МОТИВИ по нчд
№ 716/2021 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното
производство е образувано във връзка с депозирано в СГС удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции издадено от решаващата държава
Нидерландия, във връзка с решение № 1/006336-185 постановено
на 27.08.2018 г. от Rechtbank Noord-Holland, Нидерландия, влязло в законна сила на
04.03.2020 г., с което
на юридическото лице „Б.Е.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *****е наложена финансова
санкция в размер на сумата от 4100,00 евро за нарушение по чл. 4, параграф 1 от Нидерландския закон за
чужденците 2000.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява
становище, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на
изпратеното решение от чуждия орган, с което е наложена финансова санкция.
Процесуалните
представители на засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД – юрисконсулти М. и Найденов
твърдят, че изпратеното рамково решение е непълно. Молят да бъдат взети в
предвид представените по делото и приети като писмени доказателства писмени
документи, представляващи списък на пътниците от процесния
полет, за който е наложена финансовата санкция. Твърди се, че посоченото в
решението на издаващата държава физическо лице – М.С., за което е било санкционирано юридическото лице „Б.Е.“
АД не е било сред пътниците от посочения в решението полет изпълняван от
България Ер, което според процесуалния представител се установява от списъка на
пътниците. Твърди също така, че служителите на паспортен контрол в Република
България, не разполагат с машини, които да удостоверят дали даден паспорт,
документ или лична карта е истински. По изложените съображения се моли да бъде
постановено решение, с което да се отхвърли наложената глоба от Нидерландия.
Настоящият
съдебен състав е изискал допълнителна информация от компетентния орган на
издаващата държава съобразно задължението, което му е възложено с чл. 32, ал. 3
ЗПИИРКОРНФС при извършване на необходимата преценка за вземане на решение да не
признае изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция на засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД. В
резултат на допълнително изисканата от издаващата държава и получена от
настоящия съд информация се установява, че чрез изготвена молба за правна помощ
от 11.06.2019 г. на Окръжна прокуратура Ноорд-Холанд
е изпратено чрез Софийска градска прокуратура за връчване на засегнатото
юридическо лице „Б.Е.“ АД съдебно решение от 27.08.2018 г., с което му е
наложена парична глоба в размер на 4100 евро, за извършено нарушение на чл. 4,
параграф 1 от Нидерландския закон за чужденците 2000. От изпратената допълнителна
информация от издаващата държава се установява, че засегнатото юридическо лице
„Б.Е.“ АД е потвърдило поучаването на призовката и присъдата на 18.02.2020 г.,
поради което и дело с номер EGS ********* е
станало окончателно на 04.03.2020 г. По делото са приложени писмени документи,
от които е видно, че засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД е получило съдебните
книжа във връзка с воденото срещу него съдебно производство, като книжата са
получени от Ц.К.на длъжност юрисконсулт. От приложените писмени документи,
изходящи от издаващата държава, които са получени от българския съд във връзка
с допълнително изисканата информация се установява, че съдебното производство
по делото пред компетентния съд на Нидерландия е било свързано с обвинение за
това, че на или около 14.10.2016 г. в Схиптол, община
Харлемермеер, във всеки случай в Нидерландия, в
качеството на превозвач чрез чието посредничество (от международно летище София
с полет FB461) чужденец на име М.С.(M.S.), роден на *****г. в гр. Исфахан, е бил превозен на
външна граница или на територията на Нидерландия, като „Б.Е.“ АД не е взел
необходимите мерки и/или не е упражнил надзора, който разумно е можело да се
изисква от него, за да предотврати споменатият чужденец да не изпълни член 5,
алинея първа от Кодекса на шенгенските граници или член 3 алинея първа от
Нидерландския закон за чужденците от 2000, а именно посочения по-горе чужденец
не е приличал на снимката в националния паспорт на Швеция (с № 92006475,
издаден на името на Д.С.(J.S.), роден на *****г. в гр. Исфахан, като посоченото
обвинение съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1 и 2 от Нидерландския закон за
чужденците от 2000.
От процесуалните
представители на засегнатото юридическото лице „Б.Е.“ АД е представен и приет
като писмено доказателство по делото списък на всички пътници, които са
превозени от София до Амстердам на 14.10.2016 г. с полет на „България Ер“ № 471.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл. 10 (относно приложимия закон), по чл. 30, ал. 2 (относно условията
за признаване и изпълнение), чл. 31 (относно подсъдността) и чл. 35 (относно
основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за установено следното:
Срещу юридическото
лице „Б.Е.“ АД е постановено на 27.08.2018 г. решение № 1/006336-185 от Rechtbank Noord-Holland, Нидерландия, влязло в законна сила на
04.03.2020 г. С решението е установено и
прието, че на
14.10.2016 г., в Schiphol, община Haarlemmermeer, „Б.Е.“ АД като превозвач (от международно летище София, полет
номер FB461) транспортира чужденец до външна граница или на
територията на Нидерландия, като не предприема необходимите мерки и/или не
извършва контрола, който може да се изисква в разумна степен от него, така
посоченото деяние е посочено, че представлява нарушение по чл. 4, параграф 1 от Нидерландския закон за
чужденците 2000, поради което и за същото е наложена финансова санкция в размер на 4100,00 евро на засегнатото
юридическо лице.
В случая е налице акт на несъдебен
орган по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, т.к. е издаден от компетентен
орган на страна членка на Европейския съюз, акта е влязъл в сила на 04.03.2020 г.
и касае налагане на глоба, а именно парична санкция за извършено
административно нарушение на територията на Нидерландия, която е наложена във
връзка с нарушение на правила регламентирани чл. 4, параграф 1 от Нидерландския
закон за чужденците 2000. С посочения акт, който е влязъл в законна сила, засегнатото
лице е имало право да го обжалва пред съд, компетентен по наказателни дела в Нидерландия.
Засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД е бил уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. От удостоверението се установява,
че засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД не е било призовано лично, но чрез
други средства е получило действително официална информация за определената
дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението,
както и че е било уведомено за възможността за постановяване на решение, ако не
се яви на съдебния процес. Въпреки, че засегнатото юридическо лице „Б.Е.“ АД е
било уведомено за съдебния процес и са му били изпратени документите касаещи
нарушението на български език, т.к. същите са му връчени от Софийска градска
прокуратура, във връзка с изготвена молба за правна помощ, то не е изпратило
представител по делото пред компетентния съд на издаващата държава
Нидерландия.
Решението на извън
съдебния орган на издаващата държава е влязло в законна сила видно от
допълнително изисканата от настоящия съд информация. Съставеното удостоверение съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС се явява редовно от външна
страна, доколкото се подкрепя от решението, въз основа на което е издадено
удостоверението, с което е изпълнено изискването по чл.4, ал.1 от същия закон,
както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция
и конфискация. В този смисъл липсват основанията на чл. 3, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова
санкция. Удостоверението на следващо място е издадено и изпратено в
съответствие и с изискванията поставени в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПИИРКОРНФС,
защото е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава. Също така удостоверението е изпратено
до компетентния орган в Република България, какъвто е Софийски градски съд и на
последно място е придружено с превод на български език.
От приложените доказателства става ясно, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл. 3 ЗПИИРКОРНФС, касае извършено
нарушение на разпоредби свързани с транспортиране на чужденец до външна шенгенска
граница или на територията на Нидерландия, за което се изисква изследване на
двойна наказуемост по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2, вр. с чл. 14,
ал. 2, т. 1-32 ЗПИИРКОРНФС.
Според
настоящия съдебен състав са налице основанията на чл. 35, т. 7 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на решението по чл. 3 от същия закон, тъй като
макар и представеното удостоверение по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС да отговаря на
решението издадено срещу засегнатото юридическо лице, то в случая се отнася за деяние,
което не съставлява престъпление или административно нарушение според
българското законодателство. Това е така, защото според българското
законодателство на юридическо лице може да бъде наложено само административно
наказание, защото юридическото лице не носи наказателна отговорност за извършено
престъпление. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗПИИРКОРНФС, а
именно, че доколкото в посочения специален закон – ЗПИИРКОРНФС не се съдържат
специални правила, се прилагат съответните разпоредби на НПК. Настоящият съдебен състав установи, че
нарушението, за което е наложена финансова санкция на засегнатото юридическо
лице „Б.Е.“ АД не съставлява административно нарушение по българското
законодателство и не кореспондира в този смисъл с вътрешно правна разпоредба установена
в нормативен законов или подзаконов акт или разпоредба регламентирана в акт на
Европейския съюз, по който Република България е страна, като го е ратифицирала
по надлежния ред. Следва да се посочи, че Република България не е част от
шенгенското пространство. В конкретния случай е видно още, че финансовата
санкция е наложена за това, че е извършено нарушение свързано с неправомерно
преминаване на шенгенска граница от чужденец, за което нарушение не е
предвидено административно наказание според българското законодателство в
нормативен законов или подзаконов нормативен акт. Ето защо решение
№ 1/006336-185 постановено на
27.08.2018 г. от Rechtbank Noord-Holland, Нидерландия, влязло
в законна сила на 04.03.2020 г. ,с което е санкционирано засегнатото юридическо лице „Б.Е.“
АД с налагане финансова санкция от издаващата държава Нидерландия за извършено
нарушение по чл. 4, параграф 1 от Нидерландския закон за чужденците 2000 не
следва да бъде признато и допуснато за изпълнение, а следва да бъде отказано неговото
приемане и допускане за изпълнение по изложените по-горе съображения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и неотносими
към предмета на настоящото производство доводите и твърденията на процесуалните
представители на засегнатото юридическо лице, а именно, че след като сред
имената на пътниците от процесния полет изпълняван от
„Б.Е.“ АД не се намира пътник с имена М.С., то не
следва да се налага и финансова санкция на юридическото лице „Б.Е.“ АД. Това е
така, защото тези доводи е следвало да бъдат направени в съдебното производство
пред компетентния съдебен орган на Нидерландия, а не в настоящото производство.
Ето защо и настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда като ирелевантни за настоящия процес. Настоящият съд е обвързан
да се произнесе само и единствено по изпратеното за изпълнение удостоверение
издадено от съответния компетентен за това орган въз основна на влязло в сила
решение, с което е установено едно нарушение, позовавайки се на принципа за
взаимно доверие между страните членки на Европейския съюз и българският съд е
лишен от процесуалната възможност да пререшава спор, който е решен от
компетентен за това съд на издаващата държава и по този начин да се намесва в
юрисдикцията на друга държава, което е недопустимо.
Мотивиран
от горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.