№ 165
гр. Русе, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20244500100118 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№ 118/2024г по описа на РОС е образувано след
допуснато изменение на иска, предявен от В. Т. В. срещу Производствена
кооперация „Н“-с. К за сумата 1250лв, предявен като частичен, чрез
увеличението на размера му до сумата от 80 250лв, представляваща парично
вземане на ищеца по реда на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, произтичащи от
внасяне в ответната кооперация на дялови вноски от баща му Т В. Т., починал
през 2015г, чиито единствен наследник е ищеца по делото.
Ищецът В. Т. В. в исковата молба и три последващи уточнения на същата
твърди, че баща му Т В. Т. е бил член на ответника ПК “Н“ - К от 08.04.1993г
и е внесъл дялова вноска в кооперацията в размер на 80 250лв. Тази дялова
вноска е послужила на ответната кооперация за закупуване на активи от
ТКЗС“П“- в ликвидация-с.К, което е и организацията по § 12 от ПР на ЗСПЗЗ.
Ответната кооперация е използвала изцяло дяловото участие на наследодателя
му в тази организация за закупуване на активи за себе си. Твърди, че през
2015г, преди да почине, баща му му е прехвърлил изцяло дела си в ответната
кооперация по смисъла на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В условията на
евентуалност, ако ответникът не представи доказателства за това, твърди, че
със смъртта на баща му на ***членственото правоотношение на баща му в
кооперацията е прекратено. При това положение и в качеството му на
единствен наследник на Т В. Т. претендира по съдебен ред дела на баща си,
тъй като ответната кооперация не го е платила на наследниците му в
определеният 3 годишен срок, предвиден в чл.14 от Устава на ответната
кооперация. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
кооперация да му заплати сумата от 80 250лв, представляваща вземането му
по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ведно със законната лихва от завеждане на иска-
07.11.2022г, мораторна лихва върху дела на наследодателя му за периода от
три години след прекратяване на членството/ 31.08.2018г/ до 06.11.2022г вкл.
в размер на 3000лв, частичен иск от 24 083.97лв, посочен в уточнителна молба
вх.№ РС-Бяла 2160 от 27.03.2023г. /л.61-62 от делото/. Претендира и
1
разноските по делото.
Ответникът ПК“Н-К“ с.К, община-Две могили в писмен отговор по реда
и в срока по чл.131 ГПК твърди, че ищецът е прехвърлил през 2018г. дяловия
си капитал по равно, по 609.85 лв, на сина си Д В.в Д и на дъщеря си АВС,
поради което счита предявеният иск за недопустим като предявен от
ненадлежна спрямо спора страна и като неоснователен поради липса на
предпоставки от фактическия състав на посочената правна норма,
представляваща правно основание на иска. Оспорват иска и считат, че дори и
производството да не бъде прекратено, то същият следва да се отхвърли като
неоснователен. Претендират разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът В. Т. В. е наследник на баща си Т В. Т., починал на ***, видно от
представеното удостоверение за наследници.
От справка в търговския регистър е видно, че ПК „Н – К“, ЕИК *** е
регистрирана с Решение № ***г по описа на РОС.
По делото е представен талон за дялова вноска на името на Т В. Т. за
сумата от 80 250лв като член на ПК “Н“ с.К от 08.04.1993 г.
По делото са представени и протоколи, с които на 25.06.1993г група от
физически лица, в това число и Т В. Т. са закупили от ТКЗС с.К от проведен
търг трактор ЮМЗ № 130, за което е сключен договор за покупко – продажба
на селскостопански машини и съоръжения на 13.07.1993г, за което е съставена
и фактура от същата дата. Според договора купувачите ще заплатят паричната
равностойност на движимата вещ с поименни купюри на свои член –
кооператори за дял от имуществото на ТКЗС „П“ – в ликвидация.
Представена е служебна бележка, издадена от ПК“ Н – К“ с.К, обл. Русе
на 29.07.2019г , според която В. Т. В. няма предоставена земеделска земя за
обработка в кооперацията, няма дялов капитал и не е член на кооперацията.
В. Т. В. е изпратил на УС на ПК „Н –К“ покана, с която заявява, че в
качеството му на наследник на Т В. Т., починал на ***и на АА Т., починала на
*** които са били членове на кооперацията, както и самия той и чиито
членство е прекратено, иска да му се изплатят дължимите му по закон
плащания, като заявява, че следва да му се изплати дела по § 72 на ПЗР на
ППЗСПЗЗ в седмодневен срок от получаване на поканата. Последната е
получена от кооперацията с обратна разписка на 06.07.2021г. от председателя
й.
Според приетото по делото заключение по назначената съдебно –
икономическа експертиза при учредяването на кооперацията през 1993г Т В.
Т. е встъпил в кооперацията с дялова вноска в размер на 80 250лв. През 1994
дяловите вноски са били актуализирани с 2% и същата е в размер на 81 855лв,
а през 1999г със Закона за деноминацията на лева, дяловата вноски е
деноминирана и увеличена с 33% и е в размер на 1 088.70лв. През същият
период в кооперацията са членували и съпругата на Т Т. – АА Т. и синът му В.
Т. В.. Според документите в кооперацията на 10.07.2015г Т В. Т. е прехвърлил
дяловата си вноска на сина си В. Т. В., което е документирано със счетоводна
справка № 3/17 от м.юли 2015 г. Според документите в кооперацията дяловите
вноски на тримата се обединяват в общ размер на 1219.70лв и се завеждат в
една партида на името на В. Т. В.. Отново според записванията в кооперацията
2
на 21.11.2018г В. Т. В. прехвърля своята дялова вноска поравно на сина си Д
В.в Д – дял 609.85лв и на дъщеря си АВС – дял 609.85лв, осчетоводени по
аналитичните партиди на счетоводна сметка 101 „основен капитал“ с
основание „ прехвърляне на дялов капитал“. Според представен от
кооперацията на вещото лице списък за платени дивиденти на член –
кооператори за 2018г АС е получила дивидент в размер на 197.40лв на
13.05.2019г, а за 2019 е получила дивидент в размер на 203.80лв на
11.08.2020г. Според заключението на вещото лице, след смъртта на Т В. Т. на
31.08.2015г неговият дял, ако не го е прехвърлил на сина си, е следвало да е в
размер на 2 595.23 лв. Мораторната лихва, според вещото лице, върху тази
сума, за периода от 31.08.2018г до 06.11.2022г е в размер на 1102.26 лв.
Устно в съдебно заседание вещото лице е посочило, че децата на ищеца
В. Т. В. - Д В.в Д и АВС не са сред учредителите на кооперацията, не са
членове на кооперацията, тъй като липсват документи да са поискали да са
такива / липсват молби от тези лица/ и да бъдат вписани като такива,
респективно не са вписани в списъка на лицата, които са членове на
кооперацията, респективно няма решение за приемането им като членове на
кооперацията и решение от ОС за приемането им като членове на
кооперацията. Тези факти са потвърдени и от изявления, направено от адв.Д.,
като пълномощник на ответната кооперация. Устно в съдебно заседание
вещото лице е посочило, че по отношение на размера на дела на Т В. Т., няма
разлика по чл.14 ЗК и по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното :
Предявеният иск, с оглед многократно заявеното от пълномощника на
ищеца, е с правно основание § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В този смисъл в тежест
на ищеца е да установи, че баща му е от кръга на лицата, посочени в чл.27,
ал.1 ЗСПЗЗ, получил право на дял от имуществото на посоченото в исковата
молба ТКЗС „П“ като организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след което е
внесъл получения дял в ответната кооперация в качеството на нейн член, респ.
че ответната кооперация е получила имущество от организацията по § 12 ПЗР
на ЗСПЗЗ и че ответната кооперация е от кръга на посочените в чл.27, ал.1
ЗСПЗЗ, както и че към момента на подаване на иска за ищеца е възникнало
право да получи претендираната сума, представляваща равностойност на
внесения от баща му дял в ответната кооперация. Съдът изрично е указал на
ищеца в доклада си, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване
на тези факти, както и му е указал на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не е
сочил доказателства за установяването им.
„Производителна кооперация К“ със седалище и адрес на управление –
с.К, обл.Русе е регистрирана с Решение № 5839 от 28.12.1992г по ф.д.№
4613/92 г. по описа на РОС. /л.143 от делото/. Организации по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ са съществуващите ТКЗС, както и кооперациите по § 7 от ПЗР на ЗК,
които представляват образуваните и регистрирани организации по Указ №
922/89г. Ответната кооперация не е нито съществуващо ТКЗС към влизане в
сила на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ Дв бр. 28 / 03.04.1992г/, нито кооперация,
създадена по посочения по – горе Указ. Тя е учредена с вписване в регистъра
на кооперативните организации на 28.12.1992г след влизане в сила на § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не може да бъде организация по смисъла на този
закон.
Писмените доказателства, че Т В. Т. и други физически лица са закупили
3
от ТКЗС с.К - в ликвидация от проведен търг трактор ЮМЗ № 130, за което е
сключен договор за покупко – продажба на селскостопански машини и
съоръжения на 13.07.1993г. с реални дялове от ТКЗС с.К – в ликвидация,
евентуално сочи, че същия е правоимащо лице по смисъла на чл.27, ал.1
ЗСПЗЗ по отношение на ТКЗС с.К – в ликвидация, но не и на ответната
кооперация. Т Т. няма вземания към „ПК Н“ – с.К по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Същият, респективно неговите наследници, имат право да търси дяловата си
вноска при прекратяване на членството си в ответната кооперация по реда на
чл.14 ЗК, а не по чл.27, ал. 1 ЗСПЗЗ вр § 72 ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед обаче
заявените от ищеца фактически твърдения и основания съдът не може да
преквалифицира иска с такъв с правно основание чл.14 ЗК.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът не обсъжда доводите на ищеца за неправомерно записване в
кооперацията за прехвърляне на дяловете от баща му на негово име и в
последствие от негово име на името на децата му, тъй като същите касаят
разглеждане на иск за заплащане на дял по реда на ЗК, с какъвто съдът, както е
посочил по – горе в мотивите си, не е сезиран.
В тежест на ищеца, на основание чл.78, ал. 3 ГПК са направените от
ответника разноски. Според представеният списък за разноските същите са в
размер на 8 000 лв адвокатски хонорар. Според представеният договор за
правна защита и съдействие от 02.12.2024 г. този хонорар е внесен в брой.
Пълномощникът на ищеца е направил възражения за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно
размера на предявения иск след увеличението му /80 250лв./ и чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размера на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес
следва да е в размер на 7 070лв. С оглед фактическата и правната сложност на
делото, извършените от адв. К. Б. процесуални действия, изразяващи се в
писмен отговор по делото и присъствие в едно съдебно заседание и с оглед
практиката на СЕС в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г.,
съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) , а
същото следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, неговата
фактическа и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на
извършената работа, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до размер на 2 000лв. В този размер същото следва да се
присъди в полза на ответника по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителният иск на В. Т. В., ЕГН *** от гр.Русе срещу
„Производителна кооперация Н – К“, ЕИК *** , за сумата от 80 250 лв. ,
представляваща парично вземане на ищеца по реда на § 72 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, произтичащи от внасяне в ответната кооперация на дялови вноски
от баща му Т В. Т., починал през 2015г, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН *** от гр.Русе, ул. „*** и съд.адрес – гр.Русе,
4
ул.“*** чрез адв.М. М. да плати на „Производителна кооперация Н – К“, ЕИК
***, със седалище с. К, общ. Две могили, обл. Русе разноски по делото в
размер на 2 000лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.В. Търново в 2 –седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5