Р Е Ш Е Н И Е
№ / 16.02.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 171 по описа за 2020 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул.Прилеп № 33 срещу Р.С.М. ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предоставя В и К
услуги на ответника в качеството му на потребител в имот, находящ се на адрес
гр.П., кв***. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с номер на платец
3330149, чийто титуляр бил ответникът.
Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
ответникът не бил правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът
бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в
забава.
Твърди се, че на 28.11.2019г. В и К
операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до Районен съд П. срещу ответника, въз основа на което било образувано ЧГД
№1764/2019г. на РС П..
На 02.12.2019г. съдът издал заповед № 1125
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на М. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 174.25лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 05.06.2014г. до
08.05.2018г.; сумата от 38.14лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 07.08.2014г. до 22.11.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.11.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 15.01.2020г. заявителят (сега ищец) беше
уведомен, че на основание чл.415. ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Иска се да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми по
издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1764/2019г. на РС П., а именно
174.25лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 05.06.2014г. до 08.05.2018г.; сумата от 38.14лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 07.08.2014г. до 22.11.2019г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-28.11.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв..
Моли се за присъждане на
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор от особения представител назначен на ответника.
В него се твърди, че иска е недопустим, тъй
като е подаден извън срока по чл.415 ГПК. Липсвало доказателства, че ответникът
е собственик на имота, за който е открита партидата и че страните са в
облигационни отношения по повод снабдяването му с вода.
Твърди се, че по делото е представена
справка за недобор на частен абонат, въз основа на който се твърди неизправност
на длъжника. Липсва карнет - лист, от който да е видно, кога е станало
отчитането на твърдяната услуга, кой го е извършил, присъствал ли е ответника
или негов представител на това отчитане, чий е подписът, положен върху този
карнет, поради което липсват доказателства за предоставяне на услуга.
Представената справка за недобор,
представляват частен свидетелстващ документ, който удостоверява изявлението на
своя издател, но не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
фактите, до които се отнася удостоверителното изявление - начисления разход.
Твърди
изтекла давност за част от претенцията по главниците и лихвите за
забава, а именно за вземане по фактура **********/07.07.2014 год. за главница
51.43 лв., отчетен период: 05.06.2014 -04.07.2014 г. и лихва 3.46 лв.; за
вземане по фактура **********/10.05.2016 год. за главница 66.86 лв., отчетен
период: 06.04.2016г. - 09.05.2016 год. и лихва 23.42 лв.; вземане по фактура
**********/08.06.2016 год. за главница 14.33 лв., отчетен период: 09.05.2016г.
- 30.05.2016 год. и лихва 4.90 лв.
Иска се
отхвърляне на предявените искове.
В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител прави оттегляне на следните искове: за главница от 132,62 лв. дължима за
периода от 05.06.2014 г. до 30.05.2016 г., за изтекли лихва за забава за сумата
от 31,78 лв. дължим за периода от 07.08.2014 г. до 22.11.2019 г. и иска
производството по делото да бъде прекратено по отношение на оттеглените искове.
Процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове в останалата им
част.
Назначеният
на ответника особен представител не се явява в писмено становище моли за
отхвърляне на предявените искове в евентуалност за частичното им уважаване
предвид направеното възражение за погасителна давност по отношение на част от
процесните суми.
Съдът с
протоколно определение от 27.01.2021г. предвид направеното оттегляне е
прекратил частично производството по делото по отношение на следните искове: за главница от 132,62 лв.
дължима за периода от 05.06.2014 г. до 30.05.2016 г., за изтекли лихва за
забава за сумата от 31,78 лв. дължим за периода от 03.08.2014 г. до 22.11.2019
г..
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства договор за отдаване под наем на общинско
жилище, партида на Р.С., констативен двустранен протокол
№ 315-84 от 08.06.2016 г. се установява, че ответникът има сключен
безсрочен договор за наем за обекта на отчитане на вода гр.П., кв.“*** с община П. на 02.01.2002г., по силата на
който той се е задължил да заплаща консумативните разходи във връзка с
ползването на апартамента, един от които е разходваната вода. На 05.04.2018г. и
на 08.05.2018г. видно от карнетните листи са правени отчети на вода в процесния
обект, които са констатирали съответно разходвани 9 куб.м. и 5 куб.м..
Водомерът на процесния обект е демонтиран и подменен с нов на 08.06.2016г. в
присъствието на ответника.
От общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор; копие от общи условия на ВиК публикувани
във в-к Народно дело; решение № Ц-23/30.06.2016 г.; обявление на ВиК Варна ООД
публикувано във в-к Народно дело за цени на водоснабдителни и канализационни
услуги, които влизат в сила на 01.07.2016 г.; решение № Ц-34/15.12.2017 г.;
обявление на ВиК Варна ООД публикувано във в-к Народно дело за цени на
водоснабдителни и канализационни услуги, които влизат в сила на 01.01.2018 г.;
решение № Ц-9/28.01.2013 г.; обявление на ВиК Варна ООД публикувано във в-к
Народно дело за цени на водоснабдителни и канализационни услуги, които влизат в
сила на 01.02.2013 г.; справка за недобор на мастен абонат; се
установява, че: страните по настоящото производство са били
обвързани от договор при общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът е бил оператор, а ответникът
потребител. В резултат на сключения договор ищецът доставил до обекта на
ответника, находящ се на адрес гр.П., кв.“*** по
партида на ответника с номер на платец № 3330149 вода и ВиК услуги през периода 07.03.2018г. – 05.04.2018г. и 05.04.2018г.
– 08.05.2018г.. За цените на ВиК услугите е взето надлежно
решение и същите са обявени по законоустановения ред чрез публикуването им в
местен ежедневен вестник. За изразходваното количество вода ищцовото
дружество е издало фактура на ответника с № **********/11.04.2018г.
за 9 куб.м. изразходвана вода за сумата от 26,76 лева с начислена законна лихва
4.16 лева до 22.11.2019г., **********/09.05.2018г. за 5 куб.м. изразходвана
вода за сумата от 14.87 лева с начислена законна лихва 2.20 лева до 22.11.2019г.
Фактурите са описани в справка издадена от ищцовото дружество за неплатени
фактури на платец – ответника, за доставяни ВиК услуги, законната лихва е
изчислявана до 22.11.2019г..
От изготвената по делото
ССчЕ, която съда кредитира като компетентно изготвена се установи, че
задълженията на ответника по гореописаните фактури №**********/11.04.2018г. е в
размер на 26,76 лева и по фактура № **********/09.05.2018г. е в размер на 14.87
лева за главници. Общото задължения за главници по фактурите е 41.63 лева.
Задължението за законна лихва по №**********/11.04.2018г. е в размер на 4.16 лева до 22.11.2019г., а по
**********/09.05.2018г. е в размер на 2.20 лева до 22.11.2019г., като общото
задължение за лихви по тези две фактури е в размер на 6.36 лева. По посочените
фактури няма извършени плащания.
Видно от материалите по
чгд 1764/2019г. на ПРС се установява, че ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По така подаденото
заявление е издадена Заповед № 1125/02.12.2019г. за
суми в размер на 174.25 лв. - представляваща
главница за периода от 05.06.2014г. до 08.05.2018 г., по дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 3330149 по издадени
фактури за периода 07.07.2014г. – 09.05.2018г., за обект-имот, находящ се в гр.
П., кв.“***; за законна лихва върху гореконкретизираната главница считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 28.11.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението; в размер на 38.14 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 07.08.2014г. до 22.11.2019г.; както и сумата от 75.00 лв.
представляваща направените разноски
по делото.
Въз
основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 .
Искът е допустим,
доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Съобщението, с което на заявителят е
даден едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си по
издадената заповед е получено от представител на заявителя на 15.01.2020г.,
срокът за подаване на иска изтича на 17.02.2020г., който е първия присъствен
ден след 15.02.2020г., тъй като 15.02.2020г. е събота и е неприсъствен ден, съобразно правилото на чл.60, ал.6 ГПК.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между страните, е сключен договор при ОУ за продажба на ВиК услуги с
място на доставка обект, находящ се в гр.П., кв.“***, чийто титуляр бил
ответникът, че ответникът е собственик или ползвател на обекта на доставка,
изпълнението му от страна на ищеца съгласно договора при ОУ, настъпилата
изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
Предвид направеното
оттегляне на предявените искове за главница и обезщетение за забава дължими по фактура
**********/07.07.2014 год., фактура **********/10.05.2016 год., фактура
**********/08.06.2016 год. и прекратеното производство по отношение на тези
вземания, ответната страна няма факти, които да са в нейна доказателствена
тежест.
От събраните по делото
писмени доказателства – договор за наем, карнетен лист, справка за недобор
констативен двустранен протокол № 315-84 от 08.06.2016 г. се установи, че страните по делото са
обвързани от облигационни отношения по повод доставка на вода до обект, ползван
от ответника по силата на договор за наем находящ се в гр. П., кв***. Ищецът
доказа, че на ответникът като ползвател на вода в процесния обект е открита
партида с абонатен № 3330149, по която е извършен отчет през периода
07.03.2018г. – 05.04.2018г., който е констатирал
разходвани 9 куб.м. вода и през периода 05.04.2018г. – 08.05.2018г., който
е констатирал разходвани 5 куб.м. вода.
От писмените
доказателства по делото и изготвената ССчЕ, кредитирана от съда се доказа, че
за изразходваното количество вода ищцовото дружество е издало фактура на
ответника с № **********/11.04.2018г. за 9 куб.м. изразходвана вода за сумата
от 26,76 лева с начислена законна лихва 4.16 лева до 22.11.2019г. и фактура с №
**********/09.05.2018г. за 5 куб.м. изразходвана вода за сумата от 14.87 лева с
начислена законна лихва 2.20 лева до 22.11.2019г.. Горепосочените суми не са
заплатени на ищцовото дружество.
С оглед на
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени по отношение на поддържаните размери по фактура №
**********/11.04.2018г. за главница в
размер на 26,76 лева за отчетен период 07.03.2018г. – 05.04.2018г. и законна лихва върху тази главницата в размер
на 4.16 лева за период на забава
05.05.2018г. – 22.11.2019г. и по фактура № **********/09.05.2018г. за главница
в размер на 14.87 лева за отчетен период 05.04.2018г. – 08.05.2018г. и законна лихва върху тази главницата в
размер на 2.20 лева за период на забава
07.06.2018г. – 22.11.2019г.
Издадената Заповед №
1125/02.12.2019г. по ч.гр.д.1764/2019г. на РС П. следва да бъде обезсилена по
отношение на сумите, за които е частично прекратено настоящото производство, а
именно дължими по фактура № **********/07.07.2014г. в размер на 51.43 лева
главница за отчетен период 05.06.2014г. – 04.07.2014г. и обезщетение за забава
в размер на законната лихва в размер на 3.46 лева за период на забава
03.08.2014г. – 22.11.2019г., по фактура № **********/10.05.2016 год. в размер
на 66.86 лева главница за отчетен период 06.04.2016г – 09.05.2016г. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 23.42 лева за
период на забава 08.06.2016г. – 22.11.2019г., по фактура №
**********/08.06.2016 год. в размер на 14.33 лева главница за отчетен период
09.05.2016г. – 30.05.2016г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 4.90 лева за период на забава 29.06.2016г. – 22.11.2019г., предвид указанията дадени в т.13 по
Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство, като предвид изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК такива му се дължат. Съгласно представеният списък по чл.80
от ищеца и доказателствата за сторени разноски те са следните 75 лева в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, 25
лева държана такса в исковото производство, 250 лева – депозит ССчЕ, 300 лева –
възнаграждение за особен представител, юрисконсултско възнаграждение. Съдът на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, определя юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева, предвид ниския
размер на цената на исковете и липсата на правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от изложеното,
Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК съществуването на
вземането на “Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, вписано в ТР при АВп, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.„Прилеп“ 33 към Р.С.М. ЕГН **********, с адрес ***,
за което е
издадена Заповед № 1125/02.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1764/2019г. на
РС П. за дължимост на следните парични вземания: 41.63 лева - представляваща главница за периода от
07.03.2018г. до 08.05.2018 г., дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 3330149 по
издадени фактури за периода 11.04.2018г. – 09.05.2018г., за обект-имот, находящ
се в гр. П., кв***; за законна лихва върху гореконкретизираната главница
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 28.11.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението; в размер на 6.36 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2018г. до 22.11.2019г..
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 1125/02.12.2019г., издадена по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1764/2019г. на РС
П. ПО
ОТНОШЕНИЕ на следните суми: по фактура № **********/07.07.2014г. в размер на 51.43
лева главница за отчетен период 05.06.2014г. – 04.07.2014г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 3.46 лева за период на забава
03.08.2014г. – 22.11.2019г., по фактура № **********/10.05.2016 год. в размер
на 66.86 лева главница за отчетен период 06.04.2016г – 09.05.2016г. и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 23.42 лева за период на
забава 08.06.2016г. – 22.11.2019г., по фактура № **********/08.06.2016 год. в
размер на 14.33 лева главница за отчетен период 09.05.2016г. – 30.05.2016г. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 4.90 лева за
период на забава 29.06.2016г. – 22.11.2019г.
ОСЪЖДА Р.С.М. ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “Водоснабдяване
и канализация Варна” ООД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ 33, сумата от
75 лв.,
представляваща направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1764/2019г. на ПРС и сума в размер на 675 лева
разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Решението в частта, с която се обезсилва частично Заповед №
1125/02.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.1764/2019г. на РС П., имащо характер на определение подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………