№ 756
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. В., ЕГН: **********, против
Решение № 262440 от 03.11.2021 г., постановено по гр. дело № 20728 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е признато за установено
по отношение на жалбоподателката, че М. СТ. Н., ЕГН: **********, и П. ЗЛ.
Г., ЕГН: **********, са собственици на основание придобивна давност въз
основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. давностно
владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от ищците на
основание чл.82 ЗС, по отношение на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1068 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „*** с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер
от предходен план: 1177, квартал 294, парцел XI-1177, при съседи: ПИ с
идентификатори 56784.521.1363, 56784.521.1069, 56784.521.1066,
56784.521.1067.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в посочената част. Оспорва се обосноваността
на извода на районния съд, че ищците по насрещния иск са придобили
правото на собственост върху претендираната идеална част от процесния
имот по давност. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго,
с което предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
1
недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г., в който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната
му част.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.
Г. В. против М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.521.1067,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, на деривативно основание, а именно:
договор за дарение от 26.11.1998 г., обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 92, том III, рег. № 1945, дело № 563 от 26.11.1998 г.,
вписан в СВ Пловдив под акт № 70, том 41, вх.рег. № 14633/ 26.11.1998 г., и
договор за дарение от 13.02.2002 г., обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 31, том I, рег. № 617, дело № 29 от 13.02.2002 г., вписан
в СВ Пловдив под акт № 39, том 4, дело № 820/ 2002 г., вх.рег. № 1348/
13.02.2002 г., а в условията на евентуалност - на основание придобивна
давност въз основа на упражнявано давностно владение от 1998 г. до
момента.
В срока по чл. 131 ГПК М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. са подали отговор на
исковата молба, с който са оспорили предявения от ищцата установителен
иск за собственост и на двете заявени от нея придобивни основания, като са
предявили против В. Г. В. насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че същите са
собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.521.1068,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, на основание придобивна давност въз
основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. давностно
владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от тях на основание
чл. 82 ЗС.
В законоустановения срок В. Г. В. е подала отговор на насрещната
исковата молба, в който е взела становище за неоснователност на предявения
с нея иск.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е
отхвърлил като неоснователен предявения от В. Г. В. иск за собственост на
заявеното деривативно основание. Приел е, че същата е придобила правото на
собственост върху претендираната идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1067 по давност, поради което е уважил иска за
собственост на заявеното в условията на евентуалност основание. В тази част
решението като необжалвано е влязло в законна сила. Първоинстанционният
съд е уважил предявения като насрещен от М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. против В. Г.
2
В. установителен иск за собственост върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1068, като е приел за установено от събраните по
делото доказателства, че праводателите на ищците са упражнявали
фактическа власт по отношение на процесната идеална част с намерение да я
своят за период повече от 10 години, както и че на основание чл. 82 ЗС
ищците са присъединили владението на своите праводатели и са придобили
претендираната идеална част по давност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно, както и
допустимо в обжалваната му част. По тази причина следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно
и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Пренесен пред настоящата съдебна инстанция чрез подадената от
ответницата по насрещния иск В. Г. В. въззивна жалба е спорът дали е
осъществен в полза на ищците М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. предвиденият в чл. 79, ал.
1 ЗС оригинерен придобивен способ, а именно изтекла в тяхна придобивна
давност по отношение на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.521.1068.
В хода на производството пред първата инстанция е изследван
кадастралният и регулационен статут на процесния поземлен имот, както и на
съседния на него поземлен имот с идентификатор 56784.521.1067. От
заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че първоначални данни за посочените имоти има в плана от 1954
г., в който е заснет един имот, съставляващ имот пл. № 12 с площ от 530 кв.м.,
обозначен графично на приложение № 1 към заключението и за който имот е
отреден УПИ I-12 от кв. 294 с площ от 530 кв.м. Регулацията следва имотните
граници и няма придаваеми части от имота по регулация. По точки 2, 5 в
приложение № 1 е нанесена вътрешна граница, с която е разделен имот пл. №
12. В следващия план от 1973 г. бившият имот пл. № 12 е разделен на два
отделни самостоятелни имота пл. № 1176 и пл. № 1177, като границата между
двата имота съвпада с вътрешната граница, с която е разделен имот пл. № 12
в плана от 1954 г. Границите на имоти № 1176 и № 1177 тангират
съществуващи сгради и не са променени в следващите планове от 1994 г. и по
кадастралната карта. За имоти № 1176 и № 1177 са отредени самостоятелни
парцели XI-1177 и XII-1176, като регулационните линии следват имотните
граници. В плана от 1994 г. няма промяна в границите на имот № 1176 и имот
3
№ 1177. За тях са отредени самостоятелни парцели XI-1177 и XII-1176, като
регулационните линии следват имотните граници. В действащата кадастрална
карта са заснети имоти с идентификатор 56784.521.1067 с площ от 352 кв.м. и
имот с идентификатор 56784.521.1068 с площ от 180 кв.м., които запазват
непроменени границите си в сравнение с плановете от 1973 г. и 1994 г.
Вещото лице сочи в заключението си, че по делото не е наличен договор за
делба на „големия“ имот № 12 по плана от 1954 г., но в плановете са
обособени отделни поземлени имоти.
Въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 92, том III, рег. № 1945, дело № 563 от
26.11.1998 г., В. Г. В. е придобила 1/3 идеална част от дворно място с площ от
528 кв.м., представляващо парцел XII, имот пл. № 1176 и парцел XI, имот пл.
№ 1177 от кв.294 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, ул.
„***а, ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в
дворното място с площ от 118 кв.м., ведно с построения в дворното място
гараж с площ от 21 кв.м., ведно с избата, състояща се от три помещения с
прозорец откъм ул. „*** и откъм двора на юг и откъм ул. „***, ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
местото. По силата на посочения договор ответницата по насрещния иск се
легитимира като собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот
с идентификатор 56784.521.1068, чиито граници съгласно заключението на
вещото лице съвпадат с тези на имот пл. № 1177 по плановете от 1973 г. и
1994 г.
По делото не е спорно и се установява от представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 181, том I, рег. № 1256, дело №
149 от 27.06.2019 г., че ищците по насрещния иск са придобили от своите
праводатели продавачите Е.С.К. и Н.С.С. правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1068.1.3 с адрес гр.
Пловдив, ул. *** и с площ от 98 кв.м., заедно със самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.521.1068.1.1 с адрес гр. Пловдив, ул. „*** 1, ет.
1 и с площ от 67 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от поземления имот с
идентификатор 56784.521.1068 с площ от 180 кв.м., върху който е построена
сградата. Праводателите им от своя страна са се легитимирали като
собственици на продавания имот въз основа на наследствено правоприемство
от техния баща С.К.П., починал на 11.03.1981 г., и неговата съпруга и тяхна
майка Т.А.П., починала на 09.10.2005 г.
С настоящия иск ищците претендират да са придобили правото на
собственост и върху процесната 1/3 идеална част от имота, за която
ответницата В. Г. В. се легитимира като собственик на основание посочената
по-горе прехвърлителна сделка, въз основа на упражнявано давностно
владение от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. за периода от 1998 г. до
момента на прехвърляне на имота през 2019 г., което те са присъединили по
реда на чл. 82 ЗС. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС урежда фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
4
елементи изтичането на срок от 10 години и владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС. Известно е от правната теория и от съдебната практика, че
владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен - намерението да
се държи вещта като своя. В чл. 69 ЗС е въведена презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. С решението е прието още, че независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да
превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение,
като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. На
следващо място, следва да се има предвид, че присъединяване на владение по
смисъла на посочената разпоредба може да има само при универсално или
частно правоприемство между предишния и настоящия владелец. В този
смисъл са Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, I
ГО, Решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 33 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 1962/2019 г. на ВКС, I ГО и други.
Във втория случай, за да има присъединяване на владението на частния
праводател към владението на частния приобретател, е необходимо не само
осъществяване на действително придобивно основание, годно да прехвърли
собственост (сключване на действителна сделка, извършване на действителна
публична продан, завет и т.н.), но и извършване на действия по предаване на
владението върху имота от досегашния владелец или негови универсални
правоприемници на новия владелец или негови универсални
правоприемници.
За установяване на заявения от ищците придобивен способ в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства. По делото е разпитана свидетелката Н.С., праводател на
ответниците, от показанията на която се установява, че в имота на ул. „***
живеели нейните родители до 2005 г., когато починала майка . След това в
него живеели нейните синове, като заедно го ползвали и стопанисвали. Около
2000 - 2003 г. ответницата В.В. направила ограда по собствена инициатива
между двата имота, без да иска съгласие. Свидетелката изяснява, че имотите
никога не са били делени документално. След като направила оградата,
ответницата не влизала в техния имот, нито пък те в нейния, както и не
заявявала претенции за тяхната част от имота. В имота се влизало през
гаражна врата. В него преди време имало гараж, където бащата на
свидетелката паркирал автомобила си, но той паднал. Свидетелката посочва,
че до 1978 г. живяла в къщата в имота, а след смъртта на майка един от
синовете живеел в сутерена до продажбата на имота през 2019 г., без да е
адресно регистриран в този имот.
5
В показанията си свидетелката М.Ц. заявява, че през 1997 г. закупила
първия етаж от къщата на ул. „***, а на следващата година В.В. закупила
първия етаж от къщата в съседния имот. През 2019 г. М.Н. и П.Г. купили
втория етаж от къщата на ул. „***. Около 2002 г. В. започнала да строи ограда
между двата имота, като оттогава същата нямала достъп до техния двор, нито
пък съответно те до нейния. Свидетелката не била съгласна с
местоположението на оградата, тъй като влизала в техния имот. Сочи, че през
последните 22 години нямали претенции по отношение на собствеността или
спорове, с изключение на неразбирателството във връзка с оградата. Заявява,
че още когато придобили имота си, в дъното на двора имало навес, който бил
стар с изпочупени стъкла, поради което по-късно се наложило да го махнат.
След като била изградена оградата, В. направила навес в нейния имот.
Свидетелката отрича последната да е влизала в техния парцел, да е строила
постройки там или пък да е правила подобрения. Посочва, че в двора нямало
построени подобрения. До 2005 г. на втория етаж от къщата на ул. „***
живеела Т.П.. Двете дъщери на Т. постоянно идвали при нея – едната дъщеря
оставяла въглища в избата, а другата я гледала, защото имала здравословни
проблеми. Свидетелката сочи, че М. и П. ползвали мястото, което е тяхно, в
частта между оградата и къщата. При допълнителния разпит свидетелката
изяснява, че навесът в имота на ул. „*** съществувал още, откогато те
закупили имота през 1996 г. Този навес се ползвал като гараж от съседите на
горния етаж, когато посещавали майка си. След смъртта на Т. нейният внук
направил ремонт на избения етаж и на навеса. Пътят към този навес бил земя
– имало цимент, но само в краищата. Всички ремонти в имота били правени
от собствениците на втория етаж на жилищната сграда. Свидетелката сочи, че
когато закупила първия етаж от къщата, между двата имота нямало масивна
ограда – имало телена ограда и четири асми, които В.В. премахнала, за да
направи масивната ограда. Оградата била построена от В. две-три години
преди да почине Т.. Свидетелката заявява в показанията си, че входната врата
била поставена от нейното семейство преди да бъде построена оградата, като
съпругът лично участвал в поставянето. Посочва, че само тя и Т. имали
ключ от тази врата – В.В. нямала ключ, тъй като такъв не бил даван.
Свидетелката сочи, че съпругът на Т. направил ремонт на навеса, за да вкарва
там лекия си автомобил. След смъртта на Т. нейните зет и внук правили
ремонти в имота.
На ответницата по насрещния иск също са разпитани свидетели.
Свидетелят Д.П. заявява в показанията си, че В.В. живеела в съседен на
неговия имот, като първоначално придобила първия етаж от къщата, а
впоследствие след 2002 г. и втория етаж. Когато тя заживяла в имота, между
него и съседния имот с вход към ул. „*** имало малка мрежа. Свидетелят
виждал В. да почиства съседния двор. Тя му заплатила четири интернитови
плоскости, за да прави навес. Според свидетеля голямата ограда била
направена от В. около 2000 г. Същият посочва, че не е виждал на първия етаж
от къщата на ул. „*** да живее някой. Преди години там живеела възрастна
6
жена. Дворът на тази къща преди нямал ограда, а само малка мрежа. Ползвал
се от човек на име В., който държал там летви и трупи. Впоследствие била
поставена желязна врата. В къщата на ул. „*** имало наемател, който я
ползвал, но дворът не бил използван. От самата къща нямало отворена врата
за двора. Свидетелят не знае дали В. има собственост в съседния имот.
Виждал я в него да измазва оградата и да почиства край нея, както и да
отключва желязната врата. От В. знае, че тази врата била поставена от нея
съвместно с някаква жена.
В показанията си свидетелят А.Ш. посочва, че от 1999 г. познава В.В..
Тя му отдавала под наем помещения в нейния имот, които той използвал за
лаборатория. В съседния имот имало триетажна къща, до която имало достъп
само откъм улицата. През 2003 - 2004 г. бил извършван частичен ремонт на
южната част на оградата заради навес в съседния имот, който бил леко
съборен. Покривът на навеса бил направен от интернитови оребрени платна.
Било измазано и покрай самата ограда. На терена до оградата също имало
поставена мазилка. Свидетелят посочва, че виждал единствено ищцата в
двора на ул. „***. В него преди години имало насипани материали, които
били изхвърлени във времето. Последният ремонт на оградата бил около 2008
г. Свидетелят заявява в показанията си още, че при извършване на
ремонтните дейности не влизал през входа на другия имот, а преминавал от
другата страна чрез стълба. Знае, че В. влизала в имота, за да почиства, но не
я виждал да влиза в него. Изяснява, че не е виждал хора в имота на ул. „***,
откакто бил наемател на В. от 2002 г. Сочи, че от година и половина виждал,
че горният етаж на къщата светел и бил саниран.
В показанията си свидетелят В.Ш. посочва, че В.В. закупила
притежавания от нея имот на ул. „*** и ул. „*** от човек на име В., който
имал работилница за дървен материал. В имота имало ниска ограда като
мрежа в периода 1996 г. – 1997 г. През 2002 г., когато В. закупила имота,
изградила масивна ограда между двата парцела. След като била направена
оградата, била сложена метална ограда в имота на ул. „***, която била
поръчана от В.. В къщата на ул. „*** живеела една възрастна жена. Според
свидетеля тя не участвала в дейностите с вратата и оградата. С тях се
занимавала В.В.. Няколко години по-късно последната закупила плоскости,
тъй като искала майсторите да направят навес в имота на ул. „***, поръчала
също и цимент, който да послужи за замазка на пътеката, която била от пръст.
В.В. плащала на майсторите, като през 2002 г. те направили оградата и
вратата, а по-късно и замазката и навеса. Свидетелят посочва още, че не е
виждал никого в този двор, след като починала възрастната жена, която
живеела там. Изяснява, че след 2005 г. не влизал в имота, но почти всеки ден
минавал оттам. Виждал ищцата В. да чисти и мете двора на ул. „***.
В дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата В.В. е посочила, че от
поставянето на вратата до пролетта на 2021 г. имала ключ за входната врата
към процесното дворно място.
7
От заключението на приетата в хода на производство допълнителна
техническа експертиза на вещото лице Г. се установява, че процесният имот е
с площ от 180 кв.м. и в него е заснета само жилищна сграда, означена със
сигнатура 3МЖ с площ от 95 кв.м. Незастроената част от имота е с
квадратура 85 кв.м. според кадастралната карта. При огледа на място вещото
лице е констатирало следните подобрения в незастроената част от имота, а
именно: върху терена на двора е положена бетонова настилка, паянтов навес с
размери 2,60/3,60 м. на един етаж с височина до стреха 2,15 м., стопанска
постройка с размери 6,26/4,22 м. и височина до покривната плоча 2,15 м.
Покривната плоча на тази постройка се ползва като тераса от собствениците
на първия жилищен етаж на триетажната жилищна сграда. Оградата между
имоти с идентификатор 56784.521.1067 и 56784.521.1068 е изградена съгласно
разрешение за строеж № 367 от 11.11.2002 г. с възложител В.Г.. При огледа на
място вещото лице е констатирало, че тази ограда равни с ограждащия зид на
сграда в имот 56784.521.1067 и е разположена изцяло в този имот.
При тези данни съдът намира за недоказано твърдението на ищците, че
техните праводатели Н.С. и Е.К. са осъществявали владение върху
процесната 1/3 идеална част от имот с идентификатор 56784.521.1068 за
периода от 1998 г. От събраните доказателства не се установи последните да
са извършили действия, с които да демонстрират по отношение на
ответницата промяна в намерението им досежно процесната идеална част и
които действия да отричат правата в съсобствеността – например отказ да я
допускат в имота, такова ползване на имота, изключващо нейното владение
или други. Действително по делото се установи, че през годините между
праводателите на ищците и ответницата В.В. не е имало спорове относно
ползването на двата съседни имота с идентификатори 56784.521.1067 и
56784.521.1068. В периода 2002 г. – 2003 г. последната е построила масивна
ограда между тях на мястото на съществуващата дотогава мрежена такава и
това е било сторено с цел запазването на собствения поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1067. Тази масивна ограда съгласно заключението
по допълнителната съдебнотехническа екпертиза е разположена в този имот.
Установи се още от събраните гласни доказателствени средства, че до
смъртта си през 2005 г. на втория етаж от построената в процесния имот
жилищна сграда е живяла Т.П. – майка на свидетелката Н.С. и нейната сестра
Е.К., като същата периодично е била посещавана от своите дъщери. След
нейната смърт в имота са пребивавали синовете на свидетелката, макар и да
не са били адресно регистрирани там, и заедно го ползвали до 2019 г.
Пребиваването в имота обаче не е достатъчно, за да се приеме, че се
осъществява владение, тъй като не е доказан неговият субективен елемент.
Същото важи и за периодичните посещения в него. Тези фактически действия
са израз на правомощието да се ползва общата вещ от всеки съсобственик,
уредено в чл. 31, ал. 1 ЗС, и сами по себе си не могат да обосноват
прерастване във владение досежно чуждите идеални части. От друга страна,
по делото се установи, че ответницата В.В. е извършила някои подобрения в
8
незастроената част от процесния имот – ремонт на навеса и полагане на
бетонова настилка върху терена на дворното място. Наличието на тези
подобрения се установява от заключението по допълнителната
съдебнотехническа експертиза, а извършването им от страна на ответницата –
от показанията на свидетелите А.Ш. и В.Ш., които съдът кредитира като
логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Извършването на
подобни подобрения несъмнено сочи на воля у последната да упражнява
собственическите си правомощия, независимо от това, че някои от действията
като ремонта на навеса са извършени с цел запазване на собствения имот с
идентификатор 56784.521.1067.
Отделно от това, дори да се приеме, че праводателите на ищците са
владели процесната идеална част в твърдения период, то по делото не се
установи да са се осъществили предпоставките на присъединяването по чл. 82
ЗС. Както се посочи по-горе, за да има присъединяване на владението на
частния праводател към владението на частния приобретател, е необходимо
осъществяване на действително придобивно основание, годно да прехвърли
собственост, и извършване на действия по предаване на владението върху
имота от досегашния владелец или негови универсални правоприемници на
новия владелец или негови универсални правоприемници. В случая по делото
не се установи да е налице правоприемство за процесната 1/3 идеална част,
доколкото предмет на сключения между Е.С.К. и Н.С.С., от една страна, и
ищците, от друга, договор за продажба от 27.06.2019 г. е само притежаваната
от първите 1/6 идеална част от поземления имот с идентификатор
56784.521.1068.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за основателна, което налага отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго, с което
предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
Като законна последица от отмяната на решението в обжалваната му
част присъдените с него разноски следва да бъдат ревизирани. В полза на
жалбоподателката следва да бъде присъдена допълнително сумата от 861 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Освен
това, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която в полза на въззиваемите с оглед уважаването на насрещния иск е
присъдена сумата от 583 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция
има жалбоподателката. Съгласно представения списък на разноските по чл.
80 ГПК същата претендира присъждането на разноски за заплатена държавна
такса и банкова такса в размер общо на 27,90 лв. и за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1772 лв. От страна на въззиваемите своевременно е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение, което се явява основателно.
9
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и неговия
материален интерес и съобрази обема на извършените процесуални действия
пред въззивната инстанция, както и обстоятелството, че е проведено едно
открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено до 600 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262440 от 03.11.2021 г., постановено по гр. дело
№ 20728 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е признато за
установено по отношение на В. Г. В., ЕГН: **********, че М. СТ. Н., ЕГН:
**********, и П. ЗЛ. Г., ЕГН: **********, са собственици на основание
придобивна давност въз основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и
Н.С.С. давностно владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от
ищците на основание чл.82 ЗС, по отношение на 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 56784.521.1068 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „*** с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), номер от предходен план: 1177, квартал 294, парцел XI-1177, при
съседи: ПИ с идентификатори 56784.521.1363, № 56784.521.1069,
56784.521.1066, 56784.521.1067, както и в частта, с която В. Г. В., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на М. СТ. Н., ЕГН: ********** и П. ЗЛ. Г.,
ЕГН: **********, сумата от 583 лв. – разноски за производството пред
първата инстанция, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. СТ. Н., ЕГН: ********** и П. ЗЛ. Г.,
ЕГН: **********, против В. Г. В., ЕГН: **********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че М. СТ. Н., ЕГН: **********, и
П. ЗЛ. Г., ЕГН: **********, са собственици на основание придобивна давност
въз основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. давностно
владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от ищците на
основание чл.82 ЗС, по отношение на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1068 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „*** с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер
от предходен план: 1177, квартал 294, парцел XI-1177, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 56784.521.1363, 56784.521.1069, 56784.521.1066,
56784.521.1067.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
10
ОСЪЖДА М. СТ. Н., ЕГН: **********, и П. ЗЛ. Г., ЕГН: **********,
да заплатят на В. Г. В., ЕГН: **********, сумата от още 861 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 627,90 лв., представляваща
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11