Определение по дело №404/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1979
Дата: 6 юли 2018 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330100404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1979/6.7.2018г.

 

                                                               06.07.2018 г.                                        Град Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            ХVІ граждански състав

На шести юли                                                            две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

     Председател: ГЕОРГИ Г.       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Г.

гр.д.№ 404 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от  «Агенция за събиране на вземания» ЕАД против Д.Й.С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4108/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 800,00 лева – главница, сумата от 96,14 лева – договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 13.03.2017 г.,сумата от 287,42 лв.-такса за експресно разглеждане за отпускане на кредита,сумата от 175,00 лв.-дължима такса разходи за събиране на просрочени задължения,сумата от 70,00 лв.-дължима такса разходи за дейност на служител, сумата от 287,42 лв. – неустойка, сумата от 29,71 лв. – лихва за забава за периода от 13.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението – 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства. Под условие в случай,че ответника оспори обстоятелствата въз основа на които претендират вземането си, прав доказателствено искане за назначаване на СЧЕ.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител.Считат,че иска е допустим,но неоснователен,като се оспорва по основание и размер.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

           Относимо е искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза с поставените в исковата молба въпроси и същото следва да се уважи.

 

            С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. от 09.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4108/2017 г. по описа на ЯРС.

ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси, след депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.

Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми след внасянето на депозита.

 

           

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Ищецът твърди, че на 29.08.2016 г. между ответника, в качеството му на заемател, и „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит План 14и30“ № 5299700, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на общо 1 183,56 лв., срещу задължението на заемателя да погаси кредита на 14 равни двуседмични вноски от по 84,54 лв. всяка, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като от общо дължимата сума към кредитора в размер на 1 183,56 лв., 800 лв. била главница,287.42 лв. такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем,разсрочена и разпределена на равни части на всяка една от основните погасителни вноски по договора от по 20,53 лв.  и 96,14 лв. – договорна лихва. Падежът на първата вноска бил 12.09.2016 г., а на последната – 13.03.2017 г., като на тази дата е изтекъл и срокът на договора.На основание сключения договор и Тарифата на „Вива кредит“ ООД,относима към договора за паричен заем,при забава на плащане на погасителна вноска по договора  за предоставяне на паричен кредит,в зависимост от деня за забава Заемателя дължал на Кредитора заплащане на суми за покриване разходите направени от страна на заемодателя,като на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 165.00 лв.Също така страните се договорили,че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 57 календарни дни,на 58 ден забава заемателя дължи заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лв.,представляващи направени разходи за събиране на просрочени вземания и административна дейност по събиране на вземането,като на това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лв.  Длъжникът не изпълнил задължението си по договора да предостави обезпечение на задълженията си, поради което му е била начислена неустойка в размер на 287,42 лв., платима на 14 равни вноски от по 20,53 лв., като с това погасителната вноска е станала в размер на 105,07 лв. До момента длъжникът  не бил заплатил на кредитора каквато и да било част от дължимите към заемодателя суми,като дължал сума от 800 лв. непогасена главница,сума от 96,14 лв. представляваща непогасена договорна лихва,сумата от 287,42 лв. дължима такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,175 лв. дължима такса разходи за събиране на просрочени вземания,70 лв. дължима такса разходи за дейност на служител,287.42 лв. дължима неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на валидна банкова гаранция. Предвид неизпълнението, на ответника е била начислена и лихва за забава за периода от 13.09.2016 г. /датата на настъпване на изискуемостта на първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г., в размер на 29,71 лв.

Съгласно подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и подписано към него Приложение № 1 от 02.06.2017 г., вземанията на  Вива кредит“ ООД срещу ответника по процесния договор били прехвърлени на ищеца, като длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено му от „Вива кредит“ ООД. Ищецът счита, че длъжникът следва евентуално да се счита уведомен за извършената цесия и с връчването на екземпляр от настоящата искова молба.

Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 4108/2017 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

 Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

 Ответникът чрез особения си представител е депозирал отговор на исковата молба. Считат,че иска е допустим,но неоснователен,като се оспорва по основание и размер.Оспорва се,че ищеца има необходимите лицензионни качества на банка кредитор,като липсвало доказателства,че кредита бил обявен за предсрочно изискуем.Счита,че ответника не бил уведомен за извършената цесия,като иска се оспорен по основание и размер като главницата била увеличена многократно,като било начислени неправомерно няколко вида лихви. Общото задължение не отговаряло на извлечението по сметка за задължението на ответника.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже активната си легитимация – наличието на валиден договор за цесия, с който са прехвърлени процесните вземания; изпълнението на задължението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за уведомяването на длъжника за цесията; наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и „Вива Кредит“ ООД по договор за заем № 5299700 при посочените в исковата молба условия и погасителен план; изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца; размера на  сумите по договора и размера на дължимите задълженията.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: