РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 03.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 13344 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство срещу Решение № 179119 от 29.07.2019 г. по
гр.д. № 45781 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 26-ти състав, с което е
отхвърлен искът с правно основание чл. 108 от ЗС на ищцата М.Т.П. срещу
ответника „П.5.” ООД за признаване за установено, че ищцата притежава правото
на собственост върху недвижим имот – избено помещение при граници – Б., В.
(сега Е. М. К.), коридор и двор, с лице югозапад, с площ от 5.90 кв.м.,
означено под № 9 на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице А.Б.и
за осъждане на ответното дружество да предаде владението върху имота. С
първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплати на ответника и сумата
от 1446,25 лева разноски, сторени в първоинстанционното производство.
В депозираната въззивна жалба се
поддържа, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като СРС
не е взел предвид и не е обсъдил всички гласни и писмени доказателства по
делото. Поддържа се, че в схемата към втората изготвена по делото съдебно-техническа
експертиза вещото лице е ситуирало мазето на въззивницата именно под № 9,
където е местоположението и на претендираното в процеса мазе, като същото има
5-та граница съгласно нотариалния акт за собственост на въззивницата – съседи Б.,
освен границите Е.М.К., В., коридор и двор. В жалбата е изложено, че в
нотариалния акт на И.М.К.са вписани първият собственик на избеното помещение - Б.Д.Щ.,
и вторият собственик – Н.А.Б., тъй като към датата на изповядване на нотариалния
акт на И.М.К.(04.04.1972 г.) собственик по нотариален акт е била Б.Д.Щ., а Н.А.Б.
реално е владеел имотите ѝ (апартамент, таван и избено помещение). Възразява
се, че втората назначена по делото експертиза е била изготвена от некомпетентно
лице. Въззивницата изтъква, че е налице
съотношение между квадратурата на мазетата и квадратурата на апартаментите в
сградата съгласно представения по делото учредително-разпоредителен протокол от
1936 г. Поддържа се, че възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ответното дружество е неоснователно. Моли се за отмяна на решението на СРС и
уважаване на иска.
Въззивницата депозира писмени бележки, в
които преповтаря изложеното във въззивната жалба и прави оплаквания, че СРС в
определението си по чл. 140 от ГПК не е отразил, че ищцата е депозирала след
исковата молба становище с доказателства. Посочва се, че съдът бил приел в
открито съдебно заседание първоначално изготвения доклад, въпреки поясненията и
допълненията на исковата молба. В писмените бележки, както и в открито съдебно
заседание пред въззивния съд, се възразява срещу претендираното пред първата
инстанция адвокатско възнаграждение за защита на насрещната страна. В открито
съдебно заседание се моли за присъждане на разноски и пред двете инстанции и се
представя списък по чл. 80 от ГПК, като се изтъква, че страната не е имала
възможност да депозира списък за разноските пред първата инстанция, тъй като е
била отстранена от залата по време на последното открито съдебно заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество. В него се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на решението на СРС, и за неоснователност
на въззивната жалба. Поддържа се, че не е установена при условията на пълно и
главно доказаване идентичност между процесното мазе и това на въззивницата по
нотариалния ѝ акт за собственост. Посочва се, че въззивницата не може да
черпи права от актовете на Б.Д.Щ., тъй като последната не ѝ е праводател,
а действителният праводател на ищцата е придобил имота въз основа на оригинерен
придобивен способ – давностно владение. Моли се за потвърждаване на решението
на СРС и се търсят разноски.
Въззвиваемото дружество също е депозирало
писмени бележки, в които излага отново съображенията си по същество за оставяне
без уважение на въззивната жалба. Обръща се внимание на твърдението на
въззивницата, че границата при съседи Б.в нотариалния ѝ акт за
собственост следва да се тълкува като посочваща граница „отсреща“, а не „до“,
като се поддържа, че същото е несъстоятелно. Посочва се, че възражението на
ищцата относно разноските в първата инстанция е било направено в хода по
същество пред въззивния съд, към който момент същото се явява преклудирано.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, с който ищцата е поискала да бъде
установена собствеността ѝ върху избено помещение, прилежащо към
апартамента ѝ, находящ се в гр. ******, дясно, при граници и съседи на
помещението– Б., В. (сега Е.М.К.), коридор и двор, с лице югозапад, с площ 5.80
кв.м. и ответника да бъде осъден да предаде имота, тъй като го ползва.
Видно от Нотариален акт за право на собственост
на недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост, № 92, том 29,
рег. № 5862, дело 247/1936 г., записка за вписване на нотариалния акт и
учредително-разпоредителен протокол № 1/ 12.01.1936 г. Б.Д.Щ. (посочена като Б.Д.Щ.в
учредително-разпоредителен протокол № 1/ 12.01.1936 г.) придобива правото на
собственост върху жилище, намиращо се в гр. София, бул. „******, вдясно, заедно
с таванско помещение и зимнично помещение в същия вход, с лице югозапад, при
съседи: А.К.Х., П. К., коридор и двор, с площ 5.90 кв.м.
По силата на нотариален акт № 93, том
17, дело № 2398/1972 г. за собственост на недвижим имот по давност Н.А.Б.е
признат за собственик на апартамент, находящ се на адрес бул. „******, дясно,
заедно с прилежащите му таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор
и двор.
По силата на нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 139, том 13, дело 2000/1980 г. Н.А.Б.и И.К.Б.даряват на М.Б.апартамента,
заедно с таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 114, том
27, дело № 4544/1986 г. за замяна на недвижими имоти с разрешение по чл. 21 от
ЗСГ М.Б.заменя таванското си помещение с това на К.В.Д..
По силата на нотариален акт № 197, том 2,
рег. № 7936, дело № 379/2000 г. М.Б.продава на М.П.С.същия апартамент, с
таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 187, том
2, рег. № 6430, дело № 315/2000 г. М.П.С.продава на Л.Б.Ц.същия апартамент,
таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 142, том
7, рег. № 8866, дело № 1230/2006 г. наследниците на Л.Б.Ц.– Р.Н.Ц.– Я., К.Й.К.и
М.С.Й., продават въпросния апартамент на ищцата, заедно с прилежащите му
таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
От Удостоверение за идентичност на адрес
с изх. № РСЦ16-ГР94-1189-[1
от 21.06.2016[15.06.2016]
се установява идентичност между административния адрес бул. Евлоги и Христо
Георгиеви“ № 54 с бул. „Клемент Готвалд“ № 53 и бул. „Евлоги Георгиев“ № 54,
касаеща процесния апартамент и прилежащото към него избено помещение.
Пред първоинстанционния съд са били
разпитани свидетелите К.Й.К., В.Е.П., М.Г.К.и О.В.О.. Несъстоятелни са доводите
на въззивницата, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката М.Г.К.заради
напредналата ѝ възраст и влошени отношения с ищцата. Показанията на
свидетелката са подробни и последователни, а същата е живуща в процесната
сграда от продължителен период, поради което е имала възможността да събере
пряко и непосредствено впечатления за строителни трансформации в сградата и
промяната на собствениците на отделните обекти в нея, поради което разказаното
от нея следва да бъде кредитирано в цялост, в т.ч. и в частта, в която посочва
кое е мазето, принадлежало на Н.А.Б.. Съдът счита, че следва да се кредитират и
показанията на свидетелката К.Й.К.относно обстоятелството, че при извършения
оглед с оценител свидетелката е знаела кое е точното мазе и е показала същото
на ищцата. Доколкото обаче свидетелката не може да заяви по предявената ѝ
от съда схема под кой номер се намира то, в тази част показанията на
свидетелките са неотносими и не следва да се вземат предвид от съда. По повод оплакванията
на въззивницата за пристрастност на свидетелката О.В.О., въззивният съд
отбелязва, че въззивницата не представя конкретни доказателства, подкрепящи
визираните от нея причини за тенденциозност, но доколкото свидетелката се явява
в семейни отношения с управителя на ответното дружество, подобна пристрастност
би била хипотетично възможна. Въпреки това съдът намира, че показанията на
свидетелката не се открояват с определена еднопосочност в изложението си, а са
подробни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Нещо повече,
видно от първоинстанционното решение, при постановяването на акта си съдът не
се е позовал на разказаното от свидетелката, поради което възражението на
въззивницата е неоснователно. Що се отнася до показанията на В.Е.П., въззивният
съд счита, че същите не следва да бъдат кредитирани. От една страна, се
забелязват противоречия в показанията му относно манифестирането на владението
на ответника върху претендираното мазе. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че свидетелят не е живущ в процесната сграда и не може да има
непосредствено и обстойно наблюдение над състоянието в избените помещения,
въпреки периодичните си посещения. Що се отнася до разказаното от свидетеля за
отношенията между страните по спора и обстоятелствата около извънсъдебното
заявяване на претенциите на ищцата, съдът счита, че в тази част показанията на
свидетеля се явяват ирелевантни към въпроса за доказване на правото на
собственост. При преценката на свидетелските показания на лицето следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че част от възпроизведената от него информация
относно собствеността върху процесното мазе е възприета именно при контакта му ищцата,
респ. вследствие на запознаване с представени на неговото внимание от нея
документи.
От кредитираните по делото устни и
писмени доказателства се установява, че към процесния момент исковото мазе с
площ 5,90 кв. м. и с лице югозапад, се ползва от ответното дружество, като
ищцата ползва мазе, разположено в североизточната част на коридора и явяващо се
срещу процесното мазе, заедно с друг съсед.
По делото са изготвени и приети две
експертни заключения по назначени съдебно-технически експертизи, които
единодушно стигат до извода, че с оглед данните по делото не може да се
достигне до извод за идентичност между исковото мазе и мазето на ищцата,
посочено в нотариалния ѝ акт за собственост. Съдът счита за неоснователни
възраженията на въззивницата по повод компетентността на експерта А.Б.,
занимавала се с въпросите по втората експертиза. Видно от изготвеното
заключение вещото лице е архитект, т.е. специалист с необходимите знания в
съответната област, запознало се е с материалите по делото, извършило е оглед
на място, подробно и логично е отговаряло на въпросите на съда и страните в
открито съдебно заседание. Като компетентно и задълбочено в изводите си съдът
кредитира заключението по първата назначена по делото експертиза. Вещо лице Б.в
открито съдебно заседание изрично подчертава, че по нотариални актове фигурират
две лица с името В. – Л.В.и А.В., като едната е собственик на мазе на
североизток, а другата – на югозапад. Що се отнася до границата Б., експертът
посочва, че мазето на собствениците с това име е на североизток, т.е. се явява
срещуположно на претендираното.
По делото са представени копия от още писмени
доказателства, които доколкото са били взети предвид от двете назначени по
делото експертизи, съдът няма да обсъжда отделно с цел структурирано изложение и
обсъждане само на релевантните по делото факти и обстоятелства, респ. действително
относимите и необходими за изясняване на правния спор доказателства.
С оглед на така събраните по делото
доказателства и установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът
намира следното:
Въззивният съд е бил сезиран с допустима
жалба – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд правилно е
посочил, че с оглед правната квалификация на иска по чл. 108 от ЗС в
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на твърдяното придобивно основание на процесното избено помещение и
че ответникът владее спорния имот без основание.
Безспорно въззивницата разполага с титул
за собственост за апартамент, находящ се в гр. ******, дясно/ап. 6. Спорна в
настоящия случай е идентичността между принадлежащото му избеното помещение,
описан в нотариалния акт за собственост, и претендираното от въззивницата мазе.
Видно от съдържанието на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том 7, рег. № 8866, дело № 1230/2006 г.
избеното помещение, закупено от въззивницата, е било индвидуализирано само по
границите си, а именно Б., В., коридор, двор. Описанието на принадлежащото към
апартамента избено помещение в документите за собственост в периода от 1972 г.
(тези на първия праводател - Н.А.Б.) до 2006 г. (момента на придобиването му от
въззивницата) е едно и също, като то не дава възможност, съгласно констатациите
на двете експертизи, да се определи еднозначно, че това е процесното мазе. От
събрания по делото доказателствен материал се установява, че мазетата в
процесната сграда са разположени двустранно на коридора, като достъп до тях се
осъществява чрез две стълбищни клетки - на вход А и Б, разположени от
югозападната страна в двата края по продължението на коридора. Границата на
мазето с В. не може да се установи еднозначно и безпротиворечиво заради
наличието на собственици с тази фамилия на мазе както на югозапад, така и на
североизток. От друга страна, границата с Б.също не може да бъде коректив, тъй
като мазето на собствениците с това име е на североизток. В този смисъл
неоснователно е твърдението на въззивницата, че границата с Б.следва да бъде
възприета като пета граница. В нотариалните актове от 1972 до 2006 г. ясно са
обособени четири граници, които следва непосредствено да заобикалят („обграждат”)
от всички страни претендираното мазе, като е изключена възможността в
нотариалния акт да е посочено и насрещно разположеното от другата страна мазе
като пета граница, тъй като се „наслагват“ две граници – коридор и друго мазе.
Ирелевантно е твърдението, че в Нотариалния акт № 35, том 9, дело № 1489/1972
г. на И.М.К.са вписани първият собственик на избеното помещение - Б.Д.Щ., и
вторият собственик – Н.А.Б., тъй като към датата на изповядване на нотариалния
акт на И.М.К.(04.04.1972 г.) собственик по нотариален акт е била Б.Д.Щ., а Н.А.Б.
реално е владеел имотите ѝ (апартамент, таван и избено помещение). Видно
от изявлението на вещото лице Б.в открито съдебно заседание от 22.10.2018 г.
експертът е взел предвид съдържанието на нотариалния акт на И.М.К.при изготвяне
на заключението си, вкл. и го е обективирал върху схемата към заключението, но
вписванията в него не могат да променят липсата на ясното относно точното
местоположение на мазето на ищцата.
Видно от претенциите на въззивницата
същата стига до извода за идентичност между нейното и претендираното избено
помещение, позовавайки се на констатираната от нея, а впоследствие и установена
от експертните заключения, идентичност между други обекти - апартамента и
таванското помещение, описани в нотариалния акт на въззивницата, и тези в
Нотариален акт № 92, том 29, рег. № 5862, дело № 247/1936 г. на Б.Д.Щ., записка
за вписване на нотариалния акт и учредително-разпоредителен протокол № 1/
12.01.1936 г. Описаното в нотариалния акт от 1936 г. избено помещение е с лице
към югозапад, с площ от 5.90 кв.м., при съседи А.К.Х., П. К., коридор и двор.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че ищцата не може обаче да черпи
права пряко от този нотариален акт и учредително-разпоредителен протокол № 1/
12.01.1936 г., тъй като Б.Д.Щ. не се явява праводател на ищцата, а нейният
праводател (Н.А.Б.) е придобил прехвърлените на ищцата обекти по пътя на
давностното владение, т.е. чрез оригинерен способ за придобиване. Неоснователно
се явява оплакването на въззивницата, че същата не черпи права от посочените
актове, а се позовава на тях като писмени доказателства, тъй като тя се
позовава на тези писмени доказателства, за да докаже, че притежава права в
посочения в тези актове обем.
Следователно, от една страна, не може да
се стигне до извод за идентичност между описаното в нотариалния акт на
въззивницата мазе и претендираното от нея в исковата молба, с оглед липсата на
достатъчно индивидуализиращи данни за имота. От друга страна, нвоснователно се
явява аргументирането на исковата претенция с права по актове на трети лица,
които не са праводатели на ищцата. Несъстоятелно се явява твърденото на
въззивницата, че вещото лице Б.е успяла да ситуира нейното мазе именно под № 9
на изготвената към заключението схема. Както в писмената част на заключението,
така и в открито съдебно заседание, експертът заявява, че не може да бъде определено
реалното местоположение в сградата на описаното в нотариалния акт на ищцата
мазе. Схемата е неразделна част от заключението и следва да се тълкува
съвместно с писмената част на заключението. Вещото лице в заседание заявява, че
схемата е изготвена за улеснение, като дори в нея под мазе с № 9 е обозначено,
че не може да се установи правоприемствена връзка.
Неоснователно се явява възражението на
въззивницата, че съдът не е обсъдил всички представени по делото нотариални
актове или други актове за собственост. Видно от доказателствата по делото
става въпрос за актове за собственост на трети за спора лица, които са или са
били собственици на обекти в сградата. Доколкото същите биха били само индиция
за основателност на исковата претенция, но в своята съвкупност като косвени
доказателства не обуславят правотата на ищцовата теза, необсъждането им не
представлява процесуално нарушение.
Несъстоятелно е твърдението във
въззивната жалба, че има някакво съотношение между квадратурата на мазетата и
площта на апартаментите в сградата. Дори и такава зависимост да е била налице
към момента на построяване на сградата и съставяне на учредително-разпоредителен
протокол № 1/12.01.1936 г., по делото са събрани доказателства, сочещи че впоследствие
сградата е претърпяла множество строителни трансформации, а собствениците на
обектите в нея са си прехвърляли и помежду си отделни несамостоятелни обекти.
Що се отнася до оплаквания в писмените
бележки, че съдът в определението си чл.
140 от ГПК не е отразил, че ищцата е депозирала след исковата молба становище с
доказателства и че съдът е приел в открито съдебно заседание първоначално
изготвения доклад, въпреки поясненията и допълненията на исковата молба, съдът
счита възраженията в този смисъл за преклудирани, а и несъстоятелни –
депозираното становище на ищцата не съставлява уточнителна молба с характер,
изменящ исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът счита, че първата
инстанция правилно е отхвърлила иска, поради което не следва да се разглеждат
останалите оплаквания във въззивната жалба, вкл. и относно изводите на СРС за
направеното от ответника при условията на евентуалност (които не са се
реализирали) възражение за придобивна давност, още повече че въпросът е бил
разгледан с оглед пълнота на изложението.
С оглед резултата от спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна се полагат разноски в размер на
700,00 лева, сторени във въззивното производство, а именно – за адвокатско
възнаграждение. Въззивницата е направила възражение за прекомерност. С оглед
правната и фактическа сложност на
делото, обема на доказателствения материал и процесуалната активност на
страната, възражението се явява неоснователно. Въззивницата е направила възражение
срещу разноските, претендирани от насрещната страна за първоинстанционното
разглеждане на спора, в хода по същество пред въззивната инстанция. Доколкото
страната не е предявила възраженията си пред първоинстанционния съд в хода на
делото или в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът счита възражението ѝ
за преклудирано. За допълнение съдът отбелязва, че видно от преписката по
делото, ищцата е присъствала на устните състезания, на които е даден ход на
последното открито заседание на 22.10.2018 г., и обективно е могла да заяви
претенциите си, но не го е сторила.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179119 от
29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 45781 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 26-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
М.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „П.5.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 700,00 (седемстотин) лева,
представляващи сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.