№ 6900
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„И.Т.“ ЕООД искова молба насочена против „Г. Б.“ ЕООД / с предишно наименование
„Д и Д Е.“ ЕООД/.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена повторно без
движение с указания към ищцовото дружество, че следва да индивидуализира
претенцията си за мораторна лихва с начална и крайна дата, както и да посочи начина,
по който е формирана сумата от 8106.05лв., а именно да индивидуализира претенцията
за мораторна лихва върху сумата по всяка фактура с начална и крайна датата и размер,
в случай че претендира мораторна лихва над сумата от 699.40лв., за която е издадена
заповед за изпълнение.
При изпълнение на указанията ищцовото дружество следва да съобрази
следното:
Със заявлението претенцията за мораторна лихва е предявена за сумата от
699.40лв., за период с начален момент 30 дни след датата на издаване на първата
фактура до датата на депозиране на заявлението. Първата фактура е издадена на
15.09.2017г., респективно началната дата на периода за мораторна лихва е 15.10.2017г.,
както правилно е посочил и съдът, издал заповедта, а крайната дата е датата
предхождаща датата, на която е подадено заявлението - 17.05.2018г., а не както е
отразено в заповедта 28.03.2018г. Тази нередовност е отстранена с постановено от
настоящия съдебен състав определение за поправка на ОФГ в заповедта, досежно
периода, за който е уважена претенцията за мораторна лихва.
Със заповедта за изпълнение съд е уважил и акцесорната претенция за лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.
С исковата молба вече се претендира веднъж мораторна лихва от 28.02.2018г. –
до 29.04.2021г. в размер на 358.43лв. и втори път с формулирания петитум сумата от
8 106.05лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до датата на
депозиране на исковата молба. Във формулирания петитум на уточнителната молба от
09.07.2021г., не е посочен период на претендираната мораторна лихва, както и не става
ясно дали акцесорната претенция за законна лихва се претендира от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК или от датата на подаване на исковата молба.
Ищцовото дружество следва да има предвид, че претенциите за мораторна лихва
за забава за период преди подаване на заявлението и тази за лихва от датата на
1
подаване на заявлението до окончателно изплащане на претендираната главница
представляват две различни акцесорни вземания и предмет на разглеждане в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК могат да бъдат само заявените претенции със
заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите и
периода, за който е уважено заявлението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената „И.Т.“ ЕООД искова молба насочена
против „Г. Б.“ ЕООД / с предишно наименование „Д и Д Е.“ ЕООД/
УКАЗВА на ищеца, като му дава последна възможност, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане:
да индивидуализира периода и размера на претенцията си за мораторна лихва с
начална и крайна дата / не с конкретен момент настъпване на падеж на
фактура /, както и размера на същата.
Да посочи изрично дали с исковата молба се претендира лихва за забава от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
или се претендира лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.
да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК за мораторна лихва за разликата над 699.40лв. до максимално
предявения с исковата молба размер от 8106.05лв., доколкото с издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31296/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав,
акцесорната претенция е уважена за сумата от 699.40лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанието, на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК, исковата молба ще бъде върната в частта досежно претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а производството по делото прекратено в тази му част.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
На ищеца да се връчи и копие от Определение № 20157439/15.07.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 31296/2018г., по описа на СРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2