№ 3
гр. Средец, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20252170200001 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: обл.
Кюстендил, общ. Кюстендил, с. Гирчевци, ул. ***, против Наказателно
постановление № 24-0269-000339 от 12.12.2024 г., постановено от Началник
на група в ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец, с което: за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПК за срок от
6 месеца. В жалбата е бланкетна, в нея се твърди, че са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, на изискванията на Наредба № 1 от
2017 г. Сочи че няма основания за спирането му и извършването на проверка,
че не бил уведомен за възможните способи за извършване на проверката, че не
бил отчетен факта, че приема лекарства във връзка с влошено здравословно
състояние.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
По делото бяха събрани писмени доказателства. В съдебно заседание е
разпитан актосъставителят.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено следното:
Съдът намира, че на 30.11.2024 г., в 10:29 часа, в гр. Средец, по ул.
“Васил Коларов” 83, с посока ул. “Христо Ботев”, О. С. М. управлявал лек
автомобил Ситроен Берлинго, с рег. № СН0504АТ, собственост на Т.Ж.З., с
1
ЕГН: **********, когато бил спрян за проверка, тъй като се движил в града
без включени светлини за движение през деня. Проверката била извършена от
Г. Я. Н., на длъжност младши автоконтрольор в присъствието на Т.М.К.
полицейски служител. Автомобилът е спрян по надлежния ред, със специален
светлинен и звуков сигнал, като водачът на автомобила бил О. С. М..
Жалбоподателят управлявал МПС-то без да ползва обезопасителен колан, за
което му бил съставен АУАН, последвала проверка за алкохол на
жалбоподателя с техническо Дрегер 7510 с фабр. № ARPL – 0246 на
09.03.2023 г. в 09:55ч., който отчел 0.71 промила алкохол в издишания въздух.
Свидетелят съставил АУАН на водача за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и
му издал талон за медицинско изследване № 112039. АУАН бил връчен лично
на водача, който посочил, че няма възражения. В указаното време
жалбоподателя, посетил ЦСМП, където му била взета кръвна проба и се
установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0.80 промила.
В протокола за медицинско изследване жалбоподателят е посочил че приема
лекарства, като това обстоятелство е отчетено про изготвянето на
заключението на химическата експертиза.
На 06.12.2024 г. срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят е подал
възражение, че приема лекарства, които се отразявали на показателите му за
алкохол.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички,
събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-Средец издал на
12.12.2024 г. против О. С. М., обжалваното НП, с което: за нарушение на чл.
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПК за срок от
6 месеца.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 23.12.2024 г., видно от
инкорпорираната в постановлението разписка за връчване/л.10/, а жалбата е
депозирана на 02.01.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към делото по реда
на чл.283 от НПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прие
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледа по същество неоснователна, като
съображенията за това са следните:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
2
процедурата, предвидена в чл. 40 ал. 1 и чл. 43 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН – актът е
съставен от св. Н., който е заемал длъжността мл .автоконтрольор в РУП-
Средец и е притежавал компетентност да съставя актове за нарушения по
ЗДвП, а НП е съставено от началника на РУП-Средец, което е упълномощено
лице да издава НП за нарушения по ЗДвП съгласно представената по делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която е
била нарушена. Съдът счита за безспорно доказано обстоятелството, че М. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като
липсват доказателства, които да внесат съмнение в този извод и да
разколебаят доказателствената сила на АУАН. Този извод следва от
извършения тест на място с техническо средство Дрегер 7510, както и от
извършеното медицинско изследване. Действително с Дрегер е отчетена
концентрация 0,71 на хиляда, а с медицинско изследване 0.80 промила, но в
двата случая се касае за управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона.
Осъщественото деяние, изцяло съответства както на диспозицията на
правната норма, залегнала в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, така и на нейната
санкционна част, предвидена в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Нормата на
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени - за водач, който
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол по т. 1, при
концентрация над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, лишаването
от правоуправление е за срок от 6 месеца и глоба - 500 лв., а по т. 2 при
концентрация над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително, лишаване от
правоуправление е за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. По-тежка по вид
отговорност, а именно наказателна, е предвидена, когато концентрацията на
алкохол е над 1, 2 на хиляда - чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс
санкционира това деяние като престъпление.
В настоящия случай всички релевантни факти за нарушаването на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП са описани в процесното наказателно постановление, като
деянието законосъобразно е санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с медицинското изследване и/или с техническо средство.
В случая заради оспорване показанията на техническото средство са
използвани и двата нормативно предвидени способа, като данните от
техническото средство са, както бе посочено по-горе, 0.71 промила, а от
медицинското изследване - 0.80 промила, като последното е извършено по
реда и съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/2017 г.). В НП са
записани както показанията на техническото средство, така и обективиращия
3
данните Протокол за химическа експертиза с установената от него
концентрация.
За този състав с посочването на двете установени по различните
нормативно предвидени способи концентрации, административно
наказващият орган не е допуснал изобщо нарушение на процесуалните
правила, а е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши
преценка на събраните доказателства. Неправилно е становището на
жалбоподателя, че с посочването на двете концентрации, не може да се
установи коя от тях наказващият орган е взел предвид, защото органът не е
оправомощен да извършва такава преценка. Съгласно нормативната уредба в
чл. 3а от Наредба № 1/2017 г., а и по аргумент на чл. 6, ал. 4 от същата
наредба, лабораторното изследване се ползва като доказателствен източник
вместо установяването с техническо средство. Следователно няма преценка на
наказващия орган, а той действа в условията на обвързана компетентност и
следва да вземе предвид установената концентрация чрез лабораторното
изследване.
Посочването първоначално в НП на проведената проверка с техническо
средство с установената при нея концентрация, а в последствие и посочване на
резултатите от извършването на лабораторното изследване на кръвта, се
квалифицира като хронология на установените факти имащи значение за
обективната страна на деянието. С посочването на тази хронология,
описанието на нарушението съответства изцяло на фактите от обективната
действителност относно всички негови съставомерни признаци, с което не се
нарушава, а се гарантира правото на защита на нарушителя (в този смисъл
Решение № 1644 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2147 / 2021 г. на XIII състав
на Административен съд – Бургас; Решение № 1572 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1810 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас и др.).
В случая АНО съобразно нормативната уредба е приел стойностите на
лабораторното изследване. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,
че в следствие на приема на лекарства е отчетен алкохол в кръвта, посочените
лекарства видно от листовките, които са достъпни на
https://www.bda.bg/bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%
1%82%D1%80%D0%B8/%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%
0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0
%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0 ,
не съдържат алкохол, и съдът намира това обстоятелство за общоизвестно.
Наказанието в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е във фиксиран размер глоба в размер
на 500 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца, поради което не подлежи на
преценка и е правилно индивидуализирано.
В случая изобщо не може да става въпрос за маловажен случай предвид
значимостта на обществените отношения, които се защитават и поставянето в
опасност на живота и здравето на всички участници в движението.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода
на спора право на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на
такива, поради което не му се присъждат.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът,
Средецкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0269-000339 от
12.12.2024 г., постановено от Началник на група в ОД на МВР – гр. Бургас, РУ
– гр. Средец, с което на О. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Кюстендил,
общ. Кюстендил, с. Гирчевци, ул. ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5