Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282
гр.Д. 18.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На шестнадесети октомври 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №485 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ***
С. С.с район на действие *** чрез пълномощника му адв.И.С.
от *** /приложена към предходно в.гр.д.№294/2019 г. на ***/,уточнена с молба
вх.№11853/12.06.2019 г. /на лист 11 от настоящото дело на ***/,срещу решение
№351/21.03.2019 г. по гр.д.№1073/2018 г. на Д.кия
районен съд,поправено с решение №716/18.06.2019 г. по цитираното дело на ДРС,с
което е отхвърлен предявеният от В.Д.С.,постоянно пребиваваща във ***,срещу въззивника-*** иск за осъждането му да й заплати сумата от
1 569,01 лв-обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на неправомерни действия по *** по описа на
горепосочения ***,изразяващи се в поддържане на висящност
на цитираното *** въпреки настъпване на перемпция,образуване
на горното *** без наличие на изпълнителен титул,оправомощаващ
като взискател И. Д. Р.,и провеждане на изпълнителни
действия по соченото *** срещу ищцата В.Д.С.-запор на вземанията по банковата й
сметка в „СИБАНК“ АД и неправомерно събиране на сумата от 1 569,01 лв.;***
С. е осъден да заплати на В. Д.С. сумата от 2,50 лв,представляваща
банков комисион /такса превод/,удържан от „Сибанк България” АД на 28.03.2018 г. при извършения превод
на сумата от 1 569,01 лв от банковата сметка на
ищцата по сметката на ***,респ.*** е осъден да заплати на С. сторени по делото
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 300
лв.Атакуваното решение е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София.Изложено е в жалбата,че
обжалваното решение е изцяло недопустимо като постановено по непредявен иск и
алтернативно-незаконосъобразно в осъдителната му част.Исковата молба била
нередовна и след осъществените от ищцата уточнения,тъй като не били посочени
конкретните противоправни действия/бездействия на
ответника,индивидуализирани по вид и дата на извършване,от които произтичат
вредите,а последното обусловило неправилно интерпретиране на фактическата обстановка.Хронологическият
и логически анализ на исковата молба сочел,че претенциите на ищцата В.С. касаят
преведената от сметката й в „Сибанк“ АД /според
уточнение от въззивника в производството пред ***-от
сметката й в „Про Кредит Банк“
АД/ на 02.01.2018 г. сума от 1 569,01 лв,респ.
банковата такса за превод на тази сума,удържана на същата дата,а не последващ извършен повторен превод на същата сума на дата
28.03.2018 г. и банковата такса по този втори превод.Повторното събиране на
сумата на 28.03.2018 г. не било включено в предмета на спора,като се има
предвид и фактът,че исковете били предявени преди извършване на последния
превод.В този смисъл районният съд се произнесъл по непредявени искове,поради
което се настоява за цялостно обезсилване на обжалваното решение.Алтернативно
се претендира отмяна на решението като неправилно в осъдителната му част,вкл. в
частта за разноските.Въззивникът настоява за
присъждане на сторените от него разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата В.Д.С.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение.Претендира
присъждане на сторените от нея разноски в настоящата инстанция.Въвежда
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от другата
страна.
Третото лице-помагач на страната на
ответника по делото „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София не изразява становище
по жалбата.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 25.03.2019 г.,а жалбата е подадена на 08.04.2019 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 08.04.2019
г./.
Въззивният съд намира обаче,че жалбата е частично допустима и
частично недопустима.В частта,в която е насочена срещу първоинстанционното
решение в частта за отхвърляне на предявен от В.Д.С.,постоянно пребиваваща във ***,срещу
въззивника-*** С. С.иск за осъждането му да й заплати
сумата от 1 569,01 лв-обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на неправомерни действия по *** по описа на
горепосочения ***,изразяващи се в поддържане на висящност
на цитираното *** въпреки настъпване на перемпция,образуване
на горното *** без наличие на изпълнителен титул,оправомощаващ
като взискател И. Д. Р.,и провеждане на изпълнителни
действия по соченото *** срещу ищцата В.Д.С.,изразяващи се в наложен запор на
вземанията по банковата й сметка в „СИБАНК“ АД и неправомерно събиране на
сумата от 1 569,01 лв от тази сметка,жалбата
изхожда от страна по делото без правен интерес да атакува решението на ДРС в
тази отхвърлителна част.Ответникът по делото *** С.
не е активно легитимиран да обжалва първоинстанционния
съдебен акт в тази част,тъй като искът срещу него с цена 1 569,01 лв е отхвърлен.Мотивите на районния съд за неоснователност
на горния иск,с които въззивникът не е съгласен,не
подлежат на самостоятелно обжалване.Оплакванията на въззивника,че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск
с цена 1 569,01 лв на основанието,визирано от
ищцата в исковата молба,които оплаквания навеждат недопустимост на атакуваното
решение в посочената част като постановено по непредявен иск,с оглед крайния
благоприятен изход от спора по този иск за ответника-*** също не обосновават
правен интерес за въззивника от обжалване на
решението в посочената част.Като лишена от правен интерес жалбата е процесуално
недопустима в частта,в която е насочена срещу отхвърлителната
част на първоинстанционното решение,поради което в
тази част следва да бъде оставена без разглеждане и въззивното
производство следва да бъде прекратено в посочената част.
Въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане като
изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалването в
частта,в която е насочена срещу решението на ДРС в частта,с която въззивникът-*** е осъден да заплати на В. Д.С. сумата от
2,50 лв,представляваща банков комисион
/такса превод/,удържан от „Сибанк България” АД на
28.03.2018 г. при извършения превод на сумата от 1 569,01 лв от банковата сметка на ищцата по сметката на ***.Така
предмет на въззивното производство е само предявеният
от В.Д.С. срещу *** С. С.иск с цена 2,50 лв.Този иск не е бил предявен с
първоначалната искова молба,а с последваща
молба-уточнение.С първоначалната искова молба вх.№5446/16.03.2018 г.,по повод
на която е образувано гр.д.№1073/2018 г. на ДРС,са предявени обективно кумулативно
съединени при условията на чл.213 от ГПК искове на основание чл.441 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.74 ал.1 от З*** и чл.45 от ЗЗД от П. К. С. - В. и В.Д.С.,двете
с постоянно пребиваване в Г.,срещу *** С. Р. С. с район на действие *** за
осъждане на ответника да заплати на ищцата П.С. сума в размер на 1 440 лв и на ищцата В.С. сума в размер на 1 569,01 лв,представляващи обезщетения за причинени на двете
имуществени вреди вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо
тях по *** и *** по описа на ответника-***.След изложени доводи за
незаконосъобразност на самото образуване на *** и неправилно конституиране на взискателя И. Д. Р. при липса на изпълнителен титул в
негова полза,респ. доводи за незаконосъобразно поддържане висящността
на *** при вече извършено плащане на задълженията и настъпила перемпция,ищците са посочили,че вредата им в качеството на длъжници в посочените по-горе размери е причинена по
цитираните две изпълнителни дела и се равнява на незаконосъобразно изтеглените
от банковите сметки на двете суми от 1 440 лв и
1 569,01 лв.Изрично е посочено в исковата молба,че сумата от 1 440 лв е изтеглена от банкова сметка *** С. в началото на
януари 2018 г. /“към 03.01.2018 г.“/,а сумата от 1 569,01 лв е изтеглена от банкова сметка *** В.С. „след няколко
дни“,т.е. също през януари 2018 г.И като се има предвид,че исковата молба е
подадена в съда на 16.03.2018 г.,респ. по пощата на 14.03.2018 г.,очевидно
ищците навеждат увреждане на същите от ***,осъществено чрез негови изпълнителни
действия в период от време преди предявяване на исковете и в частност преди
датата 14.03.2018 г.Нелогично е и недопустимо да се предявяват искове за
обезщетяване на все още ненастъпили вреди-на вреди,които в бъдеще ще настъпят.С
искове по чл.74 ал.1 от З*** във връзка с чл.45 от ЗЗД се търси защита на вече
нарушени от *** права на ищците и на вече настъпили преди предявяване на
исковете вреди от вече осъществени незаконосъобразни изпълнителни действия.При
справка с книжата по *** и *** по описа на *** С.С.
се установява,че към датата 14.03.2018 г. спрямо двете ищци са предприети
изпълнителни действия,изразяващи се в налагане на запор върху техни банкови
сметки-върху сметка на П.С. в „ОББ“ АД /разпореждане на *** от 04.12.2017 г. на
лист 118 от ***/ и върху сметки на В.С. в „Про Кредит
Банк“ АД и „Сибанк“ АД
/разпореждане на *** от 04.12.2017 г. на лист 115 от ***/.В изпълнение на
наложените запори на 03.01.2018 г. от „ОББ“ АД е преведена от сметка на П.С. по
сметка на *** сума от 1 440 лв /преводно
нареждане на лист 131 от ***/,а един ден преди това на 02.01.2018 г. от „Про Кредит Банк“ АД е преведена
от сметка на В.С. по сметка на *** сума от 1 569,01 лв
/преводно нареждане на лист 132 от ***/.С оглед изложеното напълно ясно е още
от първоначалната искова молба,че претендираната от
двете ищци вреда се формира от размера на горните две преведени на 02.01.2018
г. и 03.01.2018 г. суми от банковите сметки на двете ищци по сметката на ***.
С молба вх.№8018/23.04.2018 г. /на лист
25 от делото на ДРС/ ищцата П.С. оттегля иска си за сумата от 1 440 лв и по този иск районният съд не се е произнесъл.В същата
молба е уточнено,че се поддържа само предявеният от В.Д.С. иск,но вече за сума
от 1 571,51 лв,включваща първоначално посочената
сума от 1 569,01 лв,която е преведена на
02.01.2018 г. от „Про Кредит Банк“
АД от сметка на В.С. по сметка на ***,и сума от 2,50 лв,представляваща
банкова такса за превод на сумата от 1 569,01 лв,която
е погасена със средства от банковата сметка на В.С..Така на практика не се
„намалява цената на иска“,както се сочи в цитираната молба,а се поддържа искът
на В.С. в първоначално посочения размер на претенцията от 1 569,01 лв и се предявява нов /допълнителен/ иск на основание чл.74
ал.1 от З*** във връзка с чл.45 от ЗЗД с цена 2,50 лв-обезщетение
за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на *** по цитираните две
изпълнителни дела,формирано по размер от погасената от паричните средства на В.С.
банкова такса за превода от 02.01.2018 г.
Районният съд не е разгледал предявения
иск с цена 2,50 лв-обезщетение,формирано по размер от
погасената от паричните средства на В.С. банкова такса за превода на сумата от
1 569,01 лв,извършен на 02.01.2018 г. от нейната
банкова сметка *** „Про Кредит Банк“
АД по сметка на ***.Вместо това е разгледан непредявен иск за сума от 2,50 лв-обезщетение за имуществени вреди,формирано от банковата
такса за превод на сума от 1 569,01 лв,извършен
от банкова сметка *** В.С. *** по сметка на *** на 28.03.2018 г.,т.е. в хода на
производството по гр.д.№1073/2018 г. на ДРС.Вторият превод от 28.03.2018 г.
/преводно нареждане на лист 171 от ***/ не е предмет на предявените
искове,респ.и банковата такса от 2,50 лв по този
превод също не е предмет на исковите претенции по делото.Следователно в
обжалваната осъдителна част за осъждане на *** да заплати на В. Д.С. сума в
размер на 2,50 лв първоинстанционното
решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск.В тази
част същото следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на районния
съд за разглеждане на предявения иск за сума от 2,50 лв,очертан
по-горе.
С първоинстанционното
решение ответникът *** С.С. е осъден да заплати на
ищцата В.Д.С. съдебно-деловодни
разноски,сторени в първата инстанция,в размер на 300 лв
адвокатско възнаграждение.Тези разноски са присъдени както за производството по
отхвърления иск,така и за производството по уважения иск.Районният съд е приел
по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК,че ответникът дължи разноски
на ищцата и за отхвърления иск,тъй като бил дал повод с поведението си за
завеждане на делото,но платил в хода на производството.Горното адвокатско
възнаграждение от 300 лв е присъдено от ДРС общо по
двата иска и,доколкото в диспозитива на решението не
е посочено изрично,че се присъждат различни суми за отделните искове,следва да
се приеме,че разноските са присъдени наполовина по всеки иск,т.е.150 лв по иска с цена 1 569,01 лв
и 150 лв по иска с цена 2,50 лв.При обезсилване на първоинстанционното решение в частта на произнасянето по
иска с цена 2,50 лв следва да се обезсили същото и в
частта на произнасянето за осъждане на въззивника-ответник
*** да заплати на С. разноски за първата инстанция в размер на 150 лв-изплатено адвокатско възнаграждение за защита по този
иск.Отговорността за разноски по този иск следва да бъде преразпределена от
районния съд при новото му разглеждане с оглед изхода от спора.
В частта на произнасянето за останалите
150 лв-адвокатско възнаграждение за защита по
отхвърления иск с цена 1 569,01 лв-въззивният
съд не е оправомощен да провери правилността на
решението,защото недопустимостта на въззивната жалба
в частта й срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение влече недопустимост на жалбата
и в частта срещу решението на ДРС в частта за разноските,присъдени по повод
отхвърления иск.Въззивното производство следва да
бъде прекратено по жалбата и в тази част.В уточняващата молба от 12.06.2019 г. на
лист 11 от в.гр.д.№485/2019 г. на *** въззивникът е
посочил,че искането му във въззивната жалба за отмяна
на първоинстанционното решение в частта за разноските
не е с характер на такова по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в
посочената част,а се настоява за отмяна в тази част като последица от уважаване
на въззивната му жалба и обезсилване или отмяна на
цялото първоинстанционно решение,което би довело до
промяна в резултата от спора.Тъй като обаче въззивната
му жалба е недопустима срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение ***ежно
иска с цена 1 569,01 лв и съдът не може да я
разгледа,респ. не може да промени произнасянето на районния съд по този
иск,което прави недопустимо и самостоятелно произнасяне на въззивния
съд по жалба срещу решението в частта за разноските,присъдени в полза на ищцата
В.С. по повод водене на делото по отхвърления иск,то единственият ефикасен и
допустим способ за защита на въззивника срещу
произнасянето на ДРС по разпределение на отговорността за разноските е този по
чл.248 от ГПК-чрез подаване на молба за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските при постановения от съда резултат по спора за
сумата от 1 569,01 лв.Такава молба обаче не е подадена от въззивника и първоинстанционният
съд не се е произнасял по реда на чл.248 от ГПК,поради което и въззивният съд не е сезиран с частна жалба срещу
определение по чл.248 ал.3 от ГПК.Следователно въззивният
съд не дължи произнасяне по разноските,присъдени от ДРС в тежест на въззивника-ответник *** по повод произнасянето по иска с
цена 1 569,01 лв.В този случай недопустимостта на въззивната
жалба в частта й срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение влече недопустимост на жалбата
и в частта срещу решението на ДРС в частта за разноските,присъдени по повод
отхвърления иск.
Всяка
от страните е претендирала присъждане на разноски за настоящата инстанция.Отговорност
за разноски във въззивната инстанция не може да бъде
разпределена досежно изход от спора по иска с цена
2,50 лв,тъй като въззивният
съд не се е произнесъл по същество на този иск /обезсилва решението на ДРС в
тази част и връща делото за разглеждане на предявения иск/.Отговорността за
разноски за настоящата инстанция по този иск следва да се разпредели от първоинстанционния съд при новото разглеждане на предявения
иск.Следва да се разпредели отговорността само за разноските по повод
частичното прекратяване на въззивното
производство.Право на разноски във връзка с това частично прекратяване по арг. от чл.78 ал.4 от ГПК има въззиваемата
В. Д.С. /въззивникът *** няма право на разноски/.На
същата следва да се присъдят разноски съразмерно на прекратената част от въззивното производство в размер на 150 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено от нея съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 29 от делото на *** /изплатено е общо възнаграждение в
размер на 300 лв,като при липса на изрично указание
за защита по всеки от двата иска какъв размер се изплаща,се приема,че по всеки
иск е платено такова в размер на 150 лв/.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №351/21.03.2019 г. по гр.д.№1073/2018 г. на Д.кия районен съд,поправено с решение №716/18.06.2019 г. по
цитираното дело на ДРС,в частта,с
която *** С. Р. С. с район на действие *** и служебен адрес гр.Д.,*** е осъден
да заплати на В.Д.С. с ЕГН **********,постоянно пребиваваща във ***, ***,сумата
от 2,50 лв
/два лева и петдесет стотинки/,представляваща банков комисион
/такса превод/,удържан от „Сибанк България” АД на
28.03.2018 г. при извършения превод на сумата от 1 569,01 лв от банковата сметка на ищеца В.Д.С. по сметката на *** С.
Р. С.,и в частта,с която *** С. Р. С.
с район на действие *** и служебен адрес гр.Д.,*** е осъден да заплати на В.Д.С.
с ЕГН **********,постоянно пребиваваща във ***,32105,***,сумата от 150 лв /сто и
петдесет лева/ съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по повод
защитата по горния иск,и
ВРЪЩА делото на Д.кия районен съд
за произнасяне от друг състав на съда по предявения иск за осъждане на *** С.
Р. С. да заплати на В.Д.С. сума в размер на 2,50 лв,представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
по изп.дела №*** и №*** по описа на горния ***,формирано
по размер от погасената от паричните средства на В.С. банкова такса за превода
на сумата от 1 569,01 лв,извършен на 02.01.2018
г. от нейната банкова сметка *** „Про Кредит Банк“ АД по сметка на ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№485/2019 г. по описа на Д.кия окръжен съд по подадената от *** С. Р. С.,рег.№*** на К***,с
район на действие *** и служебен адрес гр.Д.,*** въззивна
жалба в частта й срещу частта от
решение №351/21.03.2019 г. по гр.д.№1073/2018 г. на Д.кия
районен съд,поправено с решение №716/18.06.2019 г. по цитираното дело на ДРС,с
която е отхвърлен предявеният от В.Д.С.,постоянно пребиваваща във ***,срещу въззивника-*** иск за осъждането му да й заплати сумата от
1 569,01 лв-обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на неправомерни действия по *** по описа на
горепосочения ***,изразяващи се в поддържане на висящност
на цитираното *** въпреки настъпване на перемпция,образуване
на горното *** без наличие на изпълнителен титул,оправомощаващ
като взискател И. Д. Р.,и провеждане на изпълнителни
действия по соченото *** срещу ищцата В.Д.С.-запор на вземанията по банковата й
сметка в „СИБАНК“ АД и неправомерно събиране на сумата от 1 569,01 лв,респ. срещу частта от решението,с която *** С. Р. С. е
осъден да заплати на В.Д.С. съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение в частта за горницата от 150 лв до 300
лв за защита по горния отхвърлен иск.
ОСЪЖДА *** С. Р. С.,рег.№*** на К***,с
район на действие *** и служебен адрес гр.Д.,*** да заплати на В.Д.С. с ЕГН **********,постоянно
пребиваваща във ***, ***,сума в размер на 150 лв /сто
и петдесет лева/ сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение за защита
по прекратената част от въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
третото лице-помагач на страната на въззивника *** С.
С./ответник по делото/- „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен
съд-гр.Варна в частта с характер на прекратително
определение,а в останалата част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.