ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 925
гр. Перник, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20201700100617 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 260129 от 21.10.2020 г. по т.д. № 74/2019 г. на Окръжен съд –
Перник, производството по което е било образувано по искова молба от Ауто Р.“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу „Стримона шипинг“ АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен предварителен договор от
*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 55871.503.1238 /идентичен със стар идентификатор 55871.503.112 по
КККР на ***/ и поземлен имот с идентификатор № 55871.503.1239 /идентичен със стар
идентификатор 55871.503.112 по КККР на ***/, е отделена искова молба от Ю. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „Ауто Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р. В. Г., и „Стримона шипинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц. В. И., въз основа на която е
образувано настоящото производство.
В исковата молба, подадена от Ю. П. Д., са изложени твърдения, че същият е кредитор
на „Стримона шипинг“ АД, като за обезпечаване на вземанията му по изп. д. №
20178480400154 по описа на ЧСИ Р. А. през *** г. и *** г. са вписани шест броя възбрани
върху недвижими имоти на длъжника, включително върху имот с идентификатор №
55871.503.1238 и № 55871.503.1239, ведно с находящата се в последния имот сграда с
идентификатор № 55871.503.1239.1, а на *** г. е вписана от ЧСИ Р. А. възбрана и върху
сграда с идентификатор № 55871.503.1239.2. Сочи се, че от ЧСИ Р. А. е наложен и запор
върху всички парични вземания на длъжника от Р. В. Г. и от С. Л. Г., както и от В. К. С. и Й.
В. С., като запорното съобщение е получено от Р. В. Г. на 19.03.20218 г. Сочи се, че ищецът
е присъединен взискател по изпълнителното дело от 2017 г., поради което в това си качество
се ползва от всички извършени по изпълнителното дело действия, включително наложени
запори и възбрани.
1
Твърди се, че с предварителен договор от *** г. за покупко-продажба на недвижим
имот със сключен към него Анекс от *** г. „Стримона шипинг“ АД като продавач се е
задължило да продаде и прехвърли собствеността на „Ауто Р.“ АД върху недвижим имот с
идентификатор № 55871.503.1238 и 55871.503.1239. Сочи се, че с анекса от *** г. купувачът
Р. В. Г., който е трето задължено лице по наложения запор върху паричните вземания, и
длъжникът-продавач, договаряйки се с длъжника от свое име и от името на
представляваното от него ЕООД „Ауто Р.“ е постигнал целта да придобие възбранените
имоти чрез търговското дружество, на което е собственик, като избегне действието на
наложения запор на вземанията на продавача-длъжник, плащайки цената направо на
продавача-длъжник, а не по сметка на ЧСИ.
С оглед изложеното, е отправено искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че е недействително по отношение на ищеца заместването на
купувача Р. В. Г. в правата и задълженията му по предварителен договор от *** г. за
покупко-продажба на недвижим имот от представляваното от него дружество „Ауто Р.“ АД,
извършено с анекс от *** г., сключен между „Стримона шипинг“ АД като продавач, Р. В. Г.
като купувач и „Ауто Р.“ АД от трета страна, както и на всички последващи действия,
извършени от Ауто Р.“ АД в качеството му на купувач по предварителния договор, а в
случай, че бъде уважен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предварителния
договор от *** г. бъде обявен за окончателен, да се признае за установено, че този
окончателен договор е недействителен спрямо ищеца.
С молба от 09.12.2020 г. /л. 36 от делото/ ищецът заявява, че оттегля исковата
претенция за признаване за установено, че е недействително по отношение на него
заместването на купувача Р. В. Г. в правата и задълженията му по предварителен договор
от *** г. за покупко-продажба на недвижим имот от представляваното от него дружество
„Ауто Р.“ АД, извършено с анекс от *** г., сключен между „Стримона шипинг“ АД като
продавач, Р. В. Г. като купувач и „Ауто Р.“ АД от трета страна, както и на всички
последващи действия, извършени от Ауто Р.“ АД в качеството му на купувач по
предварителния договор. Сочи, че след предявяване на иска с постановление от 08.07.2020 г.
на ЧСИ Р. А. по изп.д. № 20178480400154 по описа на ЧСИ Р. А. е конституиран като
взискател вместо първоначалния такъв, при което е придобил качеството на единствен
взискател за всички вземания, както и че изп.д. № 2017/2014 г. на ЧСИ С. Д., по което е
наложена възбраната върху имота, съставляващ сега двата процесни, и вземанията му по
което са присъединени към изп.д. № 20178480400154 по описа на ЧСИ Р. А., е
преобразувано в изп.д. 988/2019 г. по описа на ЧСИ Р. А.. Отправено е искане за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
т.д. № 74/2019 г. на Окръжен съд-Перник.
С Определение № 813/09.12.2020 г. производството по гр.д. № 617 по описа за 2020 г.
на Окръжен съд – Перник е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С решение № 260021/11.05.2021 г. по т.д. № 74/2019 г. на Окръжен съд-Перник, влязло
в сила на 18.06.2021 г., е обявен за окончателен, сключения на *** г. между „Ауто Р.“
2
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. В. Г.
– купувач, и „Стримона шипинг“ АД /предишно наименование „Струма Автотранспорт“
АД/, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Ц. И., със седалище и
адрес на управление: *** – продавач, предварителен договор, допълнен с Анекс от *** г., за
покупко—продажба на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
55871.503.1238 и поземлен имот с идентификатор № 55871.503.1239 /идентични със стар
идентификатор 55871.503.112 по КККР на ***/.
С оглед приключилото производство по т.д. № 74/2019 г. на Окръжен съд-Перник с
окончателен съдебен акт с разпореждане от 19.07.2021 г. производството по настоящото
дело е оставено без движение с указания до ищеца за отстраняване на нередовностите в
исковата молба като внесе дължимата държавна такса и впише исковата молба в СВ.
С молба от 23.08.2021 г. /л. 63 от делото/ ищецът заявява, че предявеният иск е
установителен по чл. 124, вр. чл. 452 ГПК за установяване спрямо ответниците на
настъпилата по силата на закона недействителност спрямо него на разпореждането от
длъжника „Стримона шипинг“ АД в полза на „Ауто Р.“ ЕООД с недвижими имоти -
Поземлен имот с идентификатор № 55871.503.1238 и поземлен имот с идентификатор №
55871.503.1239, ведно със всички сгради. Заявява, че в условията на евентуалност предявява
поддържа, че разпореждането е недействително на основание чл. 135 от ЗЗД, тъй като това
разпореждане го уврежда като кредитор, а приобретателят „Ауто Р.“ ЕООД е знаел за
увреждането, както поради съобщенията за наложения запор, така и поради вписаните
възбрани.
С писмен отговор от 19.07.2022 г. и 09.09.2022 г. ответниците оспорват исковете като
недопустими.
При преценка допустимостта на производството по реда на чл. 140 ГПК съдът
намира следното:
Предвид направеното с молбата от 09.12.2020 г. оттегляне на исковата претенция за
признаване за установено, че е недействително по отношение на ищеца заместването на
купувача Р. В. Г. в правата и задълженията му по предварителен договор от *** г. за
покупко-продажба на недвижим имот от представляваното от него дружество „Ауто Р.“ АД,
извършено с анекс от *** г., както и на всички последващи действия, извършени от Ауто
Р.“ АД в качеството му на купувач по предварителния договор, производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено поради десезиране на съда от разглеждането му, на
основание чл. 232 ГПК.
Относно иска за признаване за установено, че окончателният договор е
недействителен спрямо ищеца, по отношение на който с молбата от 23.08.2021 г. е
посочено, че се предявява главен иск по чл. 124, вр. чл. 452 ГПК, и евентуален иск по чл. 135
ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4 от 2017 г. на
ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, наложени в изпълнителното производство /чл. 449 -
3
чл. 450а ГПК/, при насочено принудително изпълнение, имат за цел да препятстват
длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от
взискателя. Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника
разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо
взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако
третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. Според чл. 452, ал. 2 ГПК
когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за
извършените след вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване на
посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са
непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. По силата
на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на
наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството
присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост
лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително
изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него
липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника
разпореждане. С оглед изложеното, в цитирания тълкувателен акт е дадено разрешение, че
искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със
запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана,
предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим.
В случая, според изложените твърдения разпореждането е извършено след вписване на
възбраната върху имотите по изпълнително дело, по което ищецът има качеството
взискател, поради което за него липсва правен интерес от водене на съдебен процес за
установяване недействителността на извършеното разпореждане, независимо дали
кредиторът е знаел или не за увреждането.
По изложените съображения производството по така предявените искове следва да
бъде прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът „Ауто Р.“ ЕООД, ЕИК *********, е отправил
искане за присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение, за
извършването на които с отговора и с молба от 04.11.2022 г. е представил доказателства. С
оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника „Ауто Р.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1400,00 лв., представляваща
разноски за производството по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 617 по описа за 2020 г. на Окръжен съд
4
– Перник.
ОСЪЖДА Ю. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ауто Р.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. В.
Г., сумата 1400,00 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща разноски за
производството по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5