№ 189
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20254400600509 по описа за 2025
година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-
Плевен, подаден срещу решение № 201 от 07.04.2025 г., постановено по анд №
91/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С протестираното решение Плевенският районен съд е признал
обвиняемия К. Б. Б. за невинен в това, че на 30.04.2024 год. в гр. Плевен, без
надлежно разрешително, издадено от органите по член 16 от ЗКНВП и в
нарушение на чл. 30 от ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество –
метамфетамин с нетно тегло 0,300 грама, на стойност 23,10 лева, като случаят
е маловажен и го е оправдал по обвинението му по чл. 354а, ал. 5, във връзка с
ал. 3, т. 1 НК.
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Прави се искане за неговата
отмяна и за постановяване на ново решение, с което обвиняемият К. Б. да бъде
признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност.
1
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Процесуалният представител на ответника по протеста К. Б. Б., адвокат
Д. Ц., изразява становище, че протестът е неоснователен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в протеста, становищата на страните и след като провери изцяло
правилността на постановеното решение, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по член 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Плевенският районен съд е приел, че на 30.04.2024 г. свидетелите Л. М.
и И. Д., в качеството си на полицейски служители, участвали в
специализирана полицейска операция. Решили да извършат претърсване и
изземване в избено помещение, прилежащо към апартамент в гр. Плевен, ул.
***. За това действие бил съставен протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, който впоследствие бил
одобрен с разпореждане № 1197 от 01.05.2024 г., постановено по чнд №
865/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен. По време на претърсването
присъствал свидетелят Б. К. Б., баща на обвиняемия. При извършване на
претърсването, зад мебел, намираща се в избеното помещение, бил открит
полиетиленов плик с размери 5/7 см, съдържащ бяло кристалообразно
вещество.
От заключението на назначената по делото физико-химична експертиза
се установява, че кристалообразното вещество е метамфетамин с нетно тегло
0,300 грама, което е на стойност 23,10 лева.
От заключението на назначената по делото дактилоскопна експертиза
става ясно, че по полиетиленовото пликче няма годни за идентификация
дактилоскопни следи.
Описаната фактическа обстановка контролираният съд е приел за
установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните
свидетели Б. К. Б., С. Т. В., Л. В. М., И. Ц. Д., П. Д. Ч., К. П. Л. и К. В., със
заключенията на вещите лица В. Д. П. - А., М. Д. Г., Н. Г. Т. и Б. П. Ш., както и
със събраните по делото писмени доказателства.
2
При установената фактическа обстановка основният съд е приел, че
обвинението срещу К. Б. Б. не е доказано по несъмнен начин, а почива на
предположение. Мотивирал се е с обстоятелството, че претърсването и
изземването е започнало – в нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НПК,
в присъствието на едно поемно лице – П. Ч., а другото поемно лице К. Л. не е
присъствало при започване на претърсването, а се е присъединило по-късно,
което опорочава извършеното процесуално-следствено действие, както и
резултатите от него. Посочил е, че събраните по време на разследването
доказателства по никакъв начин не установяват, че намереното количество
метамфетамин е било държано от обвиняемия, а обстоятелството, че само К.
Б. и неговият баща са имали достъп до избеното помещение не е достатъчно,
за да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Въззивният протест е неоснователен и съображенията за това са
следните:
За да бъдат писмените доказателствени средства оценявани като годни,
законодателят е предвидил строго формален ред за изготвянето им /чл. 131
НПК/. Надеждността на едно доказателствено средство се преценява не само
чрез формалната външна страна на обективиращия действието по
разследването протокол, но и с оглед законосъобразността на самото действие
по разследването, резултатите от което са закрепени в съответния протокол. В
случаи като настоящия, в протокола за претърсване и изземване се закрепват
важни обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на
факти от предмета на доказване по делото. Функцията на поемните лица като
участници в действията по разследването и особено в такива като оглед на
местопроизшествието и претърсване и изземване, е да осигурят граждански
контрол по законосъобразното провеждане на процесуално-следственото
действие. Тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо с оглед
доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес.
Затова годността на съответния протокол се определя не от формалното
наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в
съответното действие по разследването. В този смисъл е и константната
практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 92 от
17.02.2009 г. по н. д. № 45/2009 г., Трето н. о.
В разглеждания случай, по време на съдебното следствие е установено
3
по несъмнен и категоричен начин, че поемните лица П. Д. Ч. и К. П. Л. не са
присъствали заедно и непрекъснато през цялото време на извършване на
претърсването – процесуално-следственото действие е започнало в
присъствието само на поемното лице П. Ч., а поемното лице К. Л. е
пристигнал по-късно – когато полиетиленовото пликче вече е било намерено.
Това е сторено в нарушение на чл. 137, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 НПК и – при
съобразяване с разпоредбата на чл. 131 НПК, е довело до това, че протоколът
за претърсване и изземване не е съставен при условията и по реда, предвидени
в НПК т. е. този протокол не е годно доказателствено средство за извършените
действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.
Пряка и непосредствена последица от това, че поемните лица не са
присъствали заедно и непрекъснато през цялото време на извършване на
претърсването и изземването, е обстоятелството, че протоколът за това
следствено действие не може да бъде годно доказателствено средство и за
събраните доказателства, които впоследствие са били подложени на експертно
изследване.
Съобразно разпоредбата на чл. 117 НПК, със свидетелски показания
могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина. Ето защо въззивната
инстанция намира, че следва да коментира показанията на свидетелите И. Ц.
Д. и Л. В. М., които са намерили полиетиленовия плик в избеното помещение,
за който впоследствие е установено, че съдържа метамфетамин, и едва тогава
са повикали разследващ полицай.
Според въззивния съд показанията на полицейските служители са
детайлни, последователни и непротиворечиви и се подкрепят и от
свидетелските показания на Б. К. Б., баща на обвиняемия. Ето защо
въззивната инстанция приема тези свидетелски показания като достоверни и
правдиви. Веднага обаче следва да се изтъкне, че тези свидетелски показания
не са достатъчни за правен извод, че обвинението срещу К. Б. Б. е доказано по
несъмнен начин, както това изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК. Това е
така, тъй като по делото съществуват категорични данни, които сочат, че
обвиняемият не е държал полиетиленовия плик, съдържащ високорисково
наркотично вещество.
От заключенията на вещите лица В. Д. П. - А. и М. Д. Г. е видно, че по
4
представените за изследване веществени доказателства – полиетиленово
пликче и електронна везна, няма годни за идентификация следи.
От заключението на вещите лица Н. Г. Т. и Б. П. Ш. става ясно, че по
изследвания обект полиетиленово пликче тип „спейсбег“ се установява смес
от биологичен материал, която може да бъде сравнявана с ДНК профилите на
конкретно посочени лица. При сравнително съпоставяне на визуализираните в
сместа алели, с алелите на съответните локуси в ДНК профилите на Л. В. М.,
И. Ц. Д. и К. Б. Б. се установяват различия т. е. посочените лица не са
източник на изследвания биологичен материал по изследвания обект.
Експертизата, съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 НПК, е способ за
доказване в наказателното производство. Ето защо заключенията на вещите
лица В. Д. П. - А., М. Д. Г., Н. Г. Т. и Б. П. Ш. – като способи за доказване, не
установяват каквато и да било връзка между обвиняемия и предмета на
престъплението, а това води до правен извод, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, въпреки че високорисковото наркотично вещество е
намерено в помещение, ползвано и от К. Б. Б..
В наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и
провеждане на разследването. Правно значими са обаче само хипотезите,
които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства.
Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща
във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства
хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на
престъплението, както това е в разглеждания случай.
Протестираното решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201 от 07.04.2025 г., постановено по анд
№ 91/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6