Решение по дело №3467/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261638
Дата: 11 декември 2020 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330103467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261638

 

гр. Пловдив, 11.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3467 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от В.Д.Д. против „Такси – 1“ ООД – клон Пловдив.

         Ищецът твърди, че на дата 25.11.2018 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на МПС – лек автомобил Хюндай И 30 ЦВ с рег. № *****. Ищецът посочва, че съгласно чл.2, ал.1 от договора ответникът поел задължението да сключи с ищеца окончателен договор в 30-дневен срок от подписването на предварителния договор. След изтичане на уговорения срок, ищецът отправил покана до ответника, получена от него лично на ръка на дата 28.12.2018 г., с която го поканил да сключат окончателен договор за продажба. Въпреки това до момента на подаване на исковата молба, ответникът не се явил пред нотариус и окончателен договор не бил сключен. Поради това, предявява настоящия иск, с които моли да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД сключения на 25.11.2018 г. предварителен договор за продажба на МПС. Претендира разноски.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Такси – 1“ ООД – гр. Пловдив.

         Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Съдът е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС, по който ищецът е купувач. За основателността на така заявената искова претенция, следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на действително облигационно правоотношение между страните по предварителен договор за продажба на МПС с твърдяното съдържание на правата и задълженията на всяка от страните; че ищецът е изправна страна по договора, т.е. че е заплатил продажната цена на продавача; че в уговорения срок обещателят – ответната страна, не е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача – ищец собствеността по отношение на обекта на договаряне; че продавачът е собственик на процесното МПС.

         По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните писмения доказателства, че между страните по спора е сключен предварителен договор за продажба на МПС от 25.11.2018 г., като ответното дружество „Такси-1“ ООД, има качеството на продавач, а ищецът В.Д.Д. - качеството на купувач. Предмет на договора е сключването на окончателен договор за продажба на МПС, а именно: лек автомобил марка Хюндай, модел И 30 ЦВ, с рег. № *****, цвят – ****, рама № *****. Съгласно чл.2, ал.1 страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на процесното МПС в 30-дневен срок от подписване на предварителния договор. Съгласно чл.3 била уговорена продажна цена от 3400 лв., която била заплатена от купувача при подписване на договора. Изрично е посочено в чл.3, ал.3, че договорът служи като доказателство, че продажната цена е заплатена от купувача. 

         От представеното свидетелство за регистрация част I се установява, че собственик на процесния автомобил е ответното дружество „Такси-1“ ООД – клон Пловдив. Фактът на собствеността се потвърждава и от изисканата служебна справка от ОД на МВР – сектор Пътна полиция, Пловдив.

         Предвид така установените факти, съдът приема предявения иск за доказан по своето основание, поради което следва да се уважи. Следва да се обяви за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2018 г., за сумата от 3400 лв., платена от купувача при подписване на предварителния договор.

         Съгласно нормата на чл. 364, ал.1 ГПК, с решението съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота. Затова ищецът следва да бъде осъден да заплати нотариална такса по сметка на Районен съд Пловдив в размер на 74,70 лв., на основание т.8 от Тарифата за нотариалните такси по ЗННД и чл.96 ЗННД, както и сумата от 85 лв. – местен данък за придобиване на вещта по сметка на Община Пловдив, на основание чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.

         Следва да се добави и следново: Съгласно чл. 364, ал. 2 ГПК, съдът не издава препис от решението, с което се уважава конститутивния иск за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. В този смисъл Решение № 102 от 21.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 702/2016 г., II т. о., Решение по гр. д. № 870/2011 г., Решение по гр. д. № 1338/2010 г., Решение по т. д. № 370/2011 г. и Решение № 12 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2011 г., III г. о.

Ето защо липсата на документи, установяващи липса на задължения за данъци и други публични задължения на праводателя на ищеца, би съставлявало пречка за изповядване на сделката по нотариален ред, съответно за вписването й, но в случая това не съставлява пречка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 364, ал. 2 ГПК, приложима за особеното исково производство.

         По отношение на разноските:

         При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена ДТ в размер на 136 лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020 г., или общо 636 лв.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 25.11.2018 г. предварителен договор за продажба на МПС, с който „Такси-1“ ООД – клон Пловдив, ЕИК: ********* 0016, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, Комплеск SPS, ет.4, офис 11, представлявано от ***** Д. И. С., като продавач, се задължава да прехвърли на В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, като купувач, лек автомобил марка Хюндай, модел И 30 ЦВ, с рег. № *****, цвят – ****, рама № *****, за сумата от 3400 лева, платена от купувача на продавача при подписването на предварителния договор.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН: **********, да заплати на сумата от 74,70 лв. (седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) – такса за прехвърляне на имота по сметка на Районен съд Пловдив, както и сумата от 85 лв. (осемдесет и пет лева) – местен данък за придобиване на вещта по сметка на Община Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Такси-1“ ООД – клон Пловдив, ЕИК: ********* 0016, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, Комплеск SPS, ет.4, офис 11 да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 636 лв. (шестстотин тридесет и шест лева) – разноски по делото за ДТ и за адвокатско възнаграждение.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

            ПРЕПИС от решението ДА СЕ ИЗДАДЕ на В.Д.Д. СЛЕД представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Районен съд Пловдив, както и на удостоверение, че са изплатени разноските по прехвърлянето и дължимите към момента данъци за лекия автомобил.

        

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: