№ 22425
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. А.ПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. А.ПИЕВ Гражданско дело №
20251110143711 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***, ЕИК ****
против ****, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5
836,15 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 25523030100246, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаването на исковата молба, до датата на окончателно изплащане на сумата,
както и мораторната лихва върху главницата за период 04.11.2023 г. до
14.08.2025 г. в размер на 1403,68 лв. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” с
полица № 0306X0754548, вА.дна за периода от 08.09.2022 г. до 07.09.2023 г. , е
заплатил на застрахования сума в размер на 5 836,15 лева. Сумата
представлява застрахователно обезщетение за нанесени щети на МПС марка
„***“, *** с рег. № ****, настъпили в резултат от пътнотранспортно
произшествие (ПТП), реА.зирано на 22.07.2023 г. в гр. ***. Обезщетението
било изплатено на пострадалото лице с платежно нареждане от 15.09.2023 г.
по образувана при ищеца по образувана щета № 2553030100246
Твърди се, че на 22.07.2023 г. около 6:00ч., в гр. ***, ул. „***“, водачът на
МПС марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, идвайки отляво на кръстовище,
виновно е предизвикал ПТП, като е отнел предимството на л.а. „***“ *** с рег.
№ ****, вследствие на което настъпили материални щети. За произшествието
е съставен Двустранен констативен протокол. Изтъква се, че към датата на
ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответното дружество по полица № BG/30/123000329005, вА.дна от
26.01.2023г. до 25.01.2024 г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатеното застрахователно
1
обезщетение, изпратена с придружително писмо, получено на 03.10.2023г.
Тъй като тридесетдневният срок за плащане е изтекъл на 03.11.2023 г., ищецът
претендира и мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
04.11.2023г. до14.08.2025 г. в размер на 1403,68 лв.
Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, като твърди, че не се реА.зирал по описания в исковата
молба начин и не кореспондира с действителния, по който се е случило
събитието. Твърди, че причината за ПТП и вината за същото има водача на лек
автомобила „***“, *** с рег. № ****, който е предприел неправилна маневра и
е станал причина за ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва
размера на вредите и причинно-следствената връзка между ПТП и увредените
части. Твърди, че изплатеното обезщетение е необосновано завишено и не
съответства на средно-пазарните цени за ремонт, като се има предвид, че
автомобилът е на повече от 12 години експлоатация към датата на
увреждането. Оспорва основанието за дължимост на сумата от 15 лева,
претендирана като „ликвидационни разноски“. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП водачът на МПС „*** ***“ с
рег. № *** е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Не се спори, че относно увреденото МПС „***
** с рег. № ***, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключена с ищеца, е настъпило ПТП, което
съставлява покрит риск, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5 836,15 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. А. Б. (водач на
увредения автомобил), Двустранен констативен протокол за ПТП и от
приетата САТЕ се установява верността на твърденията относно
2
обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 22.07.2023 г.
Свидетелят Б. заявява, че се е движел по главна улица в гр. ***, в кв. Долни
воден, когато водачът на автомобил „***“ е излязъл внезапно от лявата му
страна от отбивка, пресичайки пътя му, в резултат на което е настъпил ударът.
Свидетелят е категоричен, че е бил дясностоящ спрямо другия водач и че
водачът на „***а“ е признал вината си на място, подписвайки доброволно
двустранния протокол.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С. А. Б., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства,
напротив в кореспондират със съставения ДКП.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице С. С., се потвърждава механизмът на
ПТП. Експертът посочва, че пътнотранспортното произшествие е настъпило
на 22 юли 2023 година около 06:00 часа сутринта в град ***, квартал Долни
воден, като на нерегулирано кръстовище водачът на МПС „*** ***“ се
включил в движението от лявата страна на движещия се направо автомобил
„*** **. САТЕ установява, че причинените от ПТП материални щети
съответстват на неговия механизъм (предна броня, ляв фар, преден капак, ляв
калник, носачи и др.).
От приетата по делото САТЕ се установява, че към датата на ПТП
22.07.2023 г., размерът на щетите, нанесени на процесното МПС *** **, рег.№
***, изчислен по средни пазарни цени с отчитане на овехтяване, възлиза на 5
974,04 лв.
Съдът цени заключението на вещото лице, доколкото същото е изготвено
въз основа на целия доказателствен материал, събран по делото, и е
професионално обосновано. Установеният от вещото лице размер на вредата
надвишава размера на изплатеното и претендирано от ищеца обезщетение.
По делото е безспорно, а и от приложения договор за застраховка - полица
№ 0306Х0754548, се установява, че между собственика на л.а. *** и ищеца
към момента на застрахователното събитие е действал вА.ден договор за
застраховка „Каско“.
Видно от приетите по делото писмени доказателства – справка от
Гаранционен фонд и полица № BG/30/123000329005, се установява, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответника.
Видно от платежно нареждане от 15.09.2023 г., ищецът е заплатил на
застрахования сумата от 5 836,15 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
3
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 411 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна
на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в
резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от
09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил *** **,
рег.№ ***, изчислена на база средни пазарни цени възлиза в размер на 5
974,04 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се
опровергават от показанията на разпитания по делото свидетел и от приетата
САТЕ.
НА.це са предпоставките за разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на
водачът на *** **, рег.№ ***.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично
доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за
съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде
разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна
практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на
ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно
известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.
№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; №
165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№
525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; №
58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е
нА.це съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадА.я и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадА.я за възникване на самото пътно – транспортно
4
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринА.не за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е нА.це
принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за нА.чие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадА.я, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства,
установяващи противоправно поведение на водача на увредения автомобил.
Напротив, свидетелските показания и приетата по делото автотехническа
експертиза сочат, че водачът на *** се е движел правомерно, в своята пътна
лента и е бил с предимство, когато водачът на лек автомобил *** *** се е
включил в движението, идвайки от лявата страна спрямо посоката на
движение на ***-то, като отнел предимството на водача на л.а. ***,
вследствие на което настъпило ПТП. Съгласно правилата за движение (чл. 48
от ЗДвП), на кръстовище на равнозначни пътища предимство има
дясностоящият, в случая автомобилът, застрахован при ищеца. Тъй като
кръстовището е нерегулирано, водачът на ***а е следвало да пропусне
движещия се направо автомобил ***, който се е явявал дясностоящ за него, но
не го е направил. Липсват данни за превишена скорост или възможност за
предотвратяване на удара от негова страна, предвид внезапното навлизане на
другия автомобил. Следователно възражението за съпричиняване е
неоснователно
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита, че в случая се
установява единствено изключителна вина за настъпилото ПТП на водача на
л.а. „***“, модел „***“ с рег. № *** за настъпване на процесното ПТП, тъй
като последният не е съобразил съответните посочени в мотивите на
настоящото решение разпоредби от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
платената от ищеца сума в размер на 5 836,15 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати.
Ответното дружество е било поканено за възстановяване на платеното
от ищеца обезщетение с регресна покана, получена на 03.10.2023 г. Срокът за
5
доброволно плащане по чл. 412, ал. 3 КЗ е изтекъл на 03.11.2023 г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава считано от 04.11.2023 г.
Искът за мораторна лихва е основателен за периода от 04.11.2023 г. до
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025 г., в претендирания размер
от 1 403,68 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 1818,37 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и свидетел и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седА.ще и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ****, със седА.ще и адрес на управление: ***, на осн.
чл. 411 КЗ, сумата от 5 836,15 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и шест
лева и 15 ст./, представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета №
25523030100246 за вреди от ПТП, настъпило на 22.07.2023 г., които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
15.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1403,68
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.11.2023 г. до
14.08.2025 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ****, ЕИК ****, със
седА.ще и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ****, със
седА.ще и адрес на управление: ***, на осн. чл. 411 КЗ, сумата в размер на
1818,37 лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6