Р Е Ш Е Н И Е
№……../………..2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 521 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция "Инспекция по труда" – Варна срещу решение № 260116/27.01.2021
г. по н. а. х. д. № 4311/2020 г. на ВРС, ІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-012410/19.02.2020 г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на "Елитис
Мегастор" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ. По
съображения за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение
на закона се иска да бъде отменено от касационния съд и наместо него да се постанови
друго по съществото на правния спор, с което наказателно постановление да се
потвърди. Претендира се и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна се представлява от юрисконсулт Н., който
изцяло поддържа касационната жалба.
Ответната в касационното производство
страна "Елитис Мегастор" ЕООД не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за нейната основателност.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена
е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на 05.02.2021 г. /л. 35 от н.а.х.д. № 4311/2020
г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС тя е
предявена чрез въззивния съд на 19.02.2021 година. С нея е сезиран родово и
местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни
процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания
и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл.
63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, касационният състав намира касационната жалба за
неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление
е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 415в, ал. 1 КТ на "Елитис
Мегастор" ЕООД за това че в качеството на работодател е нарушил чл. 128,
т.2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ и чл.13 от Наредба за договаряне на
работната заплата.
Отменителното решение е правилно.
От съдържанието на АУАН и НП с основание
може да се заключи, че в хода на административно-наказателното производството е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не става ясно
с категоричност за извършването на какво конкретно нарушение е повдигнато
обвинението на "Елитис Мегастор" ЕООД и е ангажирана административно-наказателната
му отговорност по КТ – дали се касае за неизплатен от дружеството пълен размер
на основното месечно трудово възнаграждение на работника И.А.К.за месец
декември 2019 г., договорено с допълнително споразумение от 31.10.2017 г. към
ИТД № 387/22.11.2013 г., или само за част от него и ако е така, каква точно е
тази част. Създавайки неяснота в повдигнатото обвинение, АНО освен че е нарушил
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
задължителните реквизити на АУАН и НП, но е попречил и на организирането на защитата
на наказаното лице, което трябва да има пълна яснота срещу какви точно факти
следва да се защитава.
Наред с това, налагайки с НП
административното наказание, АНО не е посочил и коя е приложимата за административното
нарушение санкционна норма, а направо е преминал към квалифицирания състав по
чл. 415в КТ за маловажни случаи на административни нарушения. Прилагането на
института на маловажността не изключва обаче задължението на АНО да посочи в НП
основния административнонаказателен състав за нарушението.
При тези данни за допуснати при издаването на АУАН и НП нарушения районният
съд правилно като краен резултат е отменил обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление, макар и с мотиви, различни от изложените от касационната инстанция.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила,
воден от което съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260116/27.01.2021 г. по н. а. х. д. № 4311/2020 г.
на ВРС, ІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/