№ 9647
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М. Гражданско дело №
20251110108970 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против А. М. Д. и Б. Х. Д..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 30, находящ се в гр. .......
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 786, 28 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 444, 72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 07.02.2025 г.;
сумата 17, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2022
г. – 07.02.2025 г.,
в условията на разделност – по 1/2 от всеки от ответниците.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност – всеки от тях по 1/2.
Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците А. М. Д. и Б. Х. Д., с който признават исковете за стойността на
топлинната енергия, мораторната лихва върху нея и цената на дяловото
разпределение, като твърдят, че са заплатили последните, ведно с дължимата
законна лихва върху главниците. Оспорват единствено иска за мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.10.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума 1 786, 28 лв.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума 444, 72 лв.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.07.2022 г. –
м.04.2023 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение на стойност
исковата сума 17, 64 лв.
Безспорно е между страните, че на 16.04.2025 г. в полза на ищеца е
платена сумата от 2 290, 98 лв., което се потвърждава от представеното по
делото извлечение с данни за извършен банков превод с посочено основание –
номерът на настоящото дело.
Ответниците твърдят, че с посочената сума са погасени задълженията
за: стойността на топлинната енергия, мораторната лихва върху нея, цената на
дяловото разпределение, както и законната лихва върху двете главници.
Оспорва се единствено иска за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
2
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
3
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в
имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на
исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за:
сумата 1 786, 28 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 14.02.2025 г. до датата на плащането – 16.04.2025 г.
в размер на 39, 84 лв., опредЕ. посредством електронен лихвен калкулатор на
НАП;
сумата 444, 72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 07.02.2025 г.;
сумата 17, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 14.02.2025 г. до датата на плащането –
16.04.2025 г. в размер на 0, 39 лв., опредЕ. посредством електронен лихвен
калкулатор на НАП,
т.е. общо в размер на сумата 2 288, 87 лв. Ответниците са платили
сумата от 2 290, 98 лв., която надвишава размера на задължението, с оглед на
което същото се явява изцяло погасено чрез плащане в хода на процеса.
Ответниците оспорват единствено вземането за мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение, по отношение на което съдът намира, че не
се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на
пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на
главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на
което ответниците изпадат в забава след покана, каквато не се установява да е
била отправена до тях.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса, с изключение на иска за мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение, който следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът има право, на основание чл.78, ал.1
ГПК, на разноски за частта от исковете, които се отхвърлят като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Ищецът е направил разноски в размер на сумата 105 лв., като му се
дължи и юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на
4
фактическа и правна сложност на спора и доколкото всички обстоятелства са
безспорни между страните, съдът определя в размер на сумата от 25 лв.
От сумата 130 лв. ищецът има вземане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за
сумата 129, 70 лв., съобразно частта от исковете, за която има право на
разноски и която се отхвърля като погасена чрез плащане в хода на процеса.
За погасяване на същите следва да бъде отнесена платената от
ответниците сума в размер на 2, 11 лв. (2 290, 98 лв. - 2 288, 87 лв.), с оглед на
което дължимите разноски са в размер на 127, 59 лв., която сума следва да
бъде понесена по равно от ответниците.
Ответниците имат право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на разноски
съобразно частта от исковете, които се отхвърлят като неоснователни, но
доколкото не претендират такива, нито ангажират доказателства за
извършването им, разноски не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. М. Д., ЕГН ********** и Б. Х. Д., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 1 786, 28 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 30, находящ се в гр. ....... ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 14.02.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 444, 72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 07.02.2025 г.;
сумата 17, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 14.02.2025 г. до изплащане на вземането,
които се претендират от ответниците в условията на разделност, както
следва: А. М. Д. – 1/2, и Б. Х. Д. – 1/2 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА, а иска за
сумата 5, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение, начислена за периода 16.09.2022 г. – 07.02.2025 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН ********** и Б. Х. Д., ЕГН ********** да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 127, 59 лв., представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение, както следва:
5
А. М. Д. – 1/2, и Б. Х. Д. – 1/2.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6