Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 10.07.2018 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 1919 по описа
за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е иск
с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС,
предявен от В.А.Ч., родена на *** г., с
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. П.К.
против Б.Е.Ч., ЕГН: ********** ***.
Ищцата твърди, че по силата
на нотариален акт № 56, том I, рег. № 1115, дело
№47/2010 г. издаден от нотариус Р.К, с район на
действие – Районен съд К., ответникът бил собственик на 5/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ №. находящ
се на първи етаж блок..,
построен в парцел .. в
квартал .. с площ от .. кв. м по плана на гр. К. при съседи: на север къща на Ц.Л., на
запад – Блок ., на юг – улица „.“ с административен адрес гр. К. ул. „И-№., община К., област П.., който апартамент е със северозападно изложение и се състои от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена
площ от 97 кв. м. при съседи
на жилището: на запад – блок ., на изток – апартамент на М. К… и стълбища на блока, на север – къщата
на Ц.Л.“, ведно с прилежащото
му избено помещение №10 със западно изложение, при съседи на избеното помещение: на
запад – двор на блока, на север – къщата на Ц.. Л..,
на юг – ул. „И.“ и ведно с таванско
помещение №. със североизточно
изложение, при съседи: на север – къщата
на Ц.. Л.., на запад – таван
на К…, на изток – тераса на таван, на юг – коридор
на таван, както и ведно с 8,02 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Останалата 1/6 идеална част от описания недвижим имот бил
нейна собственост.
Ищцата твърди, че целият имот, включително и собствената ѝ 1/6 идеална
част, се ползвала от ответника
от 26.04.2010 г., без нейно знание и съгласие, като по този начин била лишена от правото
да я владее и ползва своята част от имота.
Ето защо за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на месечен наем..
Моли съда, постанови
решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумата от общо 8967.00 лева, представляваща
обезщетение в размер на 89 месечни наемни вноски от по 100.00 лева за периода
от 26.04.2010 г. до 26.09.2017 г. и една наемна вноска в размер на 67.00 лева
за периода от 27.09.2017 г. до 16.10.2017 г., включително за ползване на 1/6 ид. част от съсобствен недвижим
имот – АПАРТАМЕНТ №.. находящ се на първи етаж блок .,
построен в парцел IX в квартал 40 с площ от 437 кв. м по плана на гр. К. при съседи:
на север къща на Ц.Л., на запад – Блок ., на юг – улица „.“ с административен
адрес гр. К. ул. „И-№., община К., област П…, който апартамент е със
северозападно изложение и се състои от две стаи, хол, кухня, сервизни
помещения, със застроена площ от 97 кв. м. при съседи на жилището: на запад –
блок ., на изток – апартамент на М. К.. и стълбища на блока, на север – къщата
на Ц.Л.“, ведно с прилежащото му избено помещение №.. със западно изложение,
при съседи на избеното помещение: на запад – двор на блока, на север – къщата
на Ц.Л., на юг – ул. „И.“ и ведно с таванско помещение №…със североизточно
изложение, при съседи: на север – къщата на Ц.Л., на запад – таван на К…, на
изток – тераса на таван, на юг – коридор на таван, както и ведно с 8,02 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба – 11.12.2017 г., до
пълното изплащане на претендираната сума. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът, представляван от адв.
С.П. оспорва предявения срещу него иск както по основание, така и по
размер. Твърди, че не са налице предвидените в закона предпоставки за търсене на обезщетение за неползване на съсобствения с ответника недвижим
имот съобразно притежаваната от ищцата ид. част,
тъй като ответникът не бил пречил на ползването и не било направено писмено искане по смисъла на чл,
31, ал. 2 от ЗС. Отделно от това,
се позовава и на недължимост
на претендираните суми преди м. декември 2012 г., поради изтичане на 5-годишна погасителна давност.
Оспорва твърдението в исковата
молба, че ответникът пречил на ищцата да ползва имота, че
го ползва без нейното знание и съгласие и че същата е била лишена от възможността
да го ползва. Ищцата живеела в Г… от близо 30 години и когато си идвала в Б… за кратко, отсядала в имота, била е посрещана от семейството на ответника, същата не била предявявала претенция да ползва имота през другото
време, като никога не ѝ бил отказван достъп. Същата не била отправяла и писмена покана за ползване или заплащане на обезщетение до изпратената нотариална покана на 17.10.2017 г., която не
била получена от ответника.
След тази дата тя не била идвала в Б… Ответникът
заявява, че ищцата можела да ползва по всяко време имота според
правата ѝ в съсобствеността.
Неоснователно било искането за заплащане на месечен наем в
размер на 100 лв., тъй като между страните нямало възникнали наемни правоотношения. Неоснователно
било твърдението в исковата
молба, че неподаването на писмен отговор на нотариалната покана било
равнозначно на съгласие и признание, че претендираната сума се дължи.
Моли съда, постанови решение, с което
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира направените
по делото разноски.
В хода на
производството ищцата е депозирала писмена молба (л.56) и е допуснато на
основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на иска, като същият се счита
предявен за сумата от общо 3586.60 лева.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, а и е видно от представеното удостоверение за наследници изх. №… г. и
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том I, рег. № 1115, дело
№47/2010 г. издаден от нотариус … с район на действие – Районен съд К., че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот
при квоти 1/6 ид. ч. за ищцата В.Ч. и 5/6 ид. ч. за ответника Б.Ч..
Представена е по
делото в препис нотариална покана от ищцата до ответника и разписка към нея, от
които е видно, че същата е връчена на 17.10.2017 г. на К… М… Ч. – майка на Б.Ч.,
със задължение да му я предаде. С поканата ищцата претендира от ответника
заплащането на сумата от 9100.00 лева, представляваща обезщетение в размер на
месечен наем от 100 лева за ползване в периода от 26.04.2010 г. до 16.10.2017
г. на 1/6 ид. част от процесния
съсобствен недвижим имот, както и заплащане на този
наем след датата на получаване на поканата.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приета и неоспорена от страните се установява,
че справедливия месечен наем за процесния имот е на
стойност 240.00 лв., или за процесната 1/6 ид. част – 40.00 лв., от което:
- за месец април
2010 год. – за 4 дни = 5.30 лв.
- от месец май - до
месец декември 2010 год. за 8 месеца = 320.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2011 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2012 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2013 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2014 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2015 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец декември 2016 год. за 12 месеца=480.00 лв.;
- от месец януари -
до месец септември 2017 год. за 9 месеца=360.00 лв.
- за месец октомври
2017 год. - за 16 дни =21.30 лв.
Общата стойност на
наемните вноски за периода на исковата претенция е в размер на 3586.60 лева.
От разпита на св. Т.Я.Ч.
се установява, че е съпруга на Шефкет Е.Ч. – брат на ответника Б.Ч.. Страните
по делото били собственици на апартамент в гр. К., ул. „И-№., който бил на В. и
брат ѝ Е.. Ч.. В него живеели ответникът Б.Ч., майка му, съпругата му и двете им деца. В.Ч. от
2000 г. се установила в Г… и оттогава не живеела в съсобствения
апартамент, въпреки, че имала желание. След смъртта на Е.. Ч. на 22.02.2014 г.
ищцата, свидетелката, детето и съпруга ѝ били изгонени от апартамента от Б.Ч..
Ответникът им казал, че този апартамент бил лично негов и не им позволявал да
ходят там. Поради тази забрана, когато В. се прибирала от Г.., се налагало да
отсяда в дома на свидетелката.
От разпита на св. К.М.Ч.
се установява, че е майка на ответника. В процесния
апартамент живеела тя, заедно със сина си, жена му и двете им деца. Този
апартамент бил собственост на свекъра и свекървата на свидетелката – А.А.Ч., починала през 2004 г. и Ш.М. Ч., починал през 2010 г..
В. била тяхна дъщеря, а Б. – техен внук. След смъртта на А.. Ч., Ш… Ч. приписал
апартамента на Б.. В. била на погребението и казала, че повече не ѝ се
идвало в апартамента, тъй като близките ѝ починали и нищо не я задържало.
С нея запазили нормални отношения, но конфликт имало между снахата на
свидетелката Т… Ч. (съпруга на Е---Ч.) и другия ѝ син – ответникът Б.Ч.. Между
двамата възникнал и Б. изгонил Т… На скандала присъствала и В., но нея не я бил
гонил. И след скандала тя продължавала да посещава апартамента. Обикновено
отсядала при Е.. Ч. и Таня, но никой не ѝ забранявал да идва в процесния апартамент. Тя самата никога не била предявявала
претенции към този имот.
Други доказателства
от значение за делото не са ангажирани.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците на една вещ може да
си служи изцяло с нея по предназначението ѝ. Обстоятелството, че е
съсобственик, му дава основание да ползва общата вещ сам и изцяло. Ако обаче в
резултат на действията му друг съсобственик е лишен от възможност да извлича
ползи от вещта, съгл. чл.31, ал.2 от ЗС – дължи обезщетение. За да се ангажира
отговорността на съсобственика по тази разпоредба, е необходимо да се установи,
че вещта е съсобствена, че се ползва само от част от
съсобствениците и че ползващите съсобственици са поискали обезщетение за ползите,
от които са лишени. По отношение на съсобствеността и квотите, безспорно
установено по делото е, че страните са съсобственици на придобития по
наследство и в резултат на дарение недвижим имот при квоти 1/6 ид. ч. за ищцата В.Ч. и 5/6 ид.
ч. за ответника Б.Ч.. По отношение на ползването не се оспорва от ответника, че
същият е ползвал процесния апартамент през исковия
период. Не е установено по делото обаче, че ползващият съсобственик е поканен
писмено да заплаща обезщетение за ползите, от които неползващият е лишен.
Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление на
съсобственика, че иска в бъдеще
обезщетение за ползването, и отправянето и получаването на писмената покана
могат да се доказват с всички доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
исканията си. В тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване относно
обстоятелството, че е отправила писмена покана до ползващия съсобственик и
съответно получаването ѝ от него, което не е сторено по делото. В случая
е отправена покана на 17.10.2017 г., но исковата претенция касае период преди
тази дата – от 26.04.2010 г. до 16.10.2017
г..
Ето защо, поради
липса на писмена покана преди 26.04.2010
г., претенцията на ищцата с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се
отхвърли изцяло.
За пълнота следва
да се отбележи, че основателно се явява възражението на ответника за недължимост на обезщетението претендирано
до 11.12.2012 г., поради изтичане на петгодишна погасителна давност към датата
на подаване на исковата молба – 11.12.2017 г.
По разноските:
И двете страни
претендират направените разноски, като с оглед
изхода на спора такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени на ответника – 580.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС предявен
от В… А… Ч.., родена на *** г., с
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. П…К…
против Б… Е… Ч…, ЕГН: ********** ***
за заплащане на сумата от 3586.60 лева,
представляваща обезщетение за периода от
26.04.2010 г. до 16.10.2017 г., включително
за ползване на 1/6 ид. част от съсобствен
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №.. находящ
се на първи етаж блок .., построен в парцел .. в квартал .. с площ от .. кв.
м по плана на гр. К. при съседи: на север къща на Ц.Л., на запад – Блок ., на юг – улица „.“ с административен адрес гр. К. ул. „И-№., община К., област П…., който апартамент е със северозападно изложение и се състои от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена
площ от 97 кв. м. при съседи
на жилището: на запад – блок .,
на изток – апартамент на М. К… и
стълбища на блока, на север – къщата
на Ц.Л., на юг – улица „И.“, ведно с прилежащото му избено помещение №.. със западно изложение,
при съседи на избеното
помещение: на запад – двор на блока, на север – къщата
на Ц.Л., на юг – ул. „И.“ и ведно с таванско помещение №… със североизточно изложение, при съседи:
на север – къщата на Ц.Л., на запад – таван на К…, на изток – тераса на таван, на юг – коридор
на таван, както и ведно с 8,02 % идеални части от
общите части на сградата и
от правото на строеж, ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата
молба – 11.12.2017 г., до пълното изплащане на претендираната сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В… А… Ч.., родена на *** г.,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. П.К.да заплати на Б.. Е… Ч…, ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 580.00 лв. (петстотин
и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.