РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 27 септември Две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 1871 по описа за 2019г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Т.Ш.М.
против В.К. *** за възлагане упражняването на родителските права върху малолетното
дете К.Т.М.на бащата-ищец, определяне на режим на лични отношения с майката-ответница
и осъждането й да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200.00 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска. Претендира се и издръжка за
минал период, считано една година преди завеждане на делото в размер на сумата
от общо 1600.00 лева. В исковата молба се поддържа, че страните живеят
разделени от шест години, но от съвместното им съжителство е родено детето Красимира,
което се отглежда от бащата. Твърди се, че ответницата се е дезинтересирала
от детето, не полага грижи за отглеждането и не се интересува от него. Счита,
че безотговорното поведение на ответницата не я освобождава от задълженията й
да дава средства за издръжка на детето.
Исковете са с правно основание
чл.127, ал.2 вр. чл.143 и чл.149 СК и са процесуално
допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответницата, редовно призована, не представя писмен отговор. В с.з., редовно
призована, не се явява и представлява.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка имат родено малолетно
дете К.Т.М., ЕГН **********. От показанията на разпитания по делото свидетел Ш.Г./баща
на ищеца/ се установява, че страните са разделени от шест години, не живеят
заедно, а детето К.живее с бащата. Свидетелят твърди, че майката оттогава не се
интересува от детето, заминала е да работи в Англия и през тези години е
изпратила за К.едно колело и 100 лева.
Представен е н.а.№1902 том 1, рег.№ 3060, н.дело № 161/2019г. на нотариус
Р.С. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че ищецът е
собственик на застроен недвижим имот в гр.Криводол.
Представен е социален доклад от ДСП Враца, в който е изразено становище, че
основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага бащата.
Родителите не контактуват помежду си. Социалният работник е констатирал, че детето
желае да продължи да живее със с8овя баща. Среща и разговор с майката не е
осъществен, тъй като не е открита на постоянния й настоящ адрес.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК
при спор относно родителските права ако родителите
не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се
решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който
се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144. По смисъла на чл.17 СК
задължение на родителите е чрез взаимно разбирателство и
общи усилия и съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват благополучието
на семейството и да се грижат
за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. По делото безспорно се установи,
че бащата е родителят, който полага непосредствени грижи за отглеждане и
възпитание на детето, а майката се е дезинтересирала
от него, доказателство за което не подаването на писмен отговор и процесуалното
й бездействие по делото. С оглед събраните гласни доказателства и становището
на социалния работник съдът намира, че е налице и силна привързаност на бащата
към детето, което е важна предпоставка, както за съвместното живеене с детето,
така и за самото упражняване на родителските права, които следва да му се
възложат.
На бащата при това положение следва да се определи
режим на лични отношения с детето, който съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК включва определяне на период
или на дни,
в които родителят може да вижда
и взема детето, включително
през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето,
както и по друго време.
Константната съдебна практика възприема, а
и настоящият съдебен състав споделя разбирането, че подходящ обичаен режим на
лични отношения между родител, комуто не е предоставено упражняването на
родителски права и детето е правото му да го вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и по един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
По делото стои и въпроса за дължимата от
ответницата на малолетното дете издръжка, която съобразно актуалната редакция
на чл.142, ал.2 СК е обвързана с размера на минималната за страната работна
заплата и към настоящия момент представлява стойност от 140.00 лв. – размер на
минималната издръжка за едно дете. В конкретния случай следва да се съобрази
обстоятелството, че детето е на навършени 8 години и освен обичайните за тази
възраст образователни и социални потребности няма данни за негови специфични
нужди, налагащи различен от посочения размер на издръжката. Липсват данни за
трудова ангажираност на ответницата, поради което следва да се приеме, че
същата получава доходи в размер на минималната за страната работна заплата.
Следователно дължимия от ответницата, като майка месечен размер на издръжката
на малолетното й дете К.следва да бъде определен, като се съобрази искането на
ищеца за присъждането й от датата на предявяването на иска /11.01.2019г./ и
обстоятелството, че съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. за периода от 01.01.2019г.
размера на МРЗ за страната е 560.00 лв. При това положение съдът намира, че
ответницата следва да бъде осъдена на основание чл.143 СК да заплати на
малолетното си дете К.Митова, чрез ищеца като негов родител и законен представител,
месечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от датата на предявяване на
иска до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Останалата част от издръжката е дължима от бащата, който упражнява и
непосредствените грижи по отглеждането му. По отношение искането на ищеца за присъждане на
издръжка за минал период от една година преди предявяването на иска, т.е. за
периода 21.05.2018г. до 20.05.2019г., следва да се отчете ПМС №
316/20.12.2017г., според което за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
размера на МРЗ за страната е 510.00 лв. При това положение съдът намира, че за
периода от 20.05.2018г. до 21.05.2019г./датата на предявяване на иска/
ответницата следва да бъде осъдена на основание чл.149 СК да заплати на ищеца,
като родител и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в общ
размер от 1560.00 лева /или по 130.00 лева месечно/. В останалата част до
пълният им предявен размер исковете като недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 264.00 лв. върху така
определения размер на издръжката по двата оценяеми
иска, а в полза на ищеца направените по делото разноски, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК в размер на 440.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Т.Ш.М., ЕГН ********** упражняването на родителските права
върху малолетното дете К.Т.М., ЕГН **********
и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при своя баща Т.Ш.М. ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката В.К.И., ЕГН ********** с малолетното дете К.Т.М., ЕГН **********, включващ правото да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа
в неделя, с преспиване при майката, като го взема и връща на адреса, на който детето
живее и един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** да заплаща на детето К.Т.М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Ш.М., ЕГН ********** издръжка на осн.
чл.149 от СК за минало време в размер на общо 1560.00 лева за периода от 21.05.2018г. до
20.05.2019г. и месечна издръжка на
осн. чл.143 от СК в размер на 140.00 лева, считано от предявяване на иска – 21.05.2019г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.143 и чл.149 от СК в останалата им част до пълния
претендиран размер.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Враца д.т. върху дължимия размер на издръжката
в размер на 264.00 лева.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ш.М., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 440.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………