О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№78/06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д.
№ 8/2020 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба вх.№ 105/09.01.2020 год от О.В. ***
срещу решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд
Варна, с което е оставено без разглеждане искането по чл. 250 от ГПК, съдържащо
се в молба вх.№ 21972/17.07.2019 год и молба вх.№ 22224/19.07.2019 год за
допълване на решение № 485/17.04.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на ВОС,
както и в частта, с която е оставено без уважение искането по реда на чл. 247
от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. По съображения за
незаконосъобразност на решението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна
и връщане на делото на същия съд с указания да допълни решението си и отстрани
допусната в него очевидна фактическа грешка, като се произнесе по искането за
прекратяване на изпълнително дело № 1158/2012 год поради изтекла погасителна
давност на претендираното вземане, както и да признае за установено, че е
изтекла погасителна давност, считано от последното изпълнително действие –
20.11.2012 год. Моли в случай, че съдът приеме жалбата за неоснователна, да
счете, че същата има характер на иск по чл. 430 от ГПК.
В постъпилия отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД ,
представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Тодорова чрез юрисконсулт П.К.
е изразено становище за неоснователност и частична недопустимост на частната
жалба и за потвърждаване на решението в обжалваемата му част.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
В частта, с която съдът се е произнсъл по същество,
оставяйки без уважение искането по реда на чл. 247 от ГПК, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Затова в тази част частната жалба е
процесуално НЕДОПУСТИМА и производството
по нея следва да бъде прекратено.
В останалата част частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните мотиви:
Съдът е бил сезиран със жалба срещу отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С
постановеното решение № 485/17.04.2019 год частната жалба е била удовлетворена.
В мотивите на решението са споделени доводите на жалбоподателя, че изпълнителното
производство е следвало да бъде прекратено поради бездействие на взискателя за
срок по-дълъг от две години – основание по чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, а не по
т.2, както е приел съдебният изпълнител.
След постановяване на решението жалбоподателят е отправил
до съда искане да го допълни по реда на чл. 250 от ГПК, като постанови изричен
диспозитив, с който да признае за установено, че вземането на взискателя е
погасено поради изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок.
Разглеждането на такова искане е недопустимо в рамките на
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. По него съдът
дължи произнасяне относно законосъобразността на действията, респ.
бездействията на ЧСИ, в частност – отказа му да прекрати изпълнителното
производство. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба съгласно чл. 435
ал.2 т.6 от ГПК и именно по нея съдът се е произнесъл с решението си, което е благоприятно
за въззивника.
Молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок, както
правилно е изтъкнал съдът. Но тя е недопустима и на друго основание. Поставеният
от молителя материално-правен въпрос относно погасяването на самото вземане по
давност, следствие от което е неговата недължимост, може да бъде разрешен
единствено по предвидения в чл. 439 от ГПК исков ред в открито състезателно
производство. Не може да се приеме, че молбата на осн. чл. 250 от ГПК има
характер на искова молба, защото тя подлежи на разглеждане по друг ред и се
подчинява на изискванията на чл.127 и сл. от ГПК, каквито не са спазени в
случая.
По изложените мотиви съдът намира, че решението в
прекратителната му част следва да бъде потвърдено, а жалбата в останалата й
част – оставена без разглеждане.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд
Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без разглеждане искането по чл. 250 от ГПК,
съдържащо се в молба вх.№ 21972/17.07.2019 год и молба вх.№ 22224/19.07.2019
год за допълване на решение № 485/17.04.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на
ВОС
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 105/09.01.2020 год от О.В. *** срещу
решение № 1218/25.10.2019 год по в.гр.д. № 682/2019 год на Окръжен съд Варна В
ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането по реда на чл. 247 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.