Решение по дело №225/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                   гр.Плевен, 31.05.2019 година.

 

   ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                 ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                  СВЕТЛА ДИМИТРОВА   

 

при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА……………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 225 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 294 от 18.02.2019година., постановено по гр.д. № 6365/2018г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „ВИП 2“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, представлявано от В.В., дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София,  ЕИК ***, сумата от 509.76 лева главница, съставляваща стойността на използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 26.05.2017г. – 25.05.2018г., и сумата от 28.40 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.07.2017 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.07.2018г. до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на РС Плевен. Присъдени са в полза на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 75лева за държавна такса, 200лева за ВЛ и 87лева за адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 83лева.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „ВИП 2“ЕООД, представлявано от В.Р.В.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него установителен иск.

Въззиваемата „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“, чрез пълномощникът адв.П.И., е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в писмения отговор.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция писмени доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:

 Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че „ВИП 2“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от В.В., дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София сумата от 509.76 лева главница, съставляваща стойността на използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 26.05.2017г. – 25.05.2018г., и сумата от 28.40 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.07.2017 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.07.2018г. до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на РС Плевен.  

 Пред първата инстанция е било безспорно, че по  ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на Плевенски РС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3070/10.07.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора/ищеца по делото/ сума в размер на 509.76 представляваща главница за доставена ел.енергия за периода 26.05.2017 г. – 25.05.2018г., и сума в размер на 28.40 лева - лихва за забава за периода от 29.07.2017 г. до 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 83.00 лева. Ответникът е възразил, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.Безспорно е, че съгласно  приложените по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана ел.енергия и фактури тези суми са начислени като стойност на консумирана ел.енергия за клиентски номер №310190611940, водена на името на потребител П.И.Г., доставяна на адрес гр.Плевен, ул.***, ап.11, ИДН **********; обект № **********.  

Спорно е налице ли са предпоставките за уважаване на положителния установителен иск - качеството на кредитор спрямо ответника „ВИП 2“ЕООД, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на задължението - главница и лихви.

 За да уважи иска, районният съд е приел, че ответникът „ВИП 2“ЕООД, е потребител по смисъла на ЗЕ на електрическа енергия в качеството си на собственик на имота и респективно дължи  претендираната сума, начислена на партидата на предишния собственик. Позовал се е на чл.4, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия, в който е предвидено, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди, и на ал.2 на същия текст дефинираща, че „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“. След като е установил, че ответникът е бил собственик на недвижимия имот през процесния период, е приел че обстоятелството кой  реално е ползвал ел.енергия е ирелевантно. Приел е за недоказано възражението, че ответникът не е влизал във владение на закупения имот, а той е останал във владение на предишния му собственик, както и че дори и друго лице да е обитавало имота през процесния период, доколкото същото не е имало учредено вещно право на ползване на имота, то потребител на ел.енергия и респективно – задължен за заплащането й, остава собственикът на имота – в случая ответникът.

 Въззивният съд намира тези изводи за необосновани на събраните по делото доказателства.Въззивникът-ответник в първата инстанция възразява, че след като е придобил чрез постановление за възлагане след проведена публична продан по изп.д. №  20169050400455 по описа на ЧСИ П.П., собствеността върху въпросния недвижим имот – апартамент, не му е предадено владението върху него. Представил е доказателства за установяване на този факт-удостоверение изх.№ 1747/11.07.2018г. изд. от ЧСИ П.П., прил. на л.44/на гърба/ от делото на РС. Нещо повече – пред въззивния съд е представено удостоверение изх.№ 5664/25.04.2019г. на ЧСИ П.П., от което се установява, че до момента на издаване на удостоверението все още не е предадено владението на имота от бившия собственик - длъжника П.И.Г. на купувача от публичната продан „ВИП 3“ЕООД и на 30.04.2019г. е насрочен въвод във владение на закупения от дружеството недвижим имот. Установява се от представените пред Плевенски РС писмени доказателства – фактури и справки, издадени от ищцовото дружество, както и от заключението по назначената ССЕ, че титуляр на партидата и съответно потребител на консумираната ел.енергия за периода 26.05.2017г. – 25.05.2018г. е П.И.Г., чийто недвижим имот е бил продаден чрез търг. Всички издадени фактури са на негово име, той е титуляр на кл. № 3110190611940 и след постановлението за възлагане на имота от 08.12.2016г. /на л.43 и 44 от делото/, той не е предал владението на купувача и не е изпълнил задължението си по чл. 13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“АД да съобщи този факт пред доставчика на ел.енергия и да закрие партидата, за да се освободи от задължението си да заплаща за в бъдеще консумираната от този абонат ел. енергия. Поради това и въз основа на издадените фактури на негово име, той е задълженото лице, а не купувача на имота, който не е станал взе още потребител по см. на закона, тъй като такъв е предишния собственик, комуто реално е доставяне ел.енергия и тя е останала незаплатена.Съгласно чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“

Купувача на имота не е имал правен интерес да иска откриване на партида на свое име за същия обект и придобиване на качеството потребител, преди да са уредени отношенията с предишния собственик, който е отказвал доброволно да предаде владението на имота. Няма основание да се ангажира отговорността на ответника за чуждо задължение, при положение, че в спорното исково производство са събрани убедителни доказателства кой е действителния потребител на незаплатената ел. енергия. Случая не е типичен, тъй като при толкова продължително неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната ел.енергия, ищецът не само че не се е възползвал от правото си по чл.42 от ОУ да прекъсне електроснабдяването, но и не предявява претенцията за плащане първо спрямо потребителя с активна партида, комуто е издал фактури, осчетоводени по надлежен ред в счетоводството му. Вместо това предявява претенция спрямо купувача на имота, на формален принцип, че той би следвало като собственик да заплати консумираната от предходния потребител ел. енергия, изхождайки от момента на придобиване на собствеността, когато счита, че автоматично, по силата на Общите условия купувача е придобил качеството потребител, без да е установено второто условие на чл.4, ал.2 от ОУ, а именно – физическото лице да ползва ел.енергия за домакинството си.

В случая следва да се отчете спецификата на придобиване на имота, чрез публична продан като едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, при което отношенията свързани със заплащането на консумативите не са уредени между бившия собственик и придобилия правото на собственост чрез търг, както би било при един договор за прехвърляне на вещни права.  Ето защо, въззивният съд приема, че клаузата от ОУ /чл. 13, т.5/, която цитира „ЧЕЗ Електро България“АД в писмото си до В.Р.В. /на л.45 от делото на РС/ създава задължение за потребителя на ел.енергия към момента на промяната и влече негативни последици от неизпълнението ѝ по отношение на притежаващия качеството потребител П.И.Г..

При така изложеното следва да се приеме, че установителния иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Това налага отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество за отхвърляне на иска. При този изход на делото следва да бъдат присъдени от претендираните от „ВИП 2“ЕООД и направени пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 50лв. за държавна такса.

  Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ решение № 294 на Плевенския районен съд, постановено на 18.02.2019г. по гр.д. № 6365/2018г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.Г.С.Раковски № 140, ЕИК ***, против „ВИП 2“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.Васил Априлов №20, ап.6, представлявано от В.В., иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че „ВИП 2“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, представлявано от В.В., дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София,  ЕИК ***, сумата 509.76лева главница, съставляваща стойността на използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 26.05.2017г. – 25.05.2018г., и сумата от 28.40 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.07.2017 г. – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.07.2018г. до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5000/2018 г. по описа на РС Плевен, КАТО НЕОСНОВАНЕЛЕН.   

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр. чл.273 от ГПК „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.Г.С.Раковски № 140, ЕИК ***, представлявано от К.С. да заплати на „ВИП 2“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.Васил Априлов №20, ап.6, представлявано от В.Р.В., направените деловодни разноски в размер на 50.00 лева.

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: