РЕШЕНИЕ
№ 2658
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108827 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. против Г. Я. В., ЕГН ********** от *** и И. Я. В., ЕГН
********** от *** за приемане за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца
сумата от 277.02 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г., с отчетен период по фактури от 19.04.2018г. до
18.03.2021г., сумата от 44.41 лева лихва за забава за периода от 25.02.2019г. до 24.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се
писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Моли се за
уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Г. Я. В., чрез особения му представител, с който искът се оспорва. Заявява се, че няма данни
ответникът да е собственик на ½ ид.ч. от имота и че е потребител на ВиК услуги. Ищецът не
е спазил собствените си ОУ, като не е издавал ежемесечно фактури, а е издал фактура за
период от 9 месеца. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност за периода
от 19.04.2018г. до завеждане на делото. Не става ясно дали данните за потреблението са
подадени от клиента или са видени от инкасатор.
Ответникът И. Я. В. чрез особения си представител е подал отговор, в който оспорва
иска. Заявява, че той не е подавал заявление за открИ.е на партида на негово име и
съответно не е страна по облигационна връзка с ВиК ЕАД. Ответникът не е собственик или
вещен ползвател на имота. Не е ползвал и посоченото количество вода.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
1
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените от ищеца ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД искове се явяват
основателни.
Установява се по делото от представеното удостоверение на Община Бургас, че
лицето И. И. В. е починало на ***г., като е оставило за наследници синовете си Г. Я. В. и И.
Я. В.. Починалата е била собственик на водоснабдения имот в ***, за което свидетелства
фактът, че тя е декларирала собствеността си. След нейната смърт всеки от синовете й също
е декларирал собственост върху жилището по наследство. Няма данни наследниците да са се
отказали от наследството. Налично е и съдебно решение на БРС по гр.дело № ***г., с което
е прието за установено, че двамата братя дължат на ВиК ЕАД суми за потребена студена
вода за същото жилище, но за по-ранен период. Всичко това доказва по несъмнен начин, че
ответниците са собственици при равни квоти на водоснабдения имот.
Доказва се също така и потреблението на вода от страна на ответниците през
процесния период. От справката-извлечение е видно, че част от отчетите на потребената
вода наистина са служебни, но се касае само за три такива отчета, докато другите отчети са
по данни на самия клиент или са видени от инкасатора. Ето защо съдът намира, че отчетите
са правдоподобни. В тази връзка е и изготвената техническа експертиза, според която
сървърът на ВиК безпристрастно е изчислил всички математически действия и е
разпределил със заложената им точност количествата от разпределение на всеки абонат, т.е.
спазени са изискванията за разпределението на тези количества. Спазен е и редът и начинът
на начисляването и на служебните количества. Общото количество питейна вода, отчетено
от двете измервателни устройства за отчетния период е 178 куб.м., а заедно с
разпределението количеството става 186.10 куб.м. Според вещото лице, функционирането
на системата на ВиК прави невъзможно да се издаде документ за сгрешени данни.
Експертът е категоричен, че в дадения случай всички цени в издадените фактури отговарят
на одобрените цени за съответния период с решения на КЕВР.
При това положение съдът намира, че количествата питейна вода, определени от ВиК
като доставени на абонатите, са реални. Повечето от тях са по данни на самия клиент или са
видени лично от инкасатора, само малка част са служебно начислени, но за това си има
причина, а именно отказа на потребителя да осигури достъп до водомера, за което са
съставени протоколи от 19.03.2019г. и от 17.06.2019г.
За потребените количества са издадени надлежно фактури, с които са начислени
сумите, дължими за доставките. Възражението на единия от ответниците за погасяване на
част от сумите по давност е неоснователно. Издаването на фактурата от 25.01.2019г.
наистина е няколко месеца след последното отчитане на водомера – 19.04.2018г., но според
ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно датата на фактуриране е датата,
на която вземането по фактурата става изискуемо и от тогава тече и 3-годишният давностен
срок. За тази фактура той би изтекъл на 25.01.2022г., но междувременно е заведено
заповедното дело на 28.09.2021г. и е прекъснало давността. Ето защо тя не е изтекла за
2
вземанията за тази фактура, както и за останалите фактури, които са и по-нови като дати.
Налага се извод, че вземанията по издадените фактури са възникнали и се дължат.
Фактурите са издадени за общо 554.04 лева, т.е. всеки един от ответниците, тъй като има по
½ от имота, дължи на ВиК ЕАД по 277.02 лева. Понеже сумите не са платени на падежите,
ответниците са изпаднали в забава и дължат и обезщетения за забавата в размер на по 44.41
лева за периода от 25.02.2019г. до 24.09.2021г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение от по 335 лева в исковото производство и разноски по заповедното дело от
по 37.50 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Я. В., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 277.02 лева
/двеста седемдесет и седем лева и две стотинки/, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за имот, находящ се в ***, с партиден номер ***, по издадени
фактури за периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г., с отчетен период по фактури от
19.04.2018г. до 18.03.2021г., сумата от 44.41 лева /четиридесет и четири лева и четиридесет
и една стотинки/ лихва за забава за периода от 25.02.2019г. до 24.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.09.2021г. до окончателното изплащане, които
вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело №***г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Я. В., ЕГН ********** от ***,
че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 277.02 лева
/двеста седемдесет и седем лева и две стотинки/, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за имот, находящ се в***, с партиден номер ***, по издадени
фактури за периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г., с отчетен период по фактури от
19.04.2018г. до 18.03.2021г., сумата от 44.41 лева /четиридесет и четири лева и четиридесет
и една стотинки/ лихва за забава за периода от 25.02.2019г. до 24.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.09.2021г. до окончателното изплащане, които
вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Г. Я. В., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 335 лева /триста тридесет и пет лева/ съдебно –
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 37.50 лева /тридесет и седем лева
и петдесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
3
ОСЪЖДА И. Я. В., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 335 лева /триста тридесет и пет лева/ съдебно –
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 37.50 лева /тридесет и седем лева
и петдесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4