№ 48
гр. Шумен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20233600100362 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. С. П., ЕГН **********, действаща чрез адв.
А. Д. от ШАК срещу С. П. П., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. От 2020 г. състоянието му рязко се
влошило, като започнал на моменти да се губи и да не знае къде се намира. Започнал да не
мисли добре, особено не можел да пресмята пари и се налагало да му се напомня за
ежедневни неща. Станало изключено да пътува и да се ориентира сам в пространството.
Започнал да не се справя с домакинските си задължения и санитарно битовите си нужди.
Станал напълно чужд на всякакви емоции за семейството си. В резултат, близките му
започнали медицински консултации и прегледи, които довели до издаването на Решение №
1307/13.05.2020 г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ – Шумен, с което му била
призната 100% намалена трудоспособност, с чужда помощ, поради водеща диагноза
„Смесена корова и подкорова деменция“. Поради състоянието си ответникът не можел да се
грижи сам за себе си, тъй като не разбирал същността и значението на своите постъпки и не
можел да взема адекватни решения и да ръководи действията си. Позовавайки се на
изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, по силата на което да постави под
пълно запрещение ответника С. П. П..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът С. П. П. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден като първа
инстанция на ШОС.
1
При изслушване на ответника, съдът констатира, че същият отговаря само на част от
поставените въпроси, като в по-голямата си част отговорите му са несъответни или лишени
от смисъл.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Ответникът е на 82-годишна възраст, вдовец, с две деца. След смъртта на съпругата си
живее сам. Има завършено средно образование. Работил е като шофьор до пенсионирането
си. След това запазил добра активност, занимавал се със земеделска дейност, отглеждал
животни. През 2017 г., след падане от велосипед, получил нараняване на главата. На
следващия ден изгубил способност да се движи и бил настанен в болница, където се
установило, че е получил субдурален хематом, поради което била предприета оперативна
интервенция за евакуирането му, последвана от възстановителна автопластика. Около две
години след ответникът това започнал да забравя по-често, да обърква стаите в дома си и да
не може да се справя дори с несложни ежедневни дейности. Трудно разбирал думите на
околните, говорел по-рядко. Започнало лечение с Вицетин, което продължава и досега.
Въпреки това, паметовите му нарушения се задълбочавали, не познавал близките си, не
можел да се грижи за личната си хигиена, започнал да се изпуска. Появила се необходимост
от подпомагане и контрол. При психично и психологично изследвания било установено, че
страда от тежък дементен синдром, при неврологично изследване – от сензо-моторна афазия
и дискоординационен синдром, а при кардиологична консултация – от исхемична болест на
сърцето, артериална хипертония, предсърдно трептене и мъждене. С ЕР на ТЕЛК при „
МБАЛ – Шумен „ АД № 1307 от 083/13.05.2020 г. на ответника била определена 100 %
инвалидност, пожизнено, с чужда помощ, поради смесена корова и подкорова съдова
деменция. През следващите години близките му полагали грижи за него и същият бил
спокоен, без възбудно-агресивни прояви. При разговор, разказвал предимно неща от
миналото си. В началото на 2024 г. настъпило рязко влошаване на състоянието му с пълна
загуба на тонус, говор и движения, което наложило хоспитализацията му в периода 12 –
22.01.2024 г.. Съгласно епикризата е бил диагностициран с Ковид 19, неуточнена деменция,
мозъчен инфаркт, неуточнен като стеноза или окулация на церебрални артерии, хранително
отравяне. На КАТ изследване била открита хиподесна лезия в темпорофронталната зона на
лявата голямозъчна хемисфера. Проведената активна инфузионна терапия довела до
частично подобрение на състоянието и към момента можел да изминава няколко метра с
чужда помощ. Опитвал се да се храни сам, но не можел да се обслужва.
От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че ответникът няма
наследствена обремененост с психични заболявания, изоставане и отклонения в
интелектуалното и физическото развитие. В млада възраст не е имал значими заболявания,
не е търсил и получавал стационарна или амбулаторна психиатрична помощ. Придобил е
образователна степен. Има добра професионална реализация. Създал е семейна
конфигурация, която се е разпаднала по естествени биологични причини. След
2
приключването на трудовия си стаж запазил обща и социална активност, включвал се в
дейности и бил напълно самостоятелен. Претърпяната от него през 2017 г. черъпно-мозъчна
травма предизвикала субдурален хематом, след отстраняването на който и в началото на
следболестния период ответникът имал задоволително възстановяване. Две години по-късно
започнали да се появяват паметови нарушения, чиято прогресия постепенно довела до
нарушена ориентация дори в домашна среда, затруднена и непълноценна комуникация с
близките, невъзможност за извършване на ежедневни домашни дейности, намаляваща
самостоятелност в обгрижването, неспособност за запеметяване на нови събития. В
следващите три години, въпреки редовния прием на медикамент, подобряващ мозъчното
кръвоснабдяване, дементният процес се задълбочавал. Комуникативните възможности били
почти напълно загубени, нарушили се лицевото разпознаване, факсационната и
репродукционната памет показали упадък, интелектът продължавал снизяването си,
поведението било дезорганизирано, контролът на тазовите резервоари се загубил.
Необходимостта от контрол и подпомагане била ежедневна. След влошаване
здравословното състояние на ответника в началото на 2024 г. и направено образно
изследване на мозъка, била установена зона на съдови нарушения. След реализираното
превантивно лечение, настъпило частично подобрение в състоянието му, но след
завръщането му в семейна среда, автономията му била практически напълно загубена.
Изготвеното от вещото лице актуално психично изследване е установило психомоторна
ретардация; краткотраен очен контакт; нивелиран емоционален фон; практически
невъзможна словесна комуникация поради сензо-моторна афазия; липса на автопсихична и
алопсихична ориентация; структурно разкъсан до инкохерентен, много беден по съдържание
мисловен процес, с почти изличен понятиен апарат; отсъствие на активна психопатолотична
продукция; дезорганизационно, непродуктивно и непълно неавтономно поведение; изгубен
контрол на тазовите резервоари; интелектуално-паметов дефицит на ниво изразен дементен
синдром. Въз основа анализа на данните по делото, медицинската документация, анамнезата
и обективното изследване, експертът заключава, че ответникът страда от смесена корова и
подкорова съдова деменция, което заболяване представлява слабоумие по смисъла на чл.5
от ЗЛС и нарушава способността му да възприема правилно факти и събития от
заобикалящата го действителност, предизвиква изразена дезорганизация в поведението,
отнема автономията му и го възпрепятства да ръководи своите действия и постъпки, както и
да разбира тяхното значение. Степента на изразеност на когнитивния и поведенчески
дефицит при ответника обуславя пълна невъзможност да се грижи за своите работи, като
заболяването му има прогресиращ ход, който не може да бъде обърнат с медикаментозни
средства.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска
по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
3
или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.
Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. -
слабоумието).
В конкретния случай, се установи, че ответникът страда от Смесена корова и подкорова
съдова деменция, представляваща мозъчна болест, която води до „слабоумие“ по смисъла на
чл.5 от ЗЛС. Ето защо, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по
чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по
делото доказателства, се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването му и,
въпреки предоставяните грижи и подкрепа в семейството и общността, ответникът не е в
състояние да се грижи за себе си и задоволява основните си потребности, не съществува
автономно, не възприема и не реагира адекватно на заобикалящата го среда, лишен е от
възможността да комуникира и да се изразява адекватно, да разбира и ръководи действията
си и да осъзнава и контролира последиците от тях. Ето защо, намира за доказан и т.нар. „
юридически критерий „.
В съответствие с изложеното, заключава, че са налице кумулативно изискуемите
медицински и юридически критерии за поставяне на ответника С. П. П. под пълно
запрещение.
Ето защо, достига до извод, че разглежданата молба е изцяло основателна и следва да се
уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С. П. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „ ... „ № 6Б.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – Велики Преслав, за определяне настойник
на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4