№ 71
гр. Б.С., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200396 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. К. П., ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.В.,
чрез процесуалния си представител адв.В. Ч. от АК – В., с която е обжалвал
наказателно постановление № 25-0248-000463/07.10.2025г. на Началник РУ
към ОД на МВР – В., РУ – Б.С., упълномощен със Заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
С наказателно постановление № 25-0248-000463/07.10.2025г. на
Началник РУ към ОД на МВР – В., РУ – Б.С., упълномощен със Заповед рег.
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на П. К. П. от
гр.Б.С., обл.В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 500.00 лева / петстотин лева / и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, а именно, за това, че на 12.09.2025г. в 22.51 часа в гр.Б.С. по ул.“
Родопи„, до дом № 30, е управлявал лек автомобил марка „ Тойота Авенсис „,
с ДКН:ВР 00 33 ВН, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в
кръвта 0.60 промила в издишания от водача въздух / над 0.50 на хиляда до 0.80
на хиляда включително /.Отразено е, че нарушението е установено с
техническо средство „ Алкотест дрегер 7510 „ с №ARDN - 0014 в 22.51 часа на
12.09.2025г., както и че е издаден талон за медицински изследване № 261781,
1
но водачът е приел показанията на техническото средство и е отказал да даде
кръв за допълнително изследване. Посочено е още, че АУАН е бил съставен в
присъствието на нарушителя, който заявил, че е употребил ракия преди да
управлява автомобила.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, неправилно и издадено при явни нарушения на
материалния и процесуалния закон. Изложени са следните възражения:
- наличие на порок при изготвяне на АУАН касаеш компетентността на
актосъставителя Г. да издава актове за нарушения по ЗДвП, тъй като
длъжността му не била сред тези полицейски, имащи право да използват
техническо средство за установяване употребата на алкохол и упойващи
вещества. На следващо място се въвежда наличие на порочност досежно
териториалната компетентност на актосъстовителя, който е мл.автоконтрольор
към РУ-М., а нарушението било установено на територията на РУ-Б.С.;
- налице били наличия на основания, че нарушителя е действал в условията
на „ крайна необходимост „ по чл.13 от НК. В тази връзка се излагат подробни
аргументи, с приложени писмени доказателства.
Счита се, че са налице основанията да бъде прието, че жалбоподателят е
действал при условията на „ крайна необходимост „, досежно вземане на
спешни мерки за здравословното състояние на внука му, който имал тежки и
сериозни здравословни проблеми.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите – Г. А. Г., Г. Ц. Г., А.С.Р. и
Ц.Б.Ц..
В проведеното на дата 08.12.2025г. съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата като добавя, че в този момент на силно притеснение дори
не е разбрал, че е управлявал без включени светлини, което разбира едва сега в
съдебно заседание при разпита на полицейските служители.
По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
адв.Ч. в хода по същество се поддържа така депозираната жалба. Също така се
излагат подробни доводи за приложимост на разпоредбата на чл.13, ал.1 от
НК, с препратка към чл.11 от ЗАНН – крайна необходимост.
Представени и приложени по делото са писмени доказателства.
Не се претендират сторени разноски от страните.
2
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.09.2025г., жалбоподателят бил поканил на гости в дома си
свидетелите Ракинщенлиев и Цветков по повод панаирните дни на гр.Б.С..
Посрещнал своите гости в дома си към 20.30 на същата дата заедно със своята
съпруга и внуче П., което било поверено на грижите на жалбоподателя и
неговата съпруга, тъй като родителите на детето / сина и снахата на
жалбоподателя / били на мероприятие. Към 22.00 часа след като вечеряли
детето внезапно вдигнало температура. В следствие на високата температура
баба му измерила неговата кръвна захар, тъй като детето било инсулиново
зависимо, при което установила че същата била завишена, поради което
трябвало да му се постави нужната доза инсулин която да регулира
стойностите в тяхната допустима норма. Съпругата на жалбоподателя
установила обаче, че чантата в която съхраняват родителите на детето всички
медикаменти нужни на детето в подобни ситуации е останала в техния
автомобил, с който били излезли. С оглед на горното жалбоподателят П.
веднага позвънил на своя син, обяснил му горното като му казал да донесе
чантата, за да поставят нужните еденици инсулин на детето. Синът му обаче
го уведомил, че вече е изпил голямо количество алкохол и няма как да тръгне,
нито пък има шофьор който да не е употребил алкохол, като му заявил къде се
намира с молба той да отиде и да вземе чантата. Жалбоподателят бил
употребил малко количество алкохол, за разлика от гостите си, но въпреки
това в късните часове предприел действие чрез което управлявал лек
автомобил марка „ Тойота „, модел „ Авенсис „ с ДКН:ВР 00 33 ВН,
собственост на фирма „ Виялишки-90 “ ООД по ул.“ Родопи „ в гр.Б.С., обл.В..
По същото време и на същото място полицейските служители – св.Г. Г. и св.Г.
Г., в изпълнение на служебните си задължения свързани със СПО по утвърден
план на Директора на ОД на МВР – В. извършвали проверки със служебен
автомобил. Около 22.30 часа св.Г. Г. и св.Г. Г. забелязали управлявания от
жалбоподателя автомобил, който се движел по ул. „Родопи“, че се движи без
включени светлини. За целта св.Г. Г. посредством управлявания от него
служебен автомобил, подал на водача / жалбоподателя / звуков и светлинен
сигнал, да спре. Полицейските служители му се представили и му поискали
документите за проверка. Попитали водача дали е употребил алкохол и след
положителен отговор от същия предприели проверка с цел да установят дали
3
същият управлява МПС след употреба на алкохол. Проверката била
извършена с „ Алкотест дрегер 7510 „, с фабричен №ARDN 0014, като уредът
отчел 0.60 промил в издишания от водача въздух. Полицейският служител
извършил пробата предявил показанието на техническото средство на
жалбоподателя.
На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване №
261781. В същия било вписано, че на жалбоподателя, в качеството му на водач
на МПС - лек автомобил марка „ Тойота „, модел „ Авенсис „ с ДКН:ВР 00 33
ВН, е извършена проверка за употреба на алкохол в 22.45 часа, както и че
извършената предварителна качествена проба в 22.51 часа на 12.09.2025г. с
техническо средство „ Алкотест Дрегер “ 7510 с фабричен номер №ARDN
0014, е показала положителен резултат, а именно 0.60 промила на хиляда.
Жалбоподателят отказал да бъде изследван за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и
химическо изследване, който му отказ бил изрично вписан в талона за
изследване и потвърден от жалбоподателя чрез подписа на същия. Същият бил
уведомен, че има право да се яви в ФСМП Б.С. до 45 минути от връчването на
талон, съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят приел показанията на
дрегера, което собственоръчно отразил в талона.
На жалбоподателя бил съставен АУАН №1445783/12.09.2025г., за това,
че на 12.09.2025г. в 22.48 часа в гр.Б.С. по ул.“ Родопи „, до дом № 30, е
управлявал лек автомобил „ Тойота Авенсис „, с ДКН:ВР 00 33 ВН, след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0.60 промила в
издишания от водача въздух / над 0.50 на хиляда до 0.80 на хиляда
включително /. Отразено е, че нарушението е установено с техническо
средство „ Алкотест дрегер 7510 „ с №ARDN - 0014 в 22.51 часа на
12.09.2025г., както и че е издаден талон за медицинско изследване № 261781,
но водачът е приел показанията на техническото средство и е отказал да даде
кръв за допълнително изследване. Посочено е още, че АУАН е бил съставен в
присъствието на нарушителя, който заявил, че е изпил малко количество ракия
преди да управлява автомобила. Като нарушена, е вписана разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му го подписал без възражения.
4
АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в
резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно
постановление № 25-0248-000463/07.10.2025г. на Началник РУ – Б.С..
НП е било връчено на жалбоподателя на 07.10.2025г.
По делото е прието писмо, изпратено от РУ на МВР – Б.С. вх.№
7638/08.12.2025г., с което като писмени доказателства по делото са
представени следните писмени доказателства – заповед за провеждане на
СПО с приложен утвърден план.
От съдържанието на плана за определените в наряд за предстоящата смяна
служители се установява, че на 12.09.2025г. на смяна от 21.00 часа на
12.09.2025г. до 04.00 часа на 13.09.2025г. е бил подвижен наряд, екип №1 на
територията на гр.Б.С. в състав свидетелите Г. Г. и Г. Г., с лек автомобил „
Шкода Рапид „ с ДК № СВ 49 74 НР.
От представената по делото Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че проверката за употреба на
алкохол от водачите на ППС следва да се извърши с точно изброени
технически средства, измежду които е и процесното такова „ Alcotest 7510 „,
както и от служители заемащи определени длъжности, измежду които е и
длъжността заемана от Г., а именно - „младши автоконтрольор“.
От представената по делото медицинска експертиза № 39391 се установява,
че детето П. К. К., ЕГН: ********** от гр.Б.С. страда от диабет тип 1, с
предписано лечение – дневна доза Инсулин, поставяща се чрез инжекционно
устройство в 22.00 часа.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава
материална и териториална компетентност за разглеждането й.
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
5
страните.
Със заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са определени длъжностните лица от МВР, на които са възложени
права да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.В точка първа на
заповедта са определени длъжностните лица от МВР с компетентност да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на
глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения,
като в т.1.3 е посочено, че такива са заемащи длъжност „ младши
автоконтрольор II– I степен „ с функционални задължения по контрол на
пътното движение.В т.2 на Заповедта са определени лицата, компетентни да
издават НП, като в т.2.9 е посочено, че сред тях са и началниците на
сектори/групи „ Охранителна полиция „ в РУ при ОД на МВР – на
обслужваната територия.
В конкретния случай съдът намира, че в НП са посочени следните
изискуеми от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и
дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са
имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия,
данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, описано е
нарушението, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на
наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.НП
е подписано от длъжностното лице, което го е издало.С оглед гореизложеното,
НП е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.189, ал.4
от ЗДвП и чл.47 от ЗАНН, с оглед приложената като доказателство по делото
Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят Г. А. Г. – „ младши автоконтрольор „ към РУ на МВР - М., който
съгласно горецитираната заповед е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и който съгласно
утвърден план от Директора на ОД на МВР В. е извършвал своите служебни
задължение съгласно Заповед на Директора за СПО на територията на РУ-
6
Б.С.. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя. Подписан е както от
актосъставителя, така и от свидетеля Г. Г., свидетел очевидец на посоченото за
извършено нарушение.
Както самоличността на актосъставителя, така и административно –
наказващия орган се установяват безспорно, като лицата са идентифицирани
не само с имената си, но и с местоработата си. Изрично е посочено, че
актосъставителя е младши автоконтрольор в РУ – М., а АНО е Началник на
РУ – Б.С.. Всички полицейски служители на районно управление имат
териториална компетентност да изпълняват служебните си задължения на
територията на която община са изпратени съгласно заповед на Областния
директор. С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователни
направените възраженията по отношение на материалната и териториална
компетентност на астосъставителя.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда
правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или
не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в
зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на
свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на
нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в
тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на
АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като
това изрично следва да се отбелязва в акта. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН,
необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетел, посочен в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие
или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като
същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в
конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В
случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен
от Г. Г. – младши автоконтрольор при РУ на МВР М. в присъствието на
7
свидетеля - очевидец на нарушението – Г. Г., поради което не е нарушена
посочената по – горе процедура.От данните по делото по категоричен начин
се установи, че именно Г. и Г. са лицата, свидетели – очевидци на
нарушението, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. От
изложеното следва, че не е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй
като АУАН е подписан от свидетел очевидец на извършеното нарушение.
От гореизложеното се установява, че съставянето на акта за установяване
на административно нарушение е допустимо и в присъствието на само един
свидетел, като няма пречка този свидетел да е служебно лице от структурата
на администрацията към която принадлежи и актосъставителя.
В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление подробно е описана фактическата обстановка,
посочени са писмените доказателства, обосновали същата.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН,
въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това
съответствие е налице, както досежно текстовото описание на нарушението,
така и досежно цифровата квалификация на същото.
АУАН е бил редовно връчен на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че му е била предоставена възможност да даде обяснения и да
направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Присъствието на нарушителя при съставянето на
АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед
осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и
най - вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да
посочи своите възражения и даде обяснения.В конкретния случай на лицето е
предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на
защита.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.В конкретния случай
съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по
никакъв начин изложеното в АУАН, актът е редовно съставен и има
8
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършеното от
страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение е доказано
по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от актосъставителя и
наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите
констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на
АНО. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват
по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето
и мястото на извършването му, както и неговото авторство.
По отношение авторството на деянието, съдът счита, че от съвкупния
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства нарушението е
доказано по несъмнен начин. Всички въпроси, касаещи предмета на доказване
са обезпечени с необходимите доказателства. Липсват съществени
противоречия относно правнорелевантните обстоятелства – място и време на
извършване на деянието, действията лицето извършител, за номера и вида на
управлявания от него лек автомобил, за обстоятелството, че на жалбоподателя
е направен тест за употреба на алкохол с техническо средство „ Алкотест
дрегер „, че пробата е отчела положителен резултат за наличие на алкохол в
издишания въздух, че му е съставен, предявен и връчен АУАН за нарушение
по ЗДвП, както и, че му е издаден талон за медицинско изследване.Описаната в
АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава в пълна степен и от
представените по делото писмени доказателства от страна на АНО, които
напълно кореспондират с показанията на актосъставителя и на свидетеля
очевидец.
Също така, за да се приеме, че е осъществен състава на процесното
нарушение, е необходимо употребата на алкохол да бъде установена по
надлежен ред.
С Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / наричана по – надолу
Наредбата /, действала към датата на извършване на процесното нарушение,
се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол от водачите на
МПС.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредбата – употребата на алкохол се установява
чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико – токсикологични лабораторни изследвания.Техническите средства, с
9
които се установява употребата на алкохол, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона
за измерванията.
В чл.3 от Наредбата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи, употребата на алкохол се установява с
техническо средство / ал.1 /, както и, че установяването на употребата на
алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство; лицето не приема показанията на
техническото средство; физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест / ал.3а /.
При съставяне на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, контролния орган попълва талон
за изследване по образец съгласно приложение №1, който се придружава от
осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и
добавена в края цифра от 1 до 8 / чл.3, ал.2 и ал.3 /.Талонът по чл.3, ал.2 се
попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се
изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към
акта, съответно протокола, а третият остава за отчет.Единият от стикерите по
чл.3, ал.3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за
акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който
се предоставя на водача / чл.6, ал.1 /.
В АУАН, контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство, и номера на талона за изследване. Показанията на техническото
средство се вписват в АУАН и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително / чл.6, ал.2 /.
В талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване.При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство /
10
чл.6, ал.4 /.Контролният орган отразява в талона за изследване
обстоятелствата по чл.3а.
Съгласно чл.6, ал.9, концентрацията на алкохол в кръвта се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
Видно от гореизложеното, в чл.6 от Наредбата е предвидено употребата
на алкохол от водача да се установява въз основа на показанията на
техническото средство само в три хипотези – в случай на отказ на водача да
подпише или да получи талон за медицинско изследване; в случай на
неявяване в определеното лечебно заведение и при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.Законодателят е въвел алтернативност в зависимост от
обстоятелствата и желанието на дееца при избиране на реда за установяване
съдържанието на употребата на алкохол, т.е същото може да се установи както
чрез използване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване,
като последното не е задължително и се прави само при оспорване
показанията на техническото средство.
В случая актосъставителят Г. съгласно разпоредбите на Наредбата е
съставил на жалбоподателя АУАН №1445783/12.09.2025г., в който е вписал, че
проверката на жалбоподателя е била извършена на 12.09.2025г., с техническо
средство „ Алкотест Дрегер „ 7510, с фарбичен №ARDN 0014, което е отчело
0,60 промил на издишания въздух.Издал е и талон за медицинско изследване
№ 261781, което обстоятелство също отразил в съставения АУАН.В талона за
медицинско изследване вписал показанията на техническото средство,
техническото средство, с което извършил пробата, както и часът и датата на
извършване на пробата – 22.51 часа на 12.09.2025г. Видно от съдържанието на
самия талон, жалбоподателят отказал да бъде изследван за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или
медицинско и химическо изследване, поради което концентрацията на алкохол
в кръвта му била установена въз основа на показанията на техническото
средство, които той приел.
В настоящия случай проверката е извършена с техническо средство „
11
Алкотест Дрегер „ 7510, с фарбичен №ARDN 0014.Не са събрани
доказателства, че техническото средство е невалидно, напротив, тестването е
извършено с одобрено и годно такова. Годността на техническото средство се
установява от протокола за лабораторна проверка на техническото средство,
представен по делото.
Издаденият талон за медицинско изследване съдържа всички реквизити,
необходими за провеждане на медицинско изследване, поради което съдът
намира, че същият е бил годен документ, въз основа на който да се проведе
самото изследване, при наличие на воля от страна на жалбоподателя.
В случая жалбоподателя доброволно се е лишил от възможността да
обори показателите на техническото средство чрез провеждане на
лабораторно изследване на кръвта му, след като му е била предоставена
такава възможност и той не се е възползвал от нея, т.е. с поведението си е
осуетил възможността за установяване на употребата на алкохол чрез
лабораторно изследване.В този случай следва да се приеме, че употребата на
алкохол е установена надлежно, съгласно чл.6 от Наредбата чрез проверката с
техническо средство.С оглед гореизложеното, съдът намира, че надлежния ред
за установяване на употребата на алкохол е спазен и то по действащата към
датата на деянието Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съдът споделя наведените твърдения, че е налице хипотезата на „
крайна необходимост „.Съгласно чл.13 от НК, за да е осъществено при крайна
необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на
възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни
или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава
обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси.
Видно от изложените от страна на жалбоподателя твърдения,
подкрепящи се от разпитаните свидетели А.С.Р. и Ц.Б.Ц., същият на
процесния ден вечерта е употребил малко количество алкохол, като не е
предполагал, че ще се наложи да управлява лек автомобил.Сочи се, че
управлението на МПС от негова страна е било породено от необходимостта да
помогне на своето внуче което има установени по делото здравословни
проблеми.
В случая се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС въпреки
12
употребата на алкохол, за да спаси свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност.В практиката си ВКС сочи, че визираната в
чл.13, ал.1 от НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на
стихийни или обществени бедствия / наводнение, пожар, буря, транспортна
катастрофа /; на физиологични и производствени нужди; на внезапни
болестни състояния и злополуки; на нападения от страна на хора и животни; и
на други причини с оглед многообразието на житейските ситуации, поднасяни
от ежедневието и социално - икономическите условия на живот, при които се
създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане
на правно защитени интереси.
В случая е налице внезапно възникнала необходимост от опазване на
правно защитени ценности, тъй като твърдените от страна на жалбоподателя
данни за физическо неразположение с незабавна нужда от поставяне на
инсулин на неговото внуче, сочат на горепосочените хипотези.Това е така, тъй
като е налице доказателствена обезпеченост, че освен предприетото от
жалбоподателя управление на МПС не са съществували други правомерни
начини за оказване на медицинска помощ на неговото внуче, тъй като не е
имало друг неупотребил алкохол правоспособен водач.
Опасността за детето е била реална и непосредствена, тъй като е
страдало от инсулинозависим диабет, без наличен инсулин, а закъснение би
довело до тежки последици за живота и здравето му.
Жалбоподателят е действал единствено с цел да предотврати настъпването на
вреди за детето. Не бе установено да е имало друга възможност за оказване на
помощ – в района не е имало дежурен медицински пункт или друг трезвен
шофьор, който да извърши превоза. Консумираното количество алкохол
(„една ракия“) е незначително и не е довело до неадекватно поведение. В тази
връзка съдът намира, че деянието формално осъществява признаците на
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но липсва обществена опасност, тъй като
е извършено при крайна необходимост – за спасяване на здравето и живота на
дете.
Съдът приема административното нарушение визирано в НП за
невиновно осъществено, въпреки, че жалбоподателят е правоспособен водач
на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, като е предвиждал
13
общественоопасните последици от тези си действия. В случая извършеното от
П. П. не съставлява престъпление, тъй като съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са
административни нарушения деянията, извършени при крайна необходимост,
каквато се установи по делото.
При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил
разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. И двете наказания са точно
определени по вид и в императивно установения от законодателя размер, но с
оглед на горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №25-0248-000463/07.10.2025г. на Началник РУ към ОД на
МВР – В., РУ – Б.С., упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на П. К. П. от гр.Б.С., обл.В. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 500.00 лева / петстотин лева / и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
14