Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 / 22.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......1157.......по
описа за............2019..................година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.Г.
с която същият е предявил
срещу С.Г. иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който претендира : съдът да прекрати брака
му с ответницата С.Г. като съдът да не се произнася по вината за това
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им . Същият ищец е предявил и иск по чл. 56 от СК с който моли
съда да постанови решение с което да му предостави правото на ползване на
семейното жилище находящо се в град
Карнобат , обл. Бургаска , точно
посочено в исковата молба. Същият е предявил и иск по чл. 53 от СК с който моли
съдът да постанови решение с което да
възстанови на ответницата предбрачното й
фамилно име Динева .
Съдът е приел, че така предявените от ищецът
бракоразводен иск, иск за предоставяне на право на ползване на семейно
жилище и иск за промяна на сегашното носено от ответницата брачно фамилно име
на предбрачното такова се явяват допустими за разглеждане и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с
приложенията към нея на ответника , като му е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от негова страна
на указаните му права ,както и това , че същият има право на правна помощ, ако има
необходимост и право на това .
В законния едномесечен преклузивен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК ответника по иска за
развод не е подал писмен отговор по
повод предявените срещу него искове ,брачен
и небрачни такива като по този начин не изразява
становище по същите.
В съдебно заседание ищецът Т.Г. , редовно призован се явява лично , като чрез
процесуалният си представител поддържа така предявените от него искове и моли
за тяхното уважаване .
В
съдебно заседание ответникът, редовно
призован не се явява като по този начин не взема становище така предявения иск за развод и другите
предявени срещу него небрачни искове.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено на 10.10.2019
г. от Община Карнобат , обл.
Бургаска е че страните по делото – Т.Г.Г. и С.Д.Г. са действително съпрузи, като са сключили
граждански брак на 07.10.2011 г. в населено място Община Бургаска – 2-ро Кметство с акт за граждански брак № 110 от 07.10.2011 година ,
който брак е първи поред за тях . Не се спори между същите страни , че страните
по делото след сключването на гражданския брак помежду им са заживели заедно като
едно нормално семейство , като впоследствие
от 2013 г. отношенията между тях са се
влошили , същите са се отчуждили постепенно един от друг и от месец октомври 2014 г. същите са се разделили
окончателно и не живеят заедно, като
след това не са се събирали да живеят заедно поради настъпилото отчуждение между
тях , като по този начин съдът приема , че от месец
октомври 2014 година съпрузите живеят разделено , като всеки от съпрузите започнал да има свой
собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради тази фактическа раздяла , като по този начин оттогава е изчезнала
нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им
желание да живеят като едно семейство ,
като според мнението на настоящия съд след същата фактическата раздяла между
страните по делото те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и
физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло
от нужното й съдържание и същата се
явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според
мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото
установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили към настоящия
момент и никакви опити да се съберат и
заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите
нямат такива намерения и поради тази причина съпругът е подал и настоящия си иск за развод. Горепосоченото съдът приема за
установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба
на ищецът по делото, така и от дадената им за това възможност на същите да ги
опровергаят , а така също и от показанията на разпитания по делото свидетел Ганка
Г. който потвърждава същите
обстоятелства по делото. Ето защо съдът намира, че брака между страните по
делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради
дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй
като никой от съпрузите не е поискал това.
Освен това ищецът е
предявил иск по чл. 56 ал.1 от СК с
който моли съда да му предостави правото на ползване на семейното жилище находящо
се в гр. Карнобат , обл. Бургаска като затова съдът намира, че следва да се
произнесе и по въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище на
съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи по време на брака им , като е ирелевантен
въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът е направил искане още в
исковата си молба на него да бъде предоставено за ползване семейното жилище на
страните по делото ,като е представил като доказателство за същото договор за
продажба на държавен имот от военно- жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от дата 24.03.1993 г. от който е видно , че страните по делото
процесното жилище през време на брака им, което е собственост на родителите на
ищеца – Георги Йорданов Г. и Ганка Стоянова Г. . Ответникът не е направил искане съдът да му предостави правото да ползва семейното
жилище .Тука съдът намира, че страните не спорят , че семейното жилище не е
тяхна собственост. Тъй като само съпругът е поискал
съдът да му предостави за ползване семейното жилище , а така също и е
налице факта , че поради естеството си семейното жилище, точно индивидуализирано
от съда по- горе не може да се ползва
едновременно и поотделно от двамата съпрузи и тъй като съпругът има жилищна
нужда , а и тъй като ответникът не е посочил такава , като в случая е
ирелевантно според настоящия съд , къде
ответника ще живее след развода , съдът
намира, че на съпругът следва да бъде
предоставено правото да ползва семейното жилище съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 56 ал.1 от СК .
Ищецът Т.Г. е
направил искане по чл. 53 от СК съдът да постанови след развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име
Динева което искане съдът намира, че
следва да разгледа. По отношение на това искане на ищецът ответника
не е направил никакво становище. Съобразно задължителната практика на
съдилищата посочена в решение № 245 от 17.5.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1058 /
2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС което е посочено в определение
№ 261 от 3.4.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1772 / 2014 г. на 4 гр.отд. на
ВКС , определение № 533 от 23.4.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1440 / 2012 г. по
описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС и определение
№ 344 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6656/ 2014 г. по описа на 3 гр.
отд. на ГК на ВКС е че тази разпоредба на чл. 53 от СК дава само право на съпругата в случая както е
в настоящия правен казус , приела името на другия съпруг да заяви желание да
възстанови предбрачното си фамилно име , като същата разпоредба не отдава
правно значение на искането на съпруга , чието име е било прието при
сключването на брака , да има такава промяна. Същото горепосочено решение № 245 от 17.5.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ВКС е дало категоричен отговор на тълкуването на
разпоредбата на чл. 53 от СК и той е че
ако съпругът приел името на
другия съпруг при сключването на брака
не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име , то той запазва брачното си
фамилно име. По този начин съгласието
или противопоставянето на съпруга който е бил
първоначален титуляр на името се
явява ирелевантно за възможността след развода другия съпруг да продължи да носи неговото фамилно име. По този начин запазването
на фамилното име след развода не изиска
съгласие на носещия я съпруг , а може да стане такава искана промяна и
възстановяване на предбрачно фамилно име само с волеизявление на лицето ,което
ще променя името си. Затова и така направеното искане следва да бъде
отхвърлено.
Съдът намира, че съгласно
хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските оставят в тежест
на всеки , така както са направени . Тъй
като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака , то съдът намира, че разноските на страните по делото
следва да останат върху всяка от страните , така както те са направени, още
повече , че съпругът не претендира заплащане
на направените от него съдебни разноски по настоящото дело, а също и съпругата не
е направила такова искане.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 07.10.2011 година с акт за граждански брак № 110 от 07.10.2011 година
на Община Бургас 2-ро Кметство , обл. Бургаска между Т.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес
*** , същият със съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения –гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Георги Димитров № 6 – чрез пълномощник адвокат Д.Д.В. и С.Д.Г.
с ЕГН ********** *** поради
дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ правото на ползване на семейното жилище находящо
се в гр. Карнобат ,обл. Бургаска на адм. адрес ул. Кирил и Методий № 27 ет.1 ап. 1 , което представляващо
апартамент № 1 на 1 етаж на съпруга Т.Г.Г. с ЕГН ********** с
адрес *** .
Отхвърля искането на Т.Г.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***
, същият със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения –гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Георги
Димитров № 6 – чрез пълномощник адвокат Д.Д.В. след прекратяването на брака съдът да
постанови възстановяването на предбрачното фамилно име на съпругата С.Д.Г. с ЕГН ********** *** – Динева , като неоснователно.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес *** , същият
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения –гр. Карнобат,
обл. Бургаска ул. Георги Димитров № 6 –
чрез пълномощник адвокат Д.Д.В. да заплати на Държавата държавна такса в
размер на 20 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на
всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА С.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на Държавата държавна такса в размер на 20 лв., както и такава в размер на по 5
лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочената сума,
които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: