№ 14
гр. Търговище, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200844 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. ВЛ. ВЛ. от гр. София против Електронен фиш Серия К
№3815254 на ОДМВР – Търговище. Жалбоподателят визира незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ и моли за отмяната на същия. Изтъква като съображения за жалбата си
липса на приложени доказателства и снимки към ЕФ, липса на посочени данни за вида на
използваното АТСС/мобилно или стационарно/, липса на доказателства за техническата
изправност на АТСС към момента на установяване на нарушението, невъзможност да се
установи точното място на нарушението само посочените във фиша координати.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като към
датата на последното е изпратил молба, с която поддържа жалбата си.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото, но е
налице становище, изготвено от гл.ю.к.Л.Ж., в което се настоява за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък, въведено със знак В26 до 60 км/ч, скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е
установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно техническо
средство „MultaRadar SD580“ с №00209D32D438, което е одобрен тип за измерване от БИМ
и е преминало периодична проверка в БИМ към датата на нарушението. Пояснява, че
1
първоначално за нарушението бил издаден ЕФ срещу „ВМ ТРЕЙД“ООД, но поради
подадена на 13.07.2020г. декларация от наказаното лице същият бил анулиран и бил издаден
процесния ЕФ след приспадане на допустимата грешка от 3%. Сочи, че ЕФ се приравнява на
АУАН и НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за
който се отнасяли само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал
на законовите изисквания за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното
нарушение. Изтъква, че съгласно чл. 16 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на АНПреписка като информацията по ал.1 се
предоставя като отпечатано изображение във вид на снимков материал само по искане на
ОСВ или на участник в административния процес като липсвало задължение за изпращане
на тези материали служебно за връчване на нарушителя. Претендира на основание чл. 63
ал.5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е
НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4 ЗАНН за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ
претенцията му да бъде уважена до минималния размер по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разписка се
удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 17.09.2021г.
Жалбата е подадена до АНОрган на 30.09.2021г. от визирания нарушител, с което е спазен
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш серия К №3815254 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Търговище, в същия е отразено, че на 02.06.2019 г., в 15.04ч. в общ.
Търговище, на ПП 1-4, км.227+300, до метанстанция в посока град Варна с МПС лек
автомобил „Пежо 406 2.0 Д“ с рег. №СА3421 МК, ползван от В. ВЛ. ВЛ. от гр. София, е
извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №00209D32D438, като при максимално допустима
скорост извън населено място, обозначено с пътен знак В26 и сигнализирано място за
контрол с пътен знак Е24, отчетен толеранс на измерената скорост от -3км/ч, разрешена
стойност на скоростта 60 км/ч установената такава на МПС била 81 км/ч, т.е. налице била
превишена стойност на скоростта – 21 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182
ал.2 т.3 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 100 лева. Към
електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, представляваща
разпечатка от техническото устройство „MultaRadar“ с №00209D32D438, с отразена дата на
заснемане 02.06.2019 г., в 15.04.58 часа. На снимката се вижда път с две ленти и отвъд
същия – промишлени сгради, като в дясната пътна лента се вижда лек автомобил с поставена
на същия регистрационна табела с номер СА3421 МК, като в долния десен ъгъл на снимката
2
е направено увеличение на кадъра с регистрационния номер. В горната част на снимката е
посочено мястото на заснемане : общ. Търговище, на ПП 1-4, км.227+300, ограничението на
скоростта – 60 км/ч и измерената скорост от 84км/ч. От направената на 28.10.2021г. справка
в ЦБ-КАТ следва, че собственик на заснетия автомобил е „ВМ ТРЕЙД“ООД със седалище в
град София. Според разпечатката от търговския регистър следва, че управител на
посоченото дружество е В.И.П.. От приложената по АНПреписка справка от ЦБ - КАТ –
„Преглед на фиш“ става ясно, че на 05.06.2019г. органите на сектор „ПП“ в ОДМВР -
Търговище са установили, че В.И.П. като управител на посоченото дружество се явява
нарушител, поради което срещу него е издаден ЕФ с.К №2792728. Последният е връчен на
визирания нарушител едва на 13.07.2020г. На 13.07.2020г. в ОДМВР – Търговище е
входирана декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП от В.И.П. в качеството му на законен
представител на собственика на лек автомобил „Пежо 406 2.0 Д“ с рег. №СА3421 МК, в
която е декларирал, че на 02.06.2019 г., в 10.00ч. е предоставил посоченото МПС на В. ВЛ.
ВЛ. от град София и същото му е било върнато на 03.06.2019г. в 20.00 часа. В резултат на
тази декларация издаденият ЕФ с.К №2792728 бил анулиран на 24.07.2020г. и на същата
дата бил генериран Електронен фиш серия К №3815254 срещу жалбоподателя В.. От
наличната по АНПреписка разпечатка от АИС – КАТ следва, че този ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 17.09.2021г. По преписката са налице доказателства, установяващи
годността на ползваното АТСС и съответствието му с техническите изисквания, установено
при проверка няколко дни преди установяване на нарушението, както и документи относно
въведените ограничения на скоростта в пътния участък.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна, макар и не на изложените в същата съображения. Разпоредбата на чл. 189
ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Производството по издаване на електронен
фиш по своя характер е административнонаказателно като електронният фиш, с който то
приключва, има санкционни последици. Разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН регламентира, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Буквалното тълкуване на тази
норма визира като предмет на обхвата й АУАН, но същата е въведена в законодателството
преди въвеждане на процедурата по издаване на електронни фишове съгласно чл. 189 ал.4
ЗДвП. Нито в ЗАНН, нито в ЗДвП са предвидени срокове, които да ограничават темпорално
възможността за издаване на електронен фиш, при което би могло да се направи извода за
съществуваща неограничена възможност за издаване на ЕФ. Последното би довело до
необосновано утежняване положението на лицето, извършило нарушение, за което се издава
ЕФ, в сравнение с нарушителя, срещу когото се издава АУАН, а дори и срещу субекта на
престъпление по НК. В този смисъл са и мотивите в т.2 от Тълкувателно постановление
3
№1/27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд. Същевременно разпоредбата на чл. 189 ал.14 ЗДвП гласи,
че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на ЗАНН за административните нарушения и наказания. Ето защо и
е налице практика на административните съдилища в страната, според която сроковете по
чл.34 от ЗАНН се прилагат по отношение на всички административнонаказателни
производства, вкл.и в производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП – в т.см. са Решение № 112 от
21.05.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10043/2021 г., Решение № 234 от
27.12.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10300/2019 г., Решение № 85 от
14.02.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1052/2017 г. При преглед на материалите по
настоящото дело е видно, че нарушението е заснето на 02.06.2019г., а установяването на
първия нарушител, срещу когото е издаден анулирания впоследствие ЕФ, е станало на
05.06.2019г., на същата дата е издаден този ЕФ, но връчването му е станало чак на
13.07.2020г. Предвид разпоредбата на чл. 188 ал.2 ЗДвП ЕФ е бил издаден срещу
физическото лице, което е било управител на дружеството – собственик на автомобила. Ето
защо и след връчването на този ЕФ от страна на това лице е подадена и декларацията по чл.
189 ал.5 ЗДвП. След анулиране на първия ЕФ е издаден процесния ЕФ на 24.07.2020г., който
е връчен на жалбоподателя на 17.09.2021г. От материалите по АНПреписка може да се
направи извода, че при издаването на анулирания ЕФ е бил спазен 3-месечния срок по чл. 34
ал.1 ЗАНН. Но независимо от това от датата на нарушението - 02.06.2019г., до издаването на
процесния ЕФ - 24.07.2020г., е изтекъл период, по - голям от една година, поради което е
налице изтичане на по – дългия давностен срок, визиран в 34 ал.1 ЗАНН. Двете посочени в
чл. 34 ал.1 ЗАНН хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице,
за да е погасена по давност възможността за образуване и провеждане на
административнонаказателно производство. В случая, въпреки спазването на тримесечния
срок от установяване на нарушителя към датата на издаване на първия ЕФ, то изтичането на
едногодишния срок от нарушението до издаване на обжалвания ЕФ представлява
процесуална пречка за издаването му. Ето защо само на това основание съставеният ЕФ се
явява незаконосъобразен. Посоченото процесуално нарушение е съществено и само въз
основа на същото съдът следва да отмени обжалвания ЕФ и да прекрати образуваното по
случая АНПроизводство съгласно действащата разпоредба на чл. 63 ал.2 т.3 във вр.с ал.6 и
във вр. с чл. 34 ал.1 ЗАНН.
С оглед необходимостта съдът да коментира и казуса по съществото на фактите,
следва да се посочи, че наличните по делото доказателства относно вида, модела и
техническите характеристики на АТСС, заснело отразеното в ЕФ нарушение, показват, че
това АТСС е било технически изправно, същото е стационарно и при работата му не се
налага изготвяне на протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Предвид
отразената на снимковото изображение скорост на движение на заснетия автомобил от 84
км/ч и приетата в обжалвания ЕФ за установена скорост от 81 км/ч е ясно, че е отчетена
допустимата при работа с АТСС грешка при измерване от 3 км/ч. При това положение
4
обжалваният ЕФ отразява извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с ал.1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 02.06.2019 г., в 15.04ч. в общ. Търговище, на ПП 1-4,
км.227+300, до метанстанция в посока град Варна с МПС лек автомобил „Пежо 406 2.0 Д“ с
рег. №СА3421 МК, ползван от В. ВЛ. ВЛ. от гр. София, е извършено нарушение по чл. 21
ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№00209D32D438, като при максимално допустима скорост извън населено място,
обозначено с пътен знак В26 и сигнализирано място за контрол с пътен знак Е24, отчетен
толеранс на измерената скорост от -3км/ч, разрешена стойност на скоростта 60 км/ч
установената такава на МПС била 81 км/ч, т.е. налице била превишена стойност на
скоростта – 21 км/ч.
Доколкото липсват направена претенция от жалбоподателя за присъждане на
разноски и доказателства за направени такива, съдът не следва да присъжда в негова полза
съдебни разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал.2 т.3 във вр.с ал.6 и във вр. с чл. 34 ал.1 ЗАНН като
незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К №3815254 на ОДМВР –
Търговище, с който на В. ВЛ. ВЛ. от гр. София за извършено на 02.06.2019 г. нарушение на
чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв., И ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство поради изтекла давност по чл. 34 ал.1 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5