№ /17.01.2019 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2875 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. вр.чл.107 ал.3 от ДОПК и е образувано по жалба от „ЦБА” АД –
Варна, представлявано от управителя М. М. К. чрез пълномощника му адв.Б.Б. ***,
против АУЗД №МД-АУ-556-1/19.01.2018г. на ст.инспектор в Дирекция „местни
данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна, с който в тежест на „ЛЖ” ЕООД са установени
задължения за местни данъци и такса битови отпадъци за периода 2013г. – 2017г.
за поземлени имоти с партидни номера 1035977970002 и 1035977970002 в общ размер
на 593.49лв. главница и 144.97лв. лихви.
Жалбоподателите твърдят на първо
място, че актът е нищожен като издаден по отношение на несъществуващ правен
субект – „ЛЖ” ЕООД с ЕИК *********, заличено вследствие на преобразуване. На
второ място твърдят, че имотът, за който са установени задължения, не е
собственост на „ЛЖ” ЕООД още от 2005г, когато дружеството се е разпоредило с
него в полза на „ЦБА-Варна” ООД, а „ЦБА” АД никога не е било собственик на
имота, респективно – не е данъчнозадължено лице за дължимите да него данък и
такси. На следващо място сочи, че за имота не се дължи нито ДНИ, нито ТБО, тъй
като в него никога не е съществувала сграда, а единствено преместваем обект по
см.чл.56 ал.1 от ЗУТ, разположен там въз основа на разрешение за поставяне от 2017г.,
и то издадено на „ЦБА-Варна” ООД. С тези съображения се претендира обявяване на
оспорения АУЗД за нищожен, или евентуално – отмяната му като незаконосъобразен.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. И. от АК-Велико Търново
дружеството поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения,
настоява за уважаването й и претендира сторените в производството разноски.
Ответната страна директорът на
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна чрез процесуалния си
представител гл.ю.к.Е. Д. оспорва жалбата, като сочи, че оспореният АУЗД не е
нищожен по смисъла на приложимия АПК; че е издаден спрямо задълженото лице „ЛЖ”
ЕООД, което фигурира по партидата на имота, и предвид липсата на подадена
коригираща декларация; по същество сччита, че дори независимо от заявените с
първите декларации по чл.14 от ЗМДТ вид на сградите да се приеме, че те са
преместваеми обекти, т.е. че за тях не се дължи ДНИ, то във всички случаи
жалбоподателите дължат ТБО за имотите. В този смисъл моли за решение по делото,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 от ГПК
съобразно отхвърлената част от жалбата.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С два договора от 02.01.2002г ЕТ
„Живко Енчев” – Варна продава на „ЛЖ” ООД - Варна, представлявано от управителя
Л. Г. П.павилион от лека конструкция с площ 74 кв.м., находящ се в гр.Варна,
кв.”Чайка” - между бл.62 и бл.67, и още един павилион от лека конструкция с
площ от 15.27 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.”Чайка” – зад бл.67.
С н.а.№24 от 19.08.2005г „ЛЖ” ООД
– Варна чрез управителя си Ж. Е. Ц.продава на „ЦБА-Варна” ООД, представлявано от
управителя си Л. Г. П.собствения си УПИ №ІІІ-33 – магазини, офиси и жилищно
строителство, целият с площ 365 кв.м., без административен адрес по документ за
собственост, в кв.14 по плана на 20 м.р. на гр.Варна. Видно от приложената по
преписката скица от 18.05.2017г, издадена от СГКК, в КК и КР този имот е с
идентификатор 10135.2562.196. С разрешение №Ч-124/11.08.2017г кметът на район
„Приморски” при Община Варна е разрешил на „ЦБА-Варна” ООД с управител Л. Г. П.да
постави в този свой собствен имот преместваем обект за търговия – павилион, на
площ 330 кв.м.
С декларации по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№№ ДК14014533/29.06.2010г и ДК14014534/29.06.2010г „ЛЖ” ООД чрез управителя
си Ж. Е. Ц.декларира пред Община Варна двата придобити от дружеството през
2002г търговски обекти – магазин-павилион, построен през 1980г, паянтова
конструкция с РЗП 15.27 кв.м., с адрес гр.Варна, кв.”Чайка” зад бл.67; и магазин-павилион,
построен през 1980г, полумасивна конструкция с РЗП 74.00 кв.м., с адрес
гр.Варна, кв.”**************************
Настоящото административно
производство е започнато служебно в хипотезата на чл.107 ал.3 изр.3 от ДОПК
предвид установяването на безспорния и между страните в производството факт, че
задълженията на собственика за ДНИ и ТБО за двете декларирани от тях сгради в
кв.”Чайка” не са платени за периода 2013г – 2017г. вкл., и предвид липсата на
извършена ревизия. С АУЗД №МД-АУ-556-1/19.01.2018г. в тежест на „ЛЖ” ЕООД са
начислени задължения за двете сгради за периода 2013г. – 2017г. вкл., както
следва: ДНИ в размер на 501.84лв. и лихви за просрочие към 19.01.2018г в размер
на 122.77лв (общо 624.61лв.); и ТБО в размер на 91.65лв. и лихва за просрочие
към 19.01.2018г в размер на 22.20лв. (общо 113.85лв.).
Горестоящият административен
орган не се е произнесъл по жалбата на „ЦБА” АД – Варна против АУЗД в 60-дневния
срок по чл.155 ал.1 от ДОПК, с оглед на което мълчаливо е потвърдил АУЗД, а
настоящото е образувано по жалбата на дружеството против акта.
От наличните по делото данни и от
справката в общодостъпния сайт на Търговския регистър в интернет (www.brra.bg) се установява, че на
31.03.2013г е извършена промяна в правно-организационната форма – от еднолично
дружество с ограничена отговорност „ЛЖ”, ЕИК *********, на еднолично акционерно
дружество с ново наименование „ЦБА” ЕАД - Варна, което в последствие става
„ЦБА” АД – Варна, ЕИК *********. „ЛЖ” ЕООД е заличено, а негов правоприемник е
„ЦБА” АД с управител М. М. К.. Същевременно „ЦБА-Варна” ООД е с управител Л. Г.
П.. Ж. Е. Ц.е член на управителния съвет на „ЦБА”АД, и съдружник в „ЦБА –
Варна” ООД.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода
на съдебното дирене, които са последователни, обвързани и взаимно допълващи се,
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, против подлежащ на оспорване ИАА, от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. По
отношение наличието на процесуална легитимация на оспорващия, съдът с оглед
данните за възникването на „ЦБА” АД– Варна, а именно – при преобразуване чрез
промяна на правната форма на „ЛЖ” ЕООД, в резултат на което преобразуващото се
дружество е прекратено без ликвидация, приема, че жалбоподателя „ЦБА” АД е
негов правоприемник, и като такъв има правен интерес и процесуална легитимация
да оспорва актове, от които възникват задължения за праводателя му.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на материалноправната му и териториална компетентост,
и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Независимо от това АУЗД е нищожен поради факта, че е издаден против
несъществуващ субект. Видно е от доказателствата по делото, че „ЛЖ” ЕООД е заличено
търговско дружество от 31.03.2013г., и от 01.04.2013г. негов правоприемник е
„ЦБА” АД. Към датата на издаване на оспорения АУЗД 19.01.2018г „ЛЖ” ЕООД не е
съществувало в правния мир, поради което не може да бъде годен субект на
задълженията, установени с акта, а последният не би могъл да породи правно
действие с оглед липсата на задължено лице, срещу което да бъде насочено
изпълнението му. В случая оспореният ИАА е обременен с особено съществен порок –
неговият адресат е несъществуващ правен субект, в чийто патримониум е обективно
невъзможно да бъдат установени и да възникнат задължения, което повлича
нищожността му. Това обстоятелство е обявено в интернет страницата на
Търговския регистър и е общо достъпно, но органът по приходите не го е проверил
преди да пристъпи към издаване на ИАА. Изложеното безалтернативно налага
обявяване на оспорения АУЗД за нищожен.
При така установената по делото
фактология е очевидно, че адресат на задължението за ДНИ и ТБО на двата обекта
по АУЗД е дружеството-жалбоподател „ЦБА” АД като правоприемник на заличения
търговец „ЛЖ” ЕООД, от когото е придобило собствеността върху тези обекти по
силата на правоприемството, считано от 01.04.2013г. При това следва да бъде отбелязана и
неоснователността на възражението, че собственик на тези обекти поначало е „ЦБА
– Варна” ЕООД съгл.н.а. № 24/2005г – с него заличеното „ЛЖ” ЕООД им е
прехвърлило правото на собственост върху недвижим имот, а предмет на облагане с
ДНИ и ТБО в настоящото производство са два търговски обекта, които както вече
беше посочено, са придобити от „ЦБА” АД по силата на правоприемството от
заличеното „ЛЖ” ЕООД.
При този изход на спора и с оглед
ангажираните доказателства (л.21, 37-39 по делото) претенцията на
жалбоподателите за присъждане на разноски е основателна в пълния заявен размер
от 650лв. (50 лв. ДТ + 600лв. адвокатско въззнаграждение), съответно –
идентичната претенция на ответната страна е неоснователна.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА нищожността на АУЗД №МД-АУ-556-1/19.01.2018г. на ст.инспектор в Дирекция
„местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци” при Община Варна, с който в тежест на „ЛЖ” ЕООД - заличено, ЕИК
*********, са установени задължения за
местни данъци и такса битови отпадъци за периода 2013г. – 2017г. за поземлени
имоти с партидни номера 1035977970002 и 1035977970002 в общ размер на 593.49лв.
главница и 144.97лв. лихви.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на „ЦБА” АД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. М. К., сторените в производството разноски в
размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд – София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: