№ 1386
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110203764 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Х. Д. Х. ЕГН
********** чрез адвокат М. П. от Адвокатска колегия Шумен против наказателно
постановление № 24-0436-000566/02.09.2024 г., издадено от П.Н.Ч. - началник на
сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл.175А ал.1 пр.3 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ са му наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Във въззивната жалба въззивникът счита наказателното постановление за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, сочи аргументи за това и моли съда
за отмяната му.
Жалбоподателят, редовно призован, явява лично в съдебно заседание и се
представлява от адвокат М. П., редовно упълномощен. По същество адв.П. поддържа
жалбата. Счита, че жалбоподателят не е извършил така вменено му нарушение дрифт,
може да е направил неправилни маневри, да е извършил друго нарушение на Закона за
движение по пътищата – несъобразяване с пътните условия и скоростта на автомобила,
но в никакъв случай той не е извършвал някакви умишлени действия, с цел да
1
използва пътя не по предназначение, както е описано в наказателното постановление.
От приложената справка за нарушения било видно, че жалбоподателят има наложени
няколко наказания, но за маловажни нарушения, глоби за неправилно паркиране, които
според адв.П. не утежняват по някакъв начин вината на Х.. Моли съда да отменени
обжалваното наказателно постановление и да им присъди разноските, които са
направили по делото по представения списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от
началник сектор Второ РУ при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. със
становище по хода на делото, по същество, с искане за потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
се прави и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Х. Д. Х., на 25 години, е правоспособен водач на МПС с
придобити категории В и М от 2017 година. Той управлявал лек автомобил Мерцедес
ЦЛС 350 ЦДИ с рег.№ В 3132 РР.
На 13.08.2024 г. в 23:40 часа въззивникът се движел с горепосочения
автомобил в гр.Варна по бул.Приморски посока ул.Цар Освободител. В автомобила
пътували и О.С. И., М.С.С. и З.А.Р.. Четиримата се прибирали от заведение на Морска
гара. При приближаване на завоя на пътя вляво пред входа на Летен театър водачът Х.
видял, че в дясно на пътното платно е спрял товарен автомобил с големи размери,
който заемал и част от пътната лента. Х. изнесъл автомобила вляво и навлязъл
частично в лентата за насрещно движение. Но тъй като по нея видял да се приближава
автомобил, подал газ да вземе по-бързо завоя и да се прибере в своята лента. Тъй като
завоят бил много остър и от ускорението на скоростта, задните гуми на автомобила се
поднесли първоначално вдясно, след това вляво, автомобилът се приближил до
тротоара, но след това водачът Х. успял да го овладее и продължил движението си.
Автопатрул на Сектор Общинска полиция при ОД на МВР Варна в състав
свидетелите И. А. И. и К. К. С. се намирал на входа на Летен театър и те възприели
непосредствено движението на лекия автомобил в завоя. Те възприели, че автомобилът
на въззивника навлиза в завоя с повече газ, като задницата на управлявания от него
автомобил поднася първо на едната страна, после на другата и тогава влиза в пътя,
като в този момент се приближил в близост до тротоара, на който се намирали много
2
хора, излизащи от представление в Летния театър. Полицейските служители
преценили, че въззивникът извършва това действие преднамерено, т.е. , че дрифтира и
решили да му извършат проверка. Тръгнали след автомобила на Х., подали светлинен
и звуков сигнал и спрели въззивника за проверка. В хода на същата била установена
самоличността на въззивника, който обяснил, че автомобилът е поднесъл, след като е
дал по-рязко газ и той не успял да го овладее веднага. Тъй като полицаите от
Общинска полиция нямали право да съставят актове за установяване на
административни нарушения/АУАН/, потърсили съдействие от Второ РУ при ОД на
МВР. На мястото бил изпратен екип на Второ РУ при ОД на МВР, в който бил включен
и св. М. М. Н.. Полицаите от Общинска полиция му обяснили, че водачът е правил
„дрифт“. Св. Н. казал на въззивника Х., че ще му бъде съставен АУАН и му разяснил
неговите права. Х. му казал, че не е направил дрифт, а в един момент изтървал
управлението на колата, но след това успял да я овладее.
На 13.08.2024 г. М. М. Н., полицай към Второ РУ при ОД на МВР Варна
съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA №
1297575/13.08.2024 г./приложен оригинал/ против Х. Д. Х. за това, че 13.08.2024 г. в
23:40 часа в гр.Варна, по бул. Приморски посока ул.Цар Освободител срещу входа на
летен театър управлява собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ с рег.№
В 3132 РР, като умишлено форсира двигателя превъртайки гумите му като го поднася
отдясно вляво и с тези действия използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.104б т.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/. В АУАН е отразено, че нарушителят няма
възражения, същият го подписал и получил копие от него на същата дата.
На 19.08.2024 г. Х. Д. Х. е депозирал до началника на Второ РУ при ОД на
МВР Варна две писмени възражения/едното от които по пощата/, входирани под един
номер УРИ 436000-13629/19.08.2024 г. срещу съставения АУАН/приложени
оригинали/. В първото възражението Х. е посочил, че не е форсирал умишлено
двигателя, нито е поднасял умишлено автомобила, автомобилът се поднесъл от вода
или друга течност на пътното платно. Във второто възражение е посочено, че не е
отразена правилно фактическата обстановка и че АУАН е съставен изцяло на
основание обясненията на някакъв свидетел.
Актосъставителят М. Н. изготвил докладна записка УРИ 436З-27729/20.08.2024
г./приложен оригинал/, според която по това време на тротоара имало много хора,
водачът пред него си признал, че е загубил контрол над автомобила, но е успял „да го
върне в пътя“ и не било умишлено.
В докладна записка УРИ 47241/20.08.2024 г. от командир на отделение И. И. от
Сектор Общинска полиция при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ е посочено, че
3
тъкмо било приключило представление в летния театър и навсякъде по тротоарите
било пълно с хора, лично видял автомобила, водачът умишлено подал рязко газ и
поднесъл автомобила в завоя. Първото поднасяне на автомобила било вдясно, като
едва не се качил на тротоара, след това автомобилът се поднесъл и наляво, докато
водачът се опитвал да го стабилизира на пътя. След като го спрели Х. отговорил, че се
извинява и съжалява. По време на проверката покрай тях преминал екип 211 на Второ
РУ и те поискали от тях съдействие и те съставили АУАН.
В докладна записка УРИ 47240/20.08.2024 г. полицай К. С. от Сектор
Общинска полиция при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ уточнява, че в
автомобила били установени лицата О.С. И. ЕГН ********** на предна дясна седалка,
М.С.С. ЕГН ********** на задна седалка вляво и З.А.Р. ЕГН ********** на задна
седалка вдясно.
От служителя на Второ РУ при ОД на МВР Варна ПИ ППД М.И. е извършена
проверка във връзка с възражението и изготвено становище рег.№ 436р-
28194/23.08.2024 г./приложен оригинал/. В становището обаче е посочено, че
нарушението е по чл.114б т.2 от ЗДвП, което не е вярно, а е по чл.104б т.2 от ЗДвП.
Посочено е, че в автомобила е имало още три лица. Заключението на становището е,
че АУАН е правомерен и законосъобразен, а възражението е неоснователно и се
предлага да бъде оставено без последствие и да бъде издадено наказателно
постановление.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 24-0436-
000566/02.09.2024 г., издадено от П.Н.Ч. - началник на сектор във Второ РУ при ОД на
МВР Варна/приложен оригинал/. Наказващият орган е възприел изцяло обстановката,
отразена в АУАН, приел, че е извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на Х. наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца.
Според приложената разпечатка от информационната система на Пътна
полиция лек автомобил Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ с рег.№ В 3132 РР от 09.06.2023 г. е
собственост на Х. Д. Х..
От справка за нарушител/водач е видно, че Х. Д. Х. притежава свидетелство за
управление на МПС категории В и М от 2017 година и до настоящия случай има
издадени 6 броя наказателни постановления и 17 броя фишове за нарушения по ЗДвП.
С молба вх.№ 81119/10.10.2024 г. от въззивника чрез адвокат М. П. са
представени и приложени по делото свидетелство за регистрация част I на лек
автомобил Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ с рег.№ В 3132 РР, удостоверение от Силвър Стар
Моторс ЕАД за това, че автомобилът е оборудван със система ESP – електронна
стабилизираща програма и разпечатка от портала на МВР с информация за
4
електронната стабилизираща система.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя М. М., полицейските служители И. А. И. и К. К. С. и возещите се в
автомобила на въззивника М.С.С. и О.С. И..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетелите М. М., И. А. И., К. К. С., М.С.С. и О.С. И., както и от писмените
доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според показания актосъставителя М. М. били на обход в Морската градина,
когато им се обадили колеги от Общинска полиция за съдействие, тъй като били
спрели водач с мерцедес, който е извършил така наречения дрифт няколко пъти отляво
надясно и отдясно наляво от Летния театър посока Цар Освободител по самият
булевард. Спрели са го и са му взели документите и понеже те нямали правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП ги извикали. Водачът му обяснил, че не бил направил дрифт,
а бил изтървал колата, но после по някакъв начин я бил вкарал в пътя. Съдът
кредитира показания на М. отчитайки факта, че той не е пряк очевидец на действията
на Х..
Според показанията на свидетеля И. А. И. те с колегата му К. С. се намирали
на изхода от Морска градина до Летен театър. Лично видял приближаването на
автомобила, управляван от Х., при влизането в завоя водачът подал повече газ от
необходимото в големият завой от бул. Приморски, който се качва към бул. Цар
Освободител, автомобилът първо се занесъл надясно после наляво, след което
изправил посоката на движение. Тогава тъкмо било приключило представление в
Летния театър и имало много хора дори и по тротоарите. Времето било хубаво. В
последствие след спирането му водачът Х. дал, че му се бил плъзнал автомобила като
подал по-рязко газ.
К. К. С. свидетелства, че с колегата си И. били в Приморски парк на входа на
Летния театър, забелязали автомобила на въззивника, който се движел по бул.
Приморски. Предприел маневра дрифт, като подходил първо надясно, наляво, надясно,
след което самият автомобил се успокоил. Последва ли го и го спрели, в автомобила
имало още трима пътници. В този час имало представление в Летния театър и малко
преди това представлението било приключило и по тротоара от Летния театър посока
спирката се движили голям брой пешеходци. Дъжд не е валял, било лятно сухо време,
състоянието на пътя в този участък било много добро. Според С. действията на водача
може да са били и умишлени, тъй като за малко да се удари в самия бордюр.
Занасянето станало по време на движение, не е спирал на място да форсира двигателя
или да върти гуми. Съдът не кредитира показанията на св.С. в частта им, че Х. е
5
предприел умишлено действия по дестабилизиране на автомобила, тъй като те в тази
им част показанията се опровергават от показанията на другите свидетели.
В останалата им част съдът кредитира показанията на св.С., както и
показанията на св.И. като непротиворечиви, конкретни и обективни. Двамата
полицейски служители са случайни очевидци на фактите, които съобщават. За тях не
бяха установени обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и
заинтересовани от изхода на делото.
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитана в качеството на
свидетел М.С.С.. Тя свидетелства, че на пътното платно в дясно, страната към
Морската градина пред Летният театър имало поне две паркирани МПС и след тях
дълъг камион. Камионът заемал част от платното и Х. Х. като го заобикалял трябвало
да стъпи на бялата линия, която разделяла двете платна на Летния театър и да завие
наляво. Х. направил маневрата по-рязко, автомобилът леко поднесъл и след това се
върнал в лентата.
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитан в качеството на
свидетел О.С. И.. Според неговите показания като наближили Летния театър на
платното имало спрян камион, който заемал част от платното. Заобикаляйки го Х.
навлязъл леко с автомобила в лентата за насрещно движение и подал повече газ да се
изнесе и да освободи платното по-бързо. При влизане в левия завой колата леко
поднесла и след това се върнала в нормално положение.
По отношение на показанията на свидетелите С. и О. И., съдът отчете
подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като същите са
приятели на въззивника. Въпреки това техните показания за движението на
автомобила и за поднасянето му в завоя са в унисон с тези на полицейските
служители. Поради това и след съпоставянето им с останалите кредитирани гласни и
писмени доказателства и като непротиворечащи на тях съдът ги кредитира.
Съдът кредитира изцяло и посочените по-горе приобщени писмени
доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Х. на 20.09.2024 г., видно от
6
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 26.09.2024 г., видно от печата
върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е съставен от компетентен орган - М. М. Н., полицай към Второ РУ при
ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП и
определена от министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1
от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
В т.1.3.3 на заповедта са определени да осъществяват контрол по Закона за движението
по пътищата звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14 ал.2 т.1/патрулно-
постова дейност/ в районните управления. В т.2.2. са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП служителите в звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл.14 ал.2 т.1/патрулно-постова дейност/ в
районните управления.
От служебно изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365000-
76045/07.11.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че М. М. Н. към дата 13.08.2024 г. е заемал длъжността „старши полицай в
Група Патрулно-постова дейност“ към Второ РУ при ОД на МВР Варна.
Наказателно постановление № 24-0436-000566/02.09.2024 г. е издадено от
компетентен орган – П.Н.Ч. - началник на сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна
съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи/приложено копие/. В точка 3.9. от заповедта са определени да
издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на секторите Пътна полиция
в РУ при ОД на МВР.
От служебно изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365р-
61029/28.10.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че П.Н.Ч. към дата 02.09.2024 г. е заемал длъжността „началник на сектор
Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, което води до
7
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши
правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
Поради това съдът счита, че това нарушение не е съществено и не опорочава
издадения АУАН.
Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42
от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които
са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
трите имена, адрес и ЕГН. Като доказателства е посочено единствено свидетелство за
регистрация на МПС № *********.
Нарушено е от страна на административно-наказващия орган изискването на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно издаденото наказателно постановление да съдържа
освен описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление не са
посочени никакви доказателства, които потвърждават извършеното
административното нарушение.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването
на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да съдържа
описание на доказателствата, които потвърждават извършеното административното
нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
По материалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление неправилно е приложен
материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
Въззивникът е наказан с административни наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
8
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на
тази забрана в чл.175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно
нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото, посочени в АУАН
и наказателното постановление, въззивникът е използвал път отворен за обществено
ползване за други цели - умишлено форсиране на двигателя на автомобила, превъртане
на гумите му и поднасяне отдясно вляво, съгласно възведеното административно
обвинение. Въпреки че не е изрично посочено, тези действия осъществяват
разпространеното понятие за дрифтиране. Към настоящия момент в българското
законодателство липсва легално определение на понятието „дрифт“. В буквален
превод от английски език това понятие означава „плъзгане, пързаляне“. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране,
при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често
автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин
до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава
високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в
съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на
административно наказание.
В случая от ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства не се
установява с необходимата категоричност, че водачът на лек автомобил марка
Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ с рег.№ В 3132 РР - въззивникът Х. Д. Х., на 13.08.2024 г.
навлизайки в завой по бул.Приморски към бул.Цар Освободител умишлено е форсирал
автомобила и контролирано е поднасял задната му част, довело до загуба на сцепление
на задните гуми. Единствено свидетелят К. К. С. счита, че Х. предприел маневра
дрифт, която се изразила в занасяне на автомобила надясно и наляво. Полицейските
служители, спрели за проверка въззивника, не съобщават в своите показания други
факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за извършено от
него дрифтиране. Нито И. И., нито К. С. съобщават въззивникът да е форсирал
двигателя на автомобила или пък да е превъртал гуми, довели до поднася на
автомобила, каквото е административното обвинение. Показанията на всички
свидетели са еднопосочни, че са възприели, че въззивникът е навлязъл с по-висока
скорост в завоя, вследствие на което задницата на автомобила е поднесла наляво и
надясно, после автомобилът е излязъл от завоя и въззивникът го овладял, като други
9
действия не са възприели. Нещо повече, още в хода на проверката въззивникът е казал
пред полицейските органи, че е подал повече газ и автомобилът се плъзнал и загубил
за кратко време контрол над автомобила.
Навлизането в завой с по-висока скорост, при което настъпва времена загуба на
контрол над автомобила не изпълва състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Този състав изисква умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на
автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане
на волан, превъртане на гуми и т.н. Доказателства за такива действия не се събраха в
настоящото производство. Преките очевидци на деянието - двамата полицейски
служители и двамата свидетели, които са се намирали в автомобила на въззивника, не
съобщават за такова поведение на водача.
Настоящият съдебен състав принципно счита, че използването на пътищата,
отворени за обществено ползване, за демонстриране на маниер на управление на МПС,
особено на мощен автомобил, с оглед изява на младежка натура и състезателен дух не
бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона, доколкото
поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, в това число и на
самия водач, а и на пътниците в автомобила му. Санкционирането обаче е допустимо
само при безспорни и категорични доказателства, че такъв маниер на управление е
демонстриран на пътя. В случая такива доказателства не се събраха в хода на
въззивното следствие. Цялостното поведение на въззивника по управление на
автомобила, описано от двамата полицейски служители, не може да обори тезата му,
подкрепена от показанията на свидетелите С. и О. И., че бързайки да се прибере в
своята лента Х. е влязъл в завоя с малко по-висока от необходимата скорост, при което
автомобилът е поднесъл и той не е могъл да го овладее веднага. Еднократното
занасяне на автомобила, допуснато от водач, без други действия по подаване на газ,
форсиране, превъртане на гуми, буксуване, не би могло да се квалифицира по
административно-наказателния състав по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, поради което и
административното обвинение се явява недоказано. Горното прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено. С оглед горните изводи и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП съдът не дължи
произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
По възраженията на въззивника:
Посочени във въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението, че липсват очевидци и свидетели на
нарушението с познанията, които имат познания да определят понятието
„дрифт“, тъй като в АУАН и в наказателното постановление няма посочено
такова понятие.
2. Съдът не приема възражението, че ситуацията се е развила при ляв завой на 90
градуса при движение по бул.Приморски към ул.Цар Освободител срещу входа на
10
Летния театър и автомобилът е поднесъл след като преди това е преминал през
замърсено пътно платно от вода или мобилни агрегати и са били налице
неравности върху асфалта на завоя. Не са представени доказателства за това
твърдение, такива факти не бяха посочени и от свидетелите.
3. Съдът не приема възражението, че жалбоподателят първоначално се е стъписал
поради младата си възраст и малкия му стаж като водач на МПС. Действително
Х. е на 25 години и може да се приеме, че е още в млада възраст, но е водач на
МПС от 2017 година и е натрупал необходимия опит, а и всички водачи на МПС
в гр.Варна са запознати с характеристиките на този завой на бул.Приморски до
входа за Летния театър.
4. Съдът приема изтъкнатото обстоятелство, че въпреки подаденото писмено
възражение срещу съставения АУАН нито Х., нито лицата, пътували в лекия
автомобил, не са търсени да дадат обяснения, но не приема констатацията, че по
този начин е нарушено правото му на защита, тъй като той е осъществил това
свое право чрез подаване на писмени възражения срещу съставения му АУАН.
5. Съдът приема възражението, че описаната фактическа обстановка в
наказателното постановление не е била такава е не е имало умишлени действия
или такива целящи извеждането на МПС извън контрол, като своите аргументи
за действията на въззивника съдът посочи по-горе.
6. Съдът приема възражението, че посочените в наказателното постановление
действия на жалбоподателя „…умишлено форсира двигателя на управлявания от
него автомобил, превъртайки гумите му като го поднася отдясно вляво…“ са
само предположения, за които няма абсолютно никакви доказателства, като
своите мотиви за съставомерността и доказателствата на деянието съдът изложи
по-горе.
7. Съдът не приема възражението, че моделът на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, е с нови и модерни системи за сигурност против превъртане на
задвижващите колела, които са автоматични и самото превъртане на гумите,
описано в наказателното постановление, е практически невъзможно да се
извърши с този автомобил. Действително от въззивника бяха представени
удостоверение от Силвър Стар Моторс ЕАД за това, че автомобилът е оборудван
със система ESP – електронна стабилизираща програма и разпечатка от портала
на МВР с информация за електронната стабилизираща система, но според
разяснението на тази система тя включва антиблокираща спирачна система, която
предотвратява блокирането на спирачната система при внезапна и интензивна
употреба и система за контрол на сцеплението с пътя, която предотвратява
хлъзгането при ускоряване, но никъде не е посочено, че е невъзможно
превъртането на гуми и е посочено, че тя само помага на водача да овладява
изкосо страничните движения, които водят до занасяне на автомобила, а не и че е
11
невъзможно поднасяне на автомобила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
Разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл.143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай административно-наказващият орган е бил представляван
от надлежно упълномощен процесуален представител, който е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на наказателното постановление. Предвид изхода на спора, по
аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая такова
възражение е направено.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От съдържанието на приложените по делото пълномощно/л.25/, договор за
12
правна помощ/л.70/ и списък с разноски/л.72/, се установява, че жалбоподателят е
възложил на адв.П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред съда по делото. Видно от съдържанието на
договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 700 лева и същото е заплатено в брой т.е. разходът е направен съгласно т.1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
процесуалния представител на наказващия орган и съдът дължи произнасяне по този
въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в приложимата редакция, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е 400
лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В случая е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лева. Съдът намира, че в случая
договореният адвокатски хонорар в размер на 700 лева не е рамките на нормативно
определения. Делото не съставлява фактическа или правна сложност. Проведено по
него е едно единствено съдебно заседание, поради което и хонорарът се явява
прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая.
Същия следва да бъде намален респективно претенцията на въззивника за заплащане
на този хонорар да бъде уважена до предвидения в наредбата минимален размера.
Поради това ОД на МВР Варна, към чиято структура се числи наказващият орган,
следва да заплати на въззивника сумата от 600 лева, представляваща съдебни разноски
под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Относно направеното искане от въззивника за присъждане на разноски в
размер на 180 лева за изготвяне на документация от официалния представител на
Мерцедес в България относно наличната система ESP лек автомобил Мерцедес ЦЛС
350 ЦДИ с рег.№ В 3132 РР. Тази документация е изготвена и представена по
инициатива на жалбоподателя, без да е изискана от съда или ответната страна, не касае
пряко предмета на доказване по делото и няма представени доказателства, че е
13
изготвена специално за нуждите на делото. Поради това съдът счита това искане за
неоснователно и го остави без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1
и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 24-0436-000566/02.09.2024 г., издадено
от П.Н.Ч. - началник на сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна, с което на Х. Д. Х.
ЕГН ********** от гр.Варна, ******, са наложени административни наказания глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на
чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда ОД на МВР Варна да заплати на Х. Д. Х. ЕГН **********, сумата от
600/шестстотин/ лева представляваща съдебни разноски.
Оставя искането на ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение без уважение.
Да се изпратят съобщение на ОД на МВР Варна и на Х. Д. Х. чрез адвокат М.
П., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14