№………/…...04.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА К.
като
разгледа докладваното от съдия К.
въззивно
търговско дело № 509 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх. № 6679/30.01.2018 г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, гр. София,
чрез юрисконсулт Камелия Тодорова, срещу Решение № 51/08.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 10420/2017 г. по описа на ВРС, ХLIII състав.
І.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално
допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна
такса за въззивното производство е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден
писмен отговор от Е.Н.К..
Легитимацията на страните съответства
на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД обосновава подробно оплаквания за неправилност на
решението. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във
връзка с допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. Сочи, че
заверените преписи от Извлечение от договор за цесия от 26.09.2016 г. и
Приложение № 1 към него, както и Пълномощно от цедента
в полза на цесионера са изключени от доказателствения материал поради порочни
действия на съда във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 183 от ГПК.
Излага, че съдът не му е дал възможност да вземе становище по искането на
ответната страна и направо го е задължил да представи оригиналите от документите,
макар и ответникът да е оспорвал само съдържанието им. Твърди, че представените
от процесуалния представител на ищеца официално заверени преписи на документите
са приравнени до оригинали и съдът е следвало да ги приеме. Сочи, че съдът
неправилно е приложил материалния закон като е приел, че договорът за цесия е
нищожен поради липса на уговорена цена. Излага, че плащането на цената има
значение за вътрешните отношения между
страните по сделката и е неотносимо към пораждане действието на цесията.
Твърди, че представеното по делото в оригинал Потвърждение за извършено
прехвърляне на вземания удостоверява постигнатото съгласие за прехвърляне,
както и за заплащане на уговорената по договора цена. Излага, че съдът не е
обсъдил изцяло значението на това доказателство, което е довело до погрешни
правни изводи по спора. Сочи, че разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ е
приложима в настоящия случай, както и размерът на цената не е посочен, защото
представлява търговска тайна, които доводи неправилно са възприети от съда.
Твърди, че валидно е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането, което е и сторил с препоръчана поща с обратна
разписка, както и с връчване на уведомлението ведно с препис от исковата молба.
В заключение счита, че съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е
нищожен, поради което моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна Е.Н.К. чрез пълномощник адв. Димитринка Костелянчик, е постъпил отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че
съдът е дал възможност на ищеца да представи в оригинал оспорените документи, в
които е имало празни страници, допълвания и други пропуски. Излага, че липсва
основен елемент на възмездния договор за цесия, а именно уговорена цена, поради
което не може да се докаже съгласие при договарянето и сделката е нищожна на
това основание. Сочи, че не са представени доказателства, че длъжницата е
уведомена за цесията. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
Съдът намира искането на въззивника за
допускане на изключените от първоинстанционния съд писмени доказателства, а
именно - Извлечение от договор за цесия от 26.09.2016 г., Приложение № 1 към
него и Пълномощно от цедента в полза на цесионера, за неоснователно. Видно от
данните по делото, съдът на два пъти е давал на ищеца възможност да представи
оригиналите от заверените за вярност преписи от документите след мотивираното
оспорване от ответната страна. След като указанията не са изпълнени,
първоинстанционният съд е изключил от доказателствения материал документите,
съобразно разпоредбата на чл. 183 ГПК. Облекчението за представяне на документи
в заверен препис отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в
такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или
официално заверен препис от него. Ако това задължение не се изпълни, преписът
трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като не се
установява, че такъв документ въобще съществува. /В този смисъл Решение № 137
от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 4758/2017 г., III г.о. на ВКС и др./ Съставът на въззивния
съд счита, че не са налице процесуални нарушения, поради което документите не
следва да се приобщават към доказателствения материал. Дали информацията в
оспорените документи съставлява търговска тайна и/или съдържа лични данни,
които страната не може да разкрива, подлежи на преценка по същество на спора и
в съвкупност с другите представени по делото доказателства.
При изложените мотиви и на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане въззивна жалба с вх. № 6679/30.01.2018
г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Камелия
Тодорова, срещу Решение № 51/08.01.2018 г., постановено по гр. дело № 10420/2017
г. по описа на ВРС, ХLIII
състав, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес сграда „Люлин - 6", ет. 2,
представлявано от прокуриста Зорница Николова Димитрова срещу Е.Н.К., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Е.Н.К.
дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, гр. София по заповед за
изпълнение на парично задължение № 3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. №
7413/2017 г. по описа на ВРС сумата от 25 000,00 лева (двадесет и пет хиляди
лева), представляваща частичен размер на непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 1656364, целия в
размер на 48 336.64 лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Н.К.,
прехвърлено в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за допускане на изключените от първоинстанционния съд писмени
доказателства, а именно - Извлечение от договор за цесия от 26.09.2016 г.,
Приложение № 1 към него и Пълномощно от цедента в полза на цесионера.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 12.06.2018 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящето определение, като на въззивника да се връчи
препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.