№ 27
гр. П., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100639 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща
исковата претенция на С. М. Р., ЕГН **********, действаща чрез
упълномощен процесуален представител - адвокат А. К., писан в БАК, срещу
„С.К." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Сл.“ № *,
представлявано от Н. П. П., да се обяви за недействителен поради нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, Договор за паричен заем № 892425/2023 г., сключен
между С. М. Р., ЕГН ********** и „С.К." ООД, ЕИК ****. При условията на
евентуалност- в случай, че съдът отхвърли главния иск, предявява претенция
да се признае за установено по отношение на „С.К." ООД, ЕИК ****, че
неустоечната клауза в Договор за паричен заем № 892425/2023 г., сключен
между С. М. Р., ЕГН ********** и „С.К." ООД, ЕИК ****, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
892425/2023 година, по силата на който ответникът е предоставил на Р. чрез
кредитен посредник „К.П." ООД с ЕИК **** заем в размер на 1 800.00 лева,
при 40.05% лихва и 49.61% ГПР. Страните договорили, съгласно чл.5 от
Договора, задължение за кредитополучателя да предостави на кредитодателя
1
обезпечение, по реда и при условията съгласно договора. Страните
договорили- чл.11, задължение за кредитополучателя за неустойка, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи, че към
момента на депозиране на исковата молба в съда общото задължение на
кредитополучателя по договора възлиза на 4 252,50 лв. Счита Договора за
паричен заем № 892425/2023 г. за недействителен, поради неспазване на
разпоредбите на ЗПК. Сочи, че е усвоила заемната сума. Сочи, че ответникът
„С. К.“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 от ЗПК. Сочи,
че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Сочи, че чл.22 от
ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Счита, че основание за
недействителност на договора за потребителски кредит е свързано са
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка, следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, посочва, че ГПР е 49.61% а
възнаградителната лихва е 40.05%, но от съдържанието на договора не може
2
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него.
Твърди се в исковата молба, че поради гореизложеното в случая
потребителят е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Сочи, че погасителният план е оформен с включено
възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към
момента на сключване на договора е било известно това оскъпяване, но няма
данни този разход да е включен в ГПР. Твърди, че в случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
При условията на евентуалност - в случай, че съдът не приеме за доказан и
основателен искът за недействителност на Договор за кредит № 892425/2023
г., предявява иск да се обяви за недействителна клаузата за неустойка от
процесния договор, инкорпорирана в чл. 11 поради заобикаляне на закона –
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК,
противоречие с добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност- чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка се твърди в
молбата, че уговорената между страните в чл.11 от Договора неустойка е за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.5 от
същия, да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Твърди, че това
задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за
кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални
затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Твърди, че те могат да
настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора
е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с
допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това,
поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение- три дни от
сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Твърди,
че недействителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично
задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати
възнаградителна лихва, което прави неустойката нищожна. Сочи съдебна
3
практика в тази насока.
Ищецът твърди, че неустоечната клауза е формирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Според ишеца,
заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за
кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на
заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е
трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Твърди, че в случая това не е сторено. Твърди, че освен че заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим
размер на разходите по кредита, и противоречи на задължителното изискване
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредити.
Твърди, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди, че е налице
значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на
потребителя, като по този начин неравноправно се третира икономически по-
слабия участник в оборота и се използва недостига на материални средства у
него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Твърди, че това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани
правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и
равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на
престациите по двустранни договори.
С гореизложеното ищецът обосновава правни си интерес от предявяване на
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за паричен заем № 892425/2023 г. на основание
чл.22 от ЗПК е недействителен поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и
алтернативно- да прогласи за нищожна клаузата за неустойка в чл.11 от
процесния договор, която предвижда плащане на неустойка поради
4
заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречи с добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 и
неравноправност- чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗД. В
случай на отхвърляне на главния иск, прави искане да се прогласи за нищожна
неустоечната клауза, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и
поради това, че е неравноправна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, действащ чрез договорен
процесуален представител, депозира с вх. № 4905/05.06.2024 г. писмен
отговор на исковата молба и насрещен иск. Прави искане по реда на чл.213 от
ГПК настоящото дело да се съедини с гр.дело № 592/2024 г. и гр.дело №
603/2024 г. с твърдение, че делата са идентични. В случай, че не бъде уважено
искането за обединяване на делата прави искане в случай на уважаване на
исковата претенция на Р., на последната да не бъдат присъдени разноски за
повече от едно производство. Цитира съдебна практика на районни съдилища,
окръжни съдилища, ВАС /последната относно злоупотреба с право на
разноски/. По същество на предявените искове заявява становище за
неоснователност. В тази връзка оспорва всички доводи на ищеца за
недействителност по смисъла на ЗПК на процесния договор. Счита, че
недействителността на процесната неустоечна клауза не влече
недействителност на целия договор. Твърди, че неустоечната клауза не е част
от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между
страните за да обезпечи изпълнението на акцесорното задължение на
заемателя. Твърди, че договорът е валиден, тъй като основните му параметри
– главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма;
съобразени са всички регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и
ал.2 ЗПК изисквания. Твърди, че не е налице нарушение и заобикаляне на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената между страните неустойка не е включена в
ГПР. Твърди, че неустойката е индивидуално договорена между страните,
клаузата е напълно ясна и разбираема. Релевира подробни доводи и
съображения. Ответникът оспорва и ищцовото твърдение за неравноправност
на процесната неустоечна клауза. Счита, че клаузите на договора не са
сключени във вреда на потребителя, отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Ответникът релевира възражение за недопустимост на настоящото
5
производство с довод, че правото на иск е упражнено от ищеца при условията
на злоупотреба с право. Сочи, че в рамките на един месец- на 11.04.2024г.,
12.04.2024 г. и 22.04.2024 г. в Районен съд- гр. П. са подадени от ищеца три
искови молби срещу ответното дружество с една единствена цел: да се
възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.
Твърди, че съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него
процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която
страните си дължат по силата на чл.3 от ГПК, като при установяване на
поведение, несъобразено с това правило, не следва да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на
ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Сочи съдебна практика в тази насока. Процесуалният представител на
ответника твърди, че между страните в настоящото производство са сключени
общо 18 договора с клауза като процесната, което сочи за наличие на трайни
отношения, създадени на база идентични условия за предоставяне на
идентични услуги. Поради това тълкуването на процесните договори,
преддоговорните и договорните отношения между страните следва да бъдат
разглеждани съвместно, а не изолирано. В случай, че съдът не уважи това
искане за съединяване на посочените дела, моли, при успешен развой на
делото за ищеца, да не бъдат присъждани разноски за повече от едно
производство. Сочи съдебна практика в тази насока.
Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит в цялост поради противоречие с
разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за нищожност на клаузата по чл. 11
от договора, уговаряща неустойка.
Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва, че на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и
без нея, както и че настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не
е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място
произтича от това, че основните му параметри- главница и лихва, са валидно
уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, че са покрити всички
6
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2
ЗПК.
Посочва, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК компоненти. Съгласно чл.19,
ал.4 ЗПК „ ГПР не може да бъде по- висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена
Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към
датата на сключване на договора, а именно 10/07/2023 г. от 65,60% и ГПР
определен в процесните договори в размер на 49,61% е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.
Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в
ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата
на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. В обобщение посочва, че изхождайки от волята на страните и от
закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде
включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената на потребителя услуга. Твърди, че разходите, които се
включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на договора, като в настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема-
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към
датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като
фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски,
които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на
7
всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в
Погасителния план- Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена
възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е недвусмислено уговорено в договора. В
погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без
неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един
падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна
информираност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко
възможно развитие на правоотношението им.
Оспорва като неверни ищцовите твърдения, че уговорената в случая
неустойка представлява „възнаграждение“. Сочи, че лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс.
Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за
кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и че, всяка част от
нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението
му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид
изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. Твърди, че
при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че
още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при
всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди, че с
изложеното се оборва и твърдението за извършена заблуда от страна на
кредитодателя. Твърди, че с клаузата за неустойка, не се нарушава и заобикаля
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорва в случая да има противоречие на договорната неустойка с добрите
нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Посочва, че при сключване на
процесния договор С. М. Р. не е предоставила обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
8
оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е
дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Твърди, че не е налице и неравноправност по ЗЗП. Твърди, че в случая не е
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти
на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на
договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена
впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са
изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както
при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В
самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и
сроковете за това. И лихвата и неустойката за фиксирани и ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Поради което всички
твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения
кредит са неоснователни, предвид факта, че клаузите на договора са съставени
на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и
последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора,
който съдържа и погасителен план на вноските за целия период на
кредита. Обобщава теза, че поради гореизложеното в случая е изключена
възможността С. М. Р. да не е била предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице
нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Счита, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори,
9
многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава
на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата,
уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и
съставена по прозрачен начин.
Посочва, че на самостоятелно основание, всички изложени твърдения за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че между
страните са налице общо 18 договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Договорите са
сключени в периода 2019г. - 2023г.
Твърди, че в договора и в закона е установено по ясен и недвусмислен начин
правото на отказ от договора, което в най-пълна степен гарантира закрилата на
потребителя, в случай че последният е влязъл в правоотношение при
неизгодни за него условия. В случая вместо да упражни някое от договорно и
законоустановените си права още при сключване на първия договор с
ответното дружество - да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, С. М. Р. по своя инициатива е
сключила още 17 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно
при идентични условия.
Оспорва твърденията на ищеца за извършена заблуда от страна на
кредитора.
Оспорва и твърдението за неравноправност.
Ответникът предявява насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от
1800 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 892425 от 10/07/2023г., на основание валидно сключения
договор за кредит, а в случай на уважаване на главния иск на
кредитополучателя - да се обяви за нищожен процесния договор, да се осъди
Р. да заплати на ищеца недължимо даденото в размер на 1 800 лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата. Твърди, че предоставянето, респективно
усвояването на заемната сума се доказва и от признанието в исковата молба.
Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала
предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят не е правил
10
плащания по процесния договор. Твърди, че задължението по договора за
кредит е изцяло падежирало с изтичане на срока за внасяне на последната
вноската на 19/02/2024г. твърди, че към настоящия момент задължението на
ответника /по насрещния иск/ е в общ размер на 4 335,14 лева, от които 1 800
лева главница, 286,38 лева възнаградителна лихва, 1 449,62 лева договорна
неустойка и 799,14 лева такси. С изложеното обосновава правния си интерес
от предявяване на насрещния осъдителен иск.
Препис от насрещната искова молба е надлежно връчен на ищеца, който в
законоустановения срок депозира писмен отговор с вх.№ 6633/31.07.2024 г.
Оспорва като неоснователно искането за обединяване на делата. Заявява, в
случай, че процесният договор бъде обявен за недействителен, че признава
насрещния иск за сумата от 1 800 лева. Прави искане за приложение на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Счита, че не са налице условия за прихващане на насрещни
вземания между страните, тъй като към този момент между тях няма
насрещни вземания, които да са установени по основание и размер.
С определение по чл.140 ГПК съдът е допуснал до съвместно разглеждане в
настоящото производство обективно съединените, при условията на
евентуалност, насрещни осъдителни претенции на „С.К." ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.С., район Мл., бул. “Ц. ш.“ № ***, ет. *,
срещу С. М. Р., ЕГН ********** за сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/
лева, представляваща неизпълнено задължение за главница по действителен
Договор за паричен заем № 892425/10.07.2023 г., сключен между страните по
делото, респективно представляваща дадена на основание недействителен
договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба /05.06.2024 г./ до окончателното й погасяване.
Като неоснователно е отхвърлено искането за обединяване на настоящото
дело с гр.д. № 592 и гр.дело № 603, всички по описа за 2024 г. на РС-П..
В съдебно заседание ищцата – редовно призована, не се явява, представлява
се от пълномощник - адв. К.. Поддържа предявените при условията на
обективно евентуално съединяване искове. Поддържа доводите, с които
претенциите са обосновани. Поддържа и отговора по насрещните претенции.
Възразява срещу искането на ищеца по насрещната искова молба за
присъждане на съдебни разноски. Представя списък за разноски по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателства.
11
За ответника /по първоначалните искове/ -редовно призован, процесуален
представител не се явява. Депозира писмено становище /молба с вх. №
10488/06.12.24 г., по хода на делото, поддържа отговора на исковата молба,
както и предявените насрещни искове. Представя писмени доказателства.
Представя списък за разноски по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства,
както и събраните от съда по искане на ответника /по първоначалния иск/
писмени доказателства относно материално, имуществено, семейно състояние
на ответника по насрещните искове, във връзка с оспорването на
претендираните от последния разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване:
Сключването на Договор за паричен заем № 892425/10.07.2023 година
между страните по делото, по силата на който дружеството-ответник е
предало на ищеца Р. паричен заем в размер на 1 800 лева, а последната се е
задължила да върне кредитната сума чрез заплащане на 16 двуседмични
вноски, в срок до 19.02.2024 г., при ГПР 49,61% и ГЛП 40.05 %, съгласно
Погасителен план, представляващ неразделна част от договора или общ
размер на сумата 2 086.38 лева /чл.3 /; по силата на постигнатите
договорености / чл.5/ Р. се е задължила да обезпечи кредита с банкова
гаранция или поръчители в три дневен срок от сключване на сделката, като
при неизпълнение на това задължение е уговорено право на кредитора да
получи неустойка, която е включена в погасителния план, към всяка месечна
погасителна вноска или общо сумата от 1 449.62 лева неустойка. Съгласно
Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, общо
дължимата от кредитополучателя по договора сума е в размер на 4 252.50
лева.
Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя уговорения кредит,
т.е. кредитът е усвоен при условията на постигнатите договорености.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по процесната
облигационно обвързаност да върне получения кредит в договорения срок -
19.02.2024 г.
12
Не е спорно по делото, че заемополучателят не е върнал на заемодателя
заемната сума и към датата на обявяване на съдебното дирене за приключило.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза за задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя
неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.11.1 от договора.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
При преценка съдържанието на договора за заем съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК, като не споделя изложеното от
ответника „С. К.“ ООД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение
по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението-
ищецът има качеството на потребител по смисъла § 13, т.1 вр.т.12 от ДР на
ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Регламентът на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен
и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. В процесния случай съдът намира, че
ГПР по процесния договор за заем, сключен между ищеца и ответника „С. К.“
ООД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
13
възнаграждението по договора за предоставяне на неустойка неправилно не е
взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Възнаграждението за неустойка се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за заем и общата дължима във връзка с кредита
сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне
на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за заем, и
реалните разходи по заема, които ще направи- нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Предвид изложеното съдът счита, че процесният договор за паричен заем
противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК
същият се явява недействителен. В този смисъл предявеният срещу „С. К.“
ООД главен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. В
тази връзка не е налице основание за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск на С. Р. срещу "С. К." ООД за обявяване за
недействителна на неустоечната клауза от същия договор за паричен заем.
Същевременно е налице основание за разглеждане на предявения от "С. К."
ООД насрещен осъдителен иск срещу С. Р. за сумата от 1 800 лева,
представляваща дадена на основание недействителен договор за кредит сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 05.06.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед на безспорно установените по делото обстоятелства, че на
основание Договор за паричен заем № 892425/10.07.2023 г., недействителен
съгласно гореизложеното, "С. К." ООД е предоставило на С. М. Р., ЕГН
********** паричен заем в размер на 1 800 лева, която заемна сума не е
върната от кредитополучателя Р. до крайния падеж на договора - 19.02.2024 г.,
както и към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
14
в полза на заемодателя / ответника "С. К." ООД, на основание чл.23 от ЗПК Р.
следва да заплати сумата от 1 800 лева, представляваща предоставения от
дружеството и невърнат от заемополучателя заем. В този смисъл предявеният
от "С. К." ООД осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК се явява изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва
да бъде осъден да заплати на ищеца Р. съдебни разноски, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 170, 10 лева, както и възнаграждение за
участвалия по делото пълномощник на ищцата. В тази връзка на първо място
съдът съобрази представените от Р. доказателства за упълномощаване на
адвокат А. К. по делото, както и за заплатен на последната адвокатски хонорар
в брой 800 лева. Т.е. установи се по делото, че пълномощникът на ищцата Р. е
ангажиран в процеса не при условията на чл.38 ЗА, а при уговорен и заплатен
към датата на сключване на договора за правна помощ адвокатски хонорар 800
лева. В тази връзка не е налице основание за обсъждане доводите на "С. К."
ООД относно това налице ли са били в случая предпоставките за предоставяне
правна помощ на ищцата Р. при условията на чл.38 от ЗА. Наред с това съдът
намира, че размерът на претендираните от ищцата Р. разноски,
представляващи заплатен адвокатски хонорар не е прекомерен, с оглед
правната природа, цената на уважения иск, обема работа на пълномощника по
делото - организиране на защитата, подготовка и изготвяне на исковата молба,
подготовка и изготвяне на отговор по насрещния иск, явяване в съдебно
заседание, представяне на писмена защита, поради което в тежест на
ответника "С. К." ООД следва да се присъди както сумата, представляваща
заплатена от Р. държавна такса - 170,10 лева, така и заплатения адвокатски
хонорар от 800 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по насрещния иск също се
дължат разноски в размер на заплатената от страната държавна такса в размер
на 61,20 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Неоснователно съдът счита и възражението на ответника по насрещния иск
за приложимост в случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се
установи, че ответникът с поведението си е дало повод за завеждане на
15
претенцията, макар да е признал изрично същата за основателна. За да се
приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия
предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответникът е станал в случая
причина да се предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които
е обоснован искът, е направено след образуване на делото. С оглед на горното
съдът счита за доказано и основателно искането на ищеца /по насрещния иск/
за присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК и като
такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
ЗПК за недействителен Договор за паричен заем № 892425 от 10.07.2023
година, сключен между С. М. Р., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. „Ц. С.
В.“ № ** и „С.К." ООД, ЕИК ****, гр. С. ул. „Сл.“ № **, ет. *, представлявано
от Н. П. П..
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № **, да
заплати на „С.К." ООД, ЕИК ****, гр. С. ул. „Сл.“ № **, ет. *, представлявано
от Н. П. П., сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща
дадена на основание недействителен Договор за паричен заем № 892425/2023
г., заемна сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска - 05.06.2024 година до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „С. К." ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С.,
ул."Сл." № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати на С. М. Р., ЕГН
**********, от с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № **, съдебни разноски по делото
в размер на 970,10 /деветстотин и седемдесет лева и десет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № **,
да заплати на „С. К." ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С.,
ул."Сл." № **, ет.*, представлявано от Н. П. П., съдебни разноски по делото в
размер на в размер на 540,20 /петстотин и четиридесет лева и двадесет
стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17