№ 764
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана Василева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100601921 по описа за 2025 година
Производството е по глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат С. З., упълномощен защитник на осъдения
И. Н. Я. срещу определение от 28.02.2025 г., постановено по НЧД № 2434/2025 по описа на
СРС, НО, 11 състав, в частта, в която на основание чл. 24 НК е увеличено с 6 /шест/ месеца
определеното на осъдения Я. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 /две/ години.
С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното определение е неправилно,
необосновано и несправедливо в частта, в която на основание чл. 24 НК е увеличено с 6
/шест/ месеца определеното на осъдения Я. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/ години и е постановено същото да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим. Защитникът не се съгласява с изложените от първия съд мотиви, в които се
посочва, че осъденият не се е променил в положителна посока. Заявява, че неговия
подзащитен си е взел поука и е направил своите изводи във времето на престоя си в затвора,
при което желанието му е да продължи своя живот в различна посока. Твърди, че с така
увеличения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ би се допринесло за
отрицателното развитие на осъдения Я., както в личен, така и в професионален план. Моли
да бъде отменено обжалваното определение в частта, в която на основание чл. 24 НК е
увеличено с 6 /шест/ месеца определеното на осъдения Я. едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години. Моли определението на първия съд да
1
бъде потвърдено в останалата му част.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното съдебно производство, процесуалният представител на
осъдения Я. – адвокат З. поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, а
определението на първия съд в обжалваната част отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Защитникът счита, че не са налице основанията за увеличаване на
размера на наложеното на осъдения Я. едно общо най-тежко наказание с 6 /шест/ месеца.
Представителят на СГП, в хода на въззивното производство, оспорва въззивната
жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение в обжалваната му част.
Прокурорът намира, че са налице основанията и предпоставките за приложение на чл. 24 НК
по отношение на осъденото лице, в каквато насока е произнасянето на първия съд, който е
увеличил с 6 /шест/ месеца определеното на осъдения Я. едно общо най-тежко наказание,
поради обстоятелството, че предходните осъждания очевидно не са изиграли своя
предупредителен и възприращ ефект, макар наложените на осъдения наказания за
извършени от него тежки умишлени престъпления да са изтърпени ефективно от него.
Посочва, че в конкретния случай се касае за извършвана от осъдения Я. разнообразна тежка
умишлена престъпна дейност, отличаваща се с висока степен на обществена опасност, която
е осъществявана от него в един твърде продължителен период от време. В подкрепа на
изложените твърдения се посочва, че едно от деянията включено в съвкупността е
извършено и в условията на опасен рецидив.
Осъденият И. Я. поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума, предоставена осъдения Я. на основание чл. 333, ал. 2 НПК,
същият моли да не се уважава искането на прокуратурата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакуваното
определение в съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК констатира, че не са налице
основания за неговото изменение или отмяна, поради следните съображения:
Въззивната съдебна инстанция при извършената собствена проверка на атакувания
съдебен акт констатира, че извършеното от СРС групиране на престъпления, за които до
момента на осъдения И. Я. е наложено наказание „лишаване от свобода“, е правилно. В
конкретния случай, първият съд правилно и законосъобразно е приложил материално
правните норми на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, поради което въззивния съд не намери
основания за изменение на определението на първия съд в тази му част. Това е така, защото
първият съд е съобразил всички приобщените по делото писмени доказателства, от
съдържанието на които се установява, че осъденият И. Я. е осъждан многократно за
различни по вид тежки умишлени престъпления, за които е бил наказателно санкциониран
чрез налагане на наказание „лишаване от свобода“, а част от наложените му наказания са
2
изтърпени и ефективно от него. Съобразявайки приобщените по делото справки, касаещи
извършените до момента от осъдения Я. престъпления, въззивният съд намира, че правилно
и законосъобразно първият съд е намерил основания за групиране на две от осъжданията му.
Това в случая са наказателните производства по НОХД № 841/2021 г. по описа на СГС, НО,
11 състав и по НОХД № 14560/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, по които на осъдения
Я. са наложени наказания „лиашване от свобода“, защото престъпленията по същите са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, с оглед на което те се
намират помежду си в реална съвкупност. От приложената по делото справка за съдимост е
видно, че за извършеното от осъдения Я. престъпление по НОХД № 841/2021 г. по описа на
СГС, НО, 11 състав му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/
години, а за престъплението извършено от него по НОХД № 14560/2024 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години,
поради което и на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК правилно и законосъобразно
първият съд му е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 2 /две/ години, измежду така наложените му за всяко едно от извършените престъпления
наказания, защото същите са извършени, както се каза, преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях.
Правилно е решението на първия съд да определи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим, при който осъденият Я. да изтърпи така
определеното му едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години. Това е така, защото наказанията, включени в групата са наложени на осъдения Я. за
тежки умишлени престъпления и от предходното изтърпяно от него наложено му наказание
„лишаване от свобода“ не са изтекли повече от пет години, видно от приложената по делото
справка за съдимост.
Въззивният съдебен състав счита, че не може да бъде упрекнат районния съд в своята
процесуална дейност при упражняване на правомощията си и по прилагане на нормата на
чл. 24 НК по отношение на осъдения Я.. Посочената материално правна норма дава
възможност на съда да увеличи определеното на осъденото лице едно общо най-тежко
наказание най-много с ½, като увеличеното наказание не може да надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. На
съда също така е предоставена възможността да прецени приложимостта на института за
увеличение на наказанието по реда на чл. 24 НК спрямо осъденото лице, когато е налице
съвкупност от престъпления, при което следва да съобрази техния брой, последователността
на тяхното извършване, времето на извършването им, характера и степен на обществена
опасност на личността на дееца и извършените от него деянията. В конкретния случай,
първият съд е изпълнил прецизно своите процесуални задължения като е увеличил с 6 /шест/
месеца на основание чл. 24 НК определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/ години на осъдения Я., за което е изложил и убедителни мотиви
в обжалваното определение. Първият съд е съобразил при своето произнасяне, касаещо
приложението на чл. 24 НК и установената при осъдения Я. трайна и упорита престъпна
3
дейност, за която е бил многократно наказателно санкциониран, но която не е преустановена
от него с наложените му наказания, които определено не са довели до постигане на целите
на наказанието по чл. 36 НК, особено специалната такава, насочена към поправянето на
осъдения с цел преустановяване извършването нови престъпления, независимо от тяхното
ефективно изтърпяване. Отчетено е в случая, от страна на първия съд, и некритичното
отношение на осъдения Я. към извършените от него вече престъпления и продължаващата
при него престъпна дейност, въпреки изтърпените ефективно наложени му наказания, които
данни говорят на свой ред, че същият е лице с трайно установени престъпни навици и начин
на живот, насочен към извършване на престъпления, като по този начин демонстрира явното
си неуважение към обществото и установения в страната правов ред. Ето защо решението
на първия съд да приложи спрямо осъдения Я. разпоредбата на чл. 24 НК, като увеличи с 6
/шест месеца/ определеното му едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 /две/ години, се явява абсолютно правилно и законосъобразно.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС, районният съд е
определил първоначален „Строг” режим за изтърпяване на така увеличеното едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Първостепенният съд правилно на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през
което осъдения Я. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и на
основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което е търпял наказание по някое от наказателните
производства, включени в съвкупността от престъпления.
По изложените съображения въззивният съд намира, че определението на първия съд,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба
срещу него оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6, НПК,
Софийският градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 28.02.2025 г., постановено по НЧД №
2434/2025 по описа на СРС, НО, 11 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4