№ 3493
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка С.
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100509681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20084259 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 56997/2019 г. на Софийски
районен съд, 39 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск
от Ю. Д. М., ЕГН **********, срещу К. М. К., ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА, за признаване
за установено, че К. М. К. дължи на Ю. Д. М. сумата от 12 000 лв.,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр. д. № 16220/2013 по описа на СГС, I-4
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 9.08.2017 г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение от 21.11.2018 г. по гр. д. № 54805/2017 г. по описа на
СРС, 39 състав. Осъден е Ю. Д. М. да заплати на адвокат Т.С.П., с адрес на
упражняване на дейността гр. София, бул. „******* офис № 236, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 890 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на К. М. К. пред Софийски районен съд.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца Ю. Д. М., чрез процесуалния му представител адв. Л. С.. Излагат се
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата, с която е
уговорено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и
съдействие от 6.01.2014 г., сключен между ищеца и ответника К., е нищожна.
1
Обемът на работата и действията, които ищецът следвало като процесуален
представител да извърши по делото, обосновавали размера на уговореното
между страните възнаграждение. Прави се искане обжалваното решение да
бъде отменено и да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноските
за съдебното производство.
След образуване на делото пред Софийски градски съд е установено, че
ответникът К. М. К. е починал на 6.12.2020 г. С разпореждане № 389 от
10.01.2022 г., постановено по настоящето дело, на мястото на починалия
ответник по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му М. К. К.
и С. К. К.. С молба от 6.06.2022 г. М. К. е уведомил въззивния съд за направен
отказ от наследство, като е приложил удостоверение от Софийски районен
съд, от което е видно, че същият се е отказал от наследството на починалия си
наследодател К. М. К., с оглед на което с определение от 14.06.2022 г.
въззивният съд е заличил М. К. К. като ответник.
На ответницата С. К. К., конституирана по реда на чл. 227 ГПК, са връчени
преписи от първоинстанционното решение и от подадената срещу него
въззивна жалба. Същата не е подала писмен отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно. Същото обаче е недопустимо.
По делото се установява, че ответникът К. М. К. е починал на 6.12.2020 г.
Последното редовно заседание пред първата съдебна инстанция е проведено
на 1.03.2021 г., като на тази дата делото е обявено за решаване. Съгласно
трайната практика на Върховния касационен съд, съдът следи служебно за
процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата е
процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора.
Решението е недопустимо в случай че е постановено по отношение на страна,
починала преди края на устните състезания, тъй като със смъртта същата е
загубила своята процесуална правоспособност – така например решение №
60096 от 26.11.2021 г. по гр. д. № 3869/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., както и
цитираната там съдебна практика.
Предвид процесуалната недопустимост на първоинстанционно решение като
постановено спрямо неправоспособна страна – починалия на 6.12.2020 г.
ответник К. М. К., същото следва да бъде обезсилено, като делото се върне за
ново разглеждане на Софийски районен съд при участие на процесуалния
правоприемник на починалия ответник.
Така мотивиран, Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20084259 от 1.04.2021 г. по гр. д. № 56997/2019 г.
на Софийски районен съд, 39 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на
глава ХХІІ от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3