Решение по дело №511/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 15.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №511 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление №11- 0001036 от 23.04.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч е наложена на „Строй - 47” ЕООД, ЕИК …… с. Слатина, обл. Ловеч, представлявано от С.Г.С., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това, че на 18.02.2019 г. в 14:00 часа е извършена проверка на строителен обект „Изграждане, на път от траверси", намиращ се в с. Дойренци, с изпълнител на строително монтажните работи „Строй - 47" ЕООД, с. С. . При проверката на обекта, е заварено да извършва строително монтажни работи - полагане на траверси, лицето И.И.Б. с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи на строителния обект, като в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа. До приключване на проверката лицето е продължило да работи.

            На 28.02.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената на 19.09.2018 г., документация, свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на „Строй - 47" ЕООД, с. С. , относно проверявания обект в с. Дойренци. За И.И.Б. е представен трудов договор № 00000029 от 19.02.2019 г. Договорът е подписан от двете страни. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 11388193002968 от 19.02.2019 г.

            От направените при проверките констатации е установено, че на 18.02.2019 г. лицето И.И.Б. с ЕГН **********, е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Строй - 47" ЕООД, с. С. , съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали като риска от извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от И. Б. работна сила, с него да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.

            В резултат на гореизложеното е установено, че „Строй - 47" ЕООД, с. С. , в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор с И.И.Б. с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето - 18.02.2019 г., за предоставената от него работна сила като „работник, строителство", в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане на път от траверси", намиращ се в с. Дойренци.

            Посочено е, че с това е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.

            Към преписката са приложени: Уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започване на производство от 18.02.2019 г., протокол за оглед изх.№ 11-С-17-24 от 18.02.2019 г., декларация от И.И.Б., копие от трудов договор № 00000029/19.02.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ № 11388193002968/19.02.2019 г., копие от книга за ежедневен инструктаж - 2 стр., справка от Търговски регистър за актуално състояние.

            Посочено е, че гореописаното нарушение е от изрично посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно. 

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Строй - 47” ЕООД, с. Слатина, обл. Ловеч, представлявано от С.Г.С., който го обжалва в срок. Излага, че поради липса на строителни работници, и в предвид на това, че не знаели техните възможност бил принуден да ги инструктира, за да видят какво могат да работят, и както в случая след това да ги назначат на работа. С оглед на това моли да бъде отменено обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят „Строй - 47” ЕООД, с. Слатина, обл. Ловеч, редовно призовани, се представляват от управителя С.Г.С., и адв. Х. от ЛАК, която моли НП да се отмени, като незаконосъобразно. Излага, че от показанията на доведения от тях свидетел по безспорен начин се установило, че между дружеството и лицето И.И.Б. не са били налице трудово правни отношения, които да не са оформени от изискуемата  писмена трудова форма. Излага, че с показанията на този свидетел била оборена декларацията на Б. , както и че на същия била възлагана определена по вид работа в конкретен ден, за която работа му било заплащано след извършена работа.  Сочи, че на Б.  били възлагани отделни работи, в отделни дни, и че същият е бил повикван от работодателя в различни дни за извършване на отделна по вид трудова работа. Сочи, че последния е престоявал в зависимост от възложената работа, в различен интервал от време и му се е заплащало на място след извършената възложена от работодателя му работа. Сочи, че същият не е идвал всеки ден на работа, а се явявал само по възлагане и повикване от управителя на „Строй-47” ЕООД и отношенията им са били завършвани на точно определена работа възлагана му в конкретния ден. Счита, че са били на лице отношения по изпълняване на договор за изработка, който е граждански по своя характер и се регламентира по Закона за задълженията и договорите, а не по КТ. Излага, че това обстоятелство не е било по никакъв начин изследвано от служителите на Дирекция „ИТ”. Сочи, ч в случая Б.  е бил ангажиран за запълване на фуги вложени от други работници на „Строй-47” ЕООД за което му се е заплащало на линеен метър след завършена работа. Счита, че е неясно и описанието в НП за представена документация на 19.09.2018 год. по която в последствие е била извършена проверка на 28.02.2019 год. Сочи, че тази дата по никакъв начин не кореспондира нито с датата на проверката, нито с датата на съставяне на акта, и счита същото за съществено нарушение. Излага, че много показателно за липса на нарушение бил и обстоятелството, че в случая липсвало предписание и постановление от Дирекция „ИТ” за обявяване на съществуване  на трудово правоотношение с лицето и жалбоподателят. Излага, че липсват каквито и да било мотиви в обстоятелствената част на НП, както и че не са събрани доказателства в този смисъл, поради което моли да бъде отмените процесното НП като незаконосъобразно.

            Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати никакви процесуални нарушения. Сочи, че правилно е приложен материалния закон, и че както извършилите проверката, така и АНО правилно са обсъдили обстоятелството относно наличието или не на граждански договор по ЗЗД. Счита, че дейността извършвана на обекта на проверката е високо рискова, строителна дейност, и че в строителството не може и не следва да има граждански договори когато работят физически лица на съответния обект. Сочи, че на следващо място дейността извършвана от И.И.Б. не е самостоятелна и независима какъвто е смисъла на гражданския договор по ЗЗД, а че е част от трудовия процес, което обстоятелство било установено и с показанията на доведения от жалбоподателят свидетел, които заявил, че на обекта е имало и работещи строителни работници по трудови договори. Сочи, че КТ не поставя ограничение за лимит на работа и че има член в КТ по които може да се сключат трудови договор за доизвършване на определена работа, за работа в определени дни на месеца. Излага, че същевременно работодателят не е използвал тази възможност и не е осигурил необходимата закрила на лицето извършващо работата там. Държи да отбележи, че строителната дейност е високорискова, и че КТ осигурява по голяма закрила отколкото ЗЗД. Сочи, че И.И.Б. в попълнената от него декларация бил заявил, че има работно място, има работно време, и че е работил преди проверката. Сочи, че въпросната декларация не е била оспорена по никакъв начин, с оглед на което счита, че са налице всички елементи на трудово правоотношение, с оглед на което правилно и законосъобразно бил съставен акта и съответно издадено НП.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ц.И.Ц., К.И.П. и М. Р. Д., от становището на процесуалните представители на жалбоподателят и на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 28.02.2019 год. бил съставен Акт № 11-0001036 за установяване на административно нарушение от св. Ц.И.Ц. в присъствието на св. К.И.П. против „Строй - 47” ЕООД, ЕИК ……, с. Слатина, обл. Ловеч, представлявано от С.Г.С., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател, за това, че на 18.02.2019 г. в 14:00 часа е извършена проверка на строителен обект „Изграждане, на път от траверси", намиращ се в с. Дойренци, с изпълнител на строително монтажните работи „Строй - 47" ЕООД, с. С. . При проверката на обекта, е заварено да извършва строително монтажни работи - полагане на траверси, лицето И.И.Б. с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи на строителния обект, като в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа. До приключване на проверката лицето е продължило да работи.

            На 28.02.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената  документация, свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на „Строй - 47" ЕООД, с. С. , относно проверявания обект в с. Дойренци. За И.И.Б. е представен трудов договор № 00000029 от 19.02.2019 г. Договорът е подписан от двете страни. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 11388193002968 от 19.02.2019 г.

            От направените при проверката констатации е установено, че на 18.02.2019 г. лицето И.И.Б. с ЕГН **********, е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Строй - 47" ЕООД, с. С. , съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали като риска от извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Ивайло Б.  работна сила, с него да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.

            В резултат на гореизложеното е установено, че „Строй - 47" ЕООД, с. С. , в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор с И.И.Б. с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето - 18.02.2019 г., за предоставяната от него работна сила като „работник, строителство", в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане на път от траверси", намиращ се в с. Дойренци, с това е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.

            В АУАН е направен следния опис на писмените материали: Уведомление по чл.26, ал.1 от АПК от 18.02.2019 г., протокол за оглед № 11-С-17-24 от 18.02.2019 г., декларация от И.И.Б., копие от трудов договор № 00000029/19.02.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления с входящ № 11388193002968/19.02.2019 г., копие от книга за ежедневен инструктаж. В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

             Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Ц.И.Ц. за когото не се спори, че е гл. инспектор в ДИТ гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №ЧР-877/07.07.2017 г. и Заповед №З-0058 от 11.02.2014 г. се установява, че инж. Митев е директор на ДИТ гр. Ловеч и като такъв може да издават НП за установени нарушения по КТ.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

            От показанията на св. Ц.И.Ц. и св. К.И.П. дадени в с.з. и приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на  18.02.2019 г. в 14:00 часа извършили проверка на строителен обект „Изграждане, на път от траверси", намиращ се в с. Дойренци. Установява се, че строително монтажните работи на обекта се изпълнявали от „Строй - 47" ЕООД, с. С. , представлявано от С.Г.С.. Установява се, че при проверката на обекта заварили  лицето И.И.Б. с ЕГН ********** да полага траверси. При проверката Б.  попълнил и подписал собственоръчно декларация, че работи на строителния обект, като в деня на проверката бил започнал работа в 08:00 часа, като  имал установено работно време от 08:00 до 17:00 часа. До приключване на проверката лицето е продължило да работи. На работодателя била изпратена призовка, и било извършено уведомяването за започване на проверката. Установява се, че на 28.02.2019 г. управителят на „Строй - 47" ЕООД, с. С.  представил в Д ИТ Ловеч документация по спазване изискванията на трудовото законодателство касаеща проверявания строителен обект в гр. Ловеч, като за И.И.Б. с ЕГН ********** представил подписан от двете страни трудов договор №00000029 от 19.02.2019 г., както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 11388193002968 от 19.02.2019 г. С оглед на така представените писмени доказателства и констатациите по работни места относно полагането на труд от Б. , инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч направили преценка, че в случая става въпрос за предоставяне на работна сила, което може да бъде извършвано само по трудово правоотношение. При така установената по  - горе фактическа обстановка инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч приели, че „Строй - 47" ЕООД, с. С. , представлявано от С.Г.С., в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с И.И.Б. с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето – 18.02.2019 г., за предоставяната от него работна сила като „работник, строителство” в изпълнявания от дружеството строителен  обект „Изграждане на път от траверси”, намиращ се в с. Дойренци. В същия ден, в присъствието на представляващия дружеството бил съставен АУАН с № 11-0001036 от 28.02.2019 г. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: Уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започване на производство от 18.02.2019 г., протокол за оглед изх.№ 11-С-17-24 от 18.02.2019 г., декларация от И.И.Б., копие от трудов договор № 00000029/19.02.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ № 11388193002968/19.02.2019 г., копие от книга за ежедневен инструктаж - 2 стр., справка от Търговски регистър за актуално състояние, и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Ц.И.Ц. и св. К.И.П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа обстановка. Начина, по който тези свидетели изясниха фактите от направената на жалбоподателят проверка дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена  проверка относно оформяне на трудовото правоотношение между „Строй - 47" ЕООД, с. С. , представлявано от С.Г.С. и И.И.Б. с ЕГН **********. В тази връзка са и цитираните по - горе писмени доказателства приобщени като доказателства по делото.

            От показанията на разпитаните по делото св. Ц.И.Ц. и св. К.И.П., и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с И.И.Б. за предоставяната от него работна  сила  като  „работник, строителство” в изпълнявания от дружеството строителен  обект „Изграждане на път от траверси”, намиращ се в с. Дойренци, преди датата на постъпване на работа на лицето – 18.02.2019 г.

            Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата не законосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

            От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая е налице трудово правоотношение между „Строй - 47" ЕООД, с. С. , представлявано от С.Г.С. и И.И.Б. с ЕГН **********, във връзка с извършваната от последния  работа на строителен  обект „Изграждане на път от траверси”, намиращ се в с. Дойренци. Безспорно е установено по делото, че Б.  е извършвал работа на осигурена от жалбоподателят работна площадка, която има характера на работно място по смисъла на &1, т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че на територията на строителен обект на жалбоподателят, а именно „Изграждане на път от траверси”, намиращ се в с. Дойренци, Б.  е бил заварен да полага траверси, на място определено от дружеството, като характера на работата е такъв, че тя е можело да бъде извършена само на територията на строителния обект. Безспорно е установено и, че Б.  на територията на строителния обект е използвал и предоставените от дружеството средства за работа.   Съдът намира, че начинът по който се заплаща извършената работа не представлява самостоятелен критерии, който да определи характера на правоотношението. В тази насока е разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, която дава възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, а освен това разпоредбата на чл.247 от КТ дава възможност заплащането на труда да става според времетраенето на работата или според изработеното. Неоснователно е становището на процесуалния представител на жалбоподателят, че в случая е налице гражданско правоотношение по договор, който има белезите на трудов, тъй като видно от събраните по делото доказателства за Б.  не е представен граждански договор нито от жалбоподателят, нито от наказващия орган, за да се твърди подобно обстоятелство. В случая от една страна за Б.  не е бил представен граждански  договор, за да се установи, че извършваната от същия работа е била определена по обем и като краен резултат, като лисват представени от страна на жалбоподателят и доказателства за уговарянето на какъвто и да било количествен критерии на уговорената работа. А от друга страна, в деня на документалната проверка, в ДИТ гр. Ловеч е бил представен подписан между двете страни трудов договор № 00000029/19.02.2019 г., от който е видно, че един ден след проверката между завареното лице Ивайло Б.  и жалбоподателят е бил сключен трудов договор със срок на договора до завършване на определената работа.

            Съдът намира за неоснователни направените от адв. Х. възражения касаещи наличието на гражданско правни отношения между Б.  и жалбоподателят. В случая краткотрайността на  извършваната работа не може да бъде критерии за наличие на облигационно, а не на трудово правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.68, ал.1 , т.1 от КТ изрично е уредена възможността за сключване на срочни трудови договори за определен срок, който не може да бъде по дълъг от 3 години, но в същото време няма ограничение за минималната продължителност на този срок. В тази насока е и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която урежда възможността за сключване на трудови договори за завършване на определена работа. Не може да се приеме, и че в случая е сключен граждански договор, за да се изпробва квалификацията и уменията на изпълнителят, тъй като в тази хипотеза е разпоредбата на чл.70 от КТ. Ето защо ако жалбоподателят е наел на работа Б.  за краткотрайна работа, той е следвало да използва един от вариантите на срочен трудов договор посочени по – горе, които са уредени в КТ, както между другото е и подходил след извършената на 18.02.2019 г. проверка на изпълнявания от него обект в с. Дойренци.

            При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на разпоредбите на ЗЗД, тъй като разпоредбите на КТ имат приоритет в случая, тъй като именно КТ урежда отношенията между работник и работодател.

            Съдът не приема направеното възражение, че НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган се е мотивирал с декларацията на Б. , и че съдържанието на същата било оборено с показанията на доведеният от тях св. М. Д.. Съдът на първо място намира за нужно да отбележи, че в хода на проведеното съдебно следствие попълнената от Б.  декларация не беше оспорена по никакъв начин от жалбоподателят, като в хода на делото не беше установено същата да е с невярно съдържание, или да не е попълнена или подписана от Б. . От друга страна поначало декларацията няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не, а по - скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на административно наказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства. Съдът не приема, че НП е издадено единствено въз основа на декларацията от Б. , тъй като актосъставителят и свидетелят по акта са извършили проверка на място, присъствали са през цялото време докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от заварените лица в обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата, ангажирани с трудова дейност работодателят има сключен трудов договор е насрочена документална проверка в ДИТ, за която е бил призован работодателя. При извършената документална проверка и след представяне от работодателя на сключен трудов договор с Б.  от 19.02.2019 г. са били изяснени всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.

            В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателят е разпитан свидетелят М. Д., който и към датата на с.з., и към датата на проверката е работил на трудов договор в дружеството жалбоподател, като строителен работник. Същия, видно от показанията му, е бил бригадир на проверения от служителите на ДИТ гр. Ловеч обект, като в задълженията му е влизало, след като сутрин получи от управителя на дружеството нареждания, за това, какво трябва да се свърши през деня, да разпредели работата на останалите работници, и да ги наблюдава как я изпълняват. Безспорно от показанията на този свидетел се установи, че в обекта е била извършвана строителна дейност, и че с част от работниците е имало сключени трудови договори. Безспорно от показанията на този свидетел се установи, че извършваната от Б.  дейност, в деня на проверката на обекта, не е била самостоятелна и независима какъвто е смисъла на гражданския договор по ЗЗД, а че е била част от трудовия процес. Посочените в АУАН и НП като нарушени норми са императивни и гласят, че предоставянето на работна сила се урежда само като трудови правоотношения и договорът трябва да бъде сключен в писмена форма и то преди постъпването му на работа. По делото с категоричност се установява факта, че към датата на проверката (18.02.2019 г.) Ивайло Б.  не е имал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател. При това положение се налага и извода, че Б. , както е посочено и по - горе е престирал труд без трудов договор, респективно той да е бил сключен преди започването на работата му на 18.02.2019 година. Събраните по делото доказателства еднозначно сочат, че именно от тази дата той е започнал да престира работна сила, тъй като тогава е работел в обекта на жалбоподателя. Видно от свидетелските показания, в това число и показанията на св. Д., както и писмените доказателства, които съдът кредитира изцяло, Б.  се е намирал на „работно място” по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т.4 от ДР на КТ, изпълнявал е трудови задължения, в частност функциите на строителен работник по полагането на траверси в обект стопанисван от жалбоподателя. Имал е също така определено работно време, както и договорено заплащане. Всички тези безспорно установени обстоятелства по случая, се препокриват с представяне на работна сила по смисъла на КТ. Ето защо, съдът намира, че както актосъставителят, така и наказващия орган, правилно са възприели установената по случая фактическа обстановка и правилно са квалифицирали обстоятелствата като нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ и възраженията на жалбоподателя в тази връзка не могат да бъдат споделени.

            На следващо място – при сравнението между показанията на св. Д. и представения от жалбоподателя трудов договор за завареното при проверката лице – И. Б. , се установява, че според сключения на следващия ден, след проверката на обекта, трудов договор, за същата работа е уговорено престиране на работна сила до завършване на определената работа, уговорено е възнаграждение от 560 лева, както и продължителност на работния процес – 5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време. В диаметрална посока са показанията на св. Д. от които се установява, че Б.  е бил викан от работодателят да работи, но не всеки ден, а когато е имало работа за него, и че работата му се е изразявала в запълване на положените траверси със минерал бетон, като за тази работа му се е заплащало в края на завършената работа, на линеен метър свършена работа, при цена за 1 линеен метър 1.00 лв. С оглед останалите събрани по делото гласни доказателства обсъдени с приложените по делото писмени доказателства, съдът не кредитира като годно доказателство, показанията на св. Д. в тази част, тъй като същите се явяват изолирани от останалите събрани по делото доказателства, а освен това съдът взема предвид, както и самия свидетел сочи, че и понастоящем работи при жалбоподателят, а от там и неговата заинтересованост от изхода на делото.

            Относно направеното с жалбата възражение, че контролните органи е следвало да обявят с Постановление по чл.405а от КТ съществуването на трудово правоотношение и да дадат Предписания, съдът намира, че това е правомощие на органите на ДИТ, което не е задължително, като от преценката именно на актосъставителят зависи дали да издаде Постановление по чл.405а от КТ, или не, като не издаването на такова само по себе си не съставлява нарушение водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно. От друга страна по делото безспорно се доказа, че в деня на документалната проверка за завареното на обекта лице Б.  е бил представен сключен трудов договор, който е бил сключен още на следващия ден след проверката, поради което, в случая не е била налице и необходимост, да се издава постановление по чл.405а от КТ, както и да се дават предписания.

Действително в НП е отразено, че „На 28.02.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената на 19.09.2018 г., документация, свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на „Строй - 47" ЕООД, с. С. , относно проверявания обект в с. Дойренци. За И.И.Б. е представен трудов договор № 00000029 от 19.02.2019 г. Договорът е подписан от двете страни. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 11388193002968 от 19.02.2019 г.”,  в каквато връзка са и направени възражения от процесуалния представител на жалбоподателят. Съдът намира, че посочването на датата 19.09.2018 г., представлява техническа грешка, която не представлява съществено нарушение в административно наказателното производство и не е накърнила значително правото на защита на наказаното лице.

Нелогично е да се приеме, че жалбоподателят е бил затруднен да разбере в какво е обвинен, тъй като на последния е бил предявен и връчен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, в който тази неточност не е допусната. Освен това, в същия абзац, в НП, малко по – надолу, изрично е посочено, че документацията е включвала и подписан между жалбоподателят и И. Б.  трудов договор № 00000029/19.02.2019 г., който безспорно към 19.09.2018 г. не е съществувал в правния мир, за да се твърди, че жалбоподателят е затруднен да разбере, на каква точно документация е била извършена проверка на 28.02.2019 г. в ДИТ Ловеч. Освен това, от събраните доказателства – показанията на актосъставителят и свидетелят по акта и приложените писмени доказателства - несъмнено се установява, че целта на тази документална проверка е била да се провери дали по отношение на завареното на 18.02.2019 г. на строителен обект „Изграждане на път от траверси”, намиращ се в с. Дойренци, с изпълнител жалбоподателят, лице е имало сключен трудов договор, в каквато връзка са и били представени писмени доказателства. Ето защо така допусната техническа грешка не опорочава наказателното постановление до степен на незаконосъобразност, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Съдът намира и че правилно е установен субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка следва да се посочи, че изцяло в компетенциите на административно наказващия орган е преценката коя отговорност да ангажира, тази на дружеството или на виновното длъжностно лице.

            За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието към предвидения минимум. Макар и да не е посочено в обжалваното НП като смекчаващо отговорността обстоятелство, наказващият орган явно е ценил факта, че нарушението е първо за жалбоподателя (данни в обратния смисъл липсват), което обуславя и наложения минимален размер на предвидената от закона имуществена санкция.

            Съдът намира, че определеното от АНО административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

             В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е извършено на 18.02.2019 година, след влизане в сила на 27.01.2012 година на новата разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.

            По делото, въпреки, че не бяха направени възражения в тази насока, не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано с обществените отношения свързани с престирането на работна сила и защитата на работниците и служителите. Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто безспорно е бил жалбоподателят. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.

            В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй, като такива не са претендирани.

            Водим от горното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.          

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11- 0001036 от 23.04.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч, с което е наложена на „Строй - 47” ЕООД, ЕИК …. с. Слатина, обл. Ловеч, представлявано от С.Г.С., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: