№ 19532
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20241110174256 по описа за 2024 година
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 405267/12.12.2024г.,
уточнена с молба вх. № 89889/13.03.2025г., с която ищецът А. Н. И. е предявил срещу
ответника ******* обективно кумулативно съединени главен установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от
21.04.2023г., евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., както и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 236.96 лева (след допуснато увеличение на
първоначалния размер на иска от 231.96 лева по реда на чл.214 ГПК с протоколно
определение от 02.10.2025г.), представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за
поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
12.12.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.04.2023 г. сключил с ******* договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1255790, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер
800лева, по който следвало да върне сума в общ размер от 827.04 лева, от която лихва от
3.38% в размер на 27.04 лева, при посочен годишен процент на разходите от 49.85% за срока
на кредита от 12 месеца. Поддържа, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника, като в
договора за потребителски кредит не бил посочен конкретен размер на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като получил заемната
сума в размер на 800.00лв. ищецът установил, че ответникът е начислил сума в размер на
236.96лв. за такса за обезпечение с поръчителство, която услуга се предоставяла от партньор
на *******. Твърди, че на 24.04.2023 г. заплатил на ******* задължения по договора за
потребителски кредит в общ размер от 1064 лева. Поддържа, че процесният договор за
1
потребителски кредит е недействителен, тъй като вноски но договора за поръчителство не
били посочени в договора за кредит и в ОУ, както и поради това, че в чл.5.3 от ОУ
сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит
и същото било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит и съставлява задължително условие за
кандидатстването. Навежда възражение, че не е сключвал договор за поръчителство и такъв
не й бил предоставен. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК
вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10,
вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент
на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили
за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил
над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по
договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит.
Твърди, че разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство са в размер
над 70%, с оглед на което посочените в договора размери на годишния процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя, не съответства на действително уговорените
такива, така и била налице неяснота при определяне на ГПР, което имало за последица
недействителност на договора. Поддържа, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на
потребителски кредит № 1255790 е нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143, т.9
ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите па чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******. Не
се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023 г. с посочените в исковата
молба параметри. Поддържа, че предявените искове са неоснователни. Оспорва исковете при
твърденията, че на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация
относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит. Твърди, че в
договора били посочени размерът на общата сума по договора, която подлежала на връщане,
както и били упоменати броят на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ
размер на главница и лихва, както и били посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за
потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между
страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Поддържа, че
условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като
възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази
връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на
кредитора за предоставяне обезпечение. Възнаграждението за предоставената от Multitude
Bank (Малта) услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не е
задължителна за сключването на договора за кредит. Процесният договор за кредит бил
сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР в договора за
2
кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №
1255790 от 21.04.2023г., от който се установява, че на посочената дата между А. Н. И.
(кредитополучател) и ******* (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на
насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 30 дни, при
лихвен процент (ГЛП) – 3.38 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 49,85 %.
Съгласно чл. 5 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с
поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. Договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема. В чл. 9.1 от договора е предвидено, че заемателят има право, без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения
договор за кредит, като уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключването на
договора. В случай че заемателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да
върне на дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена
за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на
базата на уговорения в договора лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да
тече от датата на получаването на уведомлението на заемателя за упражняване на правото
му на отказ. Съгласно чл. 9.3 от договора за заем, в случай че заемателят не се възползва от
правото си по чл. 9.1. в предвидения за това срок, той окончателно губи тази възможност.
Приет по делото е договор за гаранция (поръчитество) от 21.04.2023 г., сключен между
Multitude Bank p.l.c. (гарант) и А. Н. И. (клиент), по силата на който, съобразно чл. 1.5 от
договора, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за заем, включително и от Общите условия, които
са неразделна част от този договор. В чл. 1.4 от договора за гаранция са посочени
параметрите на договора за заем, а именно: договор за заем, сключен между заемодателя и
клиента на 21.04.2023 с номер на договора 1255790, отпусната сума 800.00 и дата на
плащане 21.05.2023 г. В чл.1.6 от договора за гаранция е предвидена такса за предоставяне
на гаранция (поръчителство): сумата, в размер от 236.96 лв., дължима от клиента за
предоставената гаранция.
3
В чл. 2.1 от договора за гаранция от името на ответника е декларирано, че
потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е
предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договор ще
използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за
обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Договорът за
гаранция се прекратява, ако заемодателят не предостави заем на клиента или ако клиентът се
откаже от договора за заем съобразно условията му.
В чл. 3.1 от договора е предвидено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да
отговоря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между
клиента и заемодателя. Съобразно чл. 3.2 от договора за гаранция, клиентът се задължава да
заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата
сметка на гаранта, в размер и по начин посочен в Общите условия към договора. Плащането
на таксата се дължи в срок съгласно чл.1 т.6 от настоящия договор.
По делото е прието и заключение на допусната съдебно - счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че на
21.04.2023 г. е усвоена сумата по отпуснатия кредит в размер на 800.00 лв. от А. Н. И., чрез
електронната система за разплащания на ******. Общият размер на заплатената сума от
ищеца суми по процесния договор за заем възлиза на 1 064.00 лв. Съобразно заключението,
сума за допълнително избрана услуга към Multitude Bank от 236.96 лв. е платена на
24.04.2023 г., като сумата не е задържана от *******. Вещото лице е допълнило, че размерът
на ГПР по процесния договор би бил 79.47 %, ако при неговото изчисление бъде взето
предвид и възнаграждението за обезпечение съгласно чл. 5 от Договор за потребителски
кредит 1255790/21.04.2023 г. в размер на 236.96 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищецът е предявил обективно съединени установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 4, вр. чл.11, ал. 1,
т. 10, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП поради противоречие със закона, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, обективно
кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на недължимо платените суми по нищожния договор.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. 10, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните
има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023 г. с
******* с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
визираните пороци по отношение на договор за предоставяне на потребителски кредит №
1255790 от 21.04.2023г. и на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит №
1255790 от 21.04.2023г., а именно, че договорът е действителен, клаузата е равноправна, че
4
не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния
размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че на 21.04.2023г. е сключил с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255790; че е заплатил твърдяната сума по
договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1255790 от 21.04.2023 г., въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящите искове за нищожност,
доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата,
съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове).
С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти: че на 21.04.2023г. ищецът сключил с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255790 с твърдените в исковата молба клаузи.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищецът А. Н. И. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът ******* е търговско дружество с
предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ответникътът е действал в качеството на
„търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има
качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма
на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в
настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е
видно, че ответникът ******* се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
5
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че за да бъде
отпуснат заемът, потребителят се задължава да осигури поръчител /гарант/.
По делото обаче не се установява договор за поръчителство /за предоставяне на
гаранция/ да е бил сключен между ищеца и ответника или трето за спора лице, както се
поддържа от страна на ответника. По делото е представен договор за гаранция
(поръчителство) от 21.04.2023 г., който обаче не носи подпис за клиент. Не се доказа в
настоящото производство и да са изпълнени особените изисквания на закона за сключването
му от разстояние. Установява се въз основа на приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, че освен задълженията по договора за
кредит, ответното дружество е начислило и е изисквало от потребителя да заплаща
възнаграждение за гарантиране на задълженията му по договора за кредит от страна на това
посочено в процесния договор за потребителски кредит и одобрено от кредитора дружество
- Multitude Bank. Не се установява също ответникът да е бил овластен да получава плащане
от името и за сметка на гаранта. Следователно, начисляването на такова възнаграждение,
дължимо наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на ответника, представлява
всъщност скрито възнаграждение за кредитора.
Съдът намира, че предвиденото възнаграждение за поръчителство от одобрен от
кредитора поръчител съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на
кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
6
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая получаването на кредита е обусловено от осигуряване на обезпечение по
кредита. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение
кумулативно чрез поръчителство единствено от одобрено от кредитора дружество -
Multitude Bank, посочено в договора за потребителски кредит, съдържа ограничения и
конкретно определени параметри, като в процесния случай сключването на договора за
поръчителство с посоченото от кредитора дружество съставлява задължително условие за
получаване на кредита. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда
осигуряване на друг вид обезпечение по кредита.
От заключението на ССчЕ се установява, че при включване на сумата за
възнаграждение за поръчителство ГПР нараства на 79.47%. Оттук съдът счита, че вписаните
параметри в договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11 т. 10
ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото
именно е предназначението на ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело № C-
337/23 на Съда на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както и непосочването на този процент, поради което
санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за предоставяне на
7
потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., сключен между А. Н. И. и *******, е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал. 4 от ЗПК, като предявеният в тази връзка установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен. Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуално съединения иск, съдът не дължи произнасяне по него.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД трябва да се посочи
следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, III-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при изначална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 800 лева, като въз основа на
приетата експертиза се установява, че същата е изцяло усвоена от ищеца. От заключението
на експертизата се установява, че ищецът е извършил плащания по процесния договор за
заем в общ размер на 1064.00 лева, т.е. разликата над чистата стойност се равнява на 264,00
лева, които ищецът недължимо е платил (1064.00 лева – 800.00 лева), като недължимо
платената сума е формирана от 27,04 лева – възнаградителна лихва и 236,96 лева – платено
възнаграждение за поръчителство. Именно последната сума е претендира от ищеца с
исковата молба, чиито размер е увеличен по реда на чл.214 ГПК. Претенцията на ищеца по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателна, тъй като за наличие на неоснователно обогатяване е
достатъчно и необходимо да се установи липса на правно основание за разместване на блага
между правните субекти, без значение от облигационните отношения на страните с трети
лица. Предвид изложеното и при липса на други основания за имущественото разместване,
съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 236.96 лева с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен изцяло и следва да бъде уважен.
Законна лихва следва да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от
5,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2024г. до окончателното
плащане, а върху увеличения размер, представляващ разликата над първоначалния размер от
5,00 лева до 236.96 лева (231.96 лева) - от датата на искането за увеличение на размера на
иска по чл. 214 ГПК – 02.10.2025г., до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът. Същият е сторил
разноски в общ размер от 1700.00 лева, от които: за заплатена държавна такса в размер на
100.00 лева, за заплатен депозит за експертиза в размер на 400.00 лева, както и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева, като насрещната страна не е навела
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Поради товеа ответникът следва да бъде осъден на
8
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца посочената обща сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И., ЕГН **********, срещу *******, ЕИК
******, установителен иск, че сключеният между А. Н. И. и ******* договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 от ЗПК - поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на
А. Н. И., ЕГН **********, сумата в размер от 236.96 лева, представляваща недължимо
платена при начална липса на основание сума по нищожен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1255790 от 21.04.2023г., сключен между А. Н. И. и *******,
ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 5,00 лева, считано от 12.12.2024г.
до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 231.96 лева от датата
на искането по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК – 02.10.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. Н. И.,
ЕГН **********, сумата в размер от 1700.00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9