М О Т И В И

към присъда № 41 от 21.03.2019 година, по н.ч.х.дело № 2377/2018 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        Предявено е обвинение от частен характер от И.Д.Д., ЕГН ********** против Г.П.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 05.08.2018 година, в град Стара Загора, като не е изпълнил задължението си по служба, след зареждане на газ на лек автомобил марка „Ровър”, модел 25 с регистрационен № СТ 2727 ВН, собственост на И.Д.Д., да откачи пистолета на зареждащата система, при което след потеглянето на лекия автомобил, по непредпазливост е причинил повреди по автомобила в областта на задната броня и газовата уредба – разцепена задна броня в централната част около 35 сантиметра, на стойност 60 /шестдесет/ лева и повреден тръбопровод и накрайник за зареждане на стойност 55 /петдесет и пет/ лева, общо щети на стойност 115 /сто и петнадесет/ лева – престъпление по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК. Съдът намери, че това е конкретното обвинение, по което се води наказателното производство след като се съобрази с приетите по делото доказателства и изслуша страните.

                        В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от И.Д.Д. против подсъдимият Г.П.В. граждански иск за сумата от 115 /сто и петнадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на уреждането на автомобила на пострадалия. На основание чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител И.Д.Д..

                        Частния тъжител, в съдебно заседание, лично заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, като пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинения. Поддържа изцяло така предявения граждански иск. Претендират за направените по делото разноски.

                        Подсъдимият Г.П.В. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли да бъде признат за невиновен. Подробни съображения излага в хода на съдебната прения.

                        Защитникът на подсъдимия – адвокат Г.Д. от АК Хасково,  оспорва фактическата обстановка по делото и излагат доводи, че подзащитния и е невиновен. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения. Претендира за направените по делото разноски.

                        По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

                        Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

                        Подсъдимия Г.В., работел като служител „Обслужващ бензиностанция” /Виж трудов договор без номер от 15.04.2018 година, лист 62 от делото/ в бензиностанция „Стара Загора ОЙЛ”, находяща се в град Стара Загора, булевард „Никола П.”, на входа на града откъм страната на град Нова Загора. По силата на трудовия си договор, В. изпълнявал задълженията си в бензиностанцията, по приложената към него длъжността характеристика. Видно от въпросната длъжността характеристика, приложена по делото – лист 63 от делото, В. бил длъжен да обслужва вежливо всички клиенти, да извършва пълнене на резервоарите; да спазва издадените заповеди, препоръки и задачи от Управителя; да изпълнява функцията на пълнач, да консултира клиентите; да спазва правилата за работа с установените техники и устройства за работа и др.; Отделно съобразно тези правила за работа – лист 75 от делото, т.3 от тях, В. е бил длъжен да стартира процеса на зареждане едва след подадена заявка на сума или количество гориво от страна на клиента, като по силата на т.4 от тези правила, след приключване на процеса по т.3, служителят трябва да бъде убеден, че дължимата от клиента сума е заплатена на касата и едва след това освобождава автомобила.

                        Частния тъжител, И.Д.Д., притежавал лек автомобил, марка „Ровър, модел 25”, с регистрационен № СТ 2727 ВН, който се движел с гориво, бензин и газ пробан бутан. Д., бил клиент на посочената по горе бензиностанция и често посещавал същата, за да зарежда автомобила си с гориво. В тази връзка на 05.08.2018 година, тъжителят И.Д., спрял с притежавания си лек автомобил, за да зареди гориво на бензиностанцията, където работел и подсъдимия Г.П.В.. Именно подсъдимия пристъпил към обслужване на клиента и частен тъжител, Д.. На подсъдимия му било заявено, че следва да зареди автомобила с гориво газ пробан-бутан, както и една преносима бутилка. С оглед задължението си, като квалифициран служител на бензиностанцията, подсъдимия В. поставил на автомобила пистолета за зареждане на газ пробан-бутан, а отделно започнал да зарежда и бутилката. Докато, В. зареждал преносимата бутилка, частния тъжител Д. му заявил, че ще извърши плащането на горивото с банкова карта. В бензиностанцията по нареждане на управителя било прието, че след като горивото не се заплаща в брой, а чрез карта, служителя не откача пистолета за зареждане от колата, докато не бъде извършване на плащането. Едва след плащането, служителя бил длъжен да освободи колата, като това е вменено като задължение по силата на Правилата за работа на бензиностанцията – лист 75 от делото. С оглед на служебните си задължения и предвид заявеното желание да се извърши плащане с карта, подсъдимия тръгнал към касата на търговския обект, последван от тъжителя. Автомобилът на Д. останал свързан с колонката за зареждане, посредством пистолета за зареждане. Подсъдимия В. не уведомил частния тъжител за това, че не може веднага да тръгне с колата си, а трябва да изчака да приключи плащането и след това да бъде откачен пистолета за зареждане и колата бъде освободена. След заплащане на дължимата сума, Д. се върнал в колата, привел я в движение и потеглил, при което пистолета за зареждане, заедно с прилежащия му маркуч се откъснали от колонката и счупили една саксия в обекта, като били нанесени и щети по моторното превозно средство на тъжителя. Уврежданията били по задната броня и газовата уредба. След като Д. усетил че нещо нередно се е случило, спрял с лекия автомобил на няколко метра встрани и слязъл от колата си. По време на случилото си, подсъдимия не предприел никакви мерки да предупреди Д., включително и след като последния е тръгнал с автомобила си.

                        След случилото се частния тъжител се опитал да постигне спогодба с подсъдимия В. относно заплащане на щетите по колата, но тъй като не се разбрали, Д. подал жалба до полицията. Била образувана преписка № 3604/2018 година по описа на Районна прокуратура Стара Загора. Преписката приключила с постановление за отказ, от страна на Районна прокуратура Стара Загора да се образува досъдебно производство от 14.08.2018 година. Прокурора е приел в мотивите си, че въз основа на данните следва да се приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК – противозаконно увреждане на чужда движима вещ, извършена при форма на вината непредпазливост. В тази връзка е указано че това престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, което е дало основание, частния тъжител да подаде настоящата.

                        По делото са представени и два броя фактури които установяват, че нанесената щета на автомобила е в размер на 115 лева.

                        По делото бе изготвена и съдебна видео-техническа експертиза в областта на техническо обработване на видеофайлове, касаеща запис от камерата на бензиностанцията. Към експертизата са приложени и разпечатани снимки от файловете, от които се проследява действията на частния тъжител и подсъдимия. Заключението на експертизата бе прието от съда като мотивирано и добросъвестно дадено и не бе оспорено от страните.

                        Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания по делото свидетел – Д.Й.Й., материалите по приета преписка № 3604/2018 година по описа на РП – Стара Загора, фактури и заключението на съдебната видео-техническа експертиза.

                        По делото не събраха противоречиви доказателства.

                        По това обвинение, подсъдимия не се признава за виновен, като излага доводи, че частния тъжител бил казал в последния момент, че ще плаща с карта и после след плащането бързо бил потеглил с автомобила, поради което намира, че не носи вина за настъпилите щети по автомобила. В тази насока са и доводите на неговата защита.

                        На база събраните по делото доказателства съдът приема, че по един несъмнен начин така предявеното обвинение се доказа, поради което и съдът призна подсъдимия за виновен. На първо място, несъмнено както подсъдимият, така и пострадалият на инкриминираната дата са били на обекта където е нанесена щетата по автомобила. На следващо място, както от обясненията на подсъдимия, така и от снимките на съдебна видео-техническа експертиза, се установява, че подсъдимия не е изпълнил задълженията си на служител на бензиностанцията да предупреди частния тъжител за правилата в бензиностанцията. По силата на трудовия си договор, В. е следвало да изпълнява задълженията си в бензиностанцията, по приложената към него длъжността характеристика. Видно от въпросната длъжността характеристика, приложена по делото – лист 63 от делото, В. бил длъжен да обслужва вежливо всички клиенти, да извършва пълнене на резервоарите; да спазва издадените заповеди, препоръки и задачи от Управителя; да изпълнява функцията на пълнач, да консултира клиентите; да спазва правилата за работа с установените техники и устройства за работа и др.; Отделно съобразно тези правила за работа – лист 75 от делото, т.3 от тях, В. е бил длъжен да стартира процеса на зареждане едва след подадена заявка на сума или количество гориво от страна на клиента, като по силата на т.4 от тези правила, след приключване на процеса по т.3, служителят трябва да бъде убеден, че дължимата от клиента сума е заплатена на касата и едва след това освобождава автомобила. За тези правила В. е бил длъжен да уведоми клиента. Подсъдимия обаче не е сторил това, но е бил длъжен да предвиди, че при неизпълнение на тези си задължения биха могли да настъпят щети както по автомобила, така и по съоръженията на бензиностанцията. В тази връзка съдът приема, че В. е действал при формата на вина – непредпазливост, не е целял настъпването на щетите по автомобила, но е бил длъжен да допусне че при неизпълнение на задълженията си те биха могли да настъпят.       

                        Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.П.В., с действията си е допринесъл за причиняване на щетите по лекия автомобил.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        При така установеното съдът приема за несъмнено установено по делото, че подсъдимият Г.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК, а именно, че че на 05.08.2018 година, в град Стара Загора, като не е изпълнил задължението си по служба, след зареждане на газ на лек автомобил марка „Ровър”, модел 25 с регистрационен № СТ 2727 ВН, собственост на И.Д.Д., да откачи пистолета на зареждащата система, при което след потеглянето на лекия автомобил, по непредпазливост е причинил повреди по автомобила в областта на задната броня и газовата уредба – разцепена задна броня в централната част около 35 сантиметра, на стойност 60 /шестдесет/ лева и повреден тръбопровод и накрайник за зареждане на стойност 55 /петдесет и пет/ лева, общо щети на стойност 115 /сто и петнадесет/ лева – престъпление по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК.

                        От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случай безспорно В. не е целял с действията си да нанесе щети по автомобила на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че след като не предупреди, пострадалия за правилата на бензиностанцията то с тези си свои действия могат да настъпян преди по автомобила, той като напълно е съзнавал че автомобила на клиента не е бил освободен от прикрепения пистолет за зареждане с гориво. В тази насока в подсъдимия в обясненията си в проведеното на 28.02.2019 година съдебно заседание по делото – лист 65 от делото, категорично заяви – „Мисля, че не съм го уведомил…..”

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.

                        Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Глоба” от сто до триста лева.

                        Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.  

                        Съдът като взе предвид това, че Г.П.В. не е осъждан за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, и за същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или друго по леко наказание, съдът на основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева при превес на смекчаващите  отговорността обстоятелства. При определяне размера н наложената глоба съдът взе предвид, материалното и семейно положение на дееца, неговата млада възраст. Ето защо съдът му наложи наказания към предвидения в закона минимум.

                        Също така съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частния тъжител съдебни и деловодни разноски в размер на 119.64 лева, както следва – държавна такса за завеждане на дело в размер на 12 лева и разноски по изготвяне на съдебно видео-техническа експертиза.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        По делото е предявен граждански иск от страна на пострадалия И.Д.Д. за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.6, във връзка с ал.1 от НК

                        Съдът намира, че така предявеният граждански иск е основателен, както по основание, така и до предявения размер. По делото действително се доказа, че вследствие на деянието, съставляващо престъпление по НК пострадалото лице е претърпяло имуществени вреди в размер на 115 лева. Ето защо и съдът намира, че следва да уважи предявеният граждански иск в посочения размер.

                        Съдът намира, че в тази насока следва да осъди подсъдимият да заплати на пострадалото лице сумата от 115 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане 05.08.2018 година до окончателното изплащане на горепосочената сума, както и ДТ в размер на 50 лева върху размера на така уваженият граждански иск.    

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и слабо морално-волеви задръжки.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАОЙНЕН СЪДИЯ: