Решение по дело №1592/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                  17.03.2021 година                                 гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и първи януари                                                   Година 2021

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Николина Козелова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 1592 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Ж.С.З., подадена чрез адв. Л.Ж. против наказателно постановление № 20-1228-000415 от 09.03.2020г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но чрез адв. Л.Ж. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни съображения с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № 20-1228-000415 от 09.03.2020г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя Ж.С.З. са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 30 лева; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и 3. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2 ЗДвП – глоба в размер на 150 лева за това, че на 04.01.2020г. около 11.25 часа по път II-66 в с. Ракитница, Община Стара Загора, в посока запад управлява лек автомобил марка: Шкода, модел: Октавия, с рег. № СТ ***ВХ, собственост на М. Х. З., като нарушава пътна маркировка М1, навлиза в лента за насрещно движение, изпреварва друго движещо се МПС, като се създава опасност да се върне безпрепятствено в напуснатата лента. Нарушителят е установен на 16.01.2020г. Попълнена е декларация по чл. 188 ЗДвП. Не е представен контролен талон.

По описания начин са нарушени: 1. чл. 43, т. 4 ЗДвП; 2. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 3. чл. 6, т. 1 ЗДвП.

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия Д, бл. № 513233/30.01.2020г., съставен от полицейски инспектор при Второ РУ - Стара Загора.

В АУАН е посочено, че е съставен въз основа на докладна записка УРИ: 8245р-218/2020г. по данни на мл.инсп. П.Н. *** и ст.инспектор Ц.Т. ***.

 

От декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 ЗДвП от 16.01.2020г., подписана от М. Х. З. е видно, че на 04.01.2020г. собственият й лек автомобил с рег. № СТ ***ВХ е бил управляван от Ж.С.З..

Това обстоятелство се потвърждава от декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 ЗДвП, попълнена също на 16.01.2020г. от Ж.С.З..

 

По делото е приета като доказателство и справка за нарушител/водач от 07.07.2020г.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

В хода на производството са приобщени и 4 бр. снимки, приложени към писмо с вх. № 266309/02.11.2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и 2 бр. дискове, приложени към писмо с вх. № 266441/03.11.2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

От показанията на свидетеля Ж.Т.К. /актосъставител/ се установява, че е съставил акта за установяване на административно нарушение въз основа докладна записка, изготвена от колегата му П.Н. и въз основа на представените впоследствие декларации по чл. 188 ЗДвП от М. З. и Ж.З.. При съставянето на акта нарушителя Ж.З. заявила, че не може да представи контролен талон. В тази връзка свидетелят К. пояснява, че не знае по какъв начин тя е отишла до Второ РУ – Стара Загора за съставянето на АУАН.

От показанията на свидетеля П.А.Н. /свидетел по акта/ се установява, че на 04.01.2020г. на него и на свидетелката Ц.Т.Т. било възложено да участват в специализирана полицейска операция за установяване на нарушения по ЗДвП по път II-66 от гр. Стара Загора до разклона на с. Яворово. Те били със служебен автомобил, който не бил обозначен като полицейски и извършвали заснемане на нарушения. Свидетелят заявява, че става въпрос за неправилно изпреварване на МПС, като не си спомня вида на изпревареното МПС, както и дали е възникнала опасност за движението по пътищата във връзка с процесното нарушение.

От показанията на свидетелката Ц.Т.Т. се установява, че тя не си спомня конкретното нарушение, нито някакви подробности във връзка със заснемането му.

От показанията на свидетеля А.П.П. се установява, че той е присъствал само при съставянето на АУАН. Той също заявява, че не знае по какъв точно начин нарушителката е отишла до Второ РУ – Стара Загора за съставянето на акта.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

При описване на нарушението актосъставителят и наказващият орган не са посочили всички релевантни факти, като по този начин са допуснали нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

 

На първо място, не е посочен вида на изпревареното от нарушителя МПС.

Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като разпоредбата на чл. 43, т. 4 ЗДвП предвижда изключение, когато става въпрос за изпреварване на мотопеди и мотоциклети без кош.

Свидетелите Н. и Т. не си спомнят конкретното нарушение, а от представените снимки и видеозаписи не може да се установи нито времето на заснемането им, нито с кой точно лек автомобил е извършено нарушението.

 

На второ място, не е посочено каква точно опасност за движението е била създадена в резултат от поведението на нарушителя – за изпреварваното МПС, за приближаващо в насрещната лента МПС, за пешеходци или др. Според настоящия съдебен състав това е причината, поради която свидетелите Н. и Т. не могат да си спомнят конкретното нарушение.

 

На трето място, при описване на нарушението е посочено, че с поведението си Ж.З. е създала опасност да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, а същевременно й е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност при неправилно изпреварване, когато обаче не се създава опасност за движението.

От посоченото е видно, че е налице неяснота дали в действителност З. е създала опасност за движението или не, а това от своя страна води до ограничаване правото й на защита.

 

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта досежно нарушението, описано в т. 1.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи до неговата отмяна в тази част.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

 

Съдът намира обаче, че от събраните по делото доказателства не бе установено по един безспорен и категоричен начин, че на 04.01.2020г. З. не е представила контролен талон. От показанията на свидетелите Н. и Т. се установява, че при заснемане на нарушението на 04.01.2020г. водачът на автомобила не е бил спрян за проверка. Същевременно от показанията на актосъставителя К. се установява, че контролен талон е бил изискан за представяне от З. едва при съставянето на АУАН на 30.01.2020г., но това по никакъв начин не е намерило отражение в съставения акт.

Освен това, от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта е видно, че те по никакъв начин не са установили дали З. е отишла за съставяне на акта именно като водач на МПС.

 

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта досежно нарушението, описано в т. 2.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 3 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи до неговата отмяна в тази част.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

 

Несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата, че мястото на нарушението не е посочено точно и ясно.

И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че нарушението е извършено на път II-66, с. Ракитница, като според настоящия съдебен състав това е достатъчно.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият в тази си част е именно такъв.

 

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, описано в т. 3 от наказателното постановление, а именно: на 04.01.2020г., на път II-66, в с. Ракитница като участник в движението – водач на МПС л.а. марка: Шкода, модел: Октавия, с рег. № СТ ***ВХ не е съобразила своето поведение с пътната маркировка – случая М 1 "Единична непрекъсната линия", като е нарушила същата и е навлязла в лентата за насрещно движение.

Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат пътната маркировка М1.

От предявените в хода на съдебното следствие видеозаписи върху 2 бр. дискове, приложени към писмо с вх. № 266441/03.11.2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че по цялото продължение на път II-66 в с. Ракитница има поставена пътна маркировка М1.

 

Съдът намира, че доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.

 

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта досежно нарушението, описано в т. 3.

 

С оглед изхода на делото и направеното от адв. Л.Ж. искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Ж.С.З. сумата от 66,66 лв. за заплатено от нея адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.

Действително от представения договор за правна защита и съдействие направените разноски са в размер на 100 лв., но доколкото липсва посочване за това какво е договореното възнаграждение за всяко от нарушенията, то съдът приема, че то е договорено по равно за всяко от тях, т.е. по 33,33 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-000415 от 09.03.2020г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора В ЧАСТТА, с която на нарушителя Ж.С.З., ЕГН: ********** са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно постановление в останалата му ЧАСТ, с която на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 ЗДвП на нарушителя Ж.С.З., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 150 лева за извършено от нея нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - СТАРА ЗАГОРА да заплати на Ж.С.З., ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 66,66 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки)– разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата, подадена срещу наказателно постановление № 20-1228-000415 от 09.03.2020г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: