Решение по адм. дело №508/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба (уточнена с допълнителна молба от 17.11.2025 г.) на В. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000100 от 18.07.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Оспорва се верността на отразените в нея фактически констатации. Сочи се, че последните две от описаните в заповедта НП, с които са отнети контролни точки на жалбоподателя, не са му връчени и не са влезли в сила, поради което не е налице основание за прилагане на процесната ПАМ. Липсват достатъчно доказателства по отношение на действителната дата на връчване и съответно датата на влизане в сила на всяко едно от тези НП. Твърди се, че заповедта е немотивирана от правна страна, тъй като не е посочен законът, въз основа на който тя е издадена. По тези съображения се иска тя да бъде обявена за нищожна, а в условията на евентуалност – да бъде отменена.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че посочените в заповедта НП са връчени на жалбоподателя и са влезли в сила. С тях са изчерпани всички контролни точки на водача, поради което правилно е приложена спорната ПАМ. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000100 от 18.07.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, на В. А. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Процесната принудителна мярка е наложена, след като е установено, че на лицето два пъти частично са възстановявани контролни точки. Проследявайки извършените нарушения от водача през периода от 2018 г. до 2025 г., административният орган е преценил, че след последното възстановяване на 13 контролни точки съгласно протокол № 24 от 03.02.2024 г. за преминато допълнително обучение жалбоподателят е разполагал общо с 23 контролни точки, които са му отнети с три влезли в сила НП, както следва : НП № 24-1717-000051/25.01.2024 г. на Първо РУ – Добрич, влязло в сила на 10.02.2024 г. – отнети 10 к.т.; НП № 24-0851-000582/03.06.2024 г. на СПП – Добрич, влязло в сила на 10.06.2025 г. – отнети 13 к.т.; НП № 25-0851-000543/02.05.2025 г. на СПП – Добрич, влязло в сила на 05.06.2025 г. – отнети 10 к.т. В заповедта е прието, че след влизане в сила на последното НП водачът е с минус 10 к.т.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена лично на жалбоподателя на 23.07.2025 г., видно от приложената по делото разписка.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че и трите НП са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис съответно на 26.01.2024 г., 05.06.2024 г. и 21.05.2025 г. Съгласно вносна бележка от информационната система на МВР на 26.01.2024 г. глобата по първото НП е заплатена в намален размер (80 %), поради което и на основание чл. 79б, ал. 2, изр. първо от ЗАНН НП е влязло в сила от датата на плащането. Служебно известно е на съда, че второто НП е оспорено от жалбоподателя по съдебен ред. С решение на Районен съд – Добрич по анхд № 687/2024 г., оставено в сила с решение на Административен съд – Добрич по канд № 103/2025 г., постановлението е потвърдено и е влязло в сила на 10.06.2025 г. съгласно чл. 64, б. „в“ от ЗАНН. По делото не са представени доказателства, които да опровергават редовността на връчването на третото НП. В хода на съдебното производство не е оспорена автентичността на подписа, положен в разписката за връчването му. Тази разписка съставлява официален удостоверителен документ, поради което в тежест на жалбоподателя е било да установи нейната неистинност, което той не е сторил. С оглед на това и при липсата на данни за оспорването на НП пред съда следва да се приеме, че то е влязло в сила след изтичането на 14-дневния срок за обжалването му по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН съгласно разпоредбата на чл. 64, б. „б“ от ЗАНН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич, в необходимата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва правно основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка . Действително в диспозитива на оспорваната заповед не е посочено от кой закон е чл. 171, т. 4, въз основа на който тя е издадена, но този пропуск не е съществен, защото нормативният акт е изписан ясно и точно в обстоятелствената част на заповедта.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е събрал и оценил всички необходими доказателства за това.

Обжалваната заповед съответства на материалния закон и неговата цел.

От правна страна заповедта е мотивирана с нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка - изземване на свидетелството за управление на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – след като са му отнети всички контролни точки, не е върнал свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП определя, че при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.), максималният размер на контролните точки е 39, като според чл. 3, ал. 1 от същата наредба отнемането им се извършва въз основа на влязло в сила НП. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че при отнемане на всички контролни точки водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне СУМПС.

Анализът на нормативната уредба налага извода, че за да бъде приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, следва да са налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на разпоредбата – 1. загубване на придобитата правоспособност вследствие отнемане на всички контролни точки и 2. неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

От данните по делото е безспорно установено, че всички процесни НП са надлежни връчени на водача и са влезли в сила. Вярно е, че неправилно в заповедта е посочено, че наказателното постановление от 25.01.2024 г. е влязло в сила след изтичане на 14 - дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вместо от датата на плащане на наложената с него глоба в намален размер съгласно чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, но това не променя извода, че към момента на произнасянето на административния орган и трите НП са били влезли в сила.

С тези НП са отнети общо 33 контролни точки на лицето в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 18 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. Не се спори, че преди влизането в сила на постановленията жалбоподателят е имал общо 23 контролни точки, частично увеличени с 1/3 от максималния брой точки през м. февруари 2024 г. По делото липсват доказателства, а и твърдения за друго последващо възстановяване на контролни точки на лицето на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за периода до издаването на обжалваната заповед. Следователно към датата на влизане в сила на последното НП от 02.05.2025 г. са изчерпани всички контролни точки на водача и той е изгубил правоспособността си.

С изгубване на правоспособността за управление на МПС за лицето е възникнало задължението да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. По делото няма данни и не се твърди жалбоподателят да е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С оглед на това са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и ответникът правилно и законосъобразно е упражнил публичното си право за прилагане на ПАМ – изземване на СУМПС. В тези случаи административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при осъществяване на фактическия състав на нормата не е имал възможност за свободна преценка и избор, а е бил длъжен да издаде заповед с указаното в закона съдържание.

Налице е и съответствие с целта на закона. Прилагането на мярката за принуда е обвързано с неизпълнението на задължението на водача да върне СУМПС, след като са му отнети всички контролни точки. Именно това бездействие на лицето обосновава необходимостта от налагане на ограничението, доколкото изземването на СУМПС фактически замества липсващото доброволно изпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС. С издаването на процесната заповед се постига целта на закона да се преустанови извършването на нарушението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и да не се допусне управлението на МПС от неправоспособен водач.

По тези съображения съдът намира, че липсват основания по чл. 146 от АПК, които да водят до нищожност или унищожаемост на оспорвания административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съответствие с изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определени съгласно чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес : гр. Добрич, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0851-000100 от 18.07.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.

ОСЪЖДА В. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес : гр. Добрич, [улица], да заплати на ОД на МВР – Добрич сумата от 200 (двеста) лева, съставляваща сторени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.