Решение по адм. дело №1075/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на П. Й. М., изтърпяващ понастоящем наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, подадена по реда на чл.203, ал.1 от АПК и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена против ОД на МВР - Бургас, в условията на обективно съединяване на искове, за заплащане на обезщетение претърпени неимуществени вреди в общ размер от 108000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника, извършени на 05.06.2018г. в гр.Бургас, изразяващи се в нанесен побой по време на проведени действия по претърсване и изземване на обитаваното от него жилище, за което размерът на претендираното обезщетение е 36000лв., развеждането му с белезници на други два адреса в града в присъствието на негови близки, също с искане за обезщетяване в размер на 36000лв., както и отказан достъп до медицински преглед при задържането му в РУ на МВР гр. Айтос, също с претендирано обезщетение в размер на 36000лв. /уточнения на исковата молба и уточнения в съдебно заседание на 20.02.2024г./. Ищецът сочи, че се е почувствал унизен от бруталното, нечовешко и жестоко отношение на органите на реда, а преживяното му е причинило болки, трайно чувство на страх, безпомощност, страдания, унизено човешко достойнство, както и е наранило психиката му и е довело до влошаване отношенията със семейството и близките му. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, както и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания.

Ответникът – ОД на МВР - Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на предявените искове, като счита за недоказано, че претендираните неимуществени вреди са настъпили в резултат на задържането на ищеца по реда на ЗМВР и на действията, извършени след задържането му. Алтернативно оспорва исковете като предявени в завишен размер. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активно легитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 и ал.4 от АПК.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.

Данните по делото сочат, че след утвърден на 04.06.2018г. план за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ОД МВР Бургас за провеждане на действия по разследване, с цел задържането на лица, конкретно посочени, на 05.06.2018г., около 6:00 часа, полицейски служители разбили входната врата на обитавания от ищеца П. М. апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Лазур. Жалбоподателят се намирал в една от стаите и при влизането на полицейските органи посегнал към подпрян в близост меч, тип „самурайски" и след неизпълнение на дадено полицейско разпореждане да остане неподвижен е била употребена физическа сила, в резултат на което е бил приведен по очи на земята и поставени белезници отзад на ръцете. Данни за това съдът черпи от изготвената докладна записка от 05.06.2018г. на полицейски инспектор Я. Г., участвал в специализираната полицейска операция и по-късно разпитан като свидетел видно от протокол от 15.03.2022г. по ДП № 3/2022г., както и от разпита по същото производство на свидетеля Г. Г. също участвал в процесната операция видно от протокол за разпит от 11.03.2022г. След приключване на действията по обиск в жилището му, ищецът М. бил отведен в ж.к.“Меден Рудник“ за извършване на други процесуално- следствени действия по претърсване и изземване на още два адреса в този комплекс, при наличието на данни, че са свързани с лицето. На един от тези обекти по случайност се намирала жената, с която ищецът живеел преди време на съпружески начала – Н. И., която също е била разпитана като свидетел видно от протокол от 09.03.2022г., като е посочила, че е видяла ищеца М. със засъхнала кръв по врата, лицето му било много подуто, главата му сякаш била „двойна“, скулите били видимо подути, имал синини по лицето. Ищецът й казал, че не иска децата му да го виждат така. След приключване на действията по разследване на територията на гр.Бургас, съгласно заложения план, ищецът М. бил конвоиран до РУ Айтос. Със Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 237зз-67/05.06.2018г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК, ищецът бил задържан на 05.06.2018г. в 06,20ч. в помещение за временно задържане на РУ Айтос. Към момента на задържането, видно от попълнената декларация, ищецът вписал, че има болки в кръста и отоци по лицето и врата и е отбелязал, че желае медицински преглед от лекар. По това искане полицейските служители са предприели действия по осигуряване на медицински преглед, като е издадена заповед за конвоиране от 05.06.2018г. от РУ Айтос до МБАЛ Айтос. Първоначално е бил отведен за преглед във филиал на Център за спешна медицинска помощ - Айтос и е вписан под № 1375 в амбулаторния дневник на лечебното заведение. От там е изпратен за освидетелстване в МБАЛ Айтос, като съгласно писмо изх.№ 412/12.10.2021г. лицето не е преглеждано от медицински специалист в МБАЛ Айтос, причини за което не са посочени. Това се потвърждава и от разпита свидетеля И. И. по същото досъдебно производство, като видно от протокола от 10.04.2022г. задържаното лице първо се води в ФСМП – Айтос, където се дава номер и оттам се препраща към МБАЛ – Айтос, където лицето се преглежда от лекар, а ако няма такъв свидетелят посочил, че нещата ставали далеч по-трудни, защото задържаният трябвало да бъде каран до гр.Бургас и там да се извърши преглед, което много забавяло нещата, защото междувременно трябвало да се работи със задържаното лице. На 07.06.2018г., по собствена инициатива, ищецът М. е бил прегледан от съдебен лекар, който установил на задната повърхност на тила морави кръвонасядания, както и между двете плешки, оточност на дясната скула също с морави кръвонасядания, лек оток под долния орбитален лоб, червеникави драскотини по лявото коляно, за което му е издадено съдебномедицинско удостоверение №136/2018г., в което е посочено, че описаните увреждания могат да се получат по време и начина съобщени от пострадалия - нанесен побой с юмруци, както е бил по лице на пода.

По делото са разпитани двама свидетели - П. Т. - съсед на ищеца и А. Х. - леля на детето му и сестра на жената, с която П. М. е живеел на семейни начала. Свидетелят Т. е разказал, че е съсед на ищеца и в деня на обиска на апартамента е бил ангажиран като поемно лице, престоял е в жилището около час, по което време е протичало претърсването, но не разговарял с него, видял го е с поставени белезници и кръвонасядания по ръцете, както и с ожулвания по врата, от които ставало ясно, че му е упражнено насилие, но не е присъствал на това. Посочил е още, че лицето на ищеца М. било подпухнало и с драскотини, като най-голямо впечатление му направили кръвонасяданията и синини на врата. Свидетелката Х. е споделила, че в началото на м.юни 2018г., пред блок № 604 в ж.к. „Меден рудник“, където ищецът М. ползвал гаражно помещение, видял го да бъде придружаван от полицейски служители с поставени белезници, видимо бит, с червени ресни от кръв по врата му и подуто лице. На място били също и децата – на 8г. и 12г., както и тяхната майка, които били стресирани от вида му и след тази ситуация майката ограничила контактите на ищеца с децата, комуникацията между тях се влошила и настъпило отчуждение. Свидетелката посочила, че публично появяване на това място, в такъв вид и в присъствието на много други хора, включително и деца, предизвикало голям стрес, страх и срам за нея, сестра й, децата, както и счита, че разривът на ищеца със семейството е настъпил в резултат на това задържане, защото преди това той се е грижел за децата, идвал е, вземал ги, нощували при него, гледал ги, като са имали нормални отношения с майката, макар и разделени от няколко години.

Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като съобразно нормата на чл.204, ал.4 от с.к. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ и предполага кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

По предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР, извършени на дата 05.06.2018г., изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила и помощни средства при задържането на ищеца, съдът счете този иск за доказан по основание.

Член 85, ал.1 от ЗМВР регламентира хипотезите, при наличието на които законът допуска използването на физическа сила и помощни средства - при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; ……… 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл.75, ал.2. В чл.86, ал.1 от ЗМВР е посочено, че физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници, според следващите ал.2 и ал.3 използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, като полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила. Нормите на чл.86, ал.4 - ал.7 от с.з. предвиждат, че при използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени, а използването им се преустановява незабавно след постигане на законната им цел. Аналогична регламентация се съдържа и в Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, издадена на основание чл.85, ал.4 от ЗМВР.

Отнесено към настоящия случай, съдът счете, че съобразно конкретната обстановка, при която ищецът не се е съобразил с разпореждането да остане на място, а е посегнал към меч, тип „самурайски“, налице са били законовите предпоставки, цитирани по-горе по т.1, т.2 и т.10 на алинея 1 на чл.85 от ЗМВР, полицейските органи да пристъпят към употреба на физическа сила и използване на помощни средства, за да ограничат свободното придвижване на ищеца, както и да се предотврати възможно нараняване на участващите в специализираната операция лица или самонараняване на ищеца. Съдът счете обаче, че с оглед установените наранявания на ищеца при използването на физическа сила, надвишена е била абсолютно необходимата сила, в какъвто смисъл е ограничението на закона, както и тя не е била съобразена с принципа на опазване здравето на лицата, срещу които е насочена. Установи се по делото, че са били причинени наранявания, довели до отоци, кръвонасядания по лицето и тялото на ищеца, което сочи на по-висок интензитет на упражнената физическа сила, при липса на данни ситуацията да е ескалирала, напротив – била е овладяна още в началото, като ищецът е бил веднага приведен в състояние, ограничаващо реакциите му. В резултат на така употребената физическа сила са били причинени болки и страдания на ищеца, като безспорно е налице причинно-следствена връзка между така претърпените неимуществени вреди и приложената над абсолютно необходимото физическа сила, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение ищецът е претърпял претендираните вреди.

По отношение на използването на помощни средства – белезници съдът не констатира да е било допуснато нарушение на предпоставките по чл.85, ал.1 от ЗМВР, като конкретната обстановка безспорно е налагала движението на ищеца да бъде ограничено, поради вероятността да употреби хладно оръжие – меч, тип „самурайски“, към който е посегнал.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Търсеният от ищеца размер на обезщетението от 36000лв. в тази част - за претърпени вреди в резултат на употребените физическа сила и помощни средства, съдът намира за завишен. Както се отбеляза незаконосъобразност на действията се констатира само по отношение на употребената физическа сила, поради което преценката за размера следва да се извърши само в контекста на това фактическо основание. Като релевантни за обезщетението факти съдът взема предвид обстоятелството, че не са били причинени значителни и тежки увреждания, нараняванията са били повърхностни, без да са били засегнати органи и системи, не се очаква значителен възстановителен период, няма данни за настъпили впоследствие усложнения, поради което, при тези данни, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди, към 05.06.2018г., сума в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 02.06.2023г. до окончателното изплащане. Над този размер, исковата претенция в тази нейна част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на следващото претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на развеждането на ищеца на обществени места, с поставени белезници, което е станало достояние на семейството му и трети лица, съдът счете исковата претенция в тази нейна част за доказана по основание. Фактът на поставяне на белезници, житейски оценен, сам по себе си предизвиква вниманието на околните, което провокира излагането на по-широка публичност на задържаното лице, в резултат на което се формира отрицателна обществена нагласа, както и е очаквано възникването на чувство на унижение у лицето, бидейки в това състояние на обществени места. Търсеният от ищеца размер на обезщетението от 36000лв. в тази част съдът намира за завишен. Съобразно принципа на справедливост и след като отчита, че не се касае за продължителен период от време на публичното достояние, съдът счете за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди, към 05.06.2018г., сума в размер на 1000лв,. ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 02.06.2023г. до окончателното изплащане. Над този размер, исковата претенция в тази нейна част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ищецът претендира и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника досежно осигуряване на достъп до лекар за извършване на медицински преглед по време на задържането му. Правото на медицинска помощ на задържаното лице и нейното упражняване е уредено в чл.15, ал.1, т.3 /прил.ред. към 2018г., сега т.8/ от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Инструкцията на задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това. Посочи се, че по искане на ищеца, при попълването на декларацията, той е поискал извършване на медицински преглед поради болки в кръста и отоци по лицето и врата, но въпреки предприетите действия по отвеждането му в две медицински заведения, преглед не е бил извършен. Изясни се, че в Центъра за спешна помощ в гр.Айтос такъв преглед не се извършва и от там само се взема талон за освидетелстване в МБАЛ – Айтос, където няма лекар, който да извърши процедурата, а даденото обяснение, че откарването до гр.Бургас забавя производството по задържането, не може да служи като основание за неизпълнение. Обективно, съответният орган не е изпълнил вмененото му законово задължение да осигури ефективното извършване на поискан медицински преглед, поради което е налице незаконосъобразно бездействие. Търсеният от ищеца размер на обезщетението от 36000лв. в тази част съдът намира за завишен. Съобразно принципа на справедливост съдът счете за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди, към 05.06.2018г., сума в размер на 1000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 02.06.2023г. до окончателното изплащане. Над този размер, исковата претенция в тази нейна част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Възражението на ответната страна за настъпила погасителна давност е неоснователно, тъй като искът е предявен на 02.06.2023г. видно от пощенското клеймо и към тази дата давността не е изтекла, както и е прекъсната с предявяването на иска.

На основание изложените мотиви исковата претенция следва да бъде уважена до размер общо от 4000лв., като в останалата й част до 108000лв. следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно това следва да се присъдят и разноските по делото. При уважена част на исковата молба в размер на 4000лв. и направени разноски от ищеца общо в размер на 640лв. /10лв. д.т., 30лв. д.т. пред ВАС и възнаграждение за адвокат пред ВАС в размер на 600лв./ в негова полза следва да се присъдят съразмерно разноски в размерна 24лв. По отношение на ответника дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП, в размер на 300 лв., съобразявайки обстоятелството, че се разглеждат три обективно съединени иска, делото е разгледано два пъти на първа инстанция. При отхвърлена част на исковете в размер на 104000лв. съразмерно следва да се присъдят разноски в размер на 288лв.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, IХ състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на П. Й. М., понастоящем в Затвора Бургас, с [ЕГН], сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР, изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размер от 36000лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на П. Й. М., понастоящем в Затвора Бургас, с [ЕГН], сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, поради развеждане на обществени места, с поставени белезници, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размер от 36000лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на П. Й. М., понастоящем в Затвора Бургас, с [ЕГН], сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, поради незаконосъобразно бездействие по осигуряване на достъп до лекар за извършване на медицински преглед, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размер от 36000лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на П. Й. М., понастоящем в Затвора Бургас, с [ЕГН], сумата от 24лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА П. Й. М., понастоящем в Затвора Бургас, с [ЕГН], да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, сумата от 288лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.