РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330115615 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. Т. К., ЕГН **********, против
“ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че поради погасяване на
вземането по давност ищецът не дължи на ответника следните суми: 1331,56
лв. главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в град П., бул.”***” №**, вх.*, ет.*,ап.* , за
периода от 01.03.2008 г. до 08.03.2010 г. и 303,67 лв., обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 26.04.2008 г. до 21.06.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2011г. до окончателното
й изплащане, както и 132,70 лв. деловодни разноски, включващи платена
държавна такса в размер на 32,70 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с., въз основа на който е
образувано изп. дело № *** г. по описа на *** ***, с район на действие –
Окръжен съд Пловдив, рег. № ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник по изп. дело № *** г.
по описа на *** ***, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***
гр.с., в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Поддържа се, че са
налице нови обстоятелства, възникнали след издаването на изпълнителния
лист, а именно, че вземането по същия е погасено по давност, поради
изтичането на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
приложима в случая, тъй като вземането е за периодични плащания за
1
комунални услуги. Ищецът сочи, че изпълнителното дело е образувано на
дата *** г., а на *** г. била депозирана молба от длъжника, с която същия
заявявал, че ще плаща задължението си. Твърди се, че в периода 30.08.2011 г.
– 11.08.2016 г. не били поисквани от взискателя или извършване от съдебния
изпълнител никакви действия за принудително изпълнение. Поддържа се, че
предвид изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, поради
перемция***30.08.2014 г. била изтекла и погасителната давност за вземането
по процесния изпълнителен лист. В открито съдебно заседание се уточнява,
че перемпцията е настъпила на дата 03.11.2013 г., а давността е изтекла на
дата 03.11.2014 г., тъй като на 03.11.2011 г. била подадена молба от длъжника
за разсрочено плащане на задължението. По изложените съображения моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с който се оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Твърди, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело от *** г. е направено и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което
било годно да прекъсне давността. Поддържа, че в хода но изпълнителното
дело са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи срока на
погасителната давност и този на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Конкретни действия сочи да са извършвани през 2011 г. и в периоди от 2015
г. до 2021 г. Оспорва давността да е изтекла на дата 30.08.2014 г., като
твърди, че взискателят е проявявал активност и подавал молби за извършване
на действия за принудително събиране на вземането по изпълнителното дело.
Излага аргументи, че по време на висящия изпълнителен процес давност не е
текла до 26.06.2015 г., като цитира и съдебна практика в този смисъл. След
посочената дата обаче твърди да са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността, поради което срока на същата не бил изтекъл
понастоящем. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Към исковата молба е представено копие на изпълнителен лист,
издаден на *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***
гр.с., с който е разпоредено ищецът да заплати на ответното дружество сумата
от 1331,56 лв. главница, представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в град П., бул.”***” №***,
вх.*, ет.*,ап.* , за периода от 01.03.2008 г. до 08.03.2010 г. и сумата от 303,67
лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2008
г. до 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и 132,70 лв. деловодни
разноски.
По делото е приложено копие на изп.дело № ***г. по описа на *** Л.М.,
рег. № ***, образувано за събиране на вземане на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, спрямо ищеца А. Т. К., за което е издаден
2
изпълнителен лист по по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив,
*** гр.с. Делото е образувано по молба от дата *** г. на взискателя „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД с приложен изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ *** г. С молбата е поискано и предприемането на действия по
принудително изпълнение и е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител да предприема необходимите според него действия по
събиране на вземането. В изпълнение на възложеното от взискателя
съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника и
е връчил покана за доброволно изпълнение на последния, с която е насрочен и
опис на движими вещи в дома на длъжника. С протокол от *** г. по
изпълнителното дело е констатирано от съдебния изпълнител, че в кантората
му се е явил лично длъжника К. и е заявил, че на 02.11.2011 г. ще направи
вноска за погасяване на задължението по делото. Видно от молба от
03.11.2011 г. по изпълнителното дело, подадена от А.К., същият е внесъл
сумата от 40 лв., която е разпределена на дата 04.11.2011 г. от ЧСИ за
погасяване на задълженията по делото, като длъжникът се е задължил и да
внася сумата от по 80 лв. всеки месец до окончателното погасяване. По
делото липсват данни други такива плащания да са били извършвани. С
молба от 25.09.2015 г. взискателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
поискал от съдебния изпълнител да извърши актуална справка за
имуществото на длъжника и да предприеме предвидени в ГПК изпълнителни
действия – запор на трудово възнаграждение, възбрана на недвижим имот,
както и да се насочи изпълнението спрямо притежаваните от длъжника
движими и недвижими вещи. От дата 11.08.2016 г. е подадена нова молба от
взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение по
делото. Въз основа на същата са наложени запори на вземанията по банковите
сметки на А.К. в „***“ ЕАД и „***“ АД, и е несрочен /но не и извършен/ опис
на движими вещи. Постъпила е нова молба от 02.10.2017 г. с искане за
налагане на запор на вземанията по банковите сметки и сейфове на длъжника.
След извършена справка са наложени запори при „***“ АД и „***“ ЕАД,
считано от м. 11.2017 г. На дата *** г. е подадена нова молба за способ от
взискателя, като са изготвени справки за имуществото на длъжника, без да са
предприемани конкретни изпълнителни действия от ***. По същия начин е
процедирано при постъпилите молби за извършване на способ за
принудително изпълнение от 15.08.2019 г., 02.10.2020 г. и 26.10.2021 г.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения
член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело
№ *** г. по описа на *** ***, рег. № ***, поради което ищецът има интерес от
неговото предявяване. Същият твърди изпълнението да е незаконосъобразно
заради погасяване по давност на правото на принудително събиране на
вземаното, което погасяване да е настъпило след издаването на изпълнителен
3
лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. В тази насока искът е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен предвид следното:
Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в
принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД и тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД. В случая, процесните вземания
представляват периодични плащания по смисъла на ТР № 3/2011 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и същите се погасяват след изтичане на по-
краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Съгласно чл. 116,
б. „В“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, т.е. нов петгодишен,
респ. тригодишен срок.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност
по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта
на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно
ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по
време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната
практика, обективирана в Решение №170/ 17.09.2018 по дело №2382/2017 на
ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС,
ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.
Следователно в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да
намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на
погасителната давност в хода на изпълнителния процес. По въпросите за
давността, след дата 26.06.2015 г., приложение ще намери ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
4
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предвид горното следва да се посочи, че изп.дело № *** г., е
образувано на дата *** г. по молба на “ЕВН България Електроснабдяване”
АД, с която молба е поискано и извършването на конкретни изпълнителни
действия. Няколко месеца по-късно, на дата 03.11.2011 г. длъжникът А.К. е
извършил доброволно плащане на сумата от 40 лв. за погасяване на
задълженията си по делото, която сума е била разпределена от ***.
Посоченото доброволно плащане съдът намира за годно да прекъсне
давността на основание чл. 116, б. „А“ ЗЗД, тъй като представлява изрично
признаване на вземането. В продължение обаче на повече от две години след
образуване на делото през 2011 г., взискателят не е поискал предприемането
на действия по принудително изпълнение, като първата такава молба е от
дата 25.09.2015 г. Т.е. налице е продължителен период на бездействие от
страна на взискателя по изпълнителното дело – от края на 2011 г. до средата
да 2015 г., в който период нито са подавани молби до ЧСИ за действия по
принудително изпълнение, нито са предприемани такива действия. Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Трайна е съдебната практика, че прекратяването
настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира това обстоятелство. Следователно, в посочения
период от края на 2011 г. до средата да 2015 г. лисват действия, прекъсващи
срока на т.нар. перемция. В тази насока делото се е прекратило по силата на
закона, считано от дата 31.08.2013 г. Съгласно задължителните указания на
ППВС № 3/1980 г., приложими през този период, предхождащ приемането на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност няма да
е текла по време на висящото изпълнително дело. Следователно тригодишния
срок на погасителната давност за вземането е започнал да тече от момента на
прекратяването на делото по силата на закона – от дата 31.08.2013 г., като
последващите молби или изпълнителни действия нямат правно значение,
защото са депозирани, респ. предприети по едно вече прекратено дело. Т.е.
подадените молби за способ и наложените запори на вземания по банкови
сметки на длъжника в периода 2015 г. – 2021 г. са ирелевантни за изхода на
настоящия спор. На основание чл. 111, б. „В“ ЗЗД тригодишния давностен
срок е изтекъл на дата 31.08.2016 г., т.е. преди депозирането на настоящата
искова молба. Дори и да се приеме, че перемпцията е била прекъсната с
извършено от съдебния изпълнител разпределение от дата 04.11.2011 г., то
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК също ще изтекъл на 04.11.2013 г.,
респ. тригодишния срок на давността – на дата 05.11.2016 г.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът не дължи на
ответника заплащане по принудителен ред на сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр.с., поради настъпила погасителна давност. В тази насока
искът се явява основателен и като такъв ще се уважи.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца ще се присъдят сторените от
5
него разноски, в общ размер от 597,90 лв., от които: 73,90 лв. за държавна
такса, 24 лв. такса към ЧСИ за препис на изпълнителното дело и 500 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че А. Т. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, партер, НЕ ДЪЛЖИ на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 34, сумата от 1331,56 лева
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в град П., бул.”***” №**, вх.*, ет.*,ап.* , за
периода от 01.03.2008 г. до 08.03.2010 г. и сумата от 303,67 лева,
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2008 г.
до 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 132,70
лева деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на
32,70 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр.с., въз основа на който е образувано изп. дело № *** г. по
описа на *** ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, рег. № ***.,
поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 34 да
заплати на А. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., ул. „***“ № *,
партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 597,90 лева,
представляващи сторени по делото деловодни разноски, от които 73,90 лв. за
държавна такса, 24 лв. такса към *** за препис на изпълнително дело и 500
лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6