Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 757
гр.Варна, 17.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №5682 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез пълномощника си юрк.
Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно с peг. №
661/14.01.2019г. на нотариус с per. № * претендира от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца задълженията, възникнали на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********, в общ размер на
3033.81 лева (три хиляди тридесет и три лева и осемдесет и една ст.),от
които 1434.05 лева (хиляда четиристотин
тридесет и четири лева и пет ст.) представляващо договорно възнаграждение и
1599.76 лева (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и шест ст.)
възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Банкова сметка, ***ата сума: Ю. И Е. Д. Б. АД IBAN: ***;
А. Б. Б. АД IBAN : ***.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На 19.02.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор, Д.П.Д.
като клиент и Й. Т. Й. като солидарно задължено лице.
Договорът е сключен при следните параметри:Сума на
кредита: 4900 лв.;Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 302.92
лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;Годишен лихвен процент: 41.17
%;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 7270.08 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2136.24
лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 89.01 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:Общо задължение: 9406.32 лв.;Общ размер на вноска: 391.93 лв.;Дата на
погасяване: 15 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На основание чл.
121 - чл. 127 от Закона за задълженията и договорите Й. Т. Й., в качеството си
на солидарен длъжник, се задължава да отговаря за задължението на Д.П.Д., до
окончателното му изплащане.
С Молба Д.П.Д. е пожелала посочените от нея задължения
към трети лица да бъдат погасени с част от отпуснатата сума по кредита, както
следва:1.Задължение в размер на 1200 лв. към „4 Ф." ЕООД (документ за
кредитен превод с референция: 270PMWP160500064, с дата 19.02.2016г.);2.Задължение
в размер на 650 лв. към „Ф. Б." ЕООД (документ за кредитен превод с
референция: 270PMWP160500042, с дата 19.02.2016г.);3.Задължение в размер на 526
лв. към „Н."ООД (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP160500041,
с дата 19.02.2016г.).;4.Задължение в размер на 382лв. към „И. Ф." ЕООД
(документ за кредитен превод с референция: 270PMWP160500066, с дата 19.02.2016г.);5. Задължение в размер на 400 лв. към „А. Т. Е. Г."
АД (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP160500038, с дата
19.02.2016г.);6. Задължение в размер на
1282 лв. към „К." АД (документ за кредитен превод с референция:
270PMWP160500043, с дата 19.02.2016г.).
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 28.10.2016г. превежда остатъчната парична
сума в размер на 460 лв. по посочена от длъжника Д.П.Д. банкова сметка (*** №
1136455 с референция: 270PMWP160500053, с дата 19.02.2016г.).От своя страна
длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като
го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 391.93 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
Съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК № **********
длъжникът Д.П.Д. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит.Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план и в размер на 2370.08 лева (две хиляди триста и седемдесет
лева и осем ст.). Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника
по делото е в размер на 1434.05 лева (хиляда четиристотин тридесет и четири
лева и пет ст.).
Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 2136.24 лева (две хиляди сто
тридесет и шест лева и двадесет и четири ст.). Оставащото неизплатено
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги е в размер 1599.76 лева
(хиляда петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и шест ст.).
В процесния случай
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и
всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно
житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, Д.П.Д. си
е гарантирала приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирала си е, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма
да изпадне в забава, а кредитът й да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще
може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирала си е, че ако доходите й намалеят, ще
може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска
от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантирала си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното и
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за нея. Гарантирала си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които ответникът
е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай
не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това,
че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е видно,
освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит
и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв
пакет.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на
същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като
такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги;
второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнил точно
поетите с договора задължения и е направил само шест пълни погасителни вноски и
една непълна, като последната е с дата 26.10.2016 г., след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други." На 03.01.2017г. договорът е прекратен автоматично
от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На
04.01.2017г. на Д.П.Д. е изпратено уведомително писмо, с което тя е
информирана, че договорът е едностранно прекратен от дружеството и е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДПК № ********** е в общ размер на
2389.79 лева (две хиляди триста осемдесет и девет лева и седемдесет и девет
ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер
2354.00 лева (две хиляди триста петдесет и четири лева). Сумата от 35.79 лева
(тридесет и пет лева и седемдесет и девет ст.) е отишла за погасяване на
лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.".
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата Д.П.Д. дължи на „П.К.Б." ЕООД сума в размер 3033.81 лева (три хиляди
тридесет и три лева и осемдесет и една ст.), неизплатено парично задължение по
ДПК № **********, като предмет на настоящето производство се явяват част от
него: 1434.05 лева (хиляда четиристотин тридесет и четири лева и пет ст.) и
възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1599.76 лева (хиляда петстотин деветдесет и
девет лева и седемдесет и шест ст.), неизплатено парично задължение по ДПК №
**********.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Сочи,
че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което счита за показателно, относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б."
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд
- гр. Варна. По заявлението е образувано гр.дело № 2801/2018г. С решение № 361
от 31.01.2019г. на PC Варна е установено, че ответницата дължи изпълнение на сумата от 4018.51 лева
(четири хиляди и осемнадесет лева и петдесет и една ст.), представляваща
неизплатена главница по ДПК **********. Поради което в настоящото производство
претендира неизпълненото задължение по договорното възнаграждение и
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява , не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото са приобщени следните писмени доказателства
: искане за отпускане на потребителски кредит П.
к. С.; декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит;
допълнителна преддоговорна информация; договор за
потребителски кредит П. к. С.; декларации; споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги; Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за
потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит №
**********; молба от Д.П.Д. от 18.02.2016г.; молба от Д.П.Д. от 18.02.2016г.;
преводно нареждане за 1200 лв. от 19.02.2016г.; преводно нареждане за 650 лв.
от 19.02.2016г.; преводно нареждане за 526 лв. от 19.02.2016г.; преводно
нареждане за 382 лв. от 19.02.2016г.; преводно нареждане за 400 лв. от
19.02.2016г.; преводно нареждане за 1282 лв. от 19.02.2016г.; преводно
нареждане за 460 лв. от 19.02.2016г.; извлечение по сметки към договор за
потребителски кредит № **********; уведомително писмо от П.к.Б. ЕООД до Д.П.Д.
от 04.01.2017г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не е спорно между страните , а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява , че страните в настоящото производство са
обвързани от договор за потребителски кредит № **********. Безспорен е и
въпросът, че кредит е усвоен.
Ищецът твърди, че в настоящото производство претендира
изпълнение от страна на ответника на неизплатеното договорено възнаграждение в
размер на 1 434.05лв. и 1 599.76лв., оставащо неизплатено
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
Ответната страна не подава отговор на исковата и не се
явява за участие в съдебно заседание. Независимо, че липсва спор между
страните,настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши преценка дали
клаузите на които се позовава ищеца са нищожни. В тази насока е установената
съдебна практика /Решение №23 от 07.07.2016год. по
т.дело №3686/2014год. на ВКС, I т.о. и др./която приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни-т.1 и т.3 от ТР №1/09.12.2013год. по ТД №1/2013год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение
претенцията от 1 434.05лв.,представляваща
договорено възнаграждение.
Съдът намира, че процесният
договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му
- ДВ, бр. 35 от 2014г. и ДВ, бр. 59 от 2016 г. /. Същевременно посоченият в ТР
предмет на търговската дейност на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9
ал. 4 от ЗПК е „отпускане на заеми”, а заемателят –
физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при
сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на
своята професионална или търговска дейност.
В клаузите от
договора, с който е уговорено договорно
възнаграждение, договорът се явява недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %
/. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /, но не се изяснява как
тази стойност се съотнасят към ГПР по договора, както и към цялостното годишно оскъпяване по заема . Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо / в материалноправен
смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От така изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. В този порядък
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема.
Освен това в хода на производството по делото ищецът
не установи така претендираното неизплатено договорно
възнаграждение за какъв период от време се отнася и защо в този размер от
1 434.05лв. се явява разлика от договореното общо възнаграждение в размер
от 2 370.08лв.Т.е. не доказа претенцията си и по размер. Ето защо искът за
това вземане като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение
на вземането в размер от 1 599.76лв.,представляващо
възнаграждение за закупуване на допълнителен пакет услуги:
Ищецът не твърди, а и по делото не се представят
доказателства за ползване на допълнителните услуги, с оглед на което заплащане
на възнаграждение по споразумението не се дължи.
Освен горното, ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 4 900лева в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна клауза” в договор с
потребител е определено като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита
за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
Съгласно разпоредбата на чл.145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи.
Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми. В случая е видно, че клаузите на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит не са индивидуално договорени. Не са индивидуално договорени и клаузите,
отнасящите се до допълнителните услуги, така както са възпроизведени и в Общите
условия-чл.15. Очевидно кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, което не е ясно и разбираемо, доколкото липсва яснота относно
цената на всяка една от услугите по т.н. пакет допълнителни услуги.
Същевременно доказателства, че тази услуга, която всъщност следва да се третира
като задължение на кредитора, е извършена, не са ангажирани от ищцовото дружество.
Освен това в споразумението е вписано, че тази сума е
изцяло дължима от клиента при сключване на договора, но заплащането й е
разсрочено за срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет от
допълнителни услуги. Така формулираната регламентация на съотношението между общата
стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на плащане на
възнаграждението за допълнителни услуги е напълно неразбираемо и объркващо за
обикновения потребител. Доколкото тази клауза в споразумението, съответно
липсата на ясно и точна регламентация на правата и задълженията на всяка една
от страните по него, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респ. на споразумението /чл.143, т.8 от
ЗЗП/, то същото следва да се прецени като сключено във вреда на потребителя,
т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В обобщение съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за потребителски кредит
е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване
на друг. Липсва основание за дължимост на
възнаграждението по нищожното споразумение, поради което отхвърлянето на
осъдителния иск по отношение на тази претенция е законосъобразен резултат по повдигнатия
спор.
Вземайки предвид горното, настоящият съдебен състав
извежда извод , че ищецът не доказа заявения иск по основателност и размер,и постановява
решение, с което отхвърля иска в цялост.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез
пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно с peг. № 661/14.01.2019г. на нотариус с per. № * срещу Д.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца задълженията, възникнали на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********, в общ размер на 3033.81 лева (три хиляди тридесет и три
лева и осемдесет и една ст.),от които 1434.05 лева (хиляда четиристотин
тридесет и четири лева и пет ст.) представляващо договорно възнаграждение и 1599.76 лева (хиляда петстотин
деветдесет и девет лева и седемдесет и шест ст.) възнаграждение по сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, на основание чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/