Решение по дело №2403/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20192230102403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 473

 

                                        гр. Сливен, 02.06.2020 год.

 

                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в закрито заседание на двадесет и шести май  през две хиляди и двадесета година, в състав:                

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

          при участието на съдебен секретар А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2403 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявен е положително установителен за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответника, а именно: главница в размер на 638,60 лв., консумирана електрическа енергия за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г.; 125,42 лв. законна лихва за забава за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението или сума в общ размер на 764,02 лв.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2019 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Нови Пазар за вземанията си към К.В.П.. По входираните документи е образувано ч.гр.д. № 740/2019 г. по което дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,  поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Твърди се, че ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2280517, находящ се в гр. С., ул. „С. б." № ., ап...

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Сочи, че на 07.11.2016 г. по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., служители на дружеството са извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. Сливен, ул. „Слънчев бряг" № 2, ап.4 и представляващ ИТН 2280517. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 312075 от 07.11.2016 г. в присъствието на двама свидетели и служител на РУ – Сливен и при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия, като е установено, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изискания, тъй като не измерва консумираната енергия в резултат на извършена манипулация и съответно незаплатена.

Твърди също, че на основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество е издадена фактура № **********/24.02.2017 г. на стойност 638,60 лв. с падеж 06.03.2017 г. На клиента са начислени допълнително 4416 kWh за период от 90 дни - 09.08.2016 г. - 07.11.2016 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия.

Сочи, че поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в размер от 125,42 лв. за периода 07.03.2017 г. - 11.02.2019 г., като законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство, а срока за плащане на фактурата е посочен в същата.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към К.В.П., както следва: 638,60 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 09.08.2016 г. - 07.11.2016 г., сумата от 125,42 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 07.03.2017 г - 11.02.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират за присъждане на разноските направени в хода на заповедното производство, както и разноските направени в хода на настоящото производство, в едно с юрисконсултско възнаграждение.

            В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника, в който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Счита, че искът е недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежна страна, тъй като К.В.П., не живее на посочения адрес, не той е изразходвал електроенергията и не е присъствал при проверка, констатиране на нарушение и съставяне протокол, като в случая не дължи нейното заплащане.

Твърди, че в посочения период К.П. не е обитавал жилището и не е изразходвал електроенергия на стойност 638,60 лв. при което няма качеството на потребител.

Сочи, че в „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е посочено, че под „Клиент“ следва да се разбира „потребител на електрическа енергия за битови нужди...физическо лице....ползвате.! на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД..., което ползва електрическа енергия за домакинството си", като ответника не носи отговорност за плащане на задълженията за изразходвана ел. енергия за процесния период и за процесния имот.

Сочи, че така представените фактури за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г. и издадена фактура на 24.02.2017 г., са издадени на база констатирана манипулация за период от 90 дни, като за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г. е начислена и лихва за забава в размер на 125,42 лв., а от всичко това е видно, че ищцовото дружество не е спазило чл. 31 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и е следвало да се преустанови и да ограничи снабдяването с електрическа енергия, тъй като плащането по издадената фактура за периода 09.08.2016 г. - 07.11.2016 г. е забавено с повече от 10/десет/ дни след срока за плащане. Сочи, че не само не е преустановено или ограничено снабдяването с електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, но дружеството е продължило да начислява изразходвана ел. енергия, което съгласно Общите условия не е следвало да се извършва.

С оглед на гореизложеното счита, че исковата молба е недопустима и неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли исковите претенции, както по основание, така и по размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Предявеният положително установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцото дружество, че ответника дължи сумата от 638.60 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г., обективирана във фактура № ********** от 24.02.2017 г. за имот, находящ се в гр. Сливен, ул. "Слънчев бряг" 2, ап. 4, с ИТН 2280517, обезщетение за забавено плащане в размер на 125.42 лв. за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2019 г.

  Безспорно се установи, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98А от ЗЕ е продало електрическа енергия на ответника, в качеството му на потребител за процесния период.

   По приложеното ч.гр.д. № 740/2019 г. по описа на СлРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 535/13.02.2019 год. за заплащане на главница в размер на 638.60 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 125.42 лв. за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 75 лв.

В тази връзка, съдът е допуснал исканата съдебно-техническа експертиза, която е установила, че е извършена манипулация върху електромера, но не може да се каже от кой е извършена. Налице е нарушаване на стандартната схема на свързване на електромера, като е изключена напълно токовата верига и по този начин е постигнато 100 % неизмерване на консумираната електрическа енергия. Вещото лице е посочило в заключението началният момент на неточното отчитане на средството за търговско измерване на 15.06.2016 г. в 16:39 ч., за което е приложил справка от отдел НМ на ЕВН. Експертът уточнява, че електромерът е преминал през изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и му е извършен оглед в присъствието на служители на ЕВН, има поставени необходимите стикери и пломби. Последваща проверка на електромера предстои през декември 2021 г.

От изготвената съдебно-икономическата експертиза вещото лице е установило, че материализираните суми в процесните фактури са правилно изчислени за дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата, съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен период.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 предл.1 от ЗЗД. В производството по чл. 422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищцовото дружество към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищцовото дружество следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,  както и че и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение, като следва да се докаже начисленото допълнително количеството ел. енергия за процесния период, нейната стойност и че въпреки настъпилия падеж не са заплатени дължимите стойности.

Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство.

В случая ответника чрез особения представител не оспорва, че ищцовото дружество е доставял на обект, намиращ се в гр. С., ул. "С. б." ., ап. ., ИТН …, но остава без доказване колко са ползвателите в сградата, поради което счита, че ответника не дължи ползваната електроенергия.

Тези факти бяха установени и от изслушаните и приети заключения на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническа експертиза, които съдът изцяло кредитира, като обективни и компетентно дадени.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали е породила парично задължение за ответника.

   С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., частично отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017 г. Тъй като самата проверка е извършена на 31.05.2017 г. и 30.08.2017 г., т.е преди голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ да бъдат  отменени, с изключение на чл.48 - чл.51 от ПИКЕЕ, то приложими са и правилата, приети от ищцовото дружество в одобрените от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС в тяхната цялост. По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период съдът счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а от ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекцияТова виждане е закрепено в Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т.о, в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Константната практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента. (2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. (3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

С оглед изложеното дотук, съдът счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, които обуславят правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ответника.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване. В конкретния случай липсва обратна разписка.

В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели са достатъчно индивидуализирани - обозначени са с по  три имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ при метрологичната проверка е установено, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. От изготвеното съдебно-техническо заключение вещото лице е отговорил на втори въпрос, че преместването на изходящия фазов проводник от изходящата фазова клема към входящата фазова клема на електромера където е вързан входящия фазов проводник е манипулация, която води до 100 % неизмерване на консумираната електроенергия.

В настоящия случай, началният момент е датата на регулярен отчет на показанията на електромера по твърдения на ищцовото дружество, останаха недоказани от тяхна страна, относно определянето на началната дата на процесния период. Не беше доказана предходна проверка на СТИ на клиента, нито представен констативен протокол за същата. В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ищцовото дружество не е обосновало как е формирал периода на извършената корекция от 90 дни. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.

От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.

 Ищцовото дружество не е мотивирало по никакъв начин защо приема, че се дължи начисляване на електроенергия точно за 90 дни, поради което съдът намира така определената сума за произволна и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54, ал. 1 от ОУ. Изложените съображения обуславят отхвърляне на предявения  установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи на ищцовото дружество сума от 638.60 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г., обективирана във фактура № ********** от 24.02.2017 г.   на имот, находящ се в гр. Сливен, ул. "С. б." ., ап. ., с ИТН …, обезщетение за забавено плащане в размер на 125.42 лв. за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по ч.гр.д. №  740/2019 г. по описа на СлРС разноски в общ размер на 75 лв.

   Съдът намира, че ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване претенцията си, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. 

   С оглед изхода на процеса деловодни разноски не се дължат на ищцовото дружество.  

   Предвид гореизложеното, съдът 

 

Р   Е   Ш   И: 

   ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, чрез адв. А. от АК - С.за признаване за установено, че К.В.П., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. Д. ***,  дължи сумата от 638.60 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016 г. до 07.11.2016 г., обективирана във фактура № ********** от 24.02.2017 г. на имот, находящ се в гр. Сливен, ул. "Слънчев бряг" 2, ап. 4, с ИТН 2280517, обезщетение за забавено плащане в размер на 125.42 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ за периода от 07.03.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 740/2019 г. по описа на СлРС в общ размер на 75 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: