Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 30.11.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет
и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 292/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ц.И.Ц. *** чрез пълномощник адв. Г.В.У. срещу ОД на МВР гр. Ловеч с правно основание
чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът е предявил два иска. Единия е за сумата от 500
лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, а другия е за сумата от
300 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.04.2019 г. до
датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа
предявената искова молба. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото
административно дело.
Ответникът по делото – ОД на МВР Ловеч в съдебно
заседание чрез пълномощник оспорва изцяло исковата молба и моли съдът да се
произнесе обективно и справедливо на базата на събраните доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност и доказаност на двата предявени иска Счита, че
същите следва да бъдат уважени изцяло..
От доказателствата по делото се установява, че с
наказателно постановление (НП) № 19-0451-000297/08.04.2019 г., издадено от Началника
на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено на Ц. Ц. административно наказание глоба в размер на
две хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено
от него нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП – отказал е проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване, и
вземане на биологични проби за хим.лаб.изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. В НП е отразено още, че от справка за
нарушител/водач е видно, че Ц. е наказван за същото нарушение през 2016 г.
Ищецът чрез пълномощник е обжалвал НП пред Тетевенския
районен съд, който с Решение № 138/13.12.2019 г., постановено по НАХД № 124/2019
г. е отменил същото като незаконосъобразно. То не е било обжалвано и е влязло в
сила на 03.01.2020 г.
В производството пред Тетевенския районен съд ищецът е
бил представляван от надлежно упълномощен адвокат Г.В.У. съгласно представеното
пълномощно от 16.04.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие №
3/16.04.2019 г.(л.22 от НАХД № 124/2019 г. на
Тетевенския районен съд), на който е
заплатил в брой сумата от петстотин лева.
Упълномощеният адвокат е изготвил
жалбата пред ТРС, взел е участие в
проведените по дело публични съдебни заседания. В проведеното публично
заседание на 10.05.2019 г. упълномощеният
адвокат е взел участие в разпита на свидетелите Ц.Г. Ц., Х.К.Х., Г. Г.Д. и е
направил доказателстено искане за допускане до разпит в съдебно заседание на
други трима свидетели при режим на довеждане.
В проведеното публично заседание
на 26.06.2019 г. пълномощникът на ищеца е взел участие в разпита на свидетелите
Д.Е.И., Г. Ц. В., Г.Л. Д.а и е направил
доказателствени искания за разпит на актосъставителя в качеството му на
свидетел, както и за допускане на съдебно-графологическа експертиза.
В съдебно заседание на 18.09.2019
г. упълномощеният адвокат У. е направил доказателствено искане за следствен
експеримент по чл. 166 от НПК, както и искане за изискване от административния
орган на документи.
В проведеното съдебно заседание
на 21.10.2019 г. адв. У. е направил доказателствено искане за изискване на
справка от РУ МВР Ябланица.
В проведеното съдебно заседание
на 04.12.2019 г. пълномощникът на ищеца е взел участие в разпита на свидетеля Ц.Г. Ц. , представил е писмени доказателства и
е изразил становище по делото. Представил е допълнително писмени бележки по
същество на правния спор.
По искане на ищеца чрез
пълномощник са допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели.
Свидетелката З.Н.Л. е майка
на ищеца. В съдебно заседание тя заявява, че живее със сина си в един дом и са
едно семейство. Забелязала, че синът й не разговаря и го попитала защо се държи
така. Той отговорил, че бил на гости в съседно село, където го извикала полицията,
написали му акт за две хиляди лева, взели му книжката и талона. Казал, че не е
виновен. Променило се поведението му, бил притеснен. След вземане на книжката
му е останал без работа и е трябвало да започне работа като шофьор в „Газпром“ Свидетелката
е правоспособен шофьор, има личен автомобил и ищецът се е налагало да ползва
нейните услуги, за да го закара до някъде, където е трябвало да отиде, например
до гр. Ловеч. Ползвал е услугите и на
други хора, за да го закарат където е трябвало, когато свидетелката е била
заета.
Свидетелят И.С. Д. заявява в
съдебно заседание, че живее на една и съща улица с ищеца в с. Орешене и е негов
трети братовчед. След наложеното наказание на ищеца, той е останал без работа и
е започнал да работи като шофьор по газопроводите. Според свидетеля ищецът се е
оплаквал, било му е тежко и криво, бил е отчаян психически. Споделял е с него,
че искат да изкарат невинен човек за виновен. Бил е веселяк, а по това време е
нямал настроение и е бил унил. Бил е отчаян и не е имал желание за живот.
Свидетелят е возил много пъти ищеца, който е ползвал услугите и на други хора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, иска за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява
специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера; незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника; вредата да
е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно
наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни
актове на държавен орган при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред Тетевенския районен съд.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено отмененото НП. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие на заплатени суми за адвокатско възнаграждение
е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание
глоба в размер на две хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, което ищецът е считал за незаконосъобразно наложено. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за
обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира
в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото
НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Ищецът не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен. Предявеният иск за имуществени
вреди е за сумата от петстотин лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Тетевенския районен
съд.
В производството пред Тетевенския
районен съд по НАХД № 124/2019 г. са налични данни за направени разноски от ищеца в размер
на петстотин лева по представения договор за правна защита и съдействие.
Съдът счита, че предявеният иск в размер на триста
лева за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани
негативни преживявания като гняв, унижение и стрес, отрицателни емоции от
лишаване от възможността да управлява личното си МПС, нуждата да си търси
правоспособен шофьор, когато това се е налагало, което го е натоварвало
допълнително с време, нерви и напрежение
е неоснователен и недоказан, което налага
отхвърлянето му.
За да се ангажира имуществената
отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност,
следва да се установи наличието на законоустановените предпоставки за това –
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или
бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на
административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт,
действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е елемент от посочените,
обезщетение не се присъжда. Доказателствената тежест за установяване на всички
елементи от фактическия състав се носи от ищеца.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на неимуществени
вреди, които да са в пряка и непосредственна причинна връзка с издаденото срещу
него НП. По делото не е представена медицинска или каквато и да била друга
документация, която да послужи като доказателство за проявление на психически
страдания. Показанията на разпитаните свидетели не могат да бъдат кредитирани,
защото са твърде общи и бланкетни, като майката на ищеща заявява, че не знае
какво точно е станало. Освен това следва да се отчита тяхната заинтересованост.
Единият свидетел е майката на ищеца, а другият е негов трети братовчед. По
делото няма никаква данни ищецът да е търсил медицинска или психиатрична помощ
или да е посетил лекар/психиатър във връзка с твърдяните психически проблеми.
Също така няма представени доказателства, че ищецът е останал без работа
и след това е започнал друга работа, както и че други хора са го превозвали до
различни места. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че издаденото НП
може да предизвика в пряка и непосредственна причинна връзка преживени психически
страдания, неудобства, гняв, унижение и стрес. При това положение съдът намира,
че предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на производството
следва да се присъдят направените разноски от ищеца в настоящото съдебно
производство.Представени са платежни
документи за внесена държавна такса за образуване на административно дело в
размер на 20 лв. и за адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие от 19.06.2020 г. в размер на 300 лв. Разноските
обаче следва се присъдят по съразмерност, съобразно уважената част от
предявените два иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Ловеч да заплати на Ц.И.Ц. *** сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
отменено наказателно постановление № 19-0451-000297/08.04.2019 г., издадено от
Началника на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.И.Ц. с горните данни срещу Областна дирекция на МВР
Ловеч в размер на триста лева за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания, гняв, уважение, стрес за
периода от 03.04.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 26.06.2020
г., вследствие на наказателно
постановление № 19-0451-000297/08.04.2019 г., издадено от Началника на РУ към
ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Ловеч да заплати на Ц.И.Ц. *** сумата
от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски по съразмерност в съответствие с уважената част от
предявените два иска и внесената държавна такса за образуване на
административно дело.
Решението може да бъде оспорено в 14-дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: