О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София, 18.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.
с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 10772
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Т.К. –
длъжник по изпълнително дело № 20208410402774 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841
срещу действия на ЧСИ – налагане на запор на банковите сметки на длъжника и
принудително събиране на сумата преди изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, както и срещу приетия от съдебния изпълнител размер на разноските в
полза на взискателя, включително за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на извършените действия от ЧСИ по изпълнителното дело,
изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на длъжника и
принудително събиране на сумата преди изпращане на призовка за доброволно
изпълнение. Жалбоподателят счита, че посочените действия на съдебния изпълнител
са недопустими и осъществени в нарушение на закона, поради което следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
С подадената частна жалба,
жалбоподателят прави и възражение за прекомерност на определените от съдебния
изпълнител разноски на взискателя по изпълнителното дело, в това число за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка се излага, че единственото извършено
действие от процесуалния представител на взискателя е подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Наред с това се излага, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което събирането на
адвокатски хонорар от 600 лв. се явява прекомерно за събирането на парично вземане
в размер на 800 лв. Счита, че следва да се има предвид от съда и
обстоятелството, че задължението по изпълнителния лист е погасено изцяло преди
връчване на поканата за доброволно изпълнение. Оспорва и размера на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по делото, като счита, че същата
следва да бъде преизчислена и намалена.
По изложените съображения, прави
искане за отмяна на обжалваните изпълнителни действия, осъществени по
изпълнително дело № 20208410402774 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 84, както и за
намаляване на размерите на адвокатското възнаграждение и размера на
пропорционалната такса по делото като прекомерно завишени.
Взискателят по изпълнителното
дело „М.П.БГ“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал становище
по частната жалба, в което счита, че жалбата е недопустима, а в случай, че бъде
допусната до разглеждане по същество за неоснователна по изложени аргументи за
това.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище
за недопустимост на частната жалба, в частта, с която се обжалват действията на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В
останалата част, по отношение на разноските на взискателя по делото, счита, че
жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20208410402774 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 е образувано по молба от
29.07.2020 г. на взискателя „М.П.БГ“ ЕООД срещу длъжника Н.Т.К. за събиране на
сумата от 800 лв. – представляваща направени съдебни разноски, за която сума е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 68752/2019 г. на СРС, 65 с-в.
В молбата, взискателят е възложил
на ЧСИ Н.М. да образува изпълнително дело и да наложи запор на банковите сметки
на длъжника. Претендират се и всички разноски по изпълнителното дело, в т.ч. за
адвокатско възнаграждение и такси по ТТР ЗЧСИ.
Към молбата са представени
пълномощно и договор за правна помощ от 23.07.2020 г., с което е уговорено
процесуално представителство по делото, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. без ДДС. Приложена е и фактура от 24.07.2020 г. за сумата от
600 лв., както и платежно нареждане за тази сума.
На 06.08.2020 г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен да заплати задължение
в размер на 800 лв. – присъдени разноски по изпълнителния лист, както и сумите
от 600 лв. – адвокатско възнаграждение, 158,40 лв. – пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, както и 66 лв. – други такси. Поканата е връчена на длъжника на
19.08.2020 г.
Видно от запорно съобщение от
06.08.2020 г. до ОББ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Със
съобщение от 20.08.2020 г. ОББ АД е уведомила ЧСИ Н.М., че за пълно погасяване
на задължението на 20.08.2020 г. е излъчен превод на сумата от 1624,40 лв.
Със съобщение от 20.08.2020 г. на
ЧСИ Н.М. до ОББ АД е вдигнат наложения запор върху банковите сметки на
длъжника.
На 10.09.2020 г. е депозирана
частна жалба от длъжника Н.Т.К. – предмет на разглеждане по настоящото ч.гр.д.
№ 10772/2020 г. на СГС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че жалбата в
частта, с която длъжникът обжалва действията на съдебния изпълнител по
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в ООБ е недопустима. В
чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване от страна
на длъжника действия на съдебния изпълнител. Налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника, извън случаите, когато по запорираните сметки има
суми с несеквестируем характер, не е сред действията, които подлежат на съдебен
контрол по реда на Глава Тридесет и девета, Раздел I от ГПК.
В конкретния случай, длъжникът
нито твърди, нито представя доказателства за несеквестируемост на сумите по
сметката му в ОББ АД. Наред с това следва да се посочи, че за съдебният
изпълнител не е предвидена процедура за пристъпване към принудително изпълнение
едва след като е уведомил длъжника за образуваното изпълнително дело,
изтичането на срока за доброволно изпълнение и неплащането на задължението в
срок. Поради изложеното, съдът намира, че в тази част жалбата е недопустима,
поради което производството по нея следва да се остави без разглеждане като
недопустимо.
По отношение на жалбата, в
останалата част, с която се обжалват определените от съдебния изпълнител
разноски на взискателя в производството, съдът намира следното:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК. В този смисъл
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, дължими на взискателя в
изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на
общия принцип за реализиране на отговорността за разноски.
По общите правила
длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно недължимостта
на разноските по изпълнението, да направи искане за изменение на възложените в
негова тежест разноски, както и за намаляване поради прекомерност на
заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат и да иска определянето на
по-нисък размер на разноските в тази част – чл. 78, ал. 5 ГПК, респ. за
намаляване на определения размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Съответно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава възможност на длъжника да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно
отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за
намаляването им, пред съответния окръжен съд.
Компетентен да се
произнесе по така направените искания обаче е съдебният изпълнител, който е
органът, разпределящ отговорността за направените от страните разноски в хода
на изпълнителното дело. Едва след постановяването на изричен акт от съдебния
изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. на
определения размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение може да бъде
осъществен такъв съдебен контрол.
В разглеждания
случай ЧСИ Н.М. не се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на
разноските по изпълнителното производство, както и на определените такси по
изпълнителното дело.
По изложените
съображения и доколкото искането за намаляване на разноските по изпълнението е
направено за първи път с жалбата, настоящият състав намира, че производството
по настоящото делото следва да бъде прекратено, в тази му част.
Делото следва да се
върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника,
обективирано в жалбата за намаляване на разноските на взискателя по
изпълнителното дело, както и на определените такси по Тарифата към ЗЧСИ и едва
след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия,
съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 от ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ.
Водим от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н.Т.К. частна жалба, в частта, с която се обжалват действията на
ЧСИ Н. Н.М., рег. № 841 по изпълнително дело № № 20208410402774 по налагане на
запор на банковите сметки на длъжника и принудително събиране на сумата преди
изпращане на призовка за доброволно изпълнение като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 10772/2020 г. по описа на СГС, IVсъстав по жалбата на Н.Т.К., в частта срещу Постановлението за разноски по
изпълнително дело № 20208410402774 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№ 06.08.2020 г.
ИЗПРАЩА жалбата Н.Т.К., за произнасяне
по компетентност на ЧСИ Н.М., рег. № 841,
по обективираното в нея искане за намаляване на разноските на взискателя
по изпълнителното дело, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, както и на
определените такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.