима презумпция. Настоящият състав намира, че макар и изпълнила, доколкото Ж.К. се явява
солидарен длъжник и дължи връщане на цялата сума по кредита на кредитора, но пвъв
вътрешните отношения между съдлъжниците, следва да се приеме, че не дължи
никаква част от общия дълг. Тя не е кредитополучател, не е
собственик/съсобственик на поземления имот в който се изгражда
„Природолечебница“, за което е усвоен кредита и тя няма да придобие
собствеността по приращение, нито удовлетворената нужда не е за семейни цели.
Видно от самия договор № 1184/19.03.2008г. банковият
кредит е инвестиционен и цели
финансиране на строителство на природолечебница в гр. ****, м. „Патлейна“ от ЕТ
„Здраве-Х.К.“. Според издаденото разрешение за строеж № 63/27.11.2006г., същото
касае строеж в ПИ № 500018 м. „Бял бряг“ в землището на ****. Според
представените пред въззивния съд доказателства за собственост ПИ № 500018 или
имот с идентификатор № 58222.500.18 е собственост на ЕТ „Здраве-Х.К.“. Този
имот не се явява съсобствен с Ж.К.. Следва да се приеме, че строежът е резултат
от упражняваната от съпруга Х.К. търговска дейност като ЕТ. Придобитото чрез
извършване на строителството не ще бъде съпружеска имуществена общност, каквото
разрешени е дадено в т. 1, б. „а“ от Тълкувателно
решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК. Видно от издаденото удостоверение от УниКредит Булбанк АД удостоверение,
кредитът е усвоен изцяло до 07.12.2008г., а от КП № 4/12.01.2010г. е видно, че
към тази дата, „Природолечебница“-физиотерапевтична амбулатория с
възложител ЕТ „Здраве“ по разрешение № 63/27.11.2006г. в ПИ № 500018, м. „Бял бряг“
в землището на **** строителството по одобрен архитектурен проект е започнато и
грубият строеж е завършил, като е изпълнена покривната конструкция и покритието
с керемиди. Неоснователно е възражението на въззиваемите, че строежът, за който
се твърди от ищцата, че е отпуснат кредита е бил въведен в експлоатация още на
07.04.2008г. Издаденото удостоверение № 5/07.04.2008г. касае „Комплекс
Патлейна“, построен в съседния имот № 500019, също собственост на ЕТ „Здраве-Х.К.“,
според представените по делото писмени доказателства, но извършен по разрешение
за строеж №26/19.04.1999г.
Неоснователни, както е
изложено по-горе се явява възражението на ответниците-въззиваеми е, че
природолечелница не е построена със средства от кредита от 19.03.2008г., щом е
била въведана в експлоатация още на 07.04.2008г. при извършена проверка за това
на 25.03.2008г. Тези данни касаят
сградата на ЕТ „Здаве“, построена в съседния имот № 500019, в какъвто смисъл са
събраните по делото доказателства. Неоснователно е и твърдението, че средствата
по кредита са усвоени изцяло, щом банката го удостоверява и търси изпълнение до
целия размер на кредита от 1000000.00лв. с лихви и разноски.
Следователно приживе още на наследодателя,
кредитът е бил усвоен и средствата вложени при строежа за който е бил отпуснат,
а той е бил изпълнен до етап груб строеж
и е свързан с търговската дейност на инвеститора ЕТ „Здраве-Х.К.“. Съпругът,
действащ като ЕТ е започнал да погасява задължението си към банката. Съпругата Ж.К.,
въпреки, че е солидарно задължена, във
вътрешните отношения, не само не дължи
по равно с кредотополучателя и другия солидарно задължен АИСМП –Медицински
център Кехайови ООД, но не дължи нищо и не отговаря спрямо останалите,
доколкото не е получила насрещна престация от кредитора и не се е
възползвала от такава.
Вярно, че Ж.К. се явява
наследник по закон на общия с ответниците наследодател и собствените си две
деца. За да запази имуществото в наследството и не се стигне до принудително
изпълнение е поела задължението да изплати кредита. Така, като е платила всичко
за исковия период, тя е изпълнила не само свой, но и чужд дъл-на тези, които
дължат с нея и има право да иска
платеното, като се суброгира в правата на кредитора, срещу лицата с които
отговаря, или само по отношение на някои от тях, в случая-двамата сина на
съпруга си от първия му брак-М. и Н. Кехайови, отговорни за по 1/5. Основателно е оплакването във въззивната
жалба, че ответниците следва да бъдат
осъдени да платят по 1/5 от задължението, а не по 1/15, както е приел ВРС.
Какъв е размерът на
дължимите суми?
Най-напред следва да се има
предвид, че ответниците са направили възражение за частично погасяване на
исковите претенции по давност. Неоснователно е възражението им за погасяване на
част от главницата с тригодишна погасителна давност, доколкото направените
вноски по кредита представляват периодични платежи, в хипотезата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Както се приема в трайноустановената практика на ВКС издължаване на
сумите по кредит на вноски представляват частични плащания, относно които е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, доколкото
отделните вноски не са самостоятелни задължения, а са части от едно
единно и общо такова, падежът на което само е разсрочен. Ава
Настоящият състав намира, че
претенцията за главницата е погасена по давност в частта на направените вноски
за исковия период, предхождащи 21.02.2013г., т.е. до вноската от 01.02.2013г.
включително по таблица № 2 от заключението на вещото лице Пл.Илиев, изслушано
пред ВРС. След това пресмятане,
извършено от съда, основателната част от иска е в размер на 13883.24лв., като за 3668.30лв.
претенцията е погасена по давност. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено за разликата над 4627.74лв. до 13883.24лв. и искът уважен, а
потвърдено за разликата над 13883.24лв. до претендираните 17612.99лв.
По същия начин съдът следва
да процедира и по отношение на претендираните обезщетения за забава, които с
оглед направеното възражение за погасянане по давност, следва да бъде прието
,че са погасени с 3-годишна погасителна давност, на осн. чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Така, съдът приема, че по
претенцята за обезщетение за забава за периода от 21.10.2014г. до 14.12.2016г.
е погасена за периода до 21.012015г. включително по таблица № 3а от
заключението на вещото лице Пл.Илиев, изслушано пред ВРС, като основателната
част на претенцията е до размера на 482.09лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 207.64лв.
до 482.09лв. и искът уважен, а потвърдено за разликата над 482.09лв. до 1257.10лв..
Обезщетението за забава за
периода от 15.12.2016г. до 15.02.2018г. върху стойността на всяка една вноска
за пероиода от 21.04.2014г. до 21.11.2016г. е погасена по давност за вноските
до 21.01.2015г. включително по т. 4а от
заключението на вещото лице Пл.Илиев, изслушано пред ВРС. След пресмятане, извършено от съда,
основателната част от иска е в размер на 590.35лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 323.44лв.
до 590.35лв. и искът уважен, а потвърдено за разликата над 590.35лв. до
претендираните 970.32лв.
Обезщетението за забава за
периода от 15.12.2016г. до 15.02.2018г. върху стойността на всяка една вноска
за пероиода от 21.12.2016г. до 21.01.2018г. няма погасена по давност част.
Основателно е за сумата от 182.39лв.
по заключението на вещото лице Пл.Илиев, изслушано пред ВРС. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено за разликата над 360.80лв. до претендираните
182.39лв.
Що се отнася до
обезщетението за забава върху главниците в периода от 17.04.2011г. до
29.10.2013г. за периода от 21.11.2013г. до 21.12.2013г. съдът има предвид
следното: Ответниците сегашни въззиваеми са възразили, че претенцията за този
период, доколкото главницата е погасена по давност и акцесорното искане е
неоснователно. Това би било така, ако нямаше влязло в сила решение по гр.д. №
13983/2016г. на ВРС, от което настоящият състав е обвързан в частта. Уважена е
претенция по чл. 127 от ЗЗД за сумата от 184.92лв., представляваща сбор от
платените от ищцата вноски на 21.11.2011г. и 21.12.2011г. Видно от таблица 6а
от заключението на вещото лице Пл. Илиев на 21.11.2011г. е платена сумата
94.36лв., като лихвата за периода от
12.11.2016г. до 15.02.2018г. е в размер на 12.08лв. Видно от таблица 6а
от заключението на вещото лице Пл. Илиев на 21.12.2011г. е платена сумата
90.56лв., като лихвата за периода от
12.11.2016г. до 15.02.2018г. е в размер на 11.60лв. Претенцията е
основателна следователно за сумата от 23.68лв. общо ВРС е п рисъдил сумата от
309.56лв., а доколкото искът е оснавотелен само за 23.68лв., но жалба в тази
част няма, първоинстанционното решение би следвало да бъде потвърдено в
отхвърлителната част за горницата над 309.56лв. до претендираните 993.00лв.
Неоснователно е искането на
ищцата-въззивница за присъждане на законна лихва върху обезщетение за забава,
нещо което би довело до анатоцизъм-начисляване на лихва върху лихва.
Правейки горните изводи,
съставът има предвид, че възражението на въззиваемите, че предвид водените
други дела за дължими суми по договора за кредит № 1184/19.03.2008г. настоящият
съд е обвързан от изводите на съда за основателност на претенциите до размера
на 1/15. Невярно е тъвърдението им, че съдът вече се е произнасял по частичен
иск. Съдът не е бил сезиран с частичен иск и се е произнасял двукратно относно
задълженията на ответниците за вноски по кредита за различни периоди.
Неосноватено е и възражението на въззиваемите,
че Ж.К. е правила вноски със закъснение, нейното поведение не следва да се
отразява в тяхната правна сфера, като плащат обезще чл. 78, ал. 3 от ГПК от
1101.26лв. до 394.43лв.тение за забава, считано от даттите на падежите. Видно
от заключението на вещото лице по допуснатата от ВРС експертиза, вещото лице е
начислявал обезщетение за забава считано от датата на плащне, а не от падежа на
съответната вноска.
При този изход на спора, следва М. и Н. Кехайови да бъдат
осъдени да доплатят разноски за първата инстанция на Ж.К., на осн. Чл. 78, ал.
1 от ГПК в размер на още 1947.86лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, на
осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК от 1101.26лв.
на 394.43лв.
За въззивната инстанция М. и Н. Кехайови да бъдат осъдени
да заплатят разноски на Ж.К., на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 1927.00лв., а Ж.К. в полза на всеки
един от двамата М.К. и Н.К.-по 320.00лв.
Неоснователни са възраженията на двете страни за прекомерност на заплатеното от
страните адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна
сложност на спора. Не следва намаляване на адвокатските хонорари на осн. Чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 4627.74 лв. до сумата от 13883.24лв.,
претендирана като погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор
за банков кредит № 1184/ 19.03.2008 г., извършени в периода
01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковете пред
ВРС-16.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К.
ЕГН ********** ***, допълнително горницата над сумата от 4627.74 лв. до сумата от 13883.24лв., претендирана
като
погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит №
1184/ 19.03.2008 г., извършени в периода
01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковете пред
ВРС-16.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 13883.24лв до
претендираните 17612.99лв., на осн. чл. 74 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковете пред
ВРС-16.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ
решение
№ 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 207.64 лв. до сумата от
482.09лв., претендирана като погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № 1184/ 19.03.2008
г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 86 ЗЗД, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К.
ЕГН ********** ***, допълнително горницата над сумата от 207.64 лв. до сумата от
482.09лв., претендирана като погасени от Ж.К. вноски от наследствения
дълг по Договор за банков кредит № 1184/ 19.03.2008
г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 86 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата
от 482.09лв до претендираните
1257.10лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ
решение
№ 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 323.44 лв. до сумата от 590.35лв.,
претендирана като
обезщетение за забава, начислено за периода 15.12.2016
год. – 15.02.2018 год., върху стойността на всяка погасена месечна
вноска в периода - 21.01.2014 г.- 21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
год., на основание чл. 86 от ЗЗДи вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К.
ЕГН ********** ***, допълнително горницата над сумата от 323.44 лв. до сумата от
590.35лв., претендирана като обезщетение за забава,
начислено за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018 год., върху
стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.- 21.11.2016
г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен
кредит № 1184/ 19.03.2008 год., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 590.35лв. до претендираните
970.32лв, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ
решение
№ 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над сумата от 60.80 лв. до сумата от 182.39лв.,
претендирана като
обезщетение за забава за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислено върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К.
ЕГН ********** ***, допълнително горницата над сумата от 60.80 лв. до сумата от 182.39лв.,
претендирана като
обезщетение за забава за периода - от
15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислено върху стойността на всяка погасена
месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г., решение № 3733/20.08.2019г. и
решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. №
2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена претенцията на Ж.И.К. ЕГН
********** ***, срещу всеки един от двамата ответници М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за горницата над 309.56 лв. до пълния предявен размер от 993.00 лева, съставена от следните суми: 911.63лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г., начислено върху стойността
на погасената от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг по Договор за
банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 г., в периода от откриване на
наследството /17.04.2011 г./ до датата на изпращане на нотариални
покани /29.10.2013г. или сумата и 64.32лв. , съставляваща обезщетение
за забава за периода от 12.11.2016г. до 15.02.2018г. , върху стойността на
всяка погасена вноска в периода от
21.11.2013г. до 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг
по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА допълнително М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К. ЕГН ********** *** разноски за
първата инстанция в размер на още 1947.86лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1017/12.03.2019г., поправено с
решение № 2311/27.05.2019г., решение №
3733/20.08.2019г. и решение № 4599/29.10.2019г., всички те
постановени по гр.д. № 2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в частта, в която Ж.И.К. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на М.Х.К., ЕГН ********** *** разноски за първата инстанция, за разликата
над 397.43 до придъдените 1101.26лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1017/12.03.2019г., поправено с
решение № 2311/27.05.2019г., решение №
3733/20.08.2019г. и решение № 4599/29.10.2019г., всички те
постановени по гр.д. № 2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в частта, в която Ж.И.К. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Н.Х.К., ЕГН **********,*** разноски за първата инстанция, за
разликата над 397.43 до придъдените 1101.26лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.И.К. ЕГН ********** *** разноски за
въззивната инстанция в размер на 1927.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на М.Х.К., ЕГН ********** *** разноски за
въззивната инстанция в размер на 320.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Х.К., ЕГН **********,*** разноски за
въззивната инстанция в размер на 320.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: